Влиянието на климатичните промени върху спецификата на Черно море и

Влиянието на климатичните промени върху спецификата на Черно море и опазването на околната среда в басейна му разискаха учени и представители на интернационалните организации на полемика, проведена от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в българския павилион на КОП28 в Дубай. Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов бе модератор на кръглата маса, събрала Зарица Динкова, министър на туризма, Ивелина Василева, някогашен министър на околната среда, представител на задачата на Европейски Съюз „ Възстановяване на нашите океани и води “, Ирина Макаренко, чиновник по мониторинг и оценка на замърсяването в Постоянния секретариат на Черноморската комисия, акад. Юлиан Ревалски, ръководител на Българската академия на науките (БАН), проф. Мирослав Цветков от Висшето военноморско учебно заведение във Варна, и доцент доктор Николай Вълчев, шеф на Института по океанология на Българска академия на науките, който се включи онлайн. Черно море е едно от моретата, съхранило богата археологична история, само че 90 на 100 от него е мъртво, сподели министър Юлиян Попов. Той уточни, че едно от най-големите научни провокации е да бъде разбрано Черно море. Поради естествени фактори видовото многообразие на черноморската фауна е почти три пъти по-малко спрямо това на Средиземно море. Специфичните особености на Черно море го вършат доста уязвимо към нарушавания на околната среда и екосистемите. Еутрофикацията, замърсяването и безотговорният лов на риба доведоха до изцяло понижаване на биологичните запаси, разнообразието на типове и ландшафти, както и на естетическата и рекреационната стойност на Черно море, като по този метод доведоха екосистемите му до ръба на разрухата. Националните старания и регионално-международното съдействие в границите на Конвенцията за запазване на Черно море от замърсяване, изразени в съгласуваните дейности на Стратегическия проект за деяние за възобновяване и запазване на Черно море, доведоха до първите признаци на възобновяване на Черно море, показаха уредниците на събитието от Министерство на околната среда и водите, представени от Българска телеграфна агенция. Черно море е европейско море, акцентира Ивелина Василева. То е богато на биоразнообразие, на историческо и културно завещание, в него се вливат 10 реки. Но то е изложено и на климатичните промени, вследствие на което се покачва морското ниво, има ерозия, замърсяване от химически субстанции, микропластмаси, звук. Тя уточни опциите да се употребяват разнообразни интернационалните принадлежности за спасяването на Черно море – българската законодателна рамка, европейската задача „ Да възстановим нашитe морета и води “, обединявания на национално и районно равнище, програмата на Европейски Съюз „ Хоризонт Европа “, европейски капиталови принадлежности, които дружно дават достъп до 500 млн. евро за възстановяване на положението на моретата и водите в Европа. Тя прикани за разпространение на задачата на Европейски Съюз, към която могат да се причислят институции, бизнеси, неправителствени организации, даже жителите, обединени от задачата да се усъвършенства положението на морето. Ирина Макаренко от Черноморската комисия показа активността на основаната през 1994 година конструкция за запазване на околната среда на Черно море от морски интервенции, замърсяване, за запазване на биоразнообразието. Климатичните промени не бяха тематика за Черноморската комисия през 90-те години, сподели тя. В момента Румъния е ротационен ръководител на комисията и напредва работата по оценката на положението на Черно море под въздействие на климата. Климатичните промени са подценени в Черноморската комисия и вършим всичко допустимо да променим това, заключи тя. Макаренко показа плановете на комисията и на Организация на обединените нации за проучване на Черно море. Тя сподели, че в него навлизат инвазивни типове от Средиземно море поради стоплянето на водите и напомни огромния прилив на прясна вода в Черно море след детонацията на язовира Нова Каховка в Украйна, което също е повлияло на екосистемата на морето. Черно море ще е един от фокусите в самодейността за зелено възобновяване на Украйна, измежду чиито основатели е България, показа още по време на срещата министър Попов. Акад. Юлиян Ревалски показа активността на Българската академия на науките и по-специално работата на два от общо 42 института върху проучването на Черно море. Институтът по океанология и Институтът по биоразнообразие и екосистемни проучвания изследват въздействието на климатичните промени върху положението на морето. Те са ангажирани да правят наблюдения по мониторинга на Черно море и консервацията на морските екосистеми в НАТУРА според европейските наставления. Акад. Ревалски приветства министър Юлиян Попов, че е последовател на това да получава научни препоръки, когато би трябвало да се вземат значими политически решения и че интензивно предизвиква и сътрудниците си в Министерски съвет да търсят мнението на учените и в своята активност. Доц. Николай Вълчев показа резултати от последни проучвания на Института по океанология за това допустимо ли е световното стопляне да докара до стесняване на студения пласт вода до повърхността, който е жизненоважен за поддържане на екосистемите в морето. Измерванията демонстрират растеж от 0,6 градуса в температурата на водата на повърхността за десетилетие. Плъстността на студения воден пласт е вложена за същия интервал, въпреки че в последно време се обрисува наклонност към възстановяване, сподели той. Промяната в температурата на водата въздейства върху планктона, миграцията на рибите, върху киселинността на водата. Вече установявме, че миграционните пътища се трансформират и че те се приспособяват към климатичните промени, добави доцент Вълчев. Проф. Мирослав Цветков от Висшето военноморско учебно заведение (ВВМУ) във Варна показа активността на българската военноморска академия и акцентира, че плавателният съд НИК421 е на второ корабоплаване към Антарктида. Той показа разработки и планове на експертите от ВВМУ за наблюдаване на замърсявания, петролни разливи, подводни проучвания на равнищата на звук. Проф.Цветков уточни, че в допълнение към националния мониторинг, реализиран от Министерство на околната среда и водите, са наблюдавали положението на Черно море след случая в Нова Каховка, Украйна. Министър на туризма Зарица Динкова посочи положителното партньорство с министър Юлиян Попов още от КОП27. Тя акцентира мнението си, че туризмът е екоинтензивна активност и съобщи, че България има голям капацитет да се наложи като устойчива туристическа  дестинация. Министър Динкова сподели, че ръководещите имат потребност от научната оценка за чистотата на водите и добави, че водите на Черно море в никакъв случай не са били по този начин чисти. Имаме над 20 плажа със наследник байрак, само че има доста какво да се направи против замърсяване с пластмаси, би трябвало да обучим и туристите, и хората в сектора, сподели тя. Министър Динкова уточни, че министерството на туризма ще работи с общините по 21 плана, в които ще има резистентен знак, който ще е водещ. Бизнесът е по-напреднал от страната в устойчивото развиване, сподели тя и даде образец с курорта „ Албена “, който е затворил цикъла и към този момент е реновирал множеството си здания.