100-те национални дефекта от Самуил Петканов: Най-стабилно е правителство, което ей сега ще падне
Властимането в България постоянно е било последна всеотдайност и е вършено от самоотвержени люде, тъй като няма кой различен. Налага се все някой да я ръководи тая страна. И постоянно се случва този някой да няма опция и по тази причина не е леко да сдаде властта, с цел да не обрече родината на колапс.
В който и исторически миг да щипнем, ще намерим доказателства за това какъв брой неблагодарна работа е ръководството на България. Цар Самуил, да вземем за пример, се постанова да евтаназира братята си, с цел да не се мъчат, та единствено на неговите рамене да се падне царуването.
Тук зоркият четец ще си каже, че това се отнася за едни по-нецивилизовани времена. Нима няма образец от по-скоро? Има, несъмнено. Та допреди някакви трийсет и малко години даже в Конституцията Член 1 задължаваше Българска комунистическа партия да ръководи. Представяте ли си каква повинност? Да е наложително да управляваш. Да нямаш и ден отмора и сладко-сладко да си в съпротива или отстъпник. Ужас, напряко.
И стигаме до наши дни, в които ръководещите толкоз не желаят да ръководят, че всекидневно желаят да смъкват държавното управление и между тях се заплашват, че веднага ще паднат от власт. Срамна работа сякаш няма, само че очевидно владеенето на родината е измежду тях, тъй като дори не желаят да си го признаят.
Толкова не са сигурни, че желаят да ръководят, че през няколко часа си спретват скандал, поради който да се смъкват от власт. Но сетне държавническата неустрашимост се включва, майчинският инстинкт към нацията се демонстрира и ръководството се стабилизира.
Може би най-нестабилната настройка се оказва с капацитета да бъде най-трайна и продължителна от години насам. Това в квантовата физика го назовават суперпозиция.
В общи линии това е, когато имаме квантова парченце като един електрон. Неговите положения са няколко по едно и също време, като единствено при премерване и наблюдаване, то е съответно. Но отдръпнеш ли взор и за миг, то може да се промени тотално.
За да излезем от дребния свят на квантовите загадки, може да теоретизираме управническата суперпозиция сега по този начин — в случай че човек види вест, обвързвана с ръководещото болшинство и тя е за това по какъв начин са постигнали единодушие и всичко е наред, то при идната вест това положение може да се промени радикално и Народното събрание да се окаже блокиран, тъй като някой е решил да смени шефана тротоарите във Враца.
И всякога, до момента в който не следим вести за държавното управление и парламентарното му болшинство, то по едно и също време е в устойчиво, реформаторско, евроатлантическо, конституционно положение и веднага ще метнат оставка и ще стартират да се арестуват и пребиват с геги, като че ли са овчари, които в тъмницата са си омесили стадата и се упрекват взаимно в опит да си откраднат овце.
Някой преждевременно ще каже, че това е ужасно жалко, непродуктивно и обрича страната на безвремие, до момента в който се човъркат кавги, скандалчета и кадруванки. Но в действителност е гениално, тъй като ни дава непоклатимост. Благодаря.
В който и исторически миг да щипнем, ще намерим доказателства за това какъв брой неблагодарна работа е ръководството на България. Цар Самуил, да вземем за пример, се постанова да евтаназира братята си, с цел да не се мъчат, та единствено на неговите рамене да се падне царуването.
Тук зоркият четец ще си каже, че това се отнася за едни по-нецивилизовани времена. Нима няма образец от по-скоро? Има, несъмнено. Та допреди някакви трийсет и малко години даже в Конституцията Член 1 задължаваше Българска комунистическа партия да ръководи. Представяте ли си каква повинност? Да е наложително да управляваш. Да нямаш и ден отмора и сладко-сладко да си в съпротива или отстъпник. Ужас, напряко.
И стигаме до наши дни, в които ръководещите толкоз не желаят да ръководят, че всекидневно желаят да смъкват държавното управление и между тях се заплашват, че веднага ще паднат от власт. Срамна работа сякаш няма, само че очевидно владеенето на родината е измежду тях, тъй като дори не желаят да си го признаят.
Толкова не са сигурни, че желаят да ръководят, че през няколко часа си спретват скандал, поради който да се смъкват от власт. Но сетне държавническата неустрашимост се включва, майчинският инстинкт към нацията се демонстрира и ръководството се стабилизира.
Може би най-нестабилната настройка се оказва с капацитета да бъде най-трайна и продължителна от години насам. Това в квантовата физика го назовават суперпозиция.
В общи линии това е, когато имаме квантова парченце като един електрон. Неговите положения са няколко по едно и също време, като единствено при премерване и наблюдаване, то е съответно. Но отдръпнеш ли взор и за миг, то може да се промени тотално.
За да излезем от дребния свят на квантовите загадки, може да теоретизираме управническата суперпозиция сега по този начин — в случай че човек види вест, обвързвана с ръководещото болшинство и тя е за това по какъв начин са постигнали единодушие и всичко е наред, то при идната вест това положение може да се промени радикално и Народното събрание да се окаже блокиран, тъй като някой е решил да смени шефана тротоарите във Враца.
И всякога, до момента в който не следим вести за държавното управление и парламентарното му болшинство, то по едно и също време е в устойчиво, реформаторско, евроатлантическо, конституционно положение и веднага ще метнат оставка и ще стартират да се арестуват и пребиват с геги, като че ли са овчари, които в тъмницата са си омесили стадата и се упрекват взаимно в опит да си откраднат овце.
Някой преждевременно ще каже, че това е ужасно жалко, непродуктивно и обрича страната на безвремие, до момента в който се човъркат кавги, скандалчета и кадруванки. Но в действителност е гениално, тъй като ни дава непоклатимост. Благодаря.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ