Вместо да сложи край на дебата, вчерашното решение на Европейския

Вместо да постави завършек на дебата, вчерашното решение на Европейския съд за мигрантските квоти разпали още по-яростен скандал сред Вишеградската четворка и Брюксел. След като съдът в Люксембург отхвърли жалбата на Словакия и Унгария против квотите, утвърдени с болшинството на Европейския съвет през септември 2015 година, стартира замяна на остри реплики.

" Бях уверена, че решението ще бъде такова, само че това въобще не трансформира позицията на полското държавно управление във връзка с мигрантската политика ", сподели министър председателят Беата Шидло.

Унгарският външен министър Петер Сиярто назова решението на Съда " отблъскващо " и " безконтролно " и упрекна магистратите, че подкопават сигурността и бъдещето на Европа. " Политиката изнасили европейското право и полезности ".

" Позицията ни за квотите няма да се промени ", съобщи министър председателят на Словакия Роберт Фицо. " Ще продължим да работим по изразяването на взаимност по различен метод, вместо да бъдем принудени да приемем мигранти, които така и така не желаят да бъдат тук. "

Европейската комисия съобщи, че е подготвена да стартира правосъдни каузи против Полша, Унгария и Чехия, в случай че не изпълнят отговорностите си за приемане на търсещи леговище от Италия и Гърция, които поеха главната тежест на напора. Това съобщи еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамополус, представен от организация " Ройтерс ". Ако бъдат наказани, трите страни ще би трябвало да заплащат санкции, задето са нарушили европейските правила. Подобно желание изрази и немският вътрешен министър Томас де Мезиер.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предизвести унгарският министър председател Виктор Орбан, че " солидарността не е еднопосочна улица ".

Квотите на Полша и Унгария са надлежно 6200 и 1300 души, от които те не са приели нито един. В България има към петдесетина от 1200-та.

Програмата бе основана от Европейската комисия и утвърдена от болшинството страни членки макар опозицията на някогашни комунистически страни, твърдящи, че обществата им не могат да одобряват най-вече мюсюлманските имигранти.

Първоначалната концепция бе да бъдат преселени до 120 000 души в продължение на 2 години. Но до момента действително в други страни са трансферирани не повече от 25 000 души.

В решението на съда по този мотив се споделя, че " дребният брой осъществени досега премествания в приложение на обжалваното решение може да бъде пояснен със цялост от условия, които Съветът не би могъл да планува все още на приемането му, измежду които по-специално неналичието на съдействие от страна на някои страни членки ".

" Ройтерс " разяснява, че в този момент не е напълно ясно по какъв начин Еврокомисията може да принуди несъгласните страни да одобряват бежанци, още повече че мнозина от тях и не желаят да се заселват в по-бедните страни от някогашния руски блок.

От 2014 година насам на територията на 28-те страни членки са влезнали над 1.7 милиона души от Близкия изток и Африка. През това време бе подписано съглашение с Турция, което на практика спря потока през Гърция и България, а на Либия се оказва помощ да ограничи броя на идващите в Италия.

Полша и Унгария обаче не престават да отхвърлят да одобряват и един човек по избраните им квоти, а Словакия и Чехия са позволили едвам десетина. Европейски Съюз опита да реализира компромис с тях, само че в последна сметка съдът наложи решението на Брюксел.

Това е политически внимателен ход, защото значи, че политика или промяна на миграционната скица на Европейски Съюз може да бъде наложена на всички макар опозицията на няколко страни членки. " Ако им го наложим, те ще го употребяват за своята антиевропейска агитация в личните си страни ", споделя посланик от Европейски Съюз по адрес на Полша и Унгария. " Но сега идващите са малко и ситуацията е, общо взето, под надзор, тъй че би трябвало да се върнем към механизма за взаимност. "

Всичко, което би трябвало да знаете за: Бежанците (1980)