Банални европейци
Влезе ли Европа в екрана на тв приемника, незабавно от там някой ми заговаря за националния интерес. Как отишъл в Брюксел и го защитил. Интереси, ползи, ползи. Откакто влязохме в Европейски Съюз, единствено за тях приказват. Тук-там някой малцинствен градски либерал ще отвори дума за полезности и за европейски полезности, само че тя пък незабавно затваря тв приемника.
Ако въобще може да се приказва за някаква европейска еднаквост у българина, тя е най-вече на битово равнище, това, което философите назовават " прост европеизъм " - еврофондовете, свободата на придвижване (разбирана основно като независимост да избягаш от омразното тук и сега), свободата на определяне (да поработиш там и да скъташ парици), " Еразъм " (децата да поучат в чужбина), земеделските дотации.
Всичко това е значимо. Без него, освен че не можем да догоним по-напредналите - нито като стопанска система, нито като страна, нито като инфраструктура, нито като човешки запаси, нито като конкурентоспособност - а не можем и да оцелеем в днешния свят. Важно е, само че не стига да се наречеш европеец, в случай че въобще някой го е грижа за това.
За баналния европеизъм Европа е касичка. А нашият " народен интерес " е да вземем колкото можем повече от нея и колкото може по-малко да дадем. Оттук баналният европеизъм ни обрича постоянно да бъдем подпомаганите, консуматорите, чистите получатели, баластът на европейската интеграция.
Концепцията на баналния европеизъм е известна, тъй като е близка до така наречен " здрав разсъдък ", изключително в балканската му вариация. Европа е кяр. Трябва да си цялостен наивник, с цел да го изпуснеш.
Е, да - Европа слуша американците, или най-малкото се преценява с тях, глоби Русия, пази гейовете и не ни дава да си колим прасетата както едно време, не ни разрешава да бием децата и дамите си, кара ни да ги назначаваме (жените) на управителни длъжности и да им плащаме колкото на мъжете. Не ни позволява да горим кюмюр, дърва и нафта, да се греем на ток, затваря старите ни нуклеарни реактори, въгледобива и ТЕЦ-овете и желае да ни принуди да караме електрически автомобили и прочие скъпи преструвки.
Но всички те са търпими, в случай че дава парѝ. Европейските парѝ са хубави и най-хубавото им е, че са безплатни. И че знаем минимум 500 законни метода да ги откраднем. Както цицахме Съветския съюз, до момента в който го имаше, по този начин ще цицаме и Европейския, до момента в който го има. Пък след това - каквото сабя покаже, както е споделил поетът. Сиромах човек - жив демон, както е споделил другият класик.
Баналният европеизъм минава единствено през джоба. Той рядко стига до дълбините или висотите на мозъка и в никакъв случай - до сърцето. Затова баналният европеизъм не ражда нито хрумвания, нито страсти. Той е крепко стъпил на земята, само че в никакъв случай не подвига очи към небето. Той може дълго да върви, само че в никакъв случай няма да полети. Той е разумен, само че не е изобретателен. Направен е да използва, а не да основава. И това е Ахилесовата му пета - той е подвластен от създаващите. И (тайно или открито) ги ненавижда, тъй като някъде надълбоко в себе си осъзнава превъзходството им.
Баналният европеизъм е аритметика, в четирите ѝ обикновени дейности и нищо повече от тях. За него Европа не е орис, а задоволително зло. Търпиш го, с цел да получаваш. Както се търпи богата, само че грозна брачна половинка, на която при всяка опция изневеряваш.
Баналният европеец е в Европа, тъй като няма къде другаде да иде. Защото без нея е слаб и безсилен, гол и необут, самичък и загубен - макар славната си история (която чест едва познава). Европа не е негов избор. Той не е имал различен рационален избор. Затова не я е измъчен и през разум не му минава, че би могъл да жертва за нея каквото и да било, камо ли себе си. Не я усеща родна. " Турското иго " му е по-свидно.
Европа за него е място за гурбет или за туризъм - с разните ѝ дворци, музеи, катедрали и прочие " салтанати ", в които не ще и да стъпи, колчем я навести. Интересни са му магазините и цените ѝ.
Баналният европеизъм е напълно естествен. Той е " човечност ", т.е. не е неприличен, неоправдателен, камо ли незаконен. " Баналният европеец ", който апропо е основният гласоподавател, не е измислил днешна Европа. Докато в средата на предишния век той си е живял в познатия и топъл скут на нацията, нея я е измислило това малцинство, което и през днешния ден приказва първо за европейски полезности и схваща какъв брой са значими те, с цел да не бъдем изядени още веднъж от " националните ползи " и да не бъдем заробени от " суверенитетите " си.
Това малцинство е схванало горчивия урок на международните войни - какъв брой малко може да бъде дистанцията сред баналния европеизъм, баналния национализъм и елементарния фашизъм. Разбрало е, че когато всичко се сведе до аритметика и ползи, в последна сметка и индивидът, и свободата, и демокрацията, и мирът стават техни жертви.
Изглежда, че тази взаимозависимост не е лесна за прозиране. Затова малцинството е трябвало да убеди болшинството да прегърне обединена Европа по най-достъпния и допустим метод - през джоба, а не през мозъка и сърцето. Обичаме Европа, тъй като ни е преференциална, а не, безусловно тъй като ни е блага. И днешните европейски наказания следват същата логичност - изменяш на плана, губиш европейските парѝ. Такива наказания могат да въздържат, само че не могат да накарат никого да обича. Всъщност, никои наказания не могат да породят обич или обвързаност даже.
Европа е (вече) политически съюз, само че не е нация. И наподобява, че още дълго няма да бъде. Тя е интелектуален - юридически и политически план. Но липсва кръвната връзка сред него и европейците. Те се усещат първо германци, французи, българи и прочие, а по-късно (и то надалеч не всички) - европейци. Струва ми се, че до момента никой не го е споделил по-кратко и разбираемо от Боно: " Европа е мисъл, която би трябвало да стане възприятие ".
Европа има потребност от баналния европеизъм, тъй като той основава връзки и привички, които тъкат и поддържат общността. Но в случай че остане единствено с него, я чака диагнозата на Марио Драги - " мудна мъка ". И с цел да открие това, задоволително е да огледа хилядолетната си цивилизация - нейните върхове са резултат на огромни хрумвания и на огромни усеща, а не на огромни ползи. Последните нормално са в дъното на европейските нещастия.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Ако въобще може да се приказва за някаква европейска еднаквост у българина, тя е най-вече на битово равнище, това, което философите назовават " прост европеизъм " - еврофондовете, свободата на придвижване (разбирана основно като независимост да избягаш от омразното тук и сега), свободата на определяне (да поработиш там и да скъташ парици), " Еразъм " (децата да поучат в чужбина), земеделските дотации.
Всичко това е значимо. Без него, освен че не можем да догоним по-напредналите - нито като стопанска система, нито като страна, нито като инфраструктура, нито като човешки запаси, нито като конкурентоспособност - а не можем и да оцелеем в днешния свят. Важно е, само че не стига да се наречеш европеец, в случай че въобще някой го е грижа за това.
За баналния европеизъм Европа е касичка. А нашият " народен интерес " е да вземем колкото можем повече от нея и колкото може по-малко да дадем. Оттук баналният европеизъм ни обрича постоянно да бъдем подпомаганите, консуматорите, чистите получатели, баластът на европейската интеграция.
Концепцията на баналния европеизъм е известна, тъй като е близка до така наречен " здрав разсъдък ", изключително в балканската му вариация. Европа е кяр. Трябва да си цялостен наивник, с цел да го изпуснеш.
Е, да - Европа слуша американците, или най-малкото се преценява с тях, глоби Русия, пази гейовете и не ни дава да си колим прасетата както едно време, не ни разрешава да бием децата и дамите си, кара ни да ги назначаваме (жените) на управителни длъжности и да им плащаме колкото на мъжете. Не ни позволява да горим кюмюр, дърва и нафта, да се греем на ток, затваря старите ни нуклеарни реактори, въгледобива и ТЕЦ-овете и желае да ни принуди да караме електрически автомобили и прочие скъпи преструвки.
Но всички те са търпими, в случай че дава парѝ. Европейските парѝ са хубави и най-хубавото им е, че са безплатни. И че знаем минимум 500 законни метода да ги откраднем. Както цицахме Съветския съюз, до момента в който го имаше, по този начин ще цицаме и Европейския, до момента в който го има. Пък след това - каквото сабя покаже, както е споделил поетът. Сиромах човек - жив демон, както е споделил другият класик.
Баналният европеизъм минава единствено през джоба. Той рядко стига до дълбините или висотите на мозъка и в никакъв случай - до сърцето. Затова баналният европеизъм не ражда нито хрумвания, нито страсти. Той е крепко стъпил на земята, само че в никакъв случай не подвига очи към небето. Той може дълго да върви, само че в никакъв случай няма да полети. Той е разумен, само че не е изобретателен. Направен е да използва, а не да основава. И това е Ахилесовата му пета - той е подвластен от създаващите. И (тайно или открито) ги ненавижда, тъй като някъде надълбоко в себе си осъзнава превъзходството им.
Баналният европеизъм е аритметика, в четирите ѝ обикновени дейности и нищо повече от тях. За него Европа не е орис, а задоволително зло. Търпиш го, с цел да получаваш. Както се търпи богата, само че грозна брачна половинка, на която при всяка опция изневеряваш.
Баналният европеец е в Европа, тъй като няма къде другаде да иде. Защото без нея е слаб и безсилен, гол и необут, самичък и загубен - макар славната си история (която чест едва познава). Европа не е негов избор. Той не е имал различен рационален избор. Затова не я е измъчен и през разум не му минава, че би могъл да жертва за нея каквото и да било, камо ли себе си. Не я усеща родна. " Турското иго " му е по-свидно.
Европа за него е място за гурбет или за туризъм - с разните ѝ дворци, музеи, катедрали и прочие " салтанати ", в които не ще и да стъпи, колчем я навести. Интересни са му магазините и цените ѝ.
Баналният европеизъм е напълно естествен. Той е " човечност ", т.е. не е неприличен, неоправдателен, камо ли незаконен. " Баналният европеец ", който апропо е основният гласоподавател, не е измислил днешна Европа. Докато в средата на предишния век той си е живял в познатия и топъл скут на нацията, нея я е измислило това малцинство, което и през днешния ден приказва първо за европейски полезности и схваща какъв брой са значими те, с цел да не бъдем изядени още веднъж от " националните ползи " и да не бъдем заробени от " суверенитетите " си.
Това малцинство е схванало горчивия урок на международните войни - какъв брой малко може да бъде дистанцията сред баналния европеизъм, баналния национализъм и елементарния фашизъм. Разбрало е, че когато всичко се сведе до аритметика и ползи, в последна сметка и индивидът, и свободата, и демокрацията, и мирът стават техни жертви.
Изглежда, че тази взаимозависимост не е лесна за прозиране. Затова малцинството е трябвало да убеди болшинството да прегърне обединена Европа по най-достъпния и допустим метод - през джоба, а не през мозъка и сърцето. Обичаме Европа, тъй като ни е преференциална, а не, безусловно тъй като ни е блага. И днешните европейски наказания следват същата логичност - изменяш на плана, губиш европейските парѝ. Такива наказания могат да въздържат, само че не могат да накарат никого да обича. Всъщност, никои наказания не могат да породят обич или обвързаност даже.
Европа е (вече) политически съюз, само че не е нация. И наподобява, че още дълго няма да бъде. Тя е интелектуален - юридически и политически план. Но липсва кръвната връзка сред него и европейците. Те се усещат първо германци, французи, българи и прочие, а по-късно (и то надалеч не всички) - европейци. Струва ми се, че до момента никой не го е споделил по-кратко и разбираемо от Боно: " Европа е мисъл, която би трябвало да стане възприятие ".
Европа има потребност от баналния европеизъм, тъй като той основава връзки и привички, които тъкат и поддържат общността. Но в случай че остане единствено с него, я чака диагнозата на Марио Драги - " мудна мъка ". И с цел да открие това, задоволително е да огледа хилядолетната си цивилизация - нейните върхове са резултат на огромни хрумвания и на огромни усеща, а не на огромни ползи. Последните нормално са в дъното на европейските нещастия.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ