Три илюзии, с които властта приспива обществото
Властта ни явно избира резултата пред успеваемостта, думите пред делата, дима пред огъня
Има един необикновен род в българския политически спектакъл – този на гръмките обещания, изречени с възторг, а след това оставени да потънат в блатото на институционалното безучастие. Властта ги създава с такава лекост, като че ли приказват не държавници, а илюзионисти, които знаят, че фенът ще гледа в дима и светлините, до момента в който истината изчезва някъде в ръкава. През последните месеци получихме три ярки образеца за този фасаден новаторски жар, който гори единствено едвам подгрее заглавията в медиите. После угасва, оставяйки след себе си само пушек и неприятна миризма.
Първият кьорфишек: закриването на ДАИ
На 1 октомври Бойко Борисов съобщи с нормалната си непринудена решителност: „ Моето предложение е неотложно да се закрие ДАИ! “ Веднага по-късно Делян Пеевски – сътрудникът по симфонични изказвания – излезе пред медиите, с цел да подпечата новото желание на ръководещия тандем. Поводът за тяхното ненадейно отвращение бе отвратителният случай с рекета над екипа на Роби Уилямс, натрапен от чиновници на Държавната автомобилна ревизия. Унижение, отразено от редица интернационалните медии, което трансформира България в международна смешка.
И какво последва? Нищо. ДАИ освен че не бе закрита, ами сега чиновниците ѝ стачкуват за по-високи заплати. Така „ гневът “ на властта се оказа къс като сценичен жест – трагичен, само че без последствия.
Вторият кьорфишек: Антикорупционната комисия
Малко по-късно Борисов още веднъж се впусна в новаторски танц, заявявайки, че е „ за “ закриването на Антикорупционната комисия. Декларацията му този път бе връщане на „ услуга “ – елегантно политическо партньорство, при което Пеевски първо подава топката, а Борисов я забива.
Но и тук действителността пренаписа сцената. Комисията освен не бе разпусната, а в проектобюджета за 2026 година ѝ се планува нарастване на заплатите с над 50 %. Така институция, чиято успеваемост от дълго време буди подозрения, парадоксално получава обилно заплащане, с цел да продължи да върши… същото.
Третият кьорфишек: държавният Авиоотряд
Последва нова проява на увереност. Тя пристигна още веднъж от Пеевски, който предложи закриването на държавния Авиоотряд. Борисов, естествено, поддържа. Но и тук желанието се стопи бързо – като самолетна диря в небето, изписана красиво, само че изчезваща за секунди.
Три обещания – Три фрази с гръм и тропот – И нито едно изпълнено
Причината? Елементарна. Властта в никакъв случай не е имала желание да ги извършва. Това е остарял политически трик – мятане на кьорфишеци, с цел да бъде отклонено публичното внимание в сложни моменти. Една реплика на промяна в държавната администрация, която сякаш кипи, а в действителност единствено къкри на слаб огън.
Кьорфишеците са краткотрайни. Те избухват шумно, ослепяват фена, разпръскват пушек. Но след час към този момент никой не ги помни. А в това време идва идващият скандал. И идващият. А когато ръководството разчита единствено на пиротехника, а не на действителни решения – площадът неизбежно се напълва. Историята го е доказвала нееднократно.
Как обаче наподобява същинската промяна?
Не като театрални реплики пред камерите, а като съответни, мъчителни, само че нужни дейности:
Закриване на незаетите щатни позиции, които гълтам бюджет без да носят работа; Съкращаване на непотребни министерства – Аржентина сви броя им от 18 на 8 и работи по-ефективно отпреди; Премахване на десетки бордове на държавни предприятия, където по традиция „ нашите хора “ вземат петцифрени хонорари, безусловно без да правят нищо; Ограничаване на неуместни хонорари като тези 24 000 лв. месечно за членове на ВСС; И още куп ограничения, които не блестят като кьорфишеци, само че лекуват като хирургия.
Истинската промяна не се прави с празни обещания. Тя се прави с воля. Властта обаче явно избира резултата пред успеваемостта, думите пред делата, дима пред огъня.
И до момента в който е по този начин, българската страна ще остане в плен на личните си неизпълнени обещания – блестящи, шумни, и празни като бързо гаснещите фойерверки над политическата сцена.
Има един необикновен род в българския политически спектакъл – този на гръмките обещания, изречени с възторг, а след това оставени да потънат в блатото на институционалното безучастие. Властта ги създава с такава лекост, като че ли приказват не държавници, а илюзионисти, които знаят, че фенът ще гледа в дима и светлините, до момента в който истината изчезва някъде в ръкава. През последните месеци получихме три ярки образеца за този фасаден новаторски жар, който гори единствено едвам подгрее заглавията в медиите. После угасва, оставяйки след себе си само пушек и неприятна миризма.
Първият кьорфишек: закриването на ДАИ
На 1 октомври Бойко Борисов съобщи с нормалната си непринудена решителност: „ Моето предложение е неотложно да се закрие ДАИ! “ Веднага по-късно Делян Пеевски – сътрудникът по симфонични изказвания – излезе пред медиите, с цел да подпечата новото желание на ръководещия тандем. Поводът за тяхното ненадейно отвращение бе отвратителният случай с рекета над екипа на Роби Уилямс, натрапен от чиновници на Държавната автомобилна ревизия. Унижение, отразено от редица интернационалните медии, което трансформира България в международна смешка.
И какво последва? Нищо. ДАИ освен че не бе закрита, ами сега чиновниците ѝ стачкуват за по-високи заплати. Така „ гневът “ на властта се оказа къс като сценичен жест – трагичен, само че без последствия.
Вторият кьорфишек: Антикорупционната комисия
Малко по-късно Борисов още веднъж се впусна в новаторски танц, заявявайки, че е „ за “ закриването на Антикорупционната комисия. Декларацията му този път бе връщане на „ услуга “ – елегантно политическо партньорство, при което Пеевски първо подава топката, а Борисов я забива.
Но и тук действителността пренаписа сцената. Комисията освен не бе разпусната, а в проектобюджета за 2026 година ѝ се планува нарастване на заплатите с над 50 %. Така институция, чиято успеваемост от дълго време буди подозрения, парадоксално получава обилно заплащане, с цел да продължи да върши… същото.
Третият кьорфишек: държавният Авиоотряд
Последва нова проява на увереност. Тя пристигна още веднъж от Пеевски, който предложи закриването на държавния Авиоотряд. Борисов, естествено, поддържа. Но и тук желанието се стопи бързо – като самолетна диря в небето, изписана красиво, само че изчезваща за секунди.
Три обещания – Три фрази с гръм и тропот – И нито едно изпълнено
Причината? Елементарна. Властта в никакъв случай не е имала желание да ги извършва. Това е остарял политически трик – мятане на кьорфишеци, с цел да бъде отклонено публичното внимание в сложни моменти. Една реплика на промяна в държавната администрация, която сякаш кипи, а в действителност единствено къкри на слаб огън.
Кьорфишеците са краткотрайни. Те избухват шумно, ослепяват фена, разпръскват пушек. Но след час към този момент никой не ги помни. А в това време идва идващият скандал. И идващият. А когато ръководството разчита единствено на пиротехника, а не на действителни решения – площадът неизбежно се напълва. Историята го е доказвала нееднократно.
Как обаче наподобява същинската промяна?
Не като театрални реплики пред камерите, а като съответни, мъчителни, само че нужни дейности:
Закриване на незаетите щатни позиции, които гълтам бюджет без да носят работа; Съкращаване на непотребни министерства – Аржентина сви броя им от 18 на 8 и работи по-ефективно отпреди; Премахване на десетки бордове на държавни предприятия, където по традиция „ нашите хора “ вземат петцифрени хонорари, безусловно без да правят нищо; Ограничаване на неуместни хонорари като тези 24 000 лв. месечно за членове на ВСС; И още куп ограничения, които не блестят като кьорфишеци, само че лекуват като хирургия.
Истинската промяна не се прави с празни обещания. Тя се прави с воля. Властта обаче явно избира резултата пред успеваемостта, думите пред делата, дима пред огъня.
И до момента в който е по този начин, българската страна ще остане в плен на личните си неизпълнени обещания – блестящи, шумни, и празни като бързо гаснещите фойерверки над политическата сцена.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ