Консенсусът за еврото е постигнат, до една година можем да влезем в ERM II
Влизането на България в Еврозоната е национална цел, с огромна социална поддръжка. В противоположен случай оставаме в периферията на Европейски Съюз и всички значими решения ще се взимат без нашето присъединяване. Критериите са изпълнени, икономическите разбори развенчават митовете за отрицателни сюжети, време е жители и политици да заявим ясно желанието си за влизане в Еврозоната, с цел да бъдем чути в Брюксел.
Това са изводите, към които се сплотиха през днешния ден участниците в полемиката „ България в Еврозоната. Икономическата логичност против митовете “, проведена взаимно от водача на ПЕС и началник на Делегацията на българските социалисти в Екологичен потенциал Сергей Станишев и Ева Майдел , евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и ръководител на Европейското интернационално придвижване.
„ До година е реалистично влизането на България в ERM II . Предстоят ни доста работа и договаряния. “ Това съобщи министър-председателят Бойко Борисов като приветства необятния политически и публичен консенсус по тематиката и уточни постоянните стопански индикатори на страната, в това число ниския външен дълг и забележителните запаси. Неговият извод е, че „ България не съставлява риск за Европа. Ако в този момент не аплайваме, не би трябвало след това да се сърдим, че има страни, които желаят да се развиват на първа скорост “, както и че България би трябвало да реши за себе си в коя група желае да бъде.
Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова съобщи: „ Влизането в Еврозоната би трябвало да е идващото обединяване на нашата национална сила. За това обаче е належащо да си напишем домашното и да имаме обстоен народен проект за деяние, и за това какво следва след влизането в ERM II”.
В полемиката участваха още министърът на финансите Владислав Горанов, политици от разнообразни политически сили, икономисти, политолози, анализатори, публицисти, представители на гражданското общество и на научните среди.
„ Решихме дружно да стартираме полемиката за присъединението на България към Еврозоната, тъй като считаме, че е настъпил моментът, че имаме исторически прозорец от благоприятни условия страната ни да се нарежда в интеграционното ядро на Европейски Съюз, изпълнявайки декларираното от министъра на финансите желание да кандидатства за ERM II през юни тази година . Но ние неправилно назоваваме ERM II„ чакалнята “ на Еврозоната. След влизането си там, ние не „ чакаме “. Трябва да се свърши доста работа, с цел да може нашата стопанска система да стане конкурентноспособна, а приходите и стандартът на живот на българските жители да се приближат до тези на европейските. Ако в този момент изпуснем момента, може да се наложи да чакаме дълго. През 2019 година предстоят избори за Екологичен потенциал, сменя се Европейска комисия и управлението на ЕЦБ.
Никой не знае по какъв начин би се трансформирала политическата конюнктура и по тази причина не трябва да се изпуска опцията да се кандидатства още при актуалната комисия, която има удобно отношение към влизането ни в ERM II. Напълно реалистично е поколението, родено през 2007 година при появяването си на пазара на труда през 2025 година да получи заплатите си в евро.”, съобщи Сергей Станишев при откриването на форума.
„ Радвам се, че тази тематика се употребява освен с политическа, само че и с необятна социална поддръжка у нас – по данни на „ Сова харис “ съгласно 77% от хората България би трябвало да постави повече старания, с цел да се интегрира в Шенген, Еврозоната, в региона на общата защита и сигурността, в опазването на външните граници на Европейски Съюз. Около 52% пък са на мнение, че присъединението към еврото ще обезпечи по-голяма непоклатимост и бистрота на българската банкова система, а 68% считат, че страната би трябвало да се нарежда в ядрото на Европейски Съюз. Често приказваме каква ще бъде цената на присъединението. Но дано да посочим през днешния ден каква ще бъде и цената на невлизането ни в Еврозоната. “, приключи Станишев.
Евродепутатът Ева Майдел съобщи: „ Все по-отчетливо се слагат оферти за бъдещето развиване на Еврозоната, в това число и от президента на Франция Макрон и от ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Дискутират се основаване на обособен бюджет на еврозоната, както и финансов министър на Еврозоната. Всички тези оферти ще имат своите последици за страните, които останат отвън тези процеси на интеграция, тъй като те изключват страните отвън еврозоната от вземането на решения и от достъп до средства. “
Министърът на финансите Владислав Горанов обърна внимание, че не трябва да се основават ирационални упования както в положителен, по този начин и в отрицателен проект във връзка с приемането на еврото, и особено уточни, че България е надалеч от сюжета, довел до спешните процеси в Гърция. В същото време той акцентира, че Еврозоната е най-вътрешното интеграционно ядро на Европейски Съюз, към което България би трябвало да се стреми. „ Изпълнили сме критериите за участие, нямаме учредения да се притесняваме от отвод от страна на нашите европейски сътрудници. Другото би било двоен стандарт в отношението към страна-член на Европейски Съюз. “
Народният представител от Българска социалистическа партия и някогашен министър на стопанската система и енергетиката Драгомир Стойнев акцентира, че към днешна дата към този момент не е задоволително само изпълняването на номиналните критерии, а европейските страни към този момент желаят промени и действителна конвергенция в основни браншове, като пенсионната система, образованието, опазването на здравето, пазар на труда, тъй че в бъдеще те да не оказват напън върху фискалната политика. Той изрази поддръжка за скорошното присъединение на страната към ERM IIи предизвести, че в случай че това не се случи, България ще продължи да бъде най-бедната страна в Европейски Съюз и „ Европа на две скорости “ ще бъде реалност.
Събитието, част от серията „ Европа още веднъж на път “, се провежда с поддръжката на Академията за леви европейски политики, Атлантическия клуб в България, Европейското интернационално придвижване, Изследователски център „ Тренд “, Института за дясна политика, Либералния институт за политически разбори, Института за пазарна стопанска система, ПанЕвропа България и Центъра за стабилно развиване към УНСС.
Това са изводите, към които се сплотиха през днешния ден участниците в полемиката „ България в Еврозоната. Икономическата логичност против митовете “, проведена взаимно от водача на ПЕС и началник на Делегацията на българските социалисти в Екологичен потенциал Сергей Станишев и Ева Майдел , евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и ръководител на Европейското интернационално придвижване.
„ До година е реалистично влизането на България в ERM II . Предстоят ни доста работа и договаряния. “ Това съобщи министър-председателят Бойко Борисов като приветства необятния политически и публичен консенсус по тематиката и уточни постоянните стопански индикатори на страната, в това число ниския външен дълг и забележителните запаси. Неговият извод е, че „ България не съставлява риск за Европа. Ако в този момент не аплайваме, не би трябвало след това да се сърдим, че има страни, които желаят да се развиват на първа скорост “, както и че България би трябвало да реши за себе си в коя група желае да бъде.
Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова съобщи: „ Влизането в Еврозоната би трябвало да е идващото обединяване на нашата национална сила. За това обаче е належащо да си напишем домашното и да имаме обстоен народен проект за деяние, и за това какво следва след влизането в ERM II”.
В полемиката участваха още министърът на финансите Владислав Горанов, политици от разнообразни политически сили, икономисти, политолози, анализатори, публицисти, представители на гражданското общество и на научните среди.
„ Решихме дружно да стартираме полемиката за присъединението на България към Еврозоната, тъй като считаме, че е настъпил моментът, че имаме исторически прозорец от благоприятни условия страната ни да се нарежда в интеграционното ядро на Европейски Съюз, изпълнявайки декларираното от министъра на финансите желание да кандидатства за ERM II през юни тази година . Но ние неправилно назоваваме ERM II„ чакалнята “ на Еврозоната. След влизането си там, ние не „ чакаме “. Трябва да се свърши доста работа, с цел да може нашата стопанска система да стане конкурентноспособна, а приходите и стандартът на живот на българските жители да се приближат до тези на европейските. Ако в този момент изпуснем момента, може да се наложи да чакаме дълго. През 2019 година предстоят избори за Екологичен потенциал, сменя се Европейска комисия и управлението на ЕЦБ.
Никой не знае по какъв начин би се трансформирала политическата конюнктура и по тази причина не трябва да се изпуска опцията да се кандидатства още при актуалната комисия, която има удобно отношение към влизането ни в ERM II. Напълно реалистично е поколението, родено през 2007 година при появяването си на пазара на труда през 2025 година да получи заплатите си в евро.”, съобщи Сергей Станишев при откриването на форума.
„ Радвам се, че тази тематика се употребява освен с политическа, само че и с необятна социална поддръжка у нас – по данни на „ Сова харис “ съгласно 77% от хората България би трябвало да постави повече старания, с цел да се интегрира в Шенген, Еврозоната, в региона на общата защита и сигурността, в опазването на външните граници на Европейски Съюз. Около 52% пък са на мнение, че присъединението към еврото ще обезпечи по-голяма непоклатимост и бистрота на българската банкова система, а 68% считат, че страната би трябвало да се нарежда в ядрото на Европейски Съюз. Често приказваме каква ще бъде цената на присъединението. Но дано да посочим през днешния ден каква ще бъде и цената на невлизането ни в Еврозоната. “, приключи Станишев.
Евродепутатът Ева Майдел съобщи: „ Все по-отчетливо се слагат оферти за бъдещето развиване на Еврозоната, в това число и от президента на Франция Макрон и от ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Дискутират се основаване на обособен бюджет на еврозоната, както и финансов министър на Еврозоната. Всички тези оферти ще имат своите последици за страните, които останат отвън тези процеси на интеграция, тъй като те изключват страните отвън еврозоната от вземането на решения и от достъп до средства. “
Министърът на финансите Владислав Горанов обърна внимание, че не трябва да се основават ирационални упования както в положителен, по този начин и в отрицателен проект във връзка с приемането на еврото, и особено уточни, че България е надалеч от сюжета, довел до спешните процеси в Гърция. В същото време той акцентира, че Еврозоната е най-вътрешното интеграционно ядро на Европейски Съюз, към което България би трябвало да се стреми. „ Изпълнили сме критериите за участие, нямаме учредения да се притесняваме от отвод от страна на нашите европейски сътрудници. Другото би било двоен стандарт в отношението към страна-член на Европейски Съюз. “
Народният представител от Българска социалистическа партия и някогашен министър на стопанската система и енергетиката Драгомир Стойнев акцентира, че към днешна дата към този момент не е задоволително само изпълняването на номиналните критерии, а европейските страни към този момент желаят промени и действителна конвергенция в основни браншове, като пенсионната система, образованието, опазването на здравето, пазар на труда, тъй че в бъдеще те да не оказват напън върху фискалната политика. Той изрази поддръжка за скорошното присъединение на страната към ERM IIи предизвести, че в случай че това не се случи, България ще продължи да бъде най-бедната страна в Европейски Съюз и „ Европа на две скорости “ ще бъде реалност.
Събитието, част от серията „ Европа още веднъж на път “, се провежда с поддръжката на Академията за леви европейски политики, Атлантическия клуб в България, Европейското интернационално придвижване, Изследователски център „ Тренд “, Института за дясна политика, Либералния институт за политически разбори, Института за пазарна стопанска система, ПанЕвропа България и Центъра за стабилно развиване към УНСС.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ