Владо Николов: Пука ми за България. За това, че нацията се топи, измира и изчезва!
Владо Николов е една от легендите на българския волейбол. През 2010 година е разгласен за най-хубавия волейболен диагонал в света. Част от триумфите му в спорта са: бронзов медалист от международното състезание през 2006 година и от европейското – през 2009 година На клубно равнище той е 5-кратен първенец на България и два пъти притежател на купата на България. Шампион на Франция, притежател на купата и суперкупата на Франция, два пъти първенец на Италия, а през 2005 година печели и волейболната Шампионска лига. Създава и своя лична волейболна школа, неотдавна е и президент на волейболния клуб на „ Левски ”, на който ще се опита да върне остарялата популярност. Освен това към този момент е тествал волята си да оцелява в най-българския формат в родния тв ефир – „ Фермата ”, предаван по bTV. Част е и от ДНК – Движение за национална идея, което се бори с демографската рецесия в България. Неговият най-съществен избор и тим в живота, това е фамилията му. Със брачната половинка си Мая към този момент имат четири деца – трима сина и дъщеричка, която се ражда през април предходната година. Разговорът с него е за смислените послания, които ни заобикалят всекидневно.
- Владо, присъединяване ти в предишния сезон на „ Фермата” съумя ли да промени метода, по който осмисляш и живееш живота си в този момент?
- Следя „ Фермата” и ми беше забавно дали ще оправдая настройката, която към този момент имах за формата, преди да вляза в него. Мога да ти кажа, че я затвърди. А в случай че би трябвало да бъда изцяло почтен, влязох във „ Фермата” за отмора и премеждие – и получих и двете в цялостна порция.
- А тестванията и прекомерно суровите условия бяха ли допълнително на моменти?
- Не, въобще. Всъщност беше ужасно тъкмо това, че изискванията бяха като едно време – малко спартански и като в казармата. На мен персонално ми беше забавно да бъда част от тях, тъй като това беше многообразие, самобитно излизане от действителността. И сигурно по-късно една седмица ми беше мъчно да дремя, тъй като, когато се обръщах на ляво и на дясно, изпитвах болежка, тъй като хълбоците ми бяха сини. Но и с това се привиква.
- Предизвикателство е човек да излезе непринудено от удобствата и да се тества в по-сурови и спартански условия. Може би по този начин калява още характера? Може би води и до преосмисляне на смисъла на лукса в живота ни?
- Може би е по този начин, да – и за двете. Но едно от нещата, които разбираш в този формат, е от какъв брой малко се нуждаем, с цел да бъдем щастливи. А аз мога да кажа, че от първия до последния си ден там, бях благополучен. Естествено, доста ми липсваше фамилията, за това не се желае и запитване, само че
бях благополучен от това да хапвам фасул и леща, да пия вода от реката
да си лягам и да ставам навън. Неща, които в елементарния ми живот не ми се случват. Там сме привикнали с някои улеснения и дори сме ги приели за даденост.
- При подобен вид раздели обаче се получава и още един резултат – преосмисляйки себе си, хората правят оценка отначало и привързаността си към обичаните си същества. Оценяват какво е да са без тях. Вероятно това се е случило и с твоето семейство?
- Абсолютно си права за това. Наистина е правилно. Просто разбираш какъв брой ти липсват тези хора, когато не можеш да ги виждаш всеки ден, да ги чуваш и всичко останало. В интерес на истината и от позиция на формата, съгласно мен решението да вкарат фамилията ми във „ Фермата” тогава за рождения ден на брачната половинка ми Мая, изигра неприятна смешка. Защото, когато ги видях, страстта от тяхната липса ме заля с цялостна мощ и си дадох сметка, че аз седнал съм във „ Фермата” и се развличам, а брачната половинка ми Мая е на открито с четирите ни деца. И сигурно й е извънредно мъчно. Знаеш ли, когато я попитах: „ Как си?”, тя се усмихна и сподели: „ Добре съм, всичко е наред”. Само че това „ всичко е наред” бе някак служебно поднесено, не беше откровено. Защото дъщеричката ни Дария беше тогава новородена, Филип ревнуваше от Дария, а батковците си желаят своето – да излизат, да се виждат с другари и така нататък Точно това се оказа значима и определяща част от решението ми да напусна „ Фермата”.
- Сега, в новия сезон, прага на „ Фермата” ще пристъпи още една доста изявена наша спортистка – лекоатлетката Ваня Стамболова. И алегорично казано – ти ще й предадеш щафетата!
- Символично казано, да, ще й предам щафетата. Но другояче аз съм вътрешно доста сигурен в нейните качества. Мисля, че в случай че Ваня успее да завоюва най-малко някаква част от зрителския избор, ще завоюва и играта, тъй като тя има всички нужни качества – и физически, и душевен, с цел да го направи. Ваня е индивидуалист. Спортът я е научил на това – да се оправя с компликации и проблеми и
сама да се бори, сама да се потвърждава на света
И съгласно мен тя е най-хубавият късмет да бъде първата жена победител във „ Фермата”. Сега, не знам какви умения от селския живот има Ваня, само че физическите и морално-волевите й качества са в пъти над тези на другите участници, без да познавам нито един от другите участници, изключително от дамската част. Не мисля, че има какво да стане, с цел да не отиде Ваня на край. И кой естествен играч би могъл да я победи на някакво физическо тестване. Това не е допустимо. Да, по време на тези тествания, е значимо да имаш физическа подготовка, само че също така е от определящо значение и психическата. Примерът от предишния сезон е по какъв начин Станислав, който е машина за сцепване на дърва, загуби от Яни точно поради психическа нестабилност. При Ваня това не може да се случи. Затова споделям, че тя е доста мощна поръчка и извънреден претендент за продобиване на „ Фермата”, без да познавам останалите участници.
- Ти си лице на акцията „ Направи го за България” и самодейностите на Движение за национална идея ДНК. И си директното удостоверение на посланието й – със здравото си семейство и четирите си деца.
- Това е в действителност доста смислена и съдържателна самодейност. Не ми лиши доста време да се съглася да поддържа сходна самодейност. Участвам в ДНК, тъй като ми пука за България. Пука ми за това, че нацията се топи, измира и изчезва. И считам, че всеки един от нас би трябвало да направи, каквото може това да не се случи. Това, което аз мога, е, да употребявам обстоятелството, че хората ме гледат и от време на време чуват това, което споделям, с цел да агитирам с послания за демографския проблем у нас. Второто, което мога да върша и което постоянно ме е вдъхновявало най-вече, това е персоналният образец. Ако всяко крепко българско семейство има по четири деца, след 15-20 години ние ще бъдем процъфтяваща страна, а не най-застаряващата в Европа.
- …и няма да имаме и спомен от демографски проблем!
- Да, няма да го има, тъй като колкото повече хора живеят в страната, толкоз повече върви стопанската система, толкоз повече работа има, толкоз по-добре живеят хората.
- Хипотетичните съперници на това изказване, само че не по силата на смисъла му, а по силата на събитията, евентуално биха отвърнали с репликата, че на драго сърце биха имали доста деца, стига да могат да си го разрешат чисто стопански. После биха засегнали тематиката за стандарта на живот и още редица обстоятелства…
- Аз незабавно бих контрирал тези хора с репликата – а те какво са създали, с цел да подобрят стандарта си на живот? В момента в България има толкоз доста работа и толкоз дефицит на работна ръка, че е просто срамно. И всеки, който има предпочитание, може да си откри хубава работа, която да е добре платена. А в случай че доста му се работи, може да работи на две места и да живее напълно добре. Това го настоявам самоуверено и отговорно. Включително и към хората, които примерно ще ми кажат: „ Е да, но в Северозападна България хората са небогати, тъй като няма работа”. В Северозападна България има толкоз доста земя, която чака някой да я обработи, каквато няма в никоя друга част на България. Ако пък някой реши да каже, че не е удовлетворен от системата, която участва в определения от него отрасъл, в който желае да работи… ами да смени сектора.
- Да вземем, да вземем за пример, сферата на образованието, където изискванията и възнагражденията на учители и преподаватели, искрено казано, са обидни, поради естеството на активността, която извършват…
- То решението е доста елементарно. Ако хората, които работят в областта на образованието отидат и стартират да работят нещо друго, какво ще стане… За да се запълнят местата на учителите по-късно знаеш ли какво би трябвало да се случи? Просто да се усилят заплатите на учителите. И когато господин Бойко Борисов дава изявленията по какъв начин в бюджета имало остатък, да намерения за следното. Ако внезапно се отвори една дупка, за примерно 15 000 работни места за учители, тъй като тия
15 000 учители работят като сервитьори
решението ще пристигна от единствено себе си. И то е доста леко, обикновено и елегантно. Този остатък в бюджета да послужи за това тези хора да бъдат подтиквани да се върнат в просветителната сфера. Вместо да получават по 600 лв., да получават по 800, по 1000, по 1200, колкото, толкоз, с цел да се върнат. И да не бъдат бармани и сервитьори! То по този начин се прави. Това е пазарният принцип.
- И тук е в действие тривиалната имитация: „ Когато човек има предпочитание, намира метод, в случай че не – търси оправдания!”
- Категорично да! Разбира се, че е тъкмо по този начин във всяко едно отношение, освен за работата. Когато се основава семейство е същото и правилото е същият. Защото деца се гледат с обич, не с пари. Да, с пари е по-лесно, само че не е водещото. Надявам се тази акция, зад която заставам и аз, да се развие оптимално, да даде резултат, тъй като е доста смислена. Ще работим за това да върнем и българите, които са зад граница. Имаме много хрумвания. Има толкоз доста българи, които вървят в чужбина с огромните очаквания и безусловно мизерстват, а в това време в България има толкоз доста работа, и няма кой да я свърши. Сигурен съм, че даже и в твоята работа, в медиите, се търсят непрекъснато хора, а рядко се намират.
- Да, тъй като множеството идват, жестоко казано, с цел да вземат едната заплата, давайки допустимия най-малко труд, а не толкоз поради вътрешното си предпочитание да се научат и с наученото по-късно да надграждат труда, надлежно и възнаграждението си.
- За това става въпрос. Ти доста тъкмо го разказа, за което ти благодаря. Затова сега в София няма работа единствено за мързеливите!
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. " ШОУ "
- Владо, присъединяване ти в предишния сезон на „ Фермата” съумя ли да промени метода, по който осмисляш и живееш живота си в този момент?
- Следя „ Фермата” и ми беше забавно дали ще оправдая настройката, която към този момент имах за формата, преди да вляза в него. Мога да ти кажа, че я затвърди. А в случай че би трябвало да бъда изцяло почтен, влязох във „ Фермата” за отмора и премеждие – и получих и двете в цялостна порция.
- А тестванията и прекомерно суровите условия бяха ли допълнително на моменти?
- Не, въобще. Всъщност беше ужасно тъкмо това, че изискванията бяха като едно време – малко спартански и като в казармата. На мен персонално ми беше забавно да бъда част от тях, тъй като това беше многообразие, самобитно излизане от действителността. И сигурно по-късно една седмица ми беше мъчно да дремя, тъй като, когато се обръщах на ляво и на дясно, изпитвах болежка, тъй като хълбоците ми бяха сини. Но и с това се привиква.
- Предизвикателство е човек да излезе непринудено от удобствата и да се тества в по-сурови и спартански условия. Може би по този начин калява още характера? Може би води и до преосмисляне на смисъла на лукса в живота ни?
- Може би е по този начин, да – и за двете. Но едно от нещата, които разбираш в този формат, е от какъв брой малко се нуждаем, с цел да бъдем щастливи. А аз мога да кажа, че от първия до последния си ден там, бях благополучен. Естествено, доста ми липсваше фамилията, за това не се желае и запитване, само че
бях благополучен от това да хапвам фасул и леща, да пия вода от реката
да си лягам и да ставам навън. Неща, които в елементарния ми живот не ми се случват. Там сме привикнали с някои улеснения и дори сме ги приели за даденост.
- При подобен вид раздели обаче се получава и още един резултат – преосмисляйки себе си, хората правят оценка отначало и привързаността си към обичаните си същества. Оценяват какво е да са без тях. Вероятно това се е случило и с твоето семейство?
- Абсолютно си права за това. Наистина е правилно. Просто разбираш какъв брой ти липсват тези хора, когато не можеш да ги виждаш всеки ден, да ги чуваш и всичко останало. В интерес на истината и от позиция на формата, съгласно мен решението да вкарат фамилията ми във „ Фермата” тогава за рождения ден на брачната половинка ми Мая, изигра неприятна смешка. Защото, когато ги видях, страстта от тяхната липса ме заля с цялостна мощ и си дадох сметка, че аз седнал съм във „ Фермата” и се развличам, а брачната половинка ми Мая е на открито с четирите ни деца. И сигурно й е извънредно мъчно. Знаеш ли, когато я попитах: „ Как си?”, тя се усмихна и сподели: „ Добре съм, всичко е наред”. Само че това „ всичко е наред” бе някак служебно поднесено, не беше откровено. Защото дъщеричката ни Дария беше тогава новородена, Филип ревнуваше от Дария, а батковците си желаят своето – да излизат, да се виждат с другари и така нататък Точно това се оказа значима и определяща част от решението ми да напусна „ Фермата”.
- Сега, в новия сезон, прага на „ Фермата” ще пристъпи още една доста изявена наша спортистка – лекоатлетката Ваня Стамболова. И алегорично казано – ти ще й предадеш щафетата!
- Символично казано, да, ще й предам щафетата. Но другояче аз съм вътрешно доста сигурен в нейните качества. Мисля, че в случай че Ваня успее да завоюва най-малко някаква част от зрителския избор, ще завоюва и играта, тъй като тя има всички нужни качества – и физически, и душевен, с цел да го направи. Ваня е индивидуалист. Спортът я е научил на това – да се оправя с компликации и проблеми и
сама да се бори, сама да се потвърждава на света
И съгласно мен тя е най-хубавият късмет да бъде първата жена победител във „ Фермата”. Сега, не знам какви умения от селския живот има Ваня, само че физическите и морално-волевите й качества са в пъти над тези на другите участници, без да познавам нито един от другите участници, изключително от дамската част. Не мисля, че има какво да стане, с цел да не отиде Ваня на край. И кой естествен играч би могъл да я победи на някакво физическо тестване. Това не е допустимо. Да, по време на тези тествания, е значимо да имаш физическа подготовка, само че също така е от определящо значение и психическата. Примерът от предишния сезон е по какъв начин Станислав, който е машина за сцепване на дърва, загуби от Яни точно поради психическа нестабилност. При Ваня това не може да се случи. Затова споделям, че тя е доста мощна поръчка и извънреден претендент за продобиване на „ Фермата”, без да познавам останалите участници.
- Ти си лице на акцията „ Направи го за България” и самодейностите на Движение за национална идея ДНК. И си директното удостоверение на посланието й – със здравото си семейство и четирите си деца.
- Това е в действителност доста смислена и съдържателна самодейност. Не ми лиши доста време да се съглася да поддържа сходна самодейност. Участвам в ДНК, тъй като ми пука за България. Пука ми за това, че нацията се топи, измира и изчезва. И считам, че всеки един от нас би трябвало да направи, каквото може това да не се случи. Това, което аз мога, е, да употребявам обстоятелството, че хората ме гледат и от време на време чуват това, което споделям, с цел да агитирам с послания за демографския проблем у нас. Второто, което мога да върша и което постоянно ме е вдъхновявало най-вече, това е персоналният образец. Ако всяко крепко българско семейство има по четири деца, след 15-20 години ние ще бъдем процъфтяваща страна, а не най-застаряващата в Европа.
- …и няма да имаме и спомен от демографски проблем!
- Да, няма да го има, тъй като колкото повече хора живеят в страната, толкоз повече върви стопанската система, толкоз повече работа има, толкоз по-добре живеят хората.
- Хипотетичните съперници на това изказване, само че не по силата на смисъла му, а по силата на събитията, евентуално биха отвърнали с репликата, че на драго сърце биха имали доста деца, стига да могат да си го разрешат чисто стопански. После биха засегнали тематиката за стандарта на живот и още редица обстоятелства…
- Аз незабавно бих контрирал тези хора с репликата – а те какво са създали, с цел да подобрят стандарта си на живот? В момента в България има толкоз доста работа и толкоз дефицит на работна ръка, че е просто срамно. И всеки, който има предпочитание, може да си откри хубава работа, която да е добре платена. А в случай че доста му се работи, може да работи на две места и да живее напълно добре. Това го настоявам самоуверено и отговорно. Включително и към хората, които примерно ще ми кажат: „ Е да, но в Северозападна България хората са небогати, тъй като няма работа”. В Северозападна България има толкоз доста земя, която чака някой да я обработи, каквато няма в никоя друга част на България. Ако пък някой реши да каже, че не е удовлетворен от системата, която участва в определения от него отрасъл, в който желае да работи… ами да смени сектора.
- Да вземем, да вземем за пример, сферата на образованието, където изискванията и възнагражденията на учители и преподаватели, искрено казано, са обидни, поради естеството на активността, която извършват…
- То решението е доста елементарно. Ако хората, които работят в областта на образованието отидат и стартират да работят нещо друго, какво ще стане… За да се запълнят местата на учителите по-късно знаеш ли какво би трябвало да се случи? Просто да се усилят заплатите на учителите. И когато господин Бойко Борисов дава изявленията по какъв начин в бюджета имало остатък, да намерения за следното. Ако внезапно се отвори една дупка, за примерно 15 000 работни места за учители, тъй като тия
15 000 учители работят като сервитьори
решението ще пристигна от единствено себе си. И то е доста леко, обикновено и елегантно. Този остатък в бюджета да послужи за това тези хора да бъдат подтиквани да се върнат в просветителната сфера. Вместо да получават по 600 лв., да получават по 800, по 1000, по 1200, колкото, толкоз, с цел да се върнат. И да не бъдат бармани и сервитьори! То по този начин се прави. Това е пазарният принцип.
- И тук е в действие тривиалната имитация: „ Когато човек има предпочитание, намира метод, в случай че не – търси оправдания!”
- Категорично да! Разбира се, че е тъкмо по този начин във всяко едно отношение, освен за работата. Когато се основава семейство е същото и правилото е същият. Защото деца се гледат с обич, не с пари. Да, с пари е по-лесно, само че не е водещото. Надявам се тази акция, зад която заставам и аз, да се развие оптимално, да даде резултат, тъй като е доста смислена. Ще работим за това да върнем и българите, които са зад граница. Имаме много хрумвания. Има толкоз доста българи, които вървят в чужбина с огромните очаквания и безусловно мизерстват, а в това време в България има толкоз доста работа, и няма кой да я свърши. Сигурен съм, че даже и в твоята работа, в медиите, се търсят непрекъснато хора, а рядко се намират.
- Да, тъй като множеството идват, жестоко казано, с цел да вземат едната заплата, давайки допустимия най-малко труд, а не толкоз поради вътрешното си предпочитание да се научат и с наученото по-късно да надграждат труда, надлежно и възнаграждението си.
- За това става въпрос. Ти доста тъкмо го разказа, за което ти благодаря. Затова сега в София няма работа единствено за мързеливите!
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. " ШОУ "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ