Влиятелни гласове в Брюксел се обявиха против планираната цел за

Влиятелни гласове в Брюксел се оповестиха срещу плануваната цел за понижаване на замърсяването с 90% до 2040 година, като изпълнителната власт на блока към момента не е направила съответно правно предложение.

Европейски Съюз има за цел да понижи излъчванията на CO2 с 55% през 2030 година, преди да стане безпристрастен във връзка с климата през 2050 година Но се води политическа борба за скоростта на понижаване на излъчванията през двете десетилетия сред тях. Идеята на Европейската комисия е до 2040 година излъчванията да бъдат понижени с 90 % спрямо равнищата от 1990 година  Други специалисти обаче не са уверени в това.

„ Комисията би трябвало деликатно да реши предложения избор на вид за 90 % понижение до 2040 година по отношение на другите възможности от 80 % и 85 % “, съобщи италианският министър на енергетиката Джилберто Фратин в известие, публикувано през тази седмица. Бъдещите технологии могат да бъдат „ доста по-ефективни и по-евтини “, счита той, представен от изданието Euractiv.

Подобно е мнението и на берлинския мозъчен концерн CEP. „ Поради високите стопански и обществени опасности, свързани с задачата от 90 %, за Европейски Съюз би било по-добре да схване линеен път на понижаване на излъчванията до 2040 година “, съобщи политическият анализатор Мартин Менър.

Още по тематиката

Европа отпуска 10 милиарда евро от фондовете си за справяне с наводненията в Централна и Източна Европа Климат / Климат / Екология, Свят 20 сеп 2024 Сериозното засушаване е съществена причина за дефицита на питейна вода Екология Икономика, Климат / България 22 авг 2024 Безпрецедентната суша в Европа понижи с 25% водните ресурси, повлия фрапантно производството на сила и напояването Климат / Анализи / Интервюта, Климат / Екология 26 авг 2022

Това значи: 78 %, като се прокара права линия сред 2030 година и 2050 година, твърди той в политическа записка, оповестена тази седмица. Мнението се появява в разгара на договарянията за нова позиция на немското държавно управление и попада на „ плодородна почва “, съгласно един от източниците в дясноцентристкия ХДС.

Тези гласове се опълчват на консултативния орган на Европейски Съюз по въпросите на климата, който се бори за цел от порядъка на 90-95 %.

Ръководителят на Европейски Съюз по въпросите на климата Вопке Хукстра получи разпореждане да „ запише задачата за понижаване на излъчванията с 90 % до 2040 година “ в своето писмо за назначение в Европейска комисия.

На фона на тези противоположни отзиви правното предложение за задачата към момента не е включено в предварителния календар на изпълнителната власт за март - макар че Комисията упорства, че ще се придържа към крайния период за първото тримесечие на 2024 г.

Комисията е принудена да отсрочи предлагането си за климатична цел за 2040 година за второто тримесечие, съобщи Тереза Рибера, заместник-ръководител на изпълнителната власт, в изявление за френското издание Le Monde предходната седмица. Там договарянията по сложния проблем те първа предстоят.

Наводнения или безводие – градовете ни са застрашени от климатични катаклизми

В същото време учените откриват все по-тежки последици за  градовете и хората, породени от климатичните промени.

Изследователите са открили, че 90 % от всички климатични бедствия се дължат на прекалено много или прекомерно малко вода.  Нов отчет разкрива по какъв начин 100-те най-населени града в света стават все по-изложени на наводнения и суша.

Проучването, ръководено от WaterAid дружно с учени от Бристолския университет и Университета в Кардиф, оповестява Euronews. От проучването се вижда какъв брой необятно е публикувано засушаването в европейските градове.

Сред тях са испанската столица Мадрид, която е класирана на второ място измежду 49-те засушаващи се града, и столицата на Обединеното кралство Лондон, класирана на 44-то място.

Резултатите демонстрират също, че съвсем всеки пети от изследваните градове изпитва „ климатичен удар “, който се дефинира като усилване на наводненията и сушите.

Подобна част от тях (20 %) са били очевидци на доста прекосяване от едната прекаленост в другата, известно като „ катурване на климатичните рискове “.

Катерина Михаелидес, професор по хидрология на сушата в Бристолския университет, споделя: „ Резултатите от нашето изследване демонстрират какъв брой друго и трагично се показват климатичните промени по света. И тук няма повсеместен метод. “

Европейските градове се сблъскват с двете крайности на климатичните рискове

В отчета се показва, че във всички оценени европейски градове се следят трендове на засушаване през последните 42 години.

В резултат на това в Лондон, Париж, Берлин, Стокхолм и Истанбул може да има по-чести и по-продължителни засушавания.

Някои европейски градове са изправени пред „ климатични опасности “. В Барселона и Мадрид се следи изключително мощен поврат от влажно към изсъхнало време.

В международен мащаб към 13% от градовете минават към по-екстремно мокър климат, а останалите 7% - към по-екстремно изсъхнал климат.

„ Места, които в предишното са били влажни, се трансформират в сухи и противоположното. Други места в този момент са все по-засегнати както от рискови наводнения, по този начин и от засушавания “, споделя Михаелидес.

„ По-дълбокото схващане на локалните климатични рискове може да подкрепи по-интелигентното и съобразено с потребностите обмисляне в огромните градове. “

Липсата на вода в европейските градове

Проучването съпоставя също по този начин уязвимостта на обществената и водната инфраструктура на всеки град - дружно с нови данни за климатичните опасности за интервал от 40 години - с цел да дефинира кои от тях са най-уязвими към рискови климатични промени и минимум готови да се оправят с тях.

Изследваните уязвимости варират от беднотия до неприятни системи за водоснабдяване и боклуци. Тежките наводнения в градовете могат да повредят санитарните уреди и да разпространят заболявания като холера и коремен тиф, до момента в който дефицитът на вода по време на суша може да остави милиони фамилии без нужната вода.

В България рисковете от суша и режим на водата в градовете стават най-видими през лятото и есента, когато преваляванията са по-малко. Хронични проблеми с неналичието на вода към този момент изпитват и регионални градове като Ловеч и Плевен, а хората от Севлиево, Омуртаг и даже Кочериново са привикнали с водните проблеми и претърпяват без вода с дни наред.

„ Тъй като естеството и интензивността на естествените бедствия се трансформират, тяхното влияние върху градските общности ще се дефинира в забележителна степен от обществената и инфраструктурната накърнимост “, споделя доктор Шон Фокс, доцент по световно развиване в Бристолския университет, който също е съдействал за проучването.

„ С други думи, рискът не е обвързван единствено с вероятността да настъпи наводняване или суша, а и с това до каква степен общностите са готови да се оправят с тези рискове. “

Според отчета европейските градове като Барселона, Берлин и Париж са изложени на по-висок риск от тези в Северна Америка и Австралия заради застаряващата инфраструктура за водоснабдяване и боклуци на континента, която може да направи градското население по-силно изложено на риск.

90% от всички климатични бедствия се дължат на прекалено много или прекомерно малко вода

WaterAid твърди, че 90 % от всички климатични бедствия - от скорошните суши в градове като Мадрид и Кейптаун до огромните наводнения в Бангладеш и Пакистан - се дължат на прекалено много или прекомерно малко вода.

Организацията предизвестява, че обвързваните с времето бедствия, като наводненията и сушите, са се нараснали четири пъти през последните 50 години.

Това оказва сериозен напън върху жизненоважните системи за достъп до вода и канализация и затруднява подготовката, възобновяване и адаптирането на общностите и стопанските системи към изменението на климата.

В светлината на намаляването на помощта в международен мащаб WaterAid приканва Обединеното кралство, международните държавни управления, многостранните банки и частния бранш да работят дружно за отключване на вложения и използване на решения за справяне с изменението на климата и водните рецесии.

„ Сега би трябвало да превърнем уговорките в дейности - водачите да изградят и влагат в системи по целия свят, които могат да устоят на рискови климатични условия и да поддържат потока от чиста вода в международен мащаб “, споделя Тим Уейнрайт, основен изпълнителен шеф на WaterAid UK.