Владо Карамазов далеч не е от родните звезди, които във

Владо Карамазов надалеч не е от родните звезди, които във върха на славата си са не запомнили що е бедност и ограничения. Актьорът напълно неотдавна си припомнил какъв е животът, когато си безпаричен, гладен и никой не те познава.

Това се случило по време на негово странствуване до Азия. Там за цели 4 дни Владо останал без пукната пара и се наложило да се храни с това, което непознати хора решат да му провиснал. Успял по чуди да се оправи съсситуацията и по-късно да има забавна история, която да показа с приятелите си в артистичните среди. Именно те обаче ненапълно са и виновници за приключението му.

Случката се разиграла в Малайзия, където Карамазов попаднал с група приятели. Те обаче имали друг от неговия проект за обиколка и артистът останал самичък в Куала Лумпур. Това въобще не го обезпокоило, тъй като Владо имал желание да напазарува от един от най-големите пазари за менте артикули в Азия и да види повече от забележителностите в региона.

Актьорът си подготвил цялостен лист с стремежи. Като видял цените, очите му светнали като фенери. Освен това се изненадал какъв брой положителни са ментетата на пазара. Поставени до истинските не изглеждали въобще зле. Започнал да пресмята: на майка си желал да вземе чанта, шал, портмоне, за брат си чанта, за приятелите от театъра - Захари Бахаров и Юлиян Вергов желал да вземе по един часовник. Нямало да им споделя, че е менте, с цел да ги остави да го поносят и да свикнат с него. След това щял да се позабавлява, когато им гледа очите като схванат за измамата.

Уви, в края на историята излъганият обаче се оказва той. След като два дни обикаля пазара и купува всичко, което му хрумне, преглежда локалните забележителности и взема решение да се снабди с достоверна малаизийска маска от дърво, Владо среща съществени проблеми. Докато се пазари с следващия търговец, открива, че съвсем няма пари. Започва да се чуди къде са отишли пачките, с които е дошъл – дали не ги е изгубил някъде.

Когато се прибира в хотела, стартира да тършува за пари – къде е оставил банкнота, две, с които да събере за оставащите 4 дни в града. Вариантите му по никакъв начин не са положителни, тъй като няма средства в банковите си карти, няма и кой да му изпрати пари. Започва да се замисля дали да не разпродаде покупките си. В един справочник открива единствено толкоз пари, с едвам хване превоз до летището след дни, само че през това време няма никакви средства за храна. Тогава го осенила концепцията да обикаля пазарите и да си изпроси нещо за ядене. Продавачите така и така обилно му предложили да опита стоката им с вяра че ще купи.

„ Седнах на леглото си и без никакво съмнение, с до момента в който ми се завиваше свят от апетит, взех безапелационното решение, че ще извършвам кражба. Оправих се невъзмутимо и умерено, само че целенасочено, и потеглих. Набелязах си и жертвата - голяма чепка зелени банани, които бяха закачени на въже. Продавачът влиза в магазина и усетих с цялото си тяло, че това е моментът. Направих спринт до сергията, хванах бананите и спринт до хотела”, споделя сагата си Владо.

Уви, кражбата му е безсмислена, тъй като тъкмо тези банани са зелени и не стават за ястие. Съвсем уморен, за 4 дни артистът няма какво да постави в устата си, с изключение на водата от хотела. Тя най-малко го избавя в жегата. Решава да пести сили и през останалия си престой остава в хотела, с цел да гледа филмите, които си е купил от пазара до деня на полета. Чак когато хваща самолета се успокоява, че на сагата му й е комплициран край. В полета му не е включена храна, само че един път докопал се до него, Владо към този момент е избавен, написа " Уикенд ".

„ В самолета бях доста благополучен. Толкова се радвах, че всичко свърши, че този призрачен сън отмина. В живота всичко даже и най-лошото нещо, отминава и се не помни. Това е премеждие и до през днешния ден ме крепи, и се сещам за него в сложни моменти. Всичко отминава”, приключва описа си Карамазов.