Еврофондовете са увеличили БВП с едва 5 милиарда лева
Влиянието на еврофондовете върху икономическия напредък у нас продължава да е непретенциозно, в случай че се съди по оценката на Министерството на финансите (МФ) за резултата от осъществяването на стратегиите в новия интервал 2014 - 2020 г. Въпреки че до края на интервала остава единствено още една година, евросредствата, които са усвоени досега, са нараснали брутния вътрешен артикул (БВП) на страната към средата на 2019 година едвам с 5.5%, или с към 5 милиарда лева Без фондовете от Европейски Съюз равнището на частните вложения щеше да е с към 15% по-ниско, а потреблението - с 6.6% по-слабо.
На шестата година от действието на втория програмен интервал междинното осъществяване на десетте европрограми е едвам 34.6%. Това значи, че от общия контрактуван бюджет от 9.9 милиарда евро действително са усвоени 4.054 милиарда евро, от които 639.5 млн. е национално съфинансиране.
Най-осезаем резултат европрограмите са изиграли на пазара на труда. Без тях разкритите работни места щяха да са по-малко с към 200 000, при което безработицата щеше да е с 4 пункта по-висока. В огромната си част обаче субсидираните работни места са нископлатени, защото оценката на финансовото министерство демонстрира, че вследствие на субсидираната претовареност междинната работна заплата от 2014 година насам се е нараснала единствено с 4.9%.
Няколко стратегии скандално изостават и България още веднъж е изправена пред заплахата да загуби евросредства, защото до края на програмния интервал остават единствено две години плюс още две за привършване на сметките. Най-трагично продължава да е ситуацията с " Морско дело и риболовство " с усвоени към 30 юни 9.8% от плануваните 113 млн. евро. Следва " Околна среда ", при която действително разплатени са 18.3% от плануваните 1.77 милиарда евро. Сред изоставащите е и програма " Добро ръководство ", предопределена да усъвършенства работата на администрацията. От общия й бюджет от 334 млн. евро към 30 юни са били усвоени единствено 21.7%. Програмата „ Наука и обучение “ също изостава с 29.1% разплатени средства.
Засега програмата с най-силен резултат за стопанската система ни е " Развитие на човешките запаси ". Тя е и с най-хубаво осъществяване все още - действително усвоени са 45% от предвидените 1.092 милиарда евро. Благодарение на вложените посредством нея средства създаденият БВП е с 3.5% по-висок в съпоставяне със сюжета без тази стратегия, потреблението е повишено с 4.2% в допълнение, а частните вложения са с 8% повече.
От финансовото министерство вършат ангажимента, че оценката, осъществена по модела СИБИЛА, регистрира директните, но краткосрочни ефекти от вложените в стопанската система европари. За проявлението на вторичните резултати е нужен много по-дълъг интервал. Така да вземем за пример стратегии като " Региони в напредък ", " Транспорт " и " Развитие на селските региони ", които все още имат много непретенциозен принос към растежа на Брутният вътрешен продукт, макар че са най-мащабните, се чака да повлияят по-съществено на стопанската система в дълготраен проект.
С нулев резултат за растежа на Брутният вътрешен продукт все още е европрограмата " Наука и обучение ". Бюджетът й е 701 млн. евро и към 30 юни са усвоени 29% от тях. Програмата обаче се чака да има основно значение за дълготрайното развиване на страната, като на нея бизнесът разчита да реши казуса с намирането на качествена работна ръка.
БАЛАНС
Европрограмите все още оказват отрицателно въздействие върху комерсиалния баланс на страната. Така да вземем за пример за 2019 година те са съдействали за 6.7% спомагателен растеж на вноса на артикули и услуги, само че единствено за 0.7% растеж на износа. В дълготраен проект обаче упованията са за по-съществено нарастване на експорта в следствие от по-голямото произвеждане и подобряването на конкурентоспособността на българските предприятия.
На шестата година от действието на втория програмен интервал междинното осъществяване на десетте европрограми е едвам 34.6%. Това значи, че от общия контрактуван бюджет от 9.9 милиарда евро действително са усвоени 4.054 милиарда евро, от които 639.5 млн. е национално съфинансиране.
Най-осезаем резултат европрограмите са изиграли на пазара на труда. Без тях разкритите работни места щяха да са по-малко с към 200 000, при което безработицата щеше да е с 4 пункта по-висока. В огромната си част обаче субсидираните работни места са нископлатени, защото оценката на финансовото министерство демонстрира, че вследствие на субсидираната претовареност междинната работна заплата от 2014 година насам се е нараснала единствено с 4.9%.
Няколко стратегии скандално изостават и България още веднъж е изправена пред заплахата да загуби евросредства, защото до края на програмния интервал остават единствено две години плюс още две за привършване на сметките. Най-трагично продължава да е ситуацията с " Морско дело и риболовство " с усвоени към 30 юни 9.8% от плануваните 113 млн. евро. Следва " Околна среда ", при която действително разплатени са 18.3% от плануваните 1.77 милиарда евро. Сред изоставащите е и програма " Добро ръководство ", предопределена да усъвършенства работата на администрацията. От общия й бюджет от 334 млн. евро към 30 юни са били усвоени единствено 21.7%. Програмата „ Наука и обучение “ също изостава с 29.1% разплатени средства.
Засега програмата с най-силен резултат за стопанската система ни е " Развитие на човешките запаси ". Тя е и с най-хубаво осъществяване все още - действително усвоени са 45% от предвидените 1.092 милиарда евро. Благодарение на вложените посредством нея средства създаденият БВП е с 3.5% по-висок в съпоставяне със сюжета без тази стратегия, потреблението е повишено с 4.2% в допълнение, а частните вложения са с 8% повече.
От финансовото министерство вършат ангажимента, че оценката, осъществена по модела СИБИЛА, регистрира директните, но краткосрочни ефекти от вложените в стопанската система европари. За проявлението на вторичните резултати е нужен много по-дълъг интервал. Така да вземем за пример стратегии като " Региони в напредък ", " Транспорт " и " Развитие на селските региони ", които все още имат много непретенциозен принос към растежа на Брутният вътрешен продукт, макар че са най-мащабните, се чака да повлияят по-съществено на стопанската система в дълготраен проект.
С нулев резултат за растежа на Брутният вътрешен продукт все още е европрограмата " Наука и обучение ". Бюджетът й е 701 млн. евро и към 30 юни са усвоени 29% от тях. Програмата обаче се чака да има основно значение за дълготрайното развиване на страната, като на нея бизнесът разчита да реши казуса с намирането на качествена работна ръка.
БАЛАНС
Европрограмите все още оказват отрицателно въздействие върху комерсиалния баланс на страната. Така да вземем за пример за 2019 година те са съдействали за 6.7% спомагателен растеж на вноса на артикули и услуги, само че единствено за 0.7% растеж на износа. В дълготраен проект обаче упованията са за по-съществено нарастване на експорта в следствие от по-голямото произвеждане и подобряването на конкурентоспособността на българските предприятия.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ