Иван Пандъков: Вместо да се плаща за възстановяване на къщи, нека се построят нови далеч от реката
„ Вместо да дадем 10 млн. лв. за възобновяване на къщи и улици, за какво не създадем нови на ново място по-далеч от реката за тези пари, а пък зоните към нея да се оставят свободни? “
Това написа във Фейсбук Иван Пандъков , който е ръководител на риболовното съдружие в социална изгода – „ Балканка “ . Според него сходно предложение е непопулярна мярка , която обаче се предлага от доста модерни проучвания и все по-често се ползва в Европа .
Пред Искра.бг той изясни, че през последните дни е получил доста въпроси , свързани с предотвратяването на наводнения , на каквито станахме очевидци за следващ път у нас през миналата седмицата.
Вчера той разгласява „ малко управление “ на страницата на сдружението, които включват ограничения и препоръки, свързани най-много с предварителната защита на сходни събития . Публикуваме цялостния текст без редакторска интервенция:
„ Покрай следващата доза наводнения у нас още веднъж стартира да се приказва за сечи, копане, къртене, поправяне на реките от знайни и незнайни „ специалисти “. Има и хора, които почнаха да ни задават въпроси по отношение на предварителната защита. Затова пускаме едно малко управление с тематики за размисъл, като конспект по предварителна защита:
– Важното е да се съблюдава закона за водите, наредбите на чл.140, като се спазят и възбраните по чл.143 от Закон за водите, както и да се приложат съответните ограничения в Планове за ръководство на речните басейни /ПУРБ/ и Планове за ръководство на риска от наводнения /ПУРН/. Който не го прави, значи не желае нещата да се случат по целенасоченост за отбрана на популацията, а върти някакви други схеми и единствено се надява да „ крадне “ повече.
– Биологично брегоукрепване – такава функционалност извършват крайречните гори;
– Отваряне на ретензионни размери – т.е. площи, които следено да се наводняват при високи води, а не това да се случва там, където е минимум мечтано, да се късат насипи и прочие;
– Възстановяване на коритото на реката, в места, където същото е изправено по една или друга причина – това е също ретензионен размер, само че и понижава дънната ерозия, вкопаването на реката, водещо до намаление на подпочвените води, което може да промени хидрологичната картина в даден регион, а заради промени в хидростатичния напън на подпочвените води, да се стигне и до пораждане на свлачища.
– Прилагане на компенсационни механизми в аграрни площи, планувани да извършват функционалността на ретензионен размер.
– Изчистване на всевъзможни сметища в региона над обитаемото място, които биха били причина тези отпадъци да се натрупат на някой мост и да понижат в допълнение пропускливостта
– Редовен надзор над осъществяваните сечи във водосбора и недопускане на изхвърлянето на вършината наоколо до деретата;
– По опция, гората в избран %, вмомента има настояща мярка за 10%, да се остави във фаза на напреднала възраст. Ползите от остарялата паднала на земята дървесина, наличнa в наши дни единствено в резерватите, са безусловно потвърдени и има напълно разумно пояснение за тази мярка;
– Трансформация на иглолистните изкуствени насаждения в широколистни – това е сложен развой, само че належащ. Водозадържащите фунции на широколистните гори са изцяло доказани;
– обмисляне на прокарваните пътища за извеждане на сечи за да не се трансфорат в недомислени улеи, които непосредствено да застрашат бързото отклоняване на водата към обитаемото място
– използване на релативно стандартни способи за извеждане на сеч в рискови региони, където не е належащо прокарването на горски автомагистрали.
– обширен обзор на съществуващи хидротехнически уреди и по опция премахването им. Същите въздействат извънредно доста върху салдото в преноса на седименти в речните басейни, смяна в ерозията на дъното на реката и неприятното им техническо положение може да е сериозна причина за основаване на приливна вълна от пясък и тиня. Освен това, откакто са били построени по една или друга причина, постоянно отпаднала към този момент, са трансформирали равнищата на подпочвените води в даден регион, понижаването им внезапно при изпускане на наносите вследствие на разкъсване на стената, нормално води до пораждане на свлачищни процеси и спомагателна ерозия, която покачва риска за обитаемоте места по-надолу
– Не на последно място, една непопулярна мярка, която се ползва от ден на ден в Европа, е освобождението на речните корита. Т.е. вместо да дадем 10млн за възобновяване на къщи и улици, за какво не създадем нови на ново място по-далеч от реката за тези пари, а пък зоните към реката да се оставят свободни. Сателитни фотоси от наводнението есента най-малко на мен ми демонстрираха, че мисълта в тази посока не е за занемаряване, а това е допустимо най-сигурната предварителна защита, което прочее предлагат и доста модерни проучвания.
Та, едвам, когато всички горни точки са изпълнени, можем да кажем, че имаме мал-шанс и природата е отговорна, този път ни е изненадала, това е естествено злополучие и по този начин нататък.
За страдание, множеството дейности, които се случват са причина, идващия път наводнението да е още по-голямо. “
