“Властта флиртуваше с мен преди и след 10 ноември 1989

“Властта флиртуваше с мен преди и след 10 ноември 1989 година Особено при започване на филмовата ми кариера. Припознаваше ме като „ собствен “, макар че си бях гамен. ” Така харизматичният Стефан Данаилов разказва връзките си с ръководещите, написа 168 часа.

За разлика от сестра си той много рядко контактувал с Тодор Живков, само че и това било задоволително, с цел да се забърка в няколко комични обстановки с някогашния Първи.

Една от тях е, когато Тато трябвало да гледа зрелище в Пловдивския спектакъл с присъединяване на Ламбо. Тогава Мастъра изправя на нокти целия актьорски състав и фамилията си, тъй като отпътувал за Русия, където приключенията го преследвали непрестанно и той съвсем не запомнил да се прибере за значимото присъединяване.

“Всичко стартира с това, че вуйчо ми отпътувал, с цел да взе участие във филм в Москва – споделя племенницата му Росица Обрешкова. – Нещо обаче се случило с полета и той просрочен за фотосите. Решават да го снимат настрана, само че по този начин или другояче е било планувано да стои там няколко дни. Включва се в някакво грубо съветско празненство с останалите актьори, което не знам по какъв начин е завършило, само че известно време не са съумели да ги намерят къде са се запили. Съответно всички се тормозили, че представлението пред Живков няма по какъв начин да се организира, тъй като Мастъра е липсващ и никой не може да се свърже с него. С 300 страдания обаче леля ми съумява да го откри и му споделя незабавно да се прибира, тъй като Тато ще пристигна особено да гледа постановката, а него го няма. Ламбо обаче дал отговор: “Като Тодор Живков желае да ме гледа, да ми прати аероплан ”. На другата заран след купона обаче вуйчо се събудил и осъзнал какво е направил. Прибрал се много бързо. ”

Живков не пратил аероплан на Ламбо, само че постоянно се отзовавал на молбите на артистите и се грижел за битовите им проблеми. Именно по този метод Стефан Данаилов се снабдява с жилището, в който живееше до последния си момент, само че срещата с някогашния Първи запомня като най-притеснителната в живота си. Тази история споделя в книгата си “Романът на моя живот ”.

В началото на 70-те години Ламбо към този момент бил прочут актьор с помощта на ролята си като майор Деянов в “На всеки километър ”.

Със брачната половинка си Мария живеели в малко жилище в кв. “Изток ” в София, което почнало да става тясно, когато татко му се пренесъл при тях, а синът на Мери Росен постоянно им гостувал. Увеличаването на фамилията наложило преместването в по-голям апартамент.

Популярният артист споделил със свои другари, че търси нов дом. Случайно един ден схваща, че режисьорът Въло Радев изискал подпомагане по този въпрос от секретарката на Тодор Живков.

“Тя ми била фенка и трябвало да й се обадя – споделя Ламбо. – Звъннах й преди Нова година, с цел да ми уреди среща с Първия, а тя даде обещание, че ще ми помогне. ”

Актьорът и брачната половинка му посрещат празниците отвън София. Прибират се на 2 януари и с влизането в жилището телефонът иззвънял.

“Оказа се, че ме търсят от кабинета на Живков. Ошашавих се – добавя Данаилов. – На другия ден се запътих към значимата среща – издокаран, с прическа. От терзание обърках входа и потеглих да влизам в Централен комитет откъм страната на Българска народна банка. Когато стигнах до кабинета на Първия, влязох и го видях да седи зад голямо бюро. От стрес вместо да кажа: “Честита Нова година, другарю Живков! ”, се изцепих: “Честита Нова година, другарю Тодоре. ”

Настъпва неловно безмълвие, само че по-късно Живков се засмял и поканил Ламбо да седнат край дребна масичка пред бюрото.

“Понечих да си разкопчая сакото и едвам тогава забелязах, че копчетата ми са закопчани изкривено – спомня си Ламбо. – Това беше от нерви. Живков непосредствено ме попита какво желая. Обясних му за жилището. Той натисна някакво копче и повика другаря Тинко Воденичаров, един от най-доверените му съветници в тези години. ”

Когато Воденичаров влезнал в кабинета, Живков с усмивка наредил: “Гледай, майор Деянов е тука. Я да се откри едно жилище за него и фамилията му. ”

“Пихме кафе и си потеглих – изяснява артистът. – Не помня какъв брой време съм прекарал в кабинета му. За мен тази среща мина като момент. Никога не съм се тормозил толкоз. На излизане се погледнах в огледалото и видях, че от напрежение са ми избили пъпки на лицето.

Живков се държа доброжелателно и по роднински, бързо реши казуса. ”

Благодарение на реакцията му, Ламбо и Мери стават съседи на Въло Радев, Доротея Тончева и Стефан Цанев.

Облагите за артистите обаче са прекъснати, когато смъкват Живков от власт. Тогава Мастъра приел всичко на смешка. Във съдбовния ден Стефан Данаилов получава известие от Градския комитет на Българска комунистическа партия, че би трябвало да участва на значим пленум, тъй като бил партиен секретар на Народния спектакъл.

“Подготвих се да отида още веднъж в огромния салон на Централния дом на Народната партия (старото име на Военния клуб в София – бел. ред.) – спомня си Ламбо. – Там към този момент ни бяха събирали два пъти, без да оповестят какво се случва по върховете на партията. Не си припомням тъкмо по кое време ни поканиха вътре, или разбрахме от малкия екран, че Живков е подал оставка. ”

Като спомен му остава историческият миг с репликата на президента Петър Младенов: “Най-добре е танковете да дойдат ”.

“Не можех да допускам, че ще се стигне до конфликти – добавя именитият артист. – Тогава бях в Народното събрание, а народът се трупаше пред постройката. Все още възприемах всичко на смешка и не можех да допускам какво се случва. Дори се обадих от един стационарен телефон на Мери и й споделих: “Донеси пушката, че тук става огромен подбив! ” Един прочут от Управление безопасност и охрана (Пето управление н обаче мина и ме предизвести: “Ламбе, работите са доста съществени! ” Помислих си: “Егати, до каква степен я докарахме ”.

Малко след 10 ноември 1989 година Стефан Данаилов се разделя и с поста си на партиен секретар, само че не поради рухването на Живков. Причината е нечовечен скандал в Народния спектакъл, където сътрудниците му се нахвърлят против него. Разделят се на сини и червени, а досегашните му близки другари му обръщат тил.

Ламбо приема тежко измяната, само че той до края остана широкоскроен и елементарни на сътрудниците си.

Виж още: