Влизането на България в еврозоната явно ще се натъкне на

Влизането на България в еврозоната очевидно ще се натъкне на трансформиралия се в нормален в последните години публичен песимизъм. Това демонстрира бързият самостоятелен сондаж на организация „ Мяра “ сред 29 и 31 януари.  Въпросът „ По принцип сте „ за “ или по принцип сте „ срещу “ България да одобри еврото като валута? “ дава следната картина: 57,1% се изричат кардинално „ срещу “, а 39% са кардинално „ за “. Останалите се двоумят.
Данните удостоверяват картината от поредност разнообразни проучвания на организации в годините. На този декор не са учудващи и резултатите по по-конкретния въпрос по кое време България да влезе в еврозоната – заложен с нарочното конкретизиране, че приемането на еврото е част от договореностите на страната ни за завършване на европейската интеграция.  При варианти 1 януари 2026 година, отсрочване или на практика отвод, не се обрисува отчетливо болшинство, само че въпреки всичко най-сериозното струпване остава в опцията „ Еврото да не се приема в никакъв случай “ – 41,4%. 30,8% одобряват въвеждането, само че желаят то до стане по-късно, а 25,7% са за въвеждането от 1 януари 2026 година Останалите се двоумят.
Данните демонстрират, че по-възрастните са и тези, които демонстрират повече терзания. Това може да се отдаде на повече сензитивност по въпросите на суверенитета, повече носталгия, липса на съответна информация, зловредни акции, по-голям боязън от вероятно повишаване на живота и доста разнообразни други фактори. Само преднамерено задълбочено проучване може да проучва аргументите. При всички положения обаче на този декор въвеждането на еврото ще изисква сериозна управническа воля, меродавност и осведомителна работа.

Данните са от самостоятелен телефонен сондаж на социологическата организация „ Мяра “, извършен сред 29 и 31 януари 2025 година измежду 801 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.