Изкуството на превода
Влезте в една книжарница или библиотека и обходете с взор книгите - какъв брой доста преводна литература! Засега българската литература има превес в книгоиздаването, само че се замислете какъв брой от шлагерите на пазара, какъв брой от класиците - все книги, които ни дефинират и като персони, не биха били налични без труда на преводача.
Преводаческият труд е доста непризнателен. За да е в действителност добър един превод, той би трябвало оптимално добре да отразява всички аспекти на два езика. Смислови, културологични, всички нюанси на думите, смешки, обиди. Когато един преводач се старае да бъде съзнателен към езика и създателя, както и към читателя, той може да стигне до такива дълбочини на знание в избрани сфери, че самичък да стане експерт в тях. А премията му в най- положителния случай е възприятието у читателя, че схваща всичко написано в преведения текст, и освен – той е обуздан и въодушевен, сърдит или разчувстван - това, което е желанието на създателя. Тоест, трудът на преводача на финала би трябвало е изцяло незабележим, с цел да е първокласен. А за какво непризнателен? Защото непрекъснато цитираме, непрекъснато публикуваме непознати думи, без да си създадем труда да проверим и да проявим уважението да споменем, кой ги е превел за нас.
Ако си мислите, че няколко положителни речника могат да създадат надали не от всеки добър преводач - доста, но доста, се лъжете. В лингвистичните среди обстойно и нашироко се е размишлявало за ролята и облика на преводача. Дали той самият би трябвало да е публицист или стихотворец,
или е задоволително единствено да има нюх към литературата и да познава съвършено два езика. А има и такива, които одобряват и двете за правилни. В последна сметка всички признават, че самото естество на работата прави от преводача създател. За тези, които не са чели творбата в оригинал, той Е самият създател. Те не биха могли да познаят друго, също така, което той им преведе. Ако не знаеш немски език и харесваш поезията на Хайне, за теб Венцеслав Константинов става Хайне, тъй като той е превел доста от стиховете му. В този ред на мисли, преводачът е създателят, само че също така, той е и негов интерпретатор и ценител, негов надали не психоаналитик. Защото по какъв начин да избереш най-точната дума, в случай че най-малко малко не си влезнал в главата на създателя, не познаваш живота му и по усета си не намериш из тъмнините на гения му единствената, неповторимата дума.
И в случай че художественият превод е въпрос на пояснение и известна доза книжовен гений на самия преводач, то техническият превод е същинска точна просвета. Представете си всички медикаменти, електроуреди без прецизен превод. Екзактността, директното значение на всяка една дума, които в множеството случаи са и термини, прави превода добър. Но освен. Заради обстоятелството, че от време на време човешки живот зависи от една точна дума или цифра, той е доста виновен. Данни като стойностите на токово напрежение, интензивно вещество в състава на лекарството. Понякога загубата на доста пари също може да се дължи на превода. И по този начин към книгите в книжарницата, прибавете всички артикули, които идват от чужбина. Зад всички тях стои най-малко една директива за приложимост. Прибавете шивашкото произвеждане на ишлеме, да вземем за пример, което зависи от подробните указания за направа. Преводаческият труд е голямо дело!
Устният превод има друга степен на компликация, поради бързината, с която се реализира. Тоест, всички тези фактори на художествения, с неговата изразност, техническия, с неговата безупречна акуратност се събират вкупом със самия облик на преводача – лицето, което реализира превода, участва онлайн, в действително време.
При симултанния превод, когато трите страни са един до друг, един добър, умел оратор се преценява с преводача и прави паузи на подобаващи места, с цел да може той да преформулира думите оптимално тъкмо. Затова и в този тип превод се устоя по- дълго време, преводачът има опция да схване тезата на говорещия в няколко фрази и отново в толкоз може умерено да я съобщи. Той има наличие - би трябвало да е облечен уместно, с цел да не притегля внимание към себе си, да знае по кое време да се усмихне. Но с това свършва персоналното му присъединяване - преводът би трябвало да е в цялостно сходство с изходната тирада. Нито една пауза допълнително или по- малко, никакво повдигане на вежди - всичко това е строго срещу етиката.
Преводаческият труд е доста непризнателен. За да е в действителност добър един превод, той би трябвало оптимално добре да отразява всички аспекти на два езика. Смислови, културологични, всички нюанси на думите, смешки, обиди. Когато един преводач се старае да бъде съзнателен към езика и създателя, както и към читателя, той може да стигне до такива дълбочини на знание в избрани сфери, че самичък да стане експерт в тях. А премията му в най- положителния случай е възприятието у читателя, че схваща всичко написано в преведения текст, и освен – той е обуздан и въодушевен, сърдит или разчувстван - това, което е желанието на създателя. Тоест, трудът на преводача на финала би трябвало е изцяло незабележим, с цел да е първокласен. А за какво непризнателен? Защото непрекъснато цитираме, непрекъснато публикуваме непознати думи, без да си създадем труда да проверим и да проявим уважението да споменем, кой ги е превел за нас.
Ако си мислите, че няколко положителни речника могат да създадат надали не от всеки добър преводач - доста, но доста, се лъжете. В лингвистичните среди обстойно и нашироко се е размишлявало за ролята и облика на преводача. Дали той самият би трябвало да е публицист или стихотворец,
или е задоволително единствено да има нюх към литературата и да познава съвършено два езика. А има и такива, които одобряват и двете за правилни. В последна сметка всички признават, че самото естество на работата прави от преводача създател. За тези, които не са чели творбата в оригинал, той Е самият създател. Те не биха могли да познаят друго, също така, което той им преведе. Ако не знаеш немски език и харесваш поезията на Хайне, за теб Венцеслав Константинов става Хайне, тъй като той е превел доста от стиховете му. В този ред на мисли, преводачът е създателят, само че също така, той е и негов интерпретатор и ценител, негов надали не психоаналитик. Защото по какъв начин да избереш най-точната дума, в случай че най-малко малко не си влезнал в главата на създателя, не познаваш живота му и по усета си не намериш из тъмнините на гения му единствената, неповторимата дума. И в случай че художественият превод е въпрос на пояснение и известна доза книжовен гений на самия преводач, то техническият превод е същинска точна просвета. Представете си всички медикаменти, електроуреди без прецизен превод. Екзактността, директното значение на всяка една дума, които в множеството случаи са и термини, прави превода добър. Но освен. Заради обстоятелството, че от време на време човешки живот зависи от една точна дума или цифра, той е доста виновен. Данни като стойностите на токово напрежение, интензивно вещество в състава на лекарството. Понякога загубата на доста пари също може да се дължи на превода. И по този начин към книгите в книжарницата, прибавете всички артикули, които идват от чужбина. Зад всички тях стои най-малко една директива за приложимост. Прибавете шивашкото произвеждане на ишлеме, да вземем за пример, което зависи от подробните указания за направа. Преводаческият труд е голямо дело!
Устният превод има друга степен на компликация, поради бързината, с която се реализира. Тоест, всички тези фактори на художествения, с неговата изразност, техническия, с неговата безупречна акуратност се събират вкупом със самия облик на преводача – лицето, което реализира превода, участва онлайн, в действително време.
При симултанния превод, когато трите страни са един до друг, един добър, умел оратор се преценява с преводача и прави паузи на подобаващи места, с цел да може той да преформулира думите оптимално тъкмо. Затова и в този тип превод се устоя по- дълго време, преводачът има опция да схване тезата на говорещия в няколко фрази и отново в толкоз може умерено да я съобщи. Той има наличие - би трябвало да е облечен уместно, с цел да не притегля внимание към себе си, да знае по кое време да се усмихне. Но с това свършва персоналното му присъединяване - преводът би трябвало да е в цялостно сходство с изходната тирада. Нито една пауза допълнително или по- малко, никакво повдигане на вежди - всичко това е строго срещу етиката.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ