Икономист: Влизането ни в еврозоната от 1 януари 2026 г. ще е твърде рано
Влизането ни в еврозоната от 1 януари 2026 година ще е прекомерно рано, безапелационен бе икономистът Стоян Панчев от Експертния клуб за стопанска система и политика.
Според него средносрочният резултат върху българската стопанска система ще е отрицателен - по-малък растеж, по-високи задължения, по-висока инфлация. Притесненията му се мерят в по-високи цени, по-висока задлъжнялост на стопанската система и страната и в по-бавен напредък.
Икономистът е песимистичен към ограниченията, оповестени от КЗП и Комисия за защита на конкуренцията, против покачването на цените. Според него сходен вид начинания не правят работа.
" Контролът върху това е доста сложен. Дори да има административен надзор, той може да работи известно време, само че сега, в който бъде махнат, цените скачат още веднъж. Или в случай че бъде арестуван прекомерно дълго, води до дефицити в магазините - това е нещо, което българите познават от интервала преди 89-а година ".
Изкуствената далавера може да се овладее, като се изчака така наречен действителна конвергенция, т.е. приходите и цените да доближат приблизително европейските и чак тогава да се направи стъпката към влизане в еврозоната, изрече мнението си Стоян Панчев. По думите му това е и един от огромните проблеми на избързването - да влизаме в еврозоната от 1 януари 2026 година
" Нашето равнище на конвергенция ще бъде най-ниското на която и да е страна, в миналото влизала в еврозоната. Съответно такива резултати биха били по-големи. За да не става това нещо, са измислени критериите от Маастрихт и в случай че една страна действително ги покрива, е доста евентуално тя да има и конвергенция по линия на приходите и ценовите нива. В нашия случай имаме " масажирана статистика ", която единствено човек, който не се е вгледал в нея, може да твърди, че покриваме критериите за конвергенция сега ".
Икономистът предизвести пред БНР, че финансовата непоклатимост е застрашена от проблеми, които имаме с бюджета от известно време:
" Имаме дефицити, които самата Теменужка Петкова, преди да стане финансов министър, разгласи, че са над равнищата, които са нужни за влизане в еврозоната. След това внезапно се демонстрираха на равнища, които са под нужните ".
Според него спомагателното нарастване на заплатите в разнообразни браншове е спомагателен напън върху бюджета.
България е един от отличниците що се отнася до размер на дълга в Европа, а повода за това е валутният ръб, посочи Панчев и добави: " В коша с мръсно пране ние сме най-чистата риза по тази линия. Ще е необичайно други страни от еврозоната, които имат доста по-големи дефицити и задължения, да се тормозят от нашите дефицити ".
Той предвижда, че в случай че влезем в еврозоната, ще има доста утежняване на нашите фискални индикатори.
" Няма да има нови правила, които да лимитират бюджетните дефицити, в противен случай - когато се отстрани валутният ръб, ще имаме голямо разпределяне на бюджетната дисциплинираност. Има заплаха от гръцки сюжет в България ".
Според него средносрочният резултат върху българската стопанска система ще е отрицателен - по-малък растеж, по-високи задължения, по-висока инфлация. Притесненията му се мерят в по-високи цени, по-висока задлъжнялост на стопанската система и страната и в по-бавен напредък.
Икономистът е песимистичен към ограниченията, оповестени от КЗП и Комисия за защита на конкуренцията, против покачването на цените. Според него сходен вид начинания не правят работа.
" Контролът върху това е доста сложен. Дори да има административен надзор, той може да работи известно време, само че сега, в който бъде махнат, цените скачат още веднъж. Или в случай че бъде арестуван прекомерно дълго, води до дефицити в магазините - това е нещо, което българите познават от интервала преди 89-а година ".
Изкуствената далавера може да се овладее, като се изчака така наречен действителна конвергенция, т.е. приходите и цените да доближат приблизително европейските и чак тогава да се направи стъпката към влизане в еврозоната, изрече мнението си Стоян Панчев. По думите му това е и един от огромните проблеми на избързването - да влизаме в еврозоната от 1 януари 2026 година
" Нашето равнище на конвергенция ще бъде най-ниското на която и да е страна, в миналото влизала в еврозоната. Съответно такива резултати биха били по-големи. За да не става това нещо, са измислени критериите от Маастрихт и в случай че една страна действително ги покрива, е доста евентуално тя да има и конвергенция по линия на приходите и ценовите нива. В нашия случай имаме " масажирана статистика ", която единствено човек, който не се е вгледал в нея, може да твърди, че покриваме критериите за конвергенция сега ".
Икономистът предизвести пред БНР, че финансовата непоклатимост е застрашена от проблеми, които имаме с бюджета от известно време:
" Имаме дефицити, които самата Теменужка Петкова, преди да стане финансов министър, разгласи, че са над равнищата, които са нужни за влизане в еврозоната. След това внезапно се демонстрираха на равнища, които са под нужните ".
Според него спомагателното нарастване на заплатите в разнообразни браншове е спомагателен напън върху бюджета.
България е един от отличниците що се отнася до размер на дълга в Европа, а повода за това е валутният ръб, посочи Панчев и добави: " В коша с мръсно пране ние сме най-чистата риза по тази линия. Ще е необичайно други страни от еврозоната, които имат доста по-големи дефицити и задължения, да се тормозят от нашите дефицити ".
Той предвижда, че в случай че влезем в еврозоната, ще има доста утежняване на нашите фискални индикатори.
" Няма да има нови правила, които да лимитират бюджетните дефицити, в противен случай - когато се отстрани валутният ръб, ще имаме голямо разпределяне на бюджетната дисциплинираност. Има заплаха от гръцки сюжет в България ".
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ