Джозефин Бейкър: Една джаз икона, разцъфнала от нищото
„ Влизалa съм в дворците на кралете и кралиците и в домовете на президентите. И още доста. Но не можех да вляза в хотел в Америка и да си взема чаша кафе. Това ме вбеси! И когато се ядосам, знаете, че разтварям огромната си уста. И по-късно внимавайте, тъй като когато Джозефин отвори уста, се чува по целия свят. “
Животът на Джозефин Бейкър е много цветен и й предоставя всякакви вълнения – от бедността и проблемите по време на детството й в Сейнт Луис, Мисури, до това да държи реч пред четвърт милион протестиращи на митинг във Вашингтон през 1963 година Тя добива международна популярност като танцьорка и актриса, отхвърля се от родината си и става френска гражданка, изиграва забележителна и мощно наградена роля във френската опозиция по време на Втората международна война и си тръгва демонстративно дружно с Грейс Кели от един от най-елитните заведения в Съединени американски щати.
По пътя си Бейкър разрушава всяко табу, с което се сблъсква – расово, полово, културно, политическо – и остави частите да лежат на пода. И прави това от двете страни на Атлантическия океан.
На 13-годишна възраст Джозефин Макдоналд става сервитьорка в Old Chauffeur’s Club в Сейнт Луис и се среща с първия си брачен партньор, Уили Уелс. Незаконният им брак не продължава дълго и на 14 тя към този момент е разведена. Година по-късно Макдоналд се омъжва за повторно. След като танцува по улиците за пари, Макдоналд – в този момент приемайки семейството Бейкър на новия си брачен партньор – към този момент се насочва към кариера в развлекателния бизнес, макар че майка й я предизвестява за компликациите в този поминък. В Old Chauffeur’s Club тя сполучливо се свързва с водевили от родния си град, а оттова пътува до Ню Йорк, където прави наземни функции в шоутата на Бродуей Shuffle Along и The Chocolate Dandies.
Колкото и бурни да бяха нейните осъществявания на Бродуей, звездата на Бейкър в действителност се издига в небето на различен континент. През 1925 година, на 19 години, тя е взета в нова, напълно черна продукция – La Revue Nègre – която се снима в Париж. За млада жена, блъфирала и подправяла пътя си от бездомността до Бродуей, тя претърпява един от редките си миг на неустановеност ден преди корабът й да отпътува за Франция. „ Мога да си спомня единствено един-единствен ден на боязън в живота ми “, казва тя по-късно. „ Страхът обхвана мозъка ми, сърцето ми, червата ми с такава мощ, че като че ли всичко спря. Беше 15 септември 1925 година “
Но това е и опциите за нов живот. Франция, която по това време към момента ръководи Западна Африка, федерация от осем колониални територии, е очарована от културата на „ негрите “ и шоуто Revue Nègre се оказа голям шлагер. Бейкър танцуваше „ La Danse Sauvage “, еротично парче, в което тя носи единствено бикини, украсени с пера от фламинго.
Към средата на 30-те години тя се връща на Бродуей, само че боксофисът не е впечатляващ и отзивите са хладни. Списание Time заявява, че нейното пеене и танци „ могат да бъдат надхвърлени на практика на всички места отвън Париж “. И по този начин, назад в лоното на обичаната си френска столица, тя се отдръпва, омъжва се за индустриалеца Жан Лайън и взема френско поданство.
Когато Втората международна война избухва няколко години по-късно, Бейкър употребява гения си за по-голяма идея – тя се възползва от контактите и връзките си на високо ниво и шпионира за френското военно разследващо бюро (Deuxième Bureau – от фр. „ Второ бюро “).
По време на немската окупация на Франция пътува необятно и работейки за съпротивата, предавайки информация в Испания и Северна Африка. В края на войната напъните й са възнаградени с някои от най-високите военни оценки на Франция.
The Stork Club след обвиняванията на Бейкър в расизъм
The Stork Club е едно от най-елитните и известни места в Манхатън в средата на 20 век. През 1951 г. Джозефин Бейкър и трима нейни спътници идват в клуба за вечеря. Час откакто поръчва пържолата си обаче, ястието на Бейкър към момента не е пристигнало, което кара актьора да твърди, че е расово дискриминирана. Друга вечер, актрисата Грейс Кели показва възмущението си от явно неприятното отношение на личния състав към Бейкър и двете дами – които до този момент не се познават – излизат дружно от клуба.
Бейкър подава тъжба в полицейското ръководство в Ню Йорк и нейните стигат до новините. ФБР отнема работната й виза, което я принуждава да анулира уговорките си и да се върне в Париж. Ще мине близо десетилетие, преди тя да бъде позволена назад в родината си.
Но 5 години след изявлението си във Вашингтон през март 1963 година, след убийството на Мартин Лутър Кинг младши, Бейкър е импровизирано помолена да стане новия водач на придвижването за правата на чернокожите от вдовицата му Корета Скот Кинг.
