Вместо да се опитат да променят нещо съществено, опозиционните партии

Вместо да се опитат да трансформират нещо значително, опозиционните партии още веднъж бързат към избори. Умишлено ли ни водят отново към избор със същите правила , за който мнозина към този момент нямат доверие?

България още веднъж е на прага на предварителни избори . Но този път въпросът не е просто кой ще завоюва и кой ще загуби. Въпросът е дали въобще ще има смисъл да приказваме за либерален избор, в случай че отидем до урните със същия Изборен кодекс , със същата „ домова книга “ , със същото управление на и със същите механизми, които от години пораждат подозрение, съмнение и чувство за авансово написан сюжет.

Обществото е яростно . Уморено . Подозрително .

А опозиционните партии – разединени, вкопчени в дребните си сметки и в личния си електорален интерес. И тъкмо в миг, в който се изисква студен разсъдък и минимално държавническо държание, всички бързат към избори, като че ли това е единственото допустимо решение.

Само че не е .

Избори при тези условия – риск, а не излаз

Отиването на избори със същия Изборен кодекс, със същата „ домова книга “ , със същата Централна изборна комисия и със същата централизация на основни позиции в страната не е просто политически избор. Това е действителен риск за демократичността на самия развой.

Ясно е, че след последните избори доверието в целия този най-съществен развой за демокрацията клони към НУЛА . Машини или хартия, протоколи, секции, броене – за доста хора всичко това към този момент е второстепенно. Основният проблем е чувството, че системата е подредена по този начин, че резултатът постоянно да е „ комфортен “ за някого, а жителите да бъдат просто статисти в добре режисирана процедура .

При естествени условия това към този момент е обезпокоително. При сегашната политическа конюнктура – напряко рисково .

Защо никой не желае да пипне разпоредбите?

Логичният въпрос е елементарен: в случай че толкоз партии настояват, че изборите са нечестни , за какво не упорстват за промени преди да се гласоподава още веднъж?

Защо няма даже опит – въпреки и краткотраен – за обединяване към няколко ясни, съответни и постижими цели ? Защо не се употребява към момента настоящият парламент, с цел да се създадат най-малко минимални корекции , които да върнат част от доверието в изборния развой?

Отговорът е неуместен , само че явен – тъй като за част от политическите играчи бързите избори са по-изгодни от честните избори. А за други – комфортно оправдание да кажат „ ние искахме, само че нямаше време “ .

Ролята на президента – последният вероятен съдия

В тази обстановка погледите неизбежно се обръщат към президента . Не като избавител, а като институционален медиатор . Като фигура, която по Конституция и по позиция има задължението най-малко да опита да събере на една маса опозиционните партии и гражданското общество.

Не за дълъг мандат. Не за огромни обещания. А за малко, ясно дефинирано ръководство със задания, които не търпят отсрочване:

• избор на консенсусен ръководител на Народното събрание;
• приемане на нов Изборен кодекс след действителен публичен дебат;
• цялостна промяна на управлението на Централната изборна комисия.

Нищо повече. Нищо по-малко.

Ако това не се случи – цената ще я платят хората

Историята към този момент е посочила какво следва, когато политиците отхвърлят да носят отговорност . Избори след избори. Кратки парламенти. Временни държавни управления. И най-после – изтощено общество, което все по-трудно има вяра, че гласът му има значение.

И тогава диктатурата не идва с танкове. Идва безшумно – с незаинтересованост, с отвод от присъединяване, с чувството, че „ всички са идентични “.

Това е най-опасният миг . Затова въпросът към този момент не е по кое време ще са изборите.
Въпросът е дали някой ще откри смелостта да каже „ стоп “ и да сложи страната преди партийните сметки.

Защото в случай че още веднъж отидем на избори със същите правила и със същите контролни органи, резултатът може и да е явен. Но сметката – както постоянно – ще бъде платена от хората .

Присъединете се към нашия 

Правителството падна след групова среща в американското посолство