Влизам днес в офиса, сядам и гледам до мен само

Влизам през днешния ден в офиса, сядам и виждам до мен единствено подсъдими и бъдещи пандизчии.Сценаристите ги съди Лена Бориславова зарадипесничката за „ Кака Лена “.Тошко Йорданов го съди Асен Василев зарадиоткраднатия програмен продукт.А мен ме съди Настимир Ананиев, само че не знам тъкмо защо.Погледнах в очите другите подсъдими, видях тяхната болежка, и постоянно казано даже на мен ми стана малко мъчително.Казах си: „ Гледай, какво нещо е – логиката подсказва, че чувствителни би трябвало да сме ние, въпреки всичко ние идваме от творчеството и изкуството, а рожбите на икономическитеуниверситети би трябвало да са корави и финансови акули, а то обратното… “Пих по едно кафе с сътрудниците и им споделих: „ Дайте да се разходим в парка. “ Те споделиха: „ Защо, Слави”А аз споделих: „ Защото може да ни е за последно! “И в този момент ще изтъквам текста на единия от подсъдимите, песента, в която се пее: „ Ние сме неприятните в страшния филм. “А в припева думите са, сякаш, тъкмо за нежните и чувствителни души от " Продължаваме Промяната ".В припева се пее: „ Изпратете ни без рев девойки, забравете дори наш`те имена. Копелета гадни бяхмевсичките, но по този начин ни обичахте! “Слави Трифонов, фейсбук