С носия и жълто цвете при капитан Бураго СНИМКИ
Вместо да чете от учебника по какъв начин е бил освободен Пловдив, третокласничката Амелия облече национална носия и отиде да занесе жълто цвете на капитан Бураго. Чествнето на 144 година от Освобождението на града събра на гала пред паметника му Военен духов оркестър, внушителен взвод, венценосци, представители на комитет „ Родолюбие “. А момичето от СУ „ Любен Каравелов “ чу по какъв начин са се случили в миналото паметните събития персонално от Мария Карадечева – основен организатор в Регионален исторически музей – Пловдив.
Да взе участие „ наживо “ в исторически събития не е нещо ново за Амелия, която пее и свири на национален инструмент. Преди няколко години родителите й се запалили и се включили към комитет „ Родолюбие “. Таткото Ивайло е дърводелец, само че през днешния ден облече костюм, шит по модел на зимна опълченска униформа, с каквито са се сражавали на Шипка. Майка й Ралина пък е изпращач, само че за честването извади от раклата достоверни национални носии за себе си и щерка си.
Където пусне пушка, семейство Николови е там. Участвало е във възстановки и на Съединението, и на Трети март, в Батак, Клисура и на Шипка. Вече не можем без това, признава Ивайло. Той влиза във войнишкия строй. Някой би трябвало да пищи, да бяга и след това да закичва с китки спечелилите, смее се Ралина за функциите, отредени на дамите.
Участието дава и на тримата възприятие за национална принадлежност. Дори да се случи да играем турци, отново сме горди, че сме българи и че я има България, обобщава фамилията, чиято неделя мина в пътешестване обратно до 1878 година Още по-доволно е, че съумяло да възпламени и неколцина гимназисти. Само за едно от време на време се спори у семейство Николови – кой да носи достоверната пушка кремъклийка. Поне до паметника, примолва се Амелия.
„ Всеки монумент е разрушим от времето. Неразрушим е единствено споменът, който живее в поколенията… - обърна се към присъстващите Мария Карадечева с думи от речта на цар Борис III, произнесени при откриването на паметника на връх Шипка. – Такъв незабележим монумент би трябвало да издигнем и ние в душите си за великата епопея на Освобождението. А на падналите в битката да кажем: „ Спете умерено. Вашите завещания няма да бъдат забравени! “.
Тя призна, че историята не може да опише доста за капитан Бураго. На надгробната му плоча в Санкт Петербург стои непретенциозен надпис „ Александър Петрович Бураго – полковник. Роден на 4 март 1845 година, умрял на 9 декември 1883 година на остров Мадейра. На скъпия ми мъж. “
Потомствен дворянин, той приключва Николаевското военно-кавалерийско учебно заведение и по време на Руско-турската война влиза в състава на Западния отряд на ген. Гурко, бори се в боевете при Стара Загора и е нараснал в полковник, получава и медал „ Св. Георги “, четвърта степен. След войната служи в Петербург и Одеса. Умира от туберкулоза едвам на 38 година
Конкретните военни дейности за освобождението на Пловдив обаче са изяснени от историческата просвета, посочи Мария Карадечева. През декември 1877 година Западният отряд на съветската войска настава към Пловдив. На левия бряг на Марица до село Оризари ген. Гурко възнамерява бързо нахлуване в града. Оризовите ниви и притоците на реката вършат невероятно обграждането на града от северозапад
На 15 януари ген. Дандевил нападна и завладява северното предградие – Кършияка. Влизането в ценъра е невероятно. Единственият мост е погубен, а оръдия обстрелват региона от Трихълмието. Чуждите консули вършат опити да спасят един от най-красивите градове на Ориента.
Ген. Гурко следи пламъците на първите пожари и разпорежда избавителна разследваща задача на кап. Бураго. С ескадрон от 63 драгуни към 23 ч. той влиза в още препълнения с турски войски, черкези и башибозуци град откъм кв. „ Мараша “. Превзема пощенската станция. Граждани го водят до гръцкия вицеконсул, от който схваща за скупчване на турски войски към гарата. Заедно с въоръжените българи – православни и католици, Бураго се насочва натам и след къса престрелка турските бойци се отдръпват.
На 16 януари в щаба на ген. Гурко идва делегат на кап. Бураго. В записката до генерала той рапортува: „ Имах мощна престрелка на стоманения път. Ранени и убити при мен няма. Вече отпътувал в 22 ч. последният трен от Пловдив с два вагона. Турците отстъпват или по-вярно бягат пешком за Станимака. Телеграфният уред е високомерен от мене, хваната е кореспонденцията, която ползвам към сегашното “.
Сутринта на 16 януари стартира строителството на краткотраен мост, по който минава съветската пехота, конница и артилерия. Ген. Гурко със своя щаб влиза в града на два големи сала. Посрещнат е тържествено с хоругви, самун и сол, а в църквата „ Св. Богородица “ е отслужен признателен молебен.
На днешния ден се уважава паметта и на починалите 225 офицери и български бойци, както и на 123-ма българи, избити същия ден в местността Остромила.
Снимки: Наташа Манева
Свързани вести Събота в Пловдив - в обичаната беседка на Иван Вазов
Да взе участие „ наживо “ в исторически събития не е нещо ново за Амелия, която пее и свири на национален инструмент. Преди няколко години родителите й се запалили и се включили към комитет „ Родолюбие “. Таткото Ивайло е дърводелец, само че през днешния ден облече костюм, шит по модел на зимна опълченска униформа, с каквито са се сражавали на Шипка. Майка й Ралина пък е изпращач, само че за честването извади от раклата достоверни национални носии за себе си и щерка си.
Където пусне пушка, семейство Николови е там. Участвало е във възстановки и на Съединението, и на Трети март, в Батак, Клисура и на Шипка. Вече не можем без това, признава Ивайло. Той влиза във войнишкия строй. Някой би трябвало да пищи, да бяга и след това да закичва с китки спечелилите, смее се Ралина за функциите, отредени на дамите.
Участието дава и на тримата възприятие за национална принадлежност. Дори да се случи да играем турци, отново сме горди, че сме българи и че я има България, обобщава фамилията, чиято неделя мина в пътешестване обратно до 1878 година Още по-доволно е, че съумяло да възпламени и неколцина гимназисти. Само за едно от време на време се спори у семейство Николови – кой да носи достоверната пушка кремъклийка. Поне до паметника, примолва се Амелия.
„ Всеки монумент е разрушим от времето. Неразрушим е единствено споменът, който живее в поколенията… - обърна се към присъстващите Мария Карадечева с думи от речта на цар Борис III, произнесени при откриването на паметника на връх Шипка. – Такъв незабележим монумент би трябвало да издигнем и ние в душите си за великата епопея на Освобождението. А на падналите в битката да кажем: „ Спете умерено. Вашите завещания няма да бъдат забравени! “.
Тя призна, че историята не може да опише доста за капитан Бураго. На надгробната му плоча в Санкт Петербург стои непретенциозен надпис „ Александър Петрович Бураго – полковник. Роден на 4 март 1845 година, умрял на 9 декември 1883 година на остров Мадейра. На скъпия ми мъж. “
Потомствен дворянин, той приключва Николаевското военно-кавалерийско учебно заведение и по време на Руско-турската война влиза в състава на Западния отряд на ген. Гурко, бори се в боевете при Стара Загора и е нараснал в полковник, получава и медал „ Св. Георги “, четвърта степен. След войната служи в Петербург и Одеса. Умира от туберкулоза едвам на 38 година
Конкретните военни дейности за освобождението на Пловдив обаче са изяснени от историческата просвета, посочи Мария Карадечева. През декември 1877 година Западният отряд на съветската войска настава към Пловдив. На левия бряг на Марица до село Оризари ген. Гурко възнамерява бързо нахлуване в града. Оризовите ниви и притоците на реката вършат невероятно обграждането на града от северозапад
На 15 януари ген. Дандевил нападна и завладява северното предградие – Кършияка. Влизането в ценъра е невероятно. Единственият мост е погубен, а оръдия обстрелват региона от Трихълмието. Чуждите консули вършат опити да спасят един от най-красивите градове на Ориента.
Ген. Гурко следи пламъците на първите пожари и разпорежда избавителна разследваща задача на кап. Бураго. С ескадрон от 63 драгуни към 23 ч. той влиза в още препълнения с турски войски, черкези и башибозуци град откъм кв. „ Мараша “. Превзема пощенската станция. Граждани го водят до гръцкия вицеконсул, от който схваща за скупчване на турски войски към гарата. Заедно с въоръжените българи – православни и католици, Бураго се насочва натам и след къса престрелка турските бойци се отдръпват.
На 16 януари в щаба на ген. Гурко идва делегат на кап. Бураго. В записката до генерала той рапортува: „ Имах мощна престрелка на стоманения път. Ранени и убити при мен няма. Вече отпътувал в 22 ч. последният трен от Пловдив с два вагона. Турците отстъпват или по-вярно бягат пешком за Станимака. Телеграфният уред е високомерен от мене, хваната е кореспонденцията, която ползвам към сегашното “.
Сутринта на 16 януари стартира строителството на краткотраен мост, по който минава съветската пехота, конница и артилерия. Ген. Гурко със своя щаб влиза в града на два големи сала. Посрещнат е тържествено с хоругви, самун и сол, а в църквата „ Св. Богородица “ е отслужен признателен молебен.
На днешния ден се уважава паметта и на починалите 225 офицери и български бойци, както и на 123-ма българи, избити същия ден в местността Остромила.
Снимки: Наташа Манева
Свързани вести Събота в Пловдив - в обичаната беседка на Иван Вазов
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ