Влизането на Ицо Хазарта в политиката е може би най-сериозният

Влизането на Ицо Хазарта в политиката е може би най-сериозният ход, който партията на Кирил Петков направи, откакто през вчерашния ден обяви  И известният мийм, в който Кирил Петков и Христо Иванов разменят погледи, и Иванов пита дали " Продължаваме промяната " ще взема гласове от Българска социалистическа партия, а Петков безмълвно го насочва към прекомерно разумното съмнение, че Политическа партия в действителност ще провокира отлив от " Демократична България ", към този момент наподобява все по-реалистичен. Особено след разрива, който се случи сред десните и него, и, което Хазарта преди време написа. 

Извън тези неща, плюсовете от кандидатурата на Хазарта, не безусловно за него, а изобщо за политическия живот, са доста. 

1) Двата " подготвителни " Народното събрание не съумяха да реализират общ кабинет, само че в тях въпреки всичко се случи забележителна смяна. А точно - тук-там, доста нерешително, само че въпреки всичко видимо, да има народни представители, от които да не изпитваш космически позор и да имат някакъв престиж. Ицо Хазарта въпреки всичко ще способства към късия лист на доверието, открояващ се на общия фикусен декор.  

2) Със сигурност възходът на " Продължаваме промяната " с неговото присъединение ще набере още по-голяма мощ. А това е мощно належащо, защото партиите на митинга прекараха към този момент два Народното събрание в безапелационна неспособност да провеждат ново държавно управление. В момента изобщо не може да се каже, че връзките им са изключително заздравени и надеждни. Единственото, което имаме отсреща, е обещанието на Слави Трифонов в изявлението с Бойко Василев, че след тези избори " ИТН " ще прояви отговорност и ще направи държавно управление. То обаче виси във въздуха по доста причини; най-много тази, че най-малко по социологически изследвания партията на Трифонов изпада от челната тройка. Ако има някаква опция за нов кабинет, тя би била дипломатично структурирана към партията на Кирил Петков и в случай че Хазарта влее в допълнение гласове в партията, тя би имала по-голяма гравитация по отношение на останалите; такава гравитация е извънредно нужна сега.  

3) Самият Христо Петров е изявил предпочитание да се посвети на избран бранш -. Това, несъмнено, не значи, че можем да предположим каквото и да било за концепциите му в този бранш - нямаме визия какви са те. Но най-малко това не наподобява като класическия случай, в който известна фигура от шоубизнеса става претендент за народен представител и на всички е ясно, че нито партията има някакъв проект за известната фигура от шоубизнеса, нито известната фигура от шоубизнеса има някакъв проект за партията си; всичко се прави просто, с цел да се каже, че " еди си кой " е там и се разчита никой да не попита " и кво от това ". 

4) Това, че появяването му в Народното събрание ще усили самият интерес към инстититуцията, е не просто " шоу " елемент; Хазарта по всяка възможност ще придвижи ставащото там през обществените мрежи и ще разшири поколенческия обсег на самия политически живот. Протестите през лятото на 2020-та година съумяха да създадат точно това; да включат в политическия живот, а по-късно и избор, хора, които допреди това, бяха част от пасивното болшинство. А всяко разширение на басейна от гласове е от изгода, доколкото парира опциите за платен, корпоративен, държавно административен избор. Накратко: доста хора ще " имат човек " там, където е най-необходим; в Народното събрание. 

 

Автор: Райко Байчев