Влизам в сградата и веднага усещам дима – тежък, сладникав,

Влизам в постройката и незабавно чувствам дима – тежък, блудкав, с аромат на изгорен нефт и нещо човешко – тъкмо като в пъкъла, само че не желая да призная. Стъпвам деликатно, и ръката ми среща нещо твърдо… човешка ръка. Спирам, гърлото ми се пресъхва. До мен едно момиче преглъща сълзите си, държи телефона и трепери.

— Видя ли го? — пита безшумно, съвсем без въздух. — Кажи, че го видя…

Оглеждам се и съзнавам: телата са повече от едно. Кръв, раздрано месо, стъкла… Кабината на асансьора е смачкана като консервена кутия, а от горната страна се е спуснала облак от прахуляк и пушек. Не знам къде да стъпя, не знам кого да потърся първо. Чувам гласове, рев, стонове… Паника, безпорядък, и аз съм в самия център на всичко.…

… Пожарникар споделя за тази покъртителна сцена, която се разиграва пред десетки кореспонденти и служители на реда на 19 януари 2004 година, тъкмо по обед на столичния бул. „ Джеймс Баучър “, номер 87.

В 12,20 ч. в асансьора на девететажната първокласна постройка избухва смъртоносен гърмеж.

В атентата телата на четирима мъже са раздрани на части: шефът на „ Интерпетролиум “ Стоил Славов, бодигардовете му Петър Петров и Илиян Казаков и приятелят им Петър Харизанов. Седем души са леко ранени – порязани от стъклата.

БОМБА В СЪРЦЕТО НА СИК! – гръмват медиите

Убийственото устройство е сложено върху покрива на кабината и задействано отдалечено. Мощността му е 600 грама тротилов еквивалент. Посланието е ясно: Няма недосегаеми!

В постройката по време на детонацията има към 200 души – гости и чиновници на двадесетина компании, наематели в офиси чартърен. Сред тях свети съзвездие от сдружения, близки до някогашните застрахователи от СИК.

Най-значимата е „ Интерпетролиум енд партнърс “ – благосъстоятелност на Румен Николов-Пашата, Младен Михалев-Маджо, Стоил Славов и шефа на състезателен клуб „ Славия “ Венцеслав Стефанов. На същия адрес са регистрирани също „ Сова-СС “ и „ СА турс “ на Славов, „ Димиавто “ на Дмитрий Минев-Димата Руснака, и „ Разузнавателна служба на Великобритания Индустрийс “ на алкохолния необут Миню Стайков, чийто е „ Винпром “ – Карнобат.

На два етажа в лъскавата постройка с тъмни стъкла е настанена застрахователната компания „ Булинс “. Другите наематели са българските клонове на „ Нокиа “ и „ Уърпул “, както и немската фондация „ Ханс Зайдел “.

— „ Взривът беше необикновен! Точно излизах от стаята си, като гръмна. Вълна от нажежен въздух ме върна назад, излязох със синини “ – споделя секретарка.

За Министерство на вътрешните работи остава мистерия по какъв начин терористът е внесъл бомбата в строго охраняваната сграда – камери на всеки ъгъл, дежурни охранители, разпитващи посетителите.

В тази строго защитавана постройка не може да има инцидентни неща, във всички случаи без вътрешен човек това не може да се случи, освен слагането на взривното устройство, а и натискането на копчето – позволява военачалник Бойко Борисов, само че наподобява и той не знае детайлности.

„ Извършването на закононарушение на толкоз строго защитавано място значи единствено едно: Внимавайте, тъй като сте доста дребни! “ – разяснява народен представител от Съюз на демократичните сили, настоявайки за оставката на вътрешния министър Георги Петканов.

И сините, и алените приканват премиера Симеон Сакскобургготски да поеме отговорност за възходящата неустановеност.

Коза Ностра в превод значи „ наша работа “, подмята представител на ъндърграунда. Той напомня, че СИК от дълго време не е сплотената тайфа отпреди пет-шест години. Тъкмо в противен случай.

Междуособици са заменили сговора сред босовете.

ПОКУШЕНИЕТО ПОКАЗВА, че ВИС и СИК не престават да съществуват – разяснява някогашният вътрешен министър Богомил Бонев. – Фактът, че в последния отчет на Министерство на вътрешните работи те не са упоменати, значи, че хора от вътрешното ведомство имат интерес да настояват, че настоящи силови групировки ги няма въобще.

Изказването е многозначително. Но засегнатите си вършат оглушки.

УБИТИЯТ 44-годишен предприемач Стоил Славов е в съдружничество с всички шефове от някогашната застрахователна компания СИК. Според регистрите той взе участие в 17 компании. Сред тях са „ Арес “, „ Арес-2″, „ Интергруп енд партнърс “, „ Рона комерс “, „ Империал груп “, „ СС-контакт “, „ Унитурс “, Корабна организация „ Интершип “ и най-известната – „ Интерпетролиум енд партнърс “.

Управляващи в последната са Стоил Славов и Румен Пашата. Тя две години поред преди гърмежа на „ Джеймс Баучър “ е измежду стоте най-печеливши компании в България. Занимава се с търговия с нефт.

Показната екзекуция е с преднамерено търсени два резултата – проучва софийски криминалист. – Да се ликвидира петролният предприемач и да се освети близкото му обграждане.

Бащата на Стоил, Георги Славов, избухва пред репортерите:

„ Кажете ми за какво го убиха, за какво?! Синът ми нямаше задължения, помагаше на хората, в никакъв случай не е бил забъркан в опиати “. Той не пуска по-далеч от входната врата на дома си в софийското село Чурек репортерите и е афектиран:

Глупост е писаното във вестниците, че синът ми е от създателите на СИК. Те дружно с Илия Павлов основаха преди време „ Мултигруп “. Бяха доста близки другари и с Фатик. И тримата ги ликвидираха… Защо?!

Стоил нямаше нищо общо с основаването на „ Мултигруп “, той се появи на хоризонта много късно – възразява един от първостроителите – Все отново първата компания на Илия Павлов „ Мултиарт “ е отпреди 10 ноември 1989 година, а „ Мултигруп “ бе записана през 1992 година. И самият Фатик, който като момче се е побратимявал с Илия, също не е имал общ бизнес в „ Мулти “…

Стоил преди време работеше в хотел „ Орбита “ дружно с източноевропейската петролна компания на Митко Димитров и Тенчо Свинаря от Хасково. Някъде сред декември 1993-та и януари 1994 година, по време на югоембаргото, те съумяха да трансферират 10 000 – 15 000 тона нефт през границата. Оттам им пристигнаха парите, Стоил се замогна и се специализира в горивата. По това време „ Мултигруп “ си имаше лична петролна компания, която в никакъв случай не е работила с тия хора…

Напротив, мултаците бяха в неприятни връзки с компанията от „ Орбита “. Не е основателно убийството на Славов да се свързва с това на Илия Павлов.

Каквото и да се приказва, желая да се знае, че синът ми в никакъв случай не е имал задължения – упорства бай Георги Славов. – Точно противоположното. Най-малко 10 души на него имаха да му дават. Който го е помолил за някой и различен лев, постоянно му е помагал… Беше честен, добър човек. И в никакъв случай не се е занимавал с опиати.

Стоил е ученик на милиционерското учебно заведение в Пазарджик. Докато учи там, татко му е водач в Централния комитет на Българска комунистическа партия.

Синът изначало постъпва на работа в Управление безопасност и охрана (Пето управление н – службата, която в соцвремената охранява държавниците. Там става офицер, като се дипломира задочно в симеоновската школа на Министерство на вътрешните работи. Кара пилотна кола в ескорта на Тодор Живков. Пази на бариерата пред държавната резиденция „ Бояна “. В един миг обаче отсича пред родителите си:

Махам се. Не я желая тая специалност.

Навлиза в цивилния живот като охранител на предприемача Пламен Тимев-Ганди. В осъществяване на отговорностите си пребива бургаски предприемач във вилното населено място Дюни. Тогава името му за първи път влиза в престъпните летописи. При обиск в стаята му в курорта е открит картечен револвер „ Скорпион “.

По-късно Стоил Славов отваря автосервиз край плувния комплекс на ЦСКА. Там се сближава с бъдещите сикаджии. По-нататъшната му бизнес биография е разказана след гибелта му във всички столични вестници.

Първата му компания „ Алфа-93 “, записана през 1993 година, е ситуирана в столичния хотел „ Орбита “ на бул. „ Джеймс Баучър “ №76. Около същото време на този адрес имат офиси и други компании – „ Бултрейд-Д “ на Дилян Дорон, „ Рубин турс “ на търговците със специфична продукция Чавдар Чернев, Атанас Самсарев и Димо Кръстанов, Би Би Джи на Илия Павлов и Младен Михалев-Маджо, както и „ Източноевропейска петролна компания “ на Тенчо Тенев-Свинаря.

Общото сред всички тези компании е, че техните притежатели имат връзки с някогашната Държавна сигурност, въпреки и по друг метод и в друг интервал

След това бизнесът на Стоил Славов се концентрира главно върху основаната през 1994 година компания „ Интерпетролиум енд партнърс “. Според изявления в пресата компанията държи над 60% от дистрибуцията на горива от „ Нефтохим “. Често се загатва и съмнение за контрабанден импорт през бургаското пристанище, само че в архивите на спецслужбите няма доказани данни „ черно на бяло “.

Полицейското му досие е нищожно.

История на убийството и престъпните връзки

Стоил Славов попада рядко в полезрението на Министерство на вътрешните работи. През 1998 година е арестуван дружно с 17 души в шуменската кръчма „ Осмарска маза “, само че не е разпознат като причинител. Приятели като Пешо Ретрото свидетелстват за неговия темперамент — асистент, честен, в никакъв случай забъркан в опиати.

Славов е бил обвързван и с Филип Найденов-Фатик, който управлява кюрдски канали на амфетамин за Близкия изток. Въпреки слуховете, НСБОП удостоверява: няма данни за присъединяване на Славов в нарко-трафик. Други версии сочат спорове с наследници на контрабандиста Косьо Самоковеца.

Ден преди гърмежа някой стреля по постоянния маршрут на Антон Милтенов-Клюна, което подсказва евентуална връзка с гърмежа в „ Джеймс Баучър “.

Високи залози и държавни поръчки

Фирмата на Славов доставя горива за държавни институции — здравното министерство, „ Топлофикация “ Велико Търново — на стойност над 28 млн. лева Покойният е прочут като човек, който обезпечава най-хубавите условия, без да злоупотребява, и резервира репутацията си непокътната.

Според криминалисти, неуредените бизнес връзки са най-вероятната причина за атентата. Възможността покушението да е поръчано от чужбина е единствено 1%. Всички останали 99% тънат в тайнственост. Без вътрешен човек в постройката сходен гърмеж е невъобразим, повтарят всички.

Кой натисна копчето?

И макар всички версии, клюки и следствени отчети, едно остава неизказано и висящо във въздуха – кой натисна копчето? Случайно ли е било, или деликатно обмислен сюжет, подготвян с месеци? Защо в онази строго охранявана постройка, в асансьор, който би трябвало да е недостижим, се случва гърмеж с военна мощност?

Вместо отговори, времето донесе още сенки. Сенки на хора, които починаха дружно със Славов, сенки на другари, които внезапно млъкнаха, сенки на врагове, които като че ли се изпариха. „ Интерпетролиум “ остана единствено име от предишното, само че мрежата, която той построи – тя продължи да живее, да диша и да се трансформира, като че ли гибелта му беше просто страница от по-голям сюжет.

А истината? Тя се оказа най-големият отсъстващ. И до през днешния ден, двайсет и една години по-късно, проверяващи, очевидци и хора от ъндърграунда повтарят едно и също: без вътрешен човек този гърмеж беше неосъществим. Но кой беше този човек – никой не смее да назове.

И може би точно в тази тишина, в тази недоизказаност, живее същинската мощ на историята за Стоил Славов – история, която не приключва с неговата гибел, а стартира може би от нея.

Димитър Димитров/ SafeNews

Източници: Големите убийства, Ъндърграунд Убийства на прехода

Още вести четете в: България, Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News