Защо страховете ни от еврозоната са неоснователни
Влизането на България в еврозоната към този момент не е мираж. Очаква се през втората половина на годината да се задейства механизмът ERM II (т.нар. " чакалня " ) и към 2022 година да въведем еврото, което да размени българския лев. Това бе доказано от еврокомисаря по еврото и обществения разговор Валдис Домбровскис по време на среща сред държавното управление и бизнеса във вторник. Премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов също се изрекоха оптимистично по този мотив, написа news.bg.
Дебатът дали да приемем еврото или да запазим българския лев не е от през вчерашния ден и има многопластови измерения:
- прехвърлянето на контрола от страна на Българска национална банка към Европейската централна банка се преглежда като загуба на суверенитет, въпреки, въпреки това, да допуска повече сигурност (минимизира се риска от банкови банкрути като този на КТБ);
- ирационалният, само че понятен боязън от унищожаване на валутния ръб, който потвърди своята успеваемост - от въвеждането му през юли 1997г. до момента Брутният вътрешен продукт на България се усили 4 пъти, годишната инфлация бе съпоставима с тази в най-развитите стопански системи, а приходите набъбнаха осезаемо и през 2005 година страната се върна в групата на високоразвитите страни (по Индекс на човешко развитие), откъдето бе изпаднала през 1994 г.;
- отводът от национална валута се приема като загуба на еднаквост (макар това отчасти да се компенсира от обстоятелството, че думата " евро " към този момент се изписва и на кирилица на банкнотите и то без да сме част от еврозоната);
- влизането в еврозоната ни трансформира в част от един 340-милионен пазар с извънредно висока покупателна дарба, само че допуска и засилена взаимност с проблемите на някои страни (основно Гърция и в по-малка степен Италия и Испания);
- " рецесията в еврозоната " към този момент се трансформира в хронична и това няма по какъв начин да не разколебае публичната поддръжка за приемането на еврото.
И до момента в който множеството от тези аспекти са в компетенциите главно на икономисти и финансисти, то една илюзия продължава интензивно да си проправя път в публичното схващане: заблудата, че с приемането на еврото цените ще скочат фрапантно, до момента в който приходите ще останат на същото равнище.
Все по-често се чуват гласове по какъв начин еврото щяло да удвои цените на стоките и услугите, по тази причина не трябвало да позволяваме прекосяване от лев към евро. Защо двойно? Може би тъй като валутният курс евро - лев е съвсем 1 към 2 и създателите на тази операция разчитат на такава първосигнална прилика. В добавка се показва по какъв начин цените на доста артикули в Гърция били двойни на нашите и това се дължало на обстоятелството, че южните ни съседи одобриха еврото.
Преди всичко би трябвало дебело да се подчертае, че цените на артикули и услуги в една стопанска система (поне тези, които не са държавно регулирани) зависят от напълно други фактори - търсене и предложение, продуктивност на труда, индустриални разноски, покупателна дарба... Цените в Гърция нито са били като у нас преди въвеждането на еврото, нито са станали двойни (ако приемем, че е така) поради еврото. А в случай че у нас съотношението евро-лев беше 1 към 5, примерно, какво щеше да се твърди - че цените ще скочат петорно? На какво съображение?
Практиката в другите страни демонстрира, че въвеждането на еврото не води до инфлация. Да, през 2002 година е имало опити на търговци да " закръглят " цените в своя изгода, само че откакто потребителите не са " клъвнали ", цените са се върнали до естествените си за оня миг равнища. В последна сметка, годишната инфлация в Германия през същата година е била 1,1%. В Словакия през 2009 година (при въвеждане на еврото) - 0,9%. Възможно е обаче мнозина да са запомнили не статистическите данни, а този несполучлив опит за повишаване.
Този боязън мощно ми припомня на слуховете, които витаеха в нашето общество в края на 90-те години. Тогава мнозина твърдяха, че деноминацията (премахването на три нули) на лв. ще докара до инфлация. С ушите си съм чувал изказване, че в случай че кг луканка коства 12 000 лв., след деноминацията ще стане не 12, а 15 лв.. Естествено, нищо сходно не се случи. Малцина обаче си спомнят, че промяната на парите беше придружена от 6-месечен временен интервал, в който бяха годни и старите, и новите банкноти, а на ценовите етикети се изписваха две суми - в " остарели " и в " нови " левове.
Нищо не пречи това да се приложи и в първите месеци след формалното приемане на еврото - и двете валути да са в обращение, а цените да са и в левове, и в евро (по курса). Тъй като ERM II позволява отклоняване от +/-15% от първичния фиксинг, допустимо е да приемем еврото по курс, друг от настоящия - само че никога значително друг. Ако приемем еврото по сегашния курс, една стока, струваща 10 лв., към този момент ще коства 5,11 евро - цена, която не е търговски привлекателна, по тази причина тя или ще падне до 5 евро, или най-вече да се качи до 5,20 евро.
Една от аргументите за повишението на цените в действителност е повдигането на виталния стандарт, което е разследване от възходяща икономическа наклонност. Няма по какъв начин да се получават високи заплати, в случай че цените са ниски - просто тъй като заплатите се образуват от оборота. За да получаваш висока заплата, би трябвало да произвеждаш нещо, което други купуват на съответната (висока) цена - тяхното ползване в действителност образува твоята по-висока заплата. Финансовото замогване на българите през последните двадесетина години докара до такава степен, че цените през днешния ден са по-високи спрямо първите години след въвеждането на валутния ръб. Но защото България продължава да е с най-нисък стандарт спрямо страните от еврозоната, може да се чака цените да продължат да се повишават. Само че това няма да се случи " от раз " (в деня, в който въведем еврото), а последователно. И най-важното в тази ситуация не е номиналната стойност на цените, а покупателната дарба на потребителите - съотношението сред приходи и цени.
Това, което обаче мнозина пропущат, е че на процедура ние от дълго време сме приели еврото (заради валутния ръб, при който левът е " вързан " точно за европейската валута). Влизането ни в еврозоната ще има най-много политически резултат - България ще може да взе участие във образуването на общата европейска парична политика, до момента в който другояче ще продължи да понася следствията ѝ, без да може да ѝ въздейства. А що се отнася до решението, то би трябвало също да се вземе от политиците, съветвани от специалистите. И никога да не се стига до референдум. Иначе може да сътворим едно валутно " есе ".
Дебатът дали да приемем еврото или да запазим българския лев не е от през вчерашния ден и има многопластови измерения:
- прехвърлянето на контрола от страна на Българска национална банка към Европейската централна банка се преглежда като загуба на суверенитет, въпреки, въпреки това, да допуска повече сигурност (минимизира се риска от банкови банкрути като този на КТБ);
- ирационалният, само че понятен боязън от унищожаване на валутния ръб, който потвърди своята успеваемост - от въвеждането му през юли 1997г. до момента Брутният вътрешен продукт на България се усили 4 пъти, годишната инфлация бе съпоставима с тази в най-развитите стопански системи, а приходите набъбнаха осезаемо и през 2005 година страната се върна в групата на високоразвитите страни (по Индекс на човешко развитие), откъдето бе изпаднала през 1994 г.;
- отводът от национална валута се приема като загуба на еднаквост (макар това отчасти да се компенсира от обстоятелството, че думата " евро " към този момент се изписва и на кирилица на банкнотите и то без да сме част от еврозоната);
- влизането в еврозоната ни трансформира в част от един 340-милионен пазар с извънредно висока покупателна дарба, само че допуска и засилена взаимност с проблемите на някои страни (основно Гърция и в по-малка степен Италия и Испания);
- " рецесията в еврозоната " към този момент се трансформира в хронична и това няма по какъв начин да не разколебае публичната поддръжка за приемането на еврото.
И до момента в който множеството от тези аспекти са в компетенциите главно на икономисти и финансисти, то една илюзия продължава интензивно да си проправя път в публичното схващане: заблудата, че с приемането на еврото цените ще скочат фрапантно, до момента в който приходите ще останат на същото равнище.
Все по-често се чуват гласове по какъв начин еврото щяло да удвои цените на стоките и услугите, по тази причина не трябвало да позволяваме прекосяване от лев към евро. Защо двойно? Може би тъй като валутният курс евро - лев е съвсем 1 към 2 и създателите на тази операция разчитат на такава първосигнална прилика. В добавка се показва по какъв начин цените на доста артикули в Гърция били двойни на нашите и това се дължало на обстоятелството, че южните ни съседи одобриха еврото.
Преди всичко би трябвало дебело да се подчертае, че цените на артикули и услуги в една стопанска система (поне тези, които не са държавно регулирани) зависят от напълно други фактори - търсене и предложение, продуктивност на труда, индустриални разноски, покупателна дарба... Цените в Гърция нито са били като у нас преди въвеждането на еврото, нито са станали двойни (ако приемем, че е така) поради еврото. А в случай че у нас съотношението евро-лев беше 1 към 5, примерно, какво щеше да се твърди - че цените ще скочат петорно? На какво съображение?
Практиката в другите страни демонстрира, че въвеждането на еврото не води до инфлация. Да, през 2002 година е имало опити на търговци да " закръглят " цените в своя изгода, само че откакто потребителите не са " клъвнали ", цените са се върнали до естествените си за оня миг равнища. В последна сметка, годишната инфлация в Германия през същата година е била 1,1%. В Словакия през 2009 година (при въвеждане на еврото) - 0,9%. Възможно е обаче мнозина да са запомнили не статистическите данни, а този несполучлив опит за повишаване.
Този боязън мощно ми припомня на слуховете, които витаеха в нашето общество в края на 90-те години. Тогава мнозина твърдяха, че деноминацията (премахването на три нули) на лв. ще докара до инфлация. С ушите си съм чувал изказване, че в случай че кг луканка коства 12 000 лв., след деноминацията ще стане не 12, а 15 лв.. Естествено, нищо сходно не се случи. Малцина обаче си спомнят, че промяната на парите беше придружена от 6-месечен временен интервал, в който бяха годни и старите, и новите банкноти, а на ценовите етикети се изписваха две суми - в " остарели " и в " нови " левове.
Нищо не пречи това да се приложи и в първите месеци след формалното приемане на еврото - и двете валути да са в обращение, а цените да са и в левове, и в евро (по курса). Тъй като ERM II позволява отклоняване от +/-15% от първичния фиксинг, допустимо е да приемем еврото по курс, друг от настоящия - само че никога значително друг. Ако приемем еврото по сегашния курс, една стока, струваща 10 лв., към този момент ще коства 5,11 евро - цена, която не е търговски привлекателна, по тази причина тя или ще падне до 5 евро, или най-вече да се качи до 5,20 евро.
Една от аргументите за повишението на цените в действителност е повдигането на виталния стандарт, което е разследване от възходяща икономическа наклонност. Няма по какъв начин да се получават високи заплати, в случай че цените са ниски - просто тъй като заплатите се образуват от оборота. За да получаваш висока заплата, би трябвало да произвеждаш нещо, което други купуват на съответната (висока) цена - тяхното ползване в действителност образува твоята по-висока заплата. Финансовото замогване на българите през последните двадесетина години докара до такава степен, че цените през днешния ден са по-високи спрямо първите години след въвеждането на валутния ръб. Но защото България продължава да е с най-нисък стандарт спрямо страните от еврозоната, може да се чака цените да продължат да се повишават. Само че това няма да се случи " от раз " (в деня, в който въведем еврото), а последователно. И най-важното в тази ситуация не е номиналната стойност на цените, а покупателната дарба на потребителите - съотношението сред приходи и цени.
Това, което обаче мнозина пропущат, е че на процедура ние от дълго време сме приели еврото (заради валутния ръб, при който левът е " вързан " точно за европейската валута). Влизането ни в еврозоната ще има най-много политически резултат - България ще може да взе участие във образуването на общата европейска парична политика, до момента в който другояче ще продължи да понася следствията ѝ, без да може да ѝ въздейства. А що се отнася до решението, то би трябвало също да се вземе от политиците, съветвани от специалистите. И никога да не се стига до референдум. Иначе може да сътворим едно валутно " есе ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ