Заради смъртта на пациент - осъдиха ВМА да плати 100 хил. лв.
ВМА е наказана да заплати 100 хиляди лева на майката на пациент, който е умрял след интервенция в болничното заведение.
Информацията е на вестник " Сега " след информация в правосъдните регистри.
Решението е дефинитивно.
Още на първа инстанция Софийският градски съд присъжда на майката компенсацията от 100 хиляди лева за претърпените неимуществени вреди.
Апелативният съд удостоверява това решение, а висшият не позволява делото до гледане и по този начин решението става дефинитивно.
В исковата молба се споделя, че синът на ищцата още като дете бил диагностициран с доста рядко генетично заболяване, при което заради липса на избран ензим в организма при контакт с бактерии се развиват тежки гнойни инфекции, изискващи антибиотично лекуване.
В края на месец ноември 2014 година, 34-годишният мъж се почувствал зле и бил признат в болница в Пловдив.
Лекуващият го доктор бил осведомен с главното му заболяване и се стараел по допустимо най-щадящ метод да преодолее казуса и да не зародят затруднения. Седмица по-късно обаче станало ясно, че се постанова интервенция.
Мъжът отишъл в Спешния бранш на ВМА в София, където в началото отказали да го одобряват без предварителна спогодба с съответен доктор, само че след обзор, открили, че положението му е тежко и той бил признат в дежурната незабавна коремна хирургия.
Четири дни след приема пациентът бил опериран и е открито, че злобен камък е затънал в тънките вътрешности, като след интервенцията бил преведен в реанимация, а след три дни бил върнат назад в коремна хирургия за лекуване. Няколко дни по-късно операционната рана на корема се възпалила.
Майката уведомила лекаря от ВМА , само че той споделил, че няма нищо ужасно и изписал хомеопатия.
В първия работен ден след празниците още веднъж отишли във ВМА и лекарят още веднъж обяснил, че няма нищо ужасно и не назначил никаква терапия.
Мъжът обаче продължавал да не усеща добре. В Пловдив му назначили антибиотици.
В последна сметка се стига до нови две интервенции във ВМА поради инфекцията. Той обаче се влошил и умрял от сепсис на 30 април 2015 година
ВМА твърди, че лекуването на мъжа е било съответно и медицинските стандарти и правила са спазени.
Освен това за гибелта на пациента е имало и следствие, което военната прокуратура е прекратила. Съдът изяснява, че това че няма закононарушение, не значи, че не би трябвало да се носи отговорност за породените вреди.
По делото са назначени няколко експертизи.
Съдът се доверява на специалистите, че след първата интервенция пациентът е получил вътреболнична зараза, която не е лекувана съответно, а генетичното заболяване на младия мъж било подценено. Като неточност се регистрира и настаняването му в естествена, вместо в септична реанимация. Рядкото заболяване е мотив да се окаже по-сериозна грижа, а не може да е опрощение за съдбовния завършек на пациента, показва съдът. Присъждайки цялата желана сума, магистратите обръщат внимание и на отношението на личния състав от моргата към родителите на пациента.
По принцип болничното заведение има застраховка, която би трябвало да покрие присъденото обезщетение.
Срещу застрахователя обаче не е бил предявен противоположен иск. Той единствено е бил притеглен като подпомагаща страна, се вижда от делото.
Това значи, че отминалостта за него е текла и в този момент той има право да се позове на приключването ѝ, което ще остави болничното заведение да заплаща сама.
Информацията е на вестник " Сега " след информация в правосъдните регистри.
Решението е дефинитивно.
Още на първа инстанция Софийският градски съд присъжда на майката компенсацията от 100 хиляди лева за претърпените неимуществени вреди.
Апелативният съд удостоверява това решение, а висшият не позволява делото до гледане и по този начин решението става дефинитивно.
В исковата молба се споделя, че синът на ищцата още като дете бил диагностициран с доста рядко генетично заболяване, при което заради липса на избран ензим в организма при контакт с бактерии се развиват тежки гнойни инфекции, изискващи антибиотично лекуване.
В края на месец ноември 2014 година, 34-годишният мъж се почувствал зле и бил признат в болница в Пловдив.
Лекуващият го доктор бил осведомен с главното му заболяване и се стараел по допустимо най-щадящ метод да преодолее казуса и да не зародят затруднения. Седмица по-късно обаче станало ясно, че се постанова интервенция.
Мъжът отишъл в Спешния бранш на ВМА в София, където в началото отказали да го одобряват без предварителна спогодба с съответен доктор, само че след обзор, открили, че положението му е тежко и той бил признат в дежурната незабавна коремна хирургия.
Четири дни след приема пациентът бил опериран и е открито, че злобен камък е затънал в тънките вътрешности, като след интервенцията бил преведен в реанимация, а след три дни бил върнат назад в коремна хирургия за лекуване. Няколко дни по-късно операционната рана на корема се възпалила.
Майката уведомила лекаря от ВМА , само че той споделил, че няма нищо ужасно и изписал хомеопатия.
В първия работен ден след празниците още веднъж отишли във ВМА и лекарят още веднъж обяснил, че няма нищо ужасно и не назначил никаква терапия.
Мъжът обаче продължавал да не усеща добре. В Пловдив му назначили антибиотици.
В последна сметка се стига до нови две интервенции във ВМА поради инфекцията. Той обаче се влошил и умрял от сепсис на 30 април 2015 година
ВМА твърди, че лекуването на мъжа е било съответно и медицинските стандарти и правила са спазени.
Освен това за гибелта на пациента е имало и следствие, което военната прокуратура е прекратила. Съдът изяснява, че това че няма закононарушение, не значи, че не би трябвало да се носи отговорност за породените вреди.
По делото са назначени няколко експертизи.
Съдът се доверява на специалистите, че след първата интервенция пациентът е получил вътреболнична зараза, която не е лекувана съответно, а генетичното заболяване на младия мъж било подценено. Като неточност се регистрира и настаняването му в естествена, вместо в септична реанимация. Рядкото заболяване е мотив да се окаже по-сериозна грижа, а не може да е опрощение за съдбовния завършек на пациента, показва съдът. Присъждайки цялата желана сума, магистратите обръщат внимание и на отношението на личния състав от моргата към родителите на пациента.
По принцип болничното заведение има застраховка, която би трябвало да покрие присъденото обезщетение.
Срещу застрахователя обаче не е бил предявен противоположен иск. Той единствено е бил притеглен като подпомагаща страна, се вижда от делото.
Това значи, че отминалостта за него е текла и в този момент той има право да се позове на приключването ѝ, което ще остави болничното заведение да заплаща сама.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ