Властите на Република Сръбска се противопоставят на присъединяването на БиХ

Властите на Република Сръбска се опълчват на присъединението на БиХ към НАТО и заради натиска на Запада и публично Сараево в районен съд обмислят излизане от състава на страната, съобщи президентът на Република Сръбска Милорад Додик, представен от „ Новости “.

Додик дойде в Белград през днешния ден, където организира среща със сръбския държавен глава. Той описа на Вучич за новия закон, с който се прави опит да се трансферира недвижимото имущество на Република Сръбска на централните управляващи на БиХ. С блокирането на собствеността ѝ Република Сръбска губи опцията за привличане на вложения, а авансово контрактуваните концесии също са под въпрос.

" Ние в Република Сръбска считаме, че дейностите на част от западната интернационална общественост и политическо Сараево унижават районен съд и сме стигнали до миг, в който не можем повече да отлагаме. Нашата отбрана и реакция е, че съществено обмисляме да вземем решение за автономност и обособяване на Република Сръбска, в случай че тази благосъстоятелност и други въпроси, които са обезпечени от Конституцията на БиХ и Дейтънското съглашение, не бъдат решени ", съобщи Додик на взаимна конференция.

" По въпроса за НАТО декларирахме, че следваме позицията на Сърбия по този въпрос. Тя е ясна - неутралитет и отвод от присъединение към който и да е боен блок. Може би съдействие с НАТО, само че участие - никога ", уточни ръководителят на районен съд и добави, че Баня Лука към този момент е прекратила всякакво взаимоотношение със Северноатлантическия алианс.

През март управлението на Република Сръбска прекрати всякаква връзка с представители на посолствата на Съединени американски щати и Англия. Преди това " общуването " в общественото пространство се ограничаваше до директна рецензия на управлението на Република Сръбска от страна на американските и английските дипломати. Официална Баня Лука реагира, като уточни откритата и непрекъсната интервенция на западните посолства във вътрешните работи на цяла Босна и Херцеговина.

Министърът на външните работи на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович съобщи през април, че явен външнополитически приоритет за Босна и Херцеговина (БиХ) е присъединението към Европейски Съюз и интеграцията в НАТО. За разлика от политиците в Сараево, водачите на босненските сърби поддържат неприсъединяването към НАТО, като през 2017 година Скупщината на районен съд БиХ одобри резолюция за боен неутралитет.

Босна и Херцеговина е участник в програмата " Партньорство за мир ", а от 2004 година в страната има и мироопазваща задача ALTHEA, в която в началото вземат участие над 5000 военнослужещи от страни от Европейски Съюз и НАТО, както и от Швейцария и Чили. След преструктурирането при започване на 2022 година към 1100 души от интернационалния контингент остават в базата " Бутмир " в Сараево и " на терен " в разнообразни елементи на страната съгласно командването. Основната декларирана задача на EUFOR в този момент е да образова и взе участие в модернизацията на въоръжените сили на Босна и Херцеговина и да оказва помощ на управляващите в страната да " основат безвредна среда.

Босна и Херцеговина разгласи отделянето си от Югославия през 1992 година, след което в републиката избухна война сред босненските мюсюлмани, сърби и хървати, траяла до 1995 година Точният брой на жертвите не е публично прочут, като съгласно разнообразни източници те са над 100 000. С присъединяване на интернационалната общественост е подписано Дейтънското спокойно съглашение и са основани три единици - Федерация Босна и Херцеговина, Република Сръбска и Специална област Бръчко. Държавата се оглавява от тричленно председателство, в което има по един представител на сърби, хървати и бошняци (славяни-мюсюлмани). /БГНЕС