Влечението ни към въглехидратни храни се дължи на древна ДНК
Влечението ни към въглехидратни храни се дължи на антична ДНК
Ново изследване демонстрира, че хората, които се борят да понижат приема на въглехидратни храни, са “виновни ”, че в тях към момента се крие антична ДНК, оповестява Юнайтед прес интеренешънъл.
В слюнката си ние имаме копия на гена за амилаза (AMY1), който оказва помощ
за разграждането на скорбялата в устата – първата стъпка в усвояването на въглехидратни храни като самун, сладкиши и макаронени произведения, настояват откривателите.
Генът AMY1 обикновено се създава в панкреаса, само че негова дупликация
е разрешила той да развие слюнчена специфика. Това е довело до секретирането му и от слюнчената жлеза.
Дупликацията в слюнката на този ген евентуално е станала още преди повече от 800 000 години,
доста преди появяването на земеделието, и е помогнала за образуването на човешката акомодация към скорбяловите храни, настояват откривателите.
Амилазата е ензим, който разгражда скорбялата до глюкоза и придава на хляба
присъщия му усет, разясняват откривателите. Тя е повода храната, която има огромно количество скорбяла, само че малко захар – като ориз и картофи, да стартира да има сладостен усет
след дълго дъвчене – тъй като амилазата стартира да разгражда скорбялата в захар.
„ Идеята е, че колкото повече амилазни гени имате, толкоз повече амилаза произвеждате и толкоз повече скорбяла смилате дейно “, споделя откривателят Омер Гьокчумен, професор по биологични науки в Университета в Бъфало.
За задачите на проучването учените анализирали генетиката на 68 антични човешки тела, в това число на човек, живял преди 45 000 години в Сибир.
Те открили, че още преди появяването на земеделието ловците-събирачи са били носители на приблизително от четири до осем копия на AMY1 в генетичния си състав, което допуска, че хората към този момент са се
приспособили към яденето на съдържащи скорбяла храни,
доста преди да стартират да отглеждат пшеница и картофи. Дупликации на гена AMY1 са открити и при наши антични предшественици като неандерталците и денисовия чаовек, прибавят откривателите.
„ Това допуска, че генът AMY1 се е дублирал за първи път
преди повече от 800 000 години, доста преди хората да се отделят от неандерталците и доста по-отдавна, в сравнение с се смяташе до момента “, споделя откривателят Ким Куондо, постдокторант в лабораторията за геномна медицина „ Джаксън ”.
Тези първични дупликации на гена AMY1 „ разрешават на хората
да се приспособяват към изменящите се диети, защото потреблението на скорбяла се е нараснала фрапантно с появяването на новите технологии и метод на живот “, споделя Гьоккумен.
С разпространяването на хората по света гъвкавостта в броя на копията на AMY1
им е разрешила да се приспособяват към нови диети според от заобикалящата ги среда, споделят
откривателите.
Земеделието в допълнение е трансформирало човешката генетика. През последните 4000 години европейските фермери са отбелязали внезапно нарастване на междинния брой копия на AMY1, което евентуално се дължи на богатата им на скорбяла диета.
„ Хората с по-голям брой копия на AMY1 са усвоявали скорбялата по-ефективно
и са имали повече поколение “, споделя Гьоккумен и добавя: „ Техните линии в последна сметка са се
справяли по-добре в дълъг
постепенен интервал от време, в сравнение с тези с по-нисък брой копия, като са разпространявали нараствания брой на копията на AMY1. “
Новото проучване е оповестено в четвъртък в списание Science.
Това проучване може да има на практика, действителни последствия за актуалните хора, страдащи от
затлъстяване и диабет вид 2,
обявиха откривателите. „ Като се има поради основната роля на вариациите в броя на копията на AMY1 в човешката еволюция, тази генетична разновидност дава
вълнуваща опция да се изследва нейното влияние
върху метаболитното здраве и да се разкрият механизмите, участващи в усвояването на скорбялата и метаболизма на глюкозата “, съобщи изследователката Фейза Йълмаз, асоцииран академик в региона на
компютърните технологии в лабораторията „ Джаксън “.
„ Бъдещите проучвания биха могли да разкрият точното му влияние и избора на време, предоставяйки сериозни прозрения за генетиката, храненето и здравето “, обобщава Йълмъз.
Ново изследване демонстрира, че хората, които се борят да понижат приема на въглехидратни храни, са “виновни ”, че в тях към момента се крие антична ДНК, оповестява Юнайтед прес интеренешънъл.
В слюнката си ние имаме копия на гена за амилаза (AMY1), който оказва помощ
за разграждането на скорбялата в устата – първата стъпка в усвояването на въглехидратни храни като самун, сладкиши и макаронени произведения, настояват откривателите.
Генът AMY1 обикновено се създава в панкреаса, само че негова дупликация
е разрешила той да развие слюнчена специфика. Това е довело до секретирането му и от слюнчената жлеза.
Дупликацията в слюнката на този ген евентуално е станала още преди повече от 800 000 години,
доста преди появяването на земеделието, и е помогнала за образуването на човешката акомодация към скорбяловите храни, настояват откривателите.
Амилазата е ензим, който разгражда скорбялата до глюкоза и придава на хляба
присъщия му усет, разясняват откривателите. Тя е повода храната, която има огромно количество скорбяла, само че малко захар – като ориз и картофи, да стартира да има сладостен усет
след дълго дъвчене – тъй като амилазата стартира да разгражда скорбялата в захар.
„ Идеята е, че колкото повече амилазни гени имате, толкоз повече амилаза произвеждате и толкоз повече скорбяла смилате дейно “, споделя откривателят Омер Гьокчумен, професор по биологични науки в Университета в Бъфало.
За задачите на проучването учените анализирали генетиката на 68 антични човешки тела, в това число на човек, живял преди 45 000 години в Сибир.
Те открили, че още преди появяването на земеделието ловците-събирачи са били носители на приблизително от четири до осем копия на AMY1 в генетичния си състав, което допуска, че хората към този момент са се
приспособили към яденето на съдържащи скорбяла храни,
доста преди да стартират да отглеждат пшеница и картофи. Дупликации на гена AMY1 са открити и при наши антични предшественици като неандерталците и денисовия чаовек, прибавят откривателите.
„ Това допуска, че генът AMY1 се е дублирал за първи път
преди повече от 800 000 години, доста преди хората да се отделят от неандерталците и доста по-отдавна, в сравнение с се смяташе до момента “, споделя откривателят Ким Куондо, постдокторант в лабораторията за геномна медицина „ Джаксън ”.
Тези първични дупликации на гена AMY1 „ разрешават на хората
да се приспособяват към изменящите се диети, защото потреблението на скорбяла се е нараснала фрапантно с появяването на новите технологии и метод на живот “, споделя Гьоккумен.
С разпространяването на хората по света гъвкавостта в броя на копията на AMY1
им е разрешила да се приспособяват към нови диети според от заобикалящата ги среда, споделят
откривателите.
Земеделието в допълнение е трансформирало човешката генетика. През последните 4000 години европейските фермери са отбелязали внезапно нарастване на междинния брой копия на AMY1, което евентуално се дължи на богатата им на скорбяла диета.
„ Хората с по-голям брой копия на AMY1 са усвоявали скорбялата по-ефективно
и са имали повече поколение “, споделя Гьоккумен и добавя: „ Техните линии в последна сметка са се
справяли по-добре в дълъг
постепенен интервал от време, в сравнение с тези с по-нисък брой копия, като са разпространявали нараствания брой на копията на AMY1. “
Новото проучване е оповестено в четвъртък в списание Science.
Това проучване може да има на практика, действителни последствия за актуалните хора, страдащи от
затлъстяване и диабет вид 2,
обявиха откривателите. „ Като се има поради основната роля на вариациите в броя на копията на AMY1 в човешката еволюция, тази генетична разновидност дава
вълнуваща опция да се изследва нейното влияние
върху метаболитното здраве и да се разкрият механизмите, участващи в усвояването на скорбялата и метаболизма на глюкозата “, съобщи изследователката Фейза Йълмаз, асоцииран академик в региона на
компютърните технологии в лабораторията „ Джаксън “.
„ Бъдещите проучвания биха могли да разкрият точното му влияние и избора на време, предоставяйки сериозни прозрения за генетиката, храненето и здравето “, обобщава Йълмъз.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ