Събеседването
Влиза при мен на събеседване за работа едно момиче.
Шестата подред за деня (не зная към този момент за какво по автобиография не мога да намеря мъж HR-мениджър). Аз съм тъмен, неудовлетворен и надменен. Те все нещо не ми харесват, без значение от автобиографията, професионалните качества и дължината на полите.
Освен това нямам право на неточност, защото предходния ден ме сложиха пред строя сътрудници и под стихия от продължителни овации ме наказаха за нищожен, съгласно мен, неуспех.
Ето, че влиза тя. Всичко в нея не е както би трябвало. Дори изключителната младост и цветът на очите. И още, каква безочливост, слуша си нещо на плейъра. Докато тя си маха слушалките, аз се поинтересувам:
– Какво слушаме?
– Depeche Mode.
Моментално забравих за злорадите си сътрудници обикнах цвета на очите й, зачетох се в биографията й, въобще влязох в облика на Майка Тереза по време на изповед. Трябва да кажа, че до тогава никой не знаеше за моята музикална пристрастеност и всяка родствена душа посрещах с отворени прегръдки.
– Кой албум?
– Обичам старите, тези преди Уайлдър да напусне.
Чакрите ми зазвъняха.
– Точно в този момент чувам «Music for the masses», а Вие обичате ли „ Депеш “?
Отвориха ми се даже аварийните чакри и шадраван на вселенска обич се изля към мен. По-натам се състоя подробна сказка за обичаната група. Научих доста нови неща за ранния Мартин Гор, за дизайна на обложките на албумите, необикновените ремикси и така нататък
Едва успявах да клатя глава. Беше малко, само че доста интензивно изявление. Девойката не бе по-силна от другите, само че и не бе и по-слаба. В общи линии, трябваше да взема професионално решение, само че и разбирах, че не би трябвало да се управлявам единствено от музикалните си усети.
– Имате ли още нещо да кажете за себе си?
– Бързо се учаи имам отлична памет.
– Имате ли доказателства?
– Мисля, че да – едвам уловимото придвижване на ъгълчето на устата й ми подсети за разбиващата се чаша от Usual Suspects – Преди година бях на лекция, на която разказвахте по какъв начин би трябвало да се вербува едно лице, да се учат неговите усети, привички и каквато информация се откри за него.
Чакрите ми започнаха отчетливо да схващат, че стопанинът им са го съблекли и извели на площада, само че той не вижда тълпата, мислейки си, че е самичък в стаята.
– Така че до през вчерашния ден аз не знаех безусловно НИЩО за Depeche Mode. Но имах цяла нощ пред себе си.
Как ме погледна тя! С възприятие на цялостна и неподлежаща на реванш победа. Може би този прекомерно вцепеняващ взор бе единствената дипломатическа неточност, само че по тази причина пък постоянно съм ценял съществуването на човек в дамата, изключително в работата.
Взех я. Заради изключителната памет и умеенето да намира нужната информация. Уточнявам, че по това време нямах нито татуировка «Never let me down again», нито фотоси от концерти в обществените мрежи. Така че с цел да научиш в действителност за моята пристрастеност може единствено, в случай че се поровиш в дребното на брой изявленията или се допиташ до моето обграждане.
Както се обясни след това, за приемане на нужните данни бил вербуван един мой доверчив другар. И цялата работа е била: общи познати, малко преписка, кафе ЕДИН път. В края на краищата сбърках за индивида в дамата.
