Вибрираща четка за зъби влуди Мария Касимова
Влудяваща безсънна нощ е изкарала Мария Касимова-Моасе - публицист, публицист и съветник по етикет и протокол, имидж и медийно държание. Среднощните си терзания, които самата тя споделя с многочислените си (по)читатели в обществените мрежи, предаваме без редакция.
„ Будя се към 4 сутринта. Обикновено с мисли и хрумвания, но тази заран се събуждам от провокиращ звук. Целият квартал се е смирил, народът спи, гък не се чува, единствено този компактен и настойчив звук като от машина за смилане на кафе. Ту стопира, ту стартира отново. Може и да е някакъв домакински апарат, може и да е бормашина някъде из квартала.
Надигам глава от възглавницата, таман го чуя и той стопира. Отпускам се, подготвена да заспя още веднъж. Шумът още веднъж потегля, освен това към този момент чувствам и лека осцилация. Няколко пъти по този начин. Бре! Така и по този начин съм се събудила, вземам решение да ида до тоалетната, а пътьом да схвана вероятно и от кое място се генерира този провокиращ звук. Излизам в хола, оттова към банята, а шумът се усилва и идва като че откъм комина с отдушника. А такааааа! Значи някой комшия нещо си е пуснал в банятаааа, мдааааа... Я строшен вентилатор, я самобръсначка, я сешоар! Нагли хора, ей!
Обмислям по какъв начин да метна един халат и да се спусна надолу по трасето да се разправям. Обаче шумът е от банята, някъде откъм мивката. Пипвам стената там, чувствам я много мощно да вибрира. Гледам, заглеждам се, долепвам ухо... и зад флакона с парфюм на Стеф я виждам - електрическата му четка за зъби. Самовключва се и се самоизключва както си желае! Вибрира си, шуми си, стопира, прави се, че ѝ е изтощена батерията, а след това отново - брррр, тъъъъррррттт, бъррр, мърррр. Натискам копчето да спре - въобще не ме отразява, сама си взема решение, мръсницата!
Борих се с нея в идващите пет минути, сънят напълно си потегли, а тая гадина мръсна се тресе и шуми, както ѝ е кеф! И аз кво, кво... взех решение да я завия в една хавлиена забрадка и да я мушна по този начин под мивката най-малко да не се чува и да не вибрира. Правя тази спонтанна апаратура пред погледа на Майки, френския булдог, който обича да върви да си спи на черджето вътре в банята. Гледа ме, кученцето, и се чуди какво тъкмо върша, но пък в този момент и на него ли да му изяснявам. В последна сметка четката е въдворена, аз съм на ръба да се разрева от изтощение и отмалялост, а Майки си е лежащ назад и си е задремал.
Лягам и аз. Някак съм задрямала. В 6.15 ми звъни алармата, Стеф става да храни и разхожда кучетата. Чувам го и в сънливата ми глава за секунди се развихря сюжет по какъв начин той отива в банята, намира там хавлиената си забрадка под мивката с увита в нея електрическата му четка и взема решение, че това е пъклено дело на Майки. Съответно Майки бива осъден несправедливо за нещо, което съм направила аз. И от прилив на възприятие за правдивост, по този начин, както съм със затворени очи и глас като на радио, което не може да си откри станциите, проскърцвам към Стеф „ Стеф, да знаеш, че през нощта четката ти за зъби беше оживяла и не преставаше да бръмчи и вибрира, сама си го беше решила! И натискам копче, натискам - тя ни-що! И с цел да спре, я увих в кърпата ти и я натиках под мивката, да знаеш... “
Мълчание.
Едва разтварям очи.
Пред мен е Стеф, вдигнатите му в изненада вежди наподобяват дървена окачалка за ризи.
„ Мария, умерено, ти сънуваш... Нищо не се е случило... “
Аз: Ама не, не, неее, не сънувам нищо! Четката беше - шумеше като бормашина напълно в действителност...
„ Сънуваааш, сън е товааа... “
Аз сядам в леглото, опулвам очи, махам пламенно с ръце. „ Ето, виж ме какъв брой съм будна! Това никакъв сън не е, по този начин си беше в действителност! Тая твоя четка... “
Стефан безмълвно отива към банята. Чувам стъпките му, които внезапно притихват. Чувам го да приказва нещо безшумно. Чувам и още един глас - неразбираем, по-тънък, само че глас. След още половин минута Стеф се появява сериозен. Застива в рамката на вратата. Гледа ме.
„ Спокойно! Да... Не е било сън. Говорих с нея. Размислила е, даде обещание да спре. “
„ Будя се към 4 сутринта. Обикновено с мисли и хрумвания, но тази заран се събуждам от провокиращ звук. Целият квартал се е смирил, народът спи, гък не се чува, единствено този компактен и настойчив звук като от машина за смилане на кафе. Ту стопира, ту стартира отново. Може и да е някакъв домакински апарат, може и да е бормашина някъде из квартала.
Надигам глава от възглавницата, таман го чуя и той стопира. Отпускам се, подготвена да заспя още веднъж. Шумът още веднъж потегля, освен това към този момент чувствам и лека осцилация. Няколко пъти по този начин. Бре! Така и по този начин съм се събудила, вземам решение да ида до тоалетната, а пътьом да схвана вероятно и от кое място се генерира този провокиращ звук. Излизам в хола, оттова към банята, а шумът се усилва и идва като че откъм комина с отдушника. А такааааа! Значи някой комшия нещо си е пуснал в банятаааа, мдааааа... Я строшен вентилатор, я самобръсначка, я сешоар! Нагли хора, ей!
Обмислям по какъв начин да метна един халат и да се спусна надолу по трасето да се разправям. Обаче шумът е от банята, някъде откъм мивката. Пипвам стената там, чувствам я много мощно да вибрира. Гледам, заглеждам се, долепвам ухо... и зад флакона с парфюм на Стеф я виждам - електрическата му четка за зъби. Самовключва се и се самоизключва както си желае! Вибрира си, шуми си, стопира, прави се, че ѝ е изтощена батерията, а след това отново - брррр, тъъъъррррттт, бъррр, мърррр. Натискам копчето да спре - въобще не ме отразява, сама си взема решение, мръсницата!
Борих се с нея в идващите пет минути, сънят напълно си потегли, а тая гадина мръсна се тресе и шуми, както ѝ е кеф! И аз кво, кво... взех решение да я завия в една хавлиена забрадка и да я мушна по този начин под мивката най-малко да не се чува и да не вибрира. Правя тази спонтанна апаратура пред погледа на Майки, френския булдог, който обича да върви да си спи на черджето вътре в банята. Гледа ме, кученцето, и се чуди какво тъкмо върша, но пък в този момент и на него ли да му изяснявам. В последна сметка четката е въдворена, аз съм на ръба да се разрева от изтощение и отмалялост, а Майки си е лежащ назад и си е задремал.
Лягам и аз. Някак съм задрямала. В 6.15 ми звъни алармата, Стеф става да храни и разхожда кучетата. Чувам го и в сънливата ми глава за секунди се развихря сюжет по какъв начин той отива в банята, намира там хавлиената си забрадка под мивката с увита в нея електрическата му четка и взема решение, че това е пъклено дело на Майки. Съответно Майки бива осъден несправедливо за нещо, което съм направила аз. И от прилив на възприятие за правдивост, по този начин, както съм със затворени очи и глас като на радио, което не може да си откри станциите, проскърцвам към Стеф „ Стеф, да знаеш, че през нощта четката ти за зъби беше оживяла и не преставаше да бръмчи и вибрира, сама си го беше решила! И натискам копче, натискам - тя ни-що! И с цел да спре, я увих в кърпата ти и я натиках под мивката, да знаеш... “
Мълчание.
Едва разтварям очи.
Пред мен е Стеф, вдигнатите му в изненада вежди наподобяват дървена окачалка за ризи.
„ Мария, умерено, ти сънуваш... Нищо не се е случило... “
Аз: Ама не, не, неее, не сънувам нищо! Четката беше - шумеше като бормашина напълно в действителност...
„ Сънуваааш, сън е товааа... “
Аз сядам в леглото, опулвам очи, махам пламенно с ръце. „ Ето, виж ме какъв брой съм будна! Това никакъв сън не е, по този начин си беше в действителност! Тая твоя четка... “
Стефан безмълвно отива към банята. Чувам стъпките му, които внезапно притихват. Чувам го да приказва нещо безшумно. Чувам и още един глас - неразбираем, по-тънък, само че глас. След още половин минута Стеф се появява сериозен. Застива в рамката на вратата. Гледа ме.
„ Спокойно! Да... Не е било сън. Говорих с нея. Размислила е, даде обещание да спре. “
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ