Влизането в Шенген ще се случи само в пакет. От

" Влизането в Шенген ще се случи единствено в пакет. От логистична позиция няма действителен смисъл България и Румъния да бъдат разделяни ". Това разяснява в изявление за Българска телеграфна агенция ръководителят на двустранната комерсиална камара България-Румъния Дору Драгомир. 

Той посети Букурещ за най-голямото интернационално нетуъркинг събитие Back2Business, което се организира във вторник (7 ноември) в румънската столица. Двустранната комерсиална камара България-Румъния беше един от сътрудниците на форума, който събра 450 души дипломати, политици, членове на бизнес асоциации, вложители.

“Представете си това събитие като гласът на бизнес общностите от Румъния, които имат интернационалните ползи и желаят да трансформират нещата. Които споделят да вземем за пример, че вършат добър бизнес, добра търговия с България, само че желаят повече ”, сподели за Българска телеграфна агенция ръководителят на Двустранната комерсиална камара България-Румъния.

Драгомир работи повече от 20 години в частния бранш, като претърпява огромната инфлация през 1996 година в Румъния и интернационалната рецесия, която засегна Югоизточна Европа през 2008-2009 година Драгомир приключва EMBA (програма по бизнес администрация) в колежа " Асебус и Майкъл Джей Коулс " към Държавния университет " Кенесоу " в Джорджия, Съединени американски щати, през 2007 година и право в Румъния. Търговската камара има над 45 членове от двете страни, които са от 25 разнообразни стопански бранша. Тя е една от двете двустранни камари със специфичен фокус върху румънско-българските стопански връзки.

Следва изявлението, което Дору Драгомир даде особено за Българска телеграфна агенция. 

Господин Драгомир, представете си, че в този момент би трябвало да разговаряте с евентуални български вложители и да им обясните по какъв начин се прави бизнес в Румъния. Какво ще им кажете?

Ще им кажа, че не е елементарно да развиваш търговия в Румъния. Но не е елементарно на никое място отвън зоната, от която идваш. Това важи и за компания от Ямбол да вземем за пример, която желае да прави бизнес в Пловдив. Тя не познава средата, пазара, няма нужните контакти. 

Румъния е пазар с 20 милиона евентуални купувачи. С равнище на покупателна дарба 10-15 % повече от България. Говоря на национално равнище. Винаги върша съпоставения сред България и Румъния като страни и настрана сред София и Букурещ. От позиция на икономическо развиване двата града доста си наподобяват. Почти на едно равнище са. 

Как бихте описали комерсиалните връзки сред Румъния и България? И какво е тяхното цифрово изражение?

През последните 10-15 години връзката Румъния-България се свежда значително до търговия, до продажби, не до вложения. Всеки икономист ще ви каже, че капиталът е в Румъния, а по-добрата фискалност е в България. Това значи, че вложенията би трябвало да потеглят от Румъния, капиталът би трябвало да се движи от Румъния към България, тъй като фискалността явно е доста по-добра, само че стоката би трябвало да се връща към Румъния, която има по-голям пазар. Жестоката действителност на терен е, че нещата са противоположни. Имаме повече български вложения в Румъния, в сравнение с румънски в България. Но даже и при тези условия, от общото равнище на търговски продан сред България и Румъния, над 90 на 100 са най-вече покупки и продажби, търговия.

Какво липсва на българските компании, с цел да се нареждат с по-голям триумф на румънския пазар? 

И българите, и румънците са нетърпеливи. Не са склонни да влагат, преди да са имали облага. Освен това не взимат образец от фирмите, които към този момент са постигнали триумф. И на двата пазара има такива компании - и български, и румънски. Българска компания за замразени артикули стана най-хубавата на румънския пазар, само че й лиши време. Време, в което влага в себе си, в личен състав, в реклама. Това се опитваме да разбираем на всички компании от Румъния и България - да влагат, да си дадат време, да бъдат съществени. 

Какви артикули се търсят в Румъния с марка България?

В момента съществува доста огромен търговски продан сред двете страни във връзка с хранителни артикули и питиета. Големият проблем, за който се опитваме да намерим път, тъй като не сме в позицията да търсим решение, е, че нито румънските, нито българските производители са показани на съответния пазар със своя бранд. Много артикули от България са изложени на рафтовете в огромните търговски вериги в Румъния, само че не със своите лични марки, а с тези на магазините. От позиция на бизнес, компанията е удовлетворена. “Продадох сирене за 30 млн. евро тази година, явно имам облага ”. Но съответното сирене не е квалифицирано в Румъния като сирене от България. И никой няма да каже “Харесва ми това българско сирене ”. Защото на продукта написа “Произведено в Европейски Съюз ”. Същата е обстановката с румънските артикули на българския пазар. 

Затова един от плановете, върху които работим от шест месеца е да създадем два шоуруума за хранителни артикули и питиета - единият в София, другият в Букурещ. Искаме в тях да изложим румънски и български артикули, един до различен. Идеята е клиентът да пристигна, да прегледа, да дегустира и по-късно да потърси продукта в истинския му тип, с неговата марка. Ние ще му дадем подготвен отговор. Къде да откри продукта? Разбира се, планът планува да включим и разпространяването на тези артикули в двете страни.

Сигурен съм, че в случай че успеем да отворим тези шоурууми търсенето за характерни, типични български и румънски артикули ще се усили. Независимо, че имаме разнообразни усети. За саламите си България, съгласно стандартите, употребява избрани съставки, които в Румъния не се използват. И за усета на румънеца българският салам ще е друг, няма да го яде всяка заран на закуска. Независимо, че му харесва, ще яде от него един път седмично. И размерът на продажбите явно ще е по-малък. Както в България обичайният румънски колбас от Сибиу не се възприема от всички, тъй като е лоен. Имаме разлики във усетите, само че в случай че вземем сиренето, то е съвсем същото. 

Освен храни и питиета, фармацевтични артикули са друга огромна част от стоковия продан сред двете страни. Говоря главно за добавки. Малко съм отчаян, тъй като статистиката от преди две години демонстрира, че един от главните артикули, които се движеха сред двете страни беше желязото. Желязото като суровина, а не като модифициран артикул. Това ни кара да мислим, че сме стопански системи, които още се развиват. Не произвеждаме един приключен артикул, който да излезе на пазара. А даваме на другите материал, суровина, от който те ще създадат един приключен, подготвен артикул. 

Вижте какво се случва през последната година и в България, и в Румъния във връзка с земеделието. През цялото време се съревноваваме с Украйна. Защо? Защото за жалост и ние, като украинците, продаваме доста незавършени артикули. Продаваме пшеница без да създадем от нея брашно, продаваме слънчоглед, без да вършим от него олио. 

Не можем да се съревноваваме с избрани стопански системи на международно равнище, които постоянно ще бъдат по-евтини от нас. Никога не можеш да се съревноваваш с стопанска система от Азия, която има ниско равнище на разноски и евтина работна ръка, на половина на това, което е в България. Но в случай че Румъния и България станат снабдители на крайни артикули, които имат добавена стойност, нещата ще са разнообразни. 

Какво ще се случи в стопански смисъл с двете страни, в случай че продължат да ни спъват за Шенген и допустимо ли е да бъдем разграничени? Вчера (7 ноември), в изявление за Блумбърг, румънският министър председател Марчел Чолаку загатна за сходна опция.

Не съм специалист по тематиката, само че съм човек, който обича историята. Започвайки от 2004 година, от приемането ни в НАТО, двете страни бяха в пакет. Всяка страна от Западна Европа гледа на нас като на едно цяло, когато се приказва за тактики и обща визия за района. България и Румъния постоянно са били в пакет. Влизането в НАТО беше в пакет, приемането ни в Европейски Съюз се случи в пакет, влизането в Шенген, съгласно мен, ще се случи единствено в пакет. И още веднъж според мен, от логистична позиция, няма действителен смисъл двете страни да бъдат разделяни. Румъния значи северозападна граница на Европа. България значи югозападна граница на Европа. Не можеш да кажеш “онези от север са окей, само че на юг имаме проблеми, тъй като влизат мигранти ” или противоположното. Не виждам по какъв начин би могло да се случи.  

Какви ще са следствията, в случай че не влезем дружно и в случай че продължат да ни отсрочват за Шенген? 

На първо място това би било голям проблем за стопанските системи на двете страни и за техните двустранни връзки. Искам да ви дам един образец. С огромна компания за мебели в Разград. Намира се на към 80 км от Букурещ, само че не прави бизнес в Букурещ. Когато разговарях с неин представител, той ми сподели по този начин: “Предпочитам да карам мебели в Солун, в сравнение с в Букурещ ”. 

Защо? Солун е на повече от 600 км. 

Такава беше и моята реакция. Но индивидът от компанията ми даде следното пояснение. “Камионът стига от Разград до Русе за 45 минути. От Русе до Букурещ му трябват два дни. Един камион, който потегля от фабриката в Разград, с цел да достави в склад в Букурещ, за мен значи четири дни, в които камионът не се движи. Не прави нищо. Стои ”. Логиката на превоза е, че всяко колело, което не се движи, значи загуба. Има граница сред България и Румъния, която продължава да съществува поради европейски претенции и разнообразни процедури.

Преди три години, през 2020, по време на пандемията, на равнище двустранни камари поискахме да бъдат направени изключения за търговци и предприемачи при прекосяването на границата. Така, както за медицинския личен състав. Първи реагира българският щаб. Направиха такова изключение през май 2020. След две седмици и румънският вътрешен министър се съгласи с нашето искане. И по този начин, стига да докажеш, че имаш стопански интерес, можеше да минеш границата при избрани условия. Тогава нещата действаха. 

Когато пандемията отмина, предложихме и на двете държавни управления, на равнище Министерство на външните и вътрешните работи, да бъде основана зелена лента за търговците на границата, с цел да минават по-бързо. Искахме да разделим тези, които имат избран стопански интерес и развиват бизнес, които пътуват, с цел да вършат пари. Хора, които пътуват за срещи, с цел да подписват контракти, да купуват или продават разнообразни неща. Зелена линия, зелена лента, която да им обезпечи бърз достъп, без, несъмнено, да се икономисва инспекцията на документи. Искахме да ни се даде отделена линия, както се прави за дипломати и медицински личен състав. Да не стоят на една и съща лента с хората, които са във почивка. За страдание не срещнахме схващане от нито едно от двете държавни управления. Може би не обяснихме задоволително добре какви ще са преимуществата. Но това е евентуална първа стъпка за двете държавни управления да намерят решения, посредством които, даже и България и Румъния да не влязат в Шенген, да се възползват от по-бързо прекосяване на границата. 

Нещо като мини-Шенген?

Да, в действителност съществува тази идея за мини-Шенген. Ако се майтапим на тази тематика, бих споделил по-скоро мини-Търговище, тъй като и двете страни си имат град с това име. Във времето съм дискутирал тематиката и с румънски, и с български политици, както на национално, по този начин и на европейско равнище. Всички дават отговор по един и същи метод. Става дума за политическа обстановка. За обстановка, която би трябвало да бъде деблокирана политически. Надявам се, в случай че не през декември, то през идната година да влезем дружно в Шенген.