Вместо да се търси решение на конкретен проблем, Общинският съвет

Вместо да се търси решение на съответен проблем, Общинският съвет в Русе избра пътя на крайностите. Под натиска на съветниците от Вътрешна македонска революционна организация, беше признато изменение на Наредба №4, с което се вкарва, без значение дали става дума за пикник в парка или бира на скамейка. Нарушението? Глоба от 200 лева

Решението раздели общността. От групата на „ Продължаваме промяната – Демократична България “ обявиха, че са дали своят вот срещу, с аргумента, че тази мярка е популистка и несправедлива. Причината за възбраната – няколко случая с пияни жители – е употребена, с цел да бъде въведена тотална рестрикция за всички останали.

Проблемите не се вземат решение с наказване за почтените

„ Това е все едно да забраниш колите, тъй като някой е карал пийнал, “ разясняват опозиционни съветници. Подобни дейности, вместо да глобяват нарушителите, основават чувство за институционално съмнение към жителите.

Съществува законодателство, което разрешава санкциониране на експанзия, вандализъм и публично непристойно държание. Вместо да се приложи надзор и предварителна защита, общинските управляващи избират най-лесното – забрани и санкции.

Политическа проява или грижа за публичния ред?

Решението на болшинството в общинския съвет беше съпроводено от добре познатия морализаторски мотив – „ Какъв образец даваме на децата? “, изказан от представител на ГЕРБ. Но този въпрос не бе последван от дейности против пушенето на обществени места, макар че и то визира децата. Очевидно има тематики, които политиците не смеят да обиден, когато те самите са част от казуса.

„ На непознат тил и 100 тояги са малко, “ гласи националната сентенция, и в тази ситуация тя звучи мъчително тъкмо – ограничаването не визира тези, които го вкарват, а хората, които просто желаят да прекарат лятна вечер навън с бира в ръка.

Когато демокрацията се обърне против жителите

Новата разпоредба се възприема от мнозина като образец за това по какъв начин след изборите част от съветниците стартират да не помнят кой ги е избрал. Вместо разговор и просвета на държание – рестрикции. Вместо просветителни и обществени политики – надзор и санкция.

Тази мярка не построява по-добро общество – тя затвърждава чувството за отдалеченост сред жителите и ръководството. Демокрацията не е механизъм за налагане на групови санкции, а за отбрана на справедливостта и свободата.

А тази възбрана прави тъкмо противоположното.