Влизам днес в офиса, сядам и гледам до мен само

Влизам през днешния ден в офиса, сядам и виждам до мен единствено подсъдими и бъдещи пандизчии. Сценаристите ги съди Лена Бориславова поради песничката за " Кака Лена ". Тошко Йорданов го съди Асен Василев поради откраднатия програмен продукт. А мен ме съди Настимир Ананиев, само че не знам тъкмо защо. Това написа водачът на Има Такъв Народ Слави Трифонов в персоналната си Фейсбук страница.

Ето го текста към целия пост:
Погледнах в очите другите подсъдими, видях тяхната болежка, и постоянно казано даже на мен ми стана малко мъчително. Казах си: " Гледай, какво нещо е – логиката подсказва, че чувствителни би трябвало да сме ние, въпреки всичко ние идваме от творчеството и изкуството, а рожбите на икономическите университети би трябвало да са корави и финансови акули, а то обратното… ". Пих по едно кафе с сътрудниците и им споделих: " Дайте да се разходим в парка. "

Те споделиха: " Защо, Слави? " А аз споделих: " Защото може да ни е за последно! “

И в този момент ще изтъквам текста на единия от подсъдимите, песента, в която се пее: " Ние сме неприятните в страшния филм. " А в припева думите са, сякаш, тъкмо за нежните и чувствителни души от " Продължаваме Промяната ".

В припева се пее: " Изпратете ни без рев девойки, забравете дори наш'те имена. Копелета гадни бяхме всичките, но по този начин ни обичахте! "