Държавата без много шум подготвя водна криза за цялата страна
Властите одобриха препоръчаната от премиера Бойко Борисов концепция да се сътвори държавен ВиК холдинг, в който да влязат всички локални сдружения. Капиталът на " Български ВиК холдинг " ЕАД ще е в размер на 1 милиарда лева ще се образува от тазгодишния бюджет. Разбира се, концепцията е да се предотвратят водни рецесии като тази в Перник. Само че евентуално ще се реализира противоположен резултат поради някои от следните проблеми.
Проблемът с централизацията
Централизираното взимане на решения в никакъв случай не е най-бързият и прецизен метод, с изключение на в доста дребни организации. Информацията би трябвало да стигне от местоположението с проблем до централата, да се вземе решение и тя да се върне назад. Това нормално лишава време, да не приказваме, че могат да се получат всевъзможни изкривявания по пътя.
Интересното е, че точно неналичието на връзка е измежду аргументите, довели до положението на язовир " Студена ", с изключение на некачественото ръководство от страна на Министерството на околната среда и водите, е проблем с връзката - От локалното ВиК не са уведомили в точния момент, че във водоизточникът няма задоволително вода, с цел да се вземат ограничения авансово.
С още един пласт в лицето на националния холдинг ВиК тази група проблеми няма да станат по-лесно предотвратими. Всъщност ще се влошат.
Загубата на отговорност
За момента беше уволнен шефът на ВиК Перник Иван Витанов за това, че не е алармирал в точния момент за спешно ниското равнище на язовира, а някогашният министър на околната среда и водите Нено Димов подаде оставка. Лесно може да се допусне по какъв начин когато има още едно звено по веригата, институциите ще стартират да си трансферират топката за управническите решения.
В последна сметка, осъден при идващия подобен случай може да се окаже още веднъж никой, до момента в който хиляди (в случая - към 100 хиляди души) стоят месеци наред назад в каменната епоха.
Липсата на частна самодейност
Може да е шокиращо, само че сходен проблем надали би се случил, в случай че язовирът (или, което е още по-добре, цялата водопреносна система) беше частен. През годините страната се е потвърдила като неприятен собственик на водоемите в цялата страна, освен това освен във връзка с равнището на водата в тях.
Скъсването на язовирни стени и насипи е на процедура продължителен проблем, а същото важи и за неналичието на поддръжка. Например през лятото инспекция в община Тунджа на 129 язовира откри, че единствено десетина са изрядни. Дори и образецът да не е използван за всички райони на страната, дял, по-нисък от 10%, е плашещо невисок.
Резултатите от държавното стопанисване и ръководство (или по-скоро неналичието на такива) на водоемите се виждат годишно всяка година, когато при разкъсване на насипи се наводняват обитаеми места и хората внезапно се трансформират в безимотни. Така в настоящата обстановка се оказва, че както прекомерно малко, по този начин и прекалено много вода са на процедура рискови.
Унищожаването на данъкоплатски средства
Сумата от 1 милиарда лева въобще не е дребна. Тя е съвсем равна на вноската ни в Европейски Съюз за тази година (1,3 милиарда лева.) и е повече от разноските за просвета и спорт (общо 0,7 милиарда лева.). Предвид изтъкнатите нагоре фактори надали новата " конструкция шапка " ще е изключително ефикасна (дори евентуално ще е обратното), което единствено по себе си я прави безсмислена.
Тук обаче има и още три съставния елемент. Първият от тях е, че откриването на толкоз скъпа институция ще се трансформира в комфортен мотив за назначение на близки до ръководещите чиновници - феномен, който се следи на всяко равнище на обществената администрация, което в допълнение подрива успеваемостта ѝ. Вторият е, че всяка една държавна конструкция, за жалост в България съвсем по хипотеза, крие рисковете да се трансформира в черна дупка за корупция - нещо, от което
Третият е обвързван с макросредата. В условия на задаваща се криза, ръководещите би трябвало да мислят по какъв начин да икономисват средства, а не по какъв начин да похарчат всеки лев, до който се докопат. За жал, виждаме проявяване точно на втория метод на мислене. Той води до структурни изкривявания на средата, да не приказваме за неналичието на средства, с които ще се окаже страната, когато рецесията в действителност настъпи. Но това не е проблем на ръководещите, които сега раздават с великодушни шепи, тъй като държавните заеми се заплащат от данъкоплатците.
Заключение на неприключил проблем
До обстановката в Перник се стигна, тъй като страната си е присвоила стопанисването и ръководството на водните запаси. Разбира се, както всяка друга услуга, няма никакъв смисъл тя да се дава от страната, както може би в региона към този момент добре схващат. Не е нужно да си представяме какво би се случило, в случай че тя влезе в ръководството на други значими неща, като храните (дефицити до 90-те години), образованието (деветокласниците у нас са на челните места по функционална неграмотност) или детските градини (също без задоволителен капацитет).
Абсурдна е концепцията е, че ни би трябвало още повече страна, с цел да се разрешат проблемите, основани от страната. Това е като да се каже, че един пияч има потребност от още пиянство, с цел да си излекува цирозата. Тогава до какво ще докара новата конструкция?
Предвид текста нагоре, то евентуално няма да е възстановяване на услугите за жителите. Напротив, по този метод се основава още по-сложна конструкция, а колкото по-сложна е една такава, толкоз по-уязвима е на проблеми. Но това не е най-лошото. Холдингът на процедура съставлява още една частица, в която да потъват пари - към този момент 1 милиарда лева, звено, което ще направи взимането на решения по-тромаво, а не по-бързо, конструкция, посредством която самостоятелната отговорност ще се размие още повече, и поредна евентуална дупка за корупционни схеми.
Така освен страната не позволява редовно проблемите, които сама е основала, само че и основава опция в бъдеще всеки град да изпитва проблемите на Перник, единствено че още по-скъпо за данъкоплатеца, тъй като 1 милиарда лева от джоба ни ще са потънали във ВиК холдинга.
Проблемът с централизацията
Централизираното взимане на решения в никакъв случай не е най-бързият и прецизен метод, с изключение на в доста дребни организации. Информацията би трябвало да стигне от местоположението с проблем до централата, да се вземе решение и тя да се върне назад. Това нормално лишава време, да не приказваме, че могат да се получат всевъзможни изкривявания по пътя.
Интересното е, че точно неналичието на връзка е измежду аргументите, довели до положението на язовир " Студена ", с изключение на некачественото ръководство от страна на Министерството на околната среда и водите, е проблем с връзката - От локалното ВиК не са уведомили в точния момент, че във водоизточникът няма задоволително вода, с цел да се вземат ограничения авансово.
С още един пласт в лицето на националния холдинг ВиК тази група проблеми няма да станат по-лесно предотвратими. Всъщност ще се влошат.
Загубата на отговорност
За момента беше уволнен шефът на ВиК Перник Иван Витанов за това, че не е алармирал в точния момент за спешно ниското равнище на язовира, а някогашният министър на околната среда и водите Нено Димов подаде оставка. Лесно може да се допусне по какъв начин когато има още едно звено по веригата, институциите ще стартират да си трансферират топката за управническите решения.
В последна сметка, осъден при идващия подобен случай може да се окаже още веднъж никой, до момента в който хиляди (в случая - към 100 хиляди души) стоят месеци наред назад в каменната епоха.
Липсата на частна самодейност
Може да е шокиращо, само че сходен проблем надали би се случил, в случай че язовирът (или, което е още по-добре, цялата водопреносна система) беше частен. През годините страната се е потвърдила като неприятен собственик на водоемите в цялата страна, освен това освен във връзка с равнището на водата в тях.
Скъсването на язовирни стени и насипи е на процедура продължителен проблем, а същото важи и за неналичието на поддръжка. Например през лятото инспекция в община Тунджа на 129 язовира откри, че единствено десетина са изрядни. Дори и образецът да не е използван за всички райони на страната, дял, по-нисък от 10%, е плашещо невисок.
Резултатите от държавното стопанисване и ръководство (или по-скоро неналичието на такива) на водоемите се виждат годишно всяка година, когато при разкъсване на насипи се наводняват обитаеми места и хората внезапно се трансформират в безимотни. Така в настоящата обстановка се оказва, че както прекомерно малко, по този начин и прекалено много вода са на процедура рискови.
Унищожаването на данъкоплатски средства
Сумата от 1 милиарда лева въобще не е дребна. Тя е съвсем равна на вноската ни в Европейски Съюз за тази година (1,3 милиарда лева.) и е повече от разноските за просвета и спорт (общо 0,7 милиарда лева.). Предвид изтъкнатите нагоре фактори надали новата " конструкция шапка " ще е изключително ефикасна (дори евентуално ще е обратното), което единствено по себе си я прави безсмислена.
Тук обаче има и още три съставния елемент. Първият от тях е, че откриването на толкоз скъпа институция ще се трансформира в комфортен мотив за назначение на близки до ръководещите чиновници - феномен, който се следи на всяко равнище на обществената администрация, което в допълнение подрива успеваемостта ѝ. Вторият е, че всяка една държавна конструкция, за жалост в България съвсем по хипотеза, крие рисковете да се трансформира в черна дупка за корупция - нещо, от което
Третият е обвързван с макросредата. В условия на задаваща се криза, ръководещите би трябвало да мислят по какъв начин да икономисват средства, а не по какъв начин да похарчат всеки лев, до който се докопат. За жал, виждаме проявяване точно на втория метод на мислене. Той води до структурни изкривявания на средата, да не приказваме за неналичието на средства, с които ще се окаже страната, когато рецесията в действителност настъпи. Но това не е проблем на ръководещите, които сега раздават с великодушни шепи, тъй като държавните заеми се заплащат от данъкоплатците.
Заключение на неприключил проблем
До обстановката в Перник се стигна, тъй като страната си е присвоила стопанисването и ръководството на водните запаси. Разбира се, както всяка друга услуга, няма никакъв смисъл тя да се дава от страната, както може би в региона към този момент добре схващат. Не е нужно да си представяме какво би се случило, в случай че тя влезе в ръководството на други значими неща, като храните (дефицити до 90-те години), образованието (деветокласниците у нас са на челните места по функционална неграмотност) или детските градини (също без задоволителен капацитет).
Абсурдна е концепцията е, че ни би трябвало още повече страна, с цел да се разрешат проблемите, основани от страната. Това е като да се каже, че един пияч има потребност от още пиянство, с цел да си излекува цирозата. Тогава до какво ще докара новата конструкция?
Предвид текста нагоре, то евентуално няма да е възстановяване на услугите за жителите. Напротив, по този метод се основава още по-сложна конструкция, а колкото по-сложна е една такава, толкоз по-уязвима е на проблеми. Но това не е най-лошото. Холдингът на процедура съставлява още една частица, в която да потъват пари - към този момент 1 милиарда лева, звено, което ще направи взимането на решения по-тромаво, а не по-бързо, конструкция, посредством която самостоятелната отговорност ще се размие още повече, и поредна евентуална дупка за корупционни схеми.
Така освен страната не позволява редовно проблемите, които сама е основала, само че и основава опция в бъдеще всеки град да изпитва проблемите на Перник, единствено че още по-скъпо за данъкоплатеца, тъй като 1 милиарда лева от джоба ни ще са потънали във ВиК холдинга.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ