Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg Разгулното и радикално разглобяване

Владислав Апостолов, коментар особено за Tribune.bg Разгулното и коренно демонтиране на Западната цивилизация минава диспропорционално през културните институции, учредени и развити от бележити исторически фигури, само че превърнати през днешния ден в инкубатори на мазохизъм и бедност. Големият хартиен и екранен роман за идентичността и моралната легитимност на европейските хора е ужасно значим за нихилистите, подпалвачите и опортюнистите. Те употребяват всяка, безусловно всяка, опция за агитация. Нищо не се оставя на случайността, свободата или меритокрацията. Поредният зрелищен образец за интервенцията по очернянето на историята и културата на Запада е от преди малко връчената Нобелова премия за литература. Това към момента номинално влиятелно отличие от дълго време е повече политическа платформа, в сравнение с съответна оценка за художествени качества, само че в този момент обстановката предстоящо ескалира. Тазгодишният лауреат на Нобеловата премия за литература е негър публицист с ислямски корени, който е мигрант във Англия. Разбира се, че е подобен. Дори тази формулировка – без име, без творчество и въздействие – ще бъде задоволителна за коронясването и освещаването на победител в тъжната и неуместна „ ера на Джордж Флойд “ и Black Lives Matter. Името въпреки всичко е Абдулразак Гурна и часове след оповестяването му за победител дежурните локални литературни „ инфлуенсъри “ взеха решение да размахат цифровото пръстче на отвращение от родното книгоиздаване и смръщено да повторят някаква информация, че той още не е бил издаван в България. Аз персонално се обзалагам, че и те са чули за пръв път името Абдулразак Гурна в деня на напълно политическото му почитане с книжовен Нобел, само че са решили да се създадат на познавачи и най-много да играят картата с „ ганя не го знае и не го издава, тъй като е малцинство и мигрант “. Да, добре. А както несъмнено към този момент знаете, или допускате, този негър публицист с ислямски корени, който е мигрант във Англия, не написа за нереални тематики оттатък политическата си и етническа еднаквост. Напротив, той е напълно в модерната партийна линия и културна обстановка. Ето и фрагмент от формалното тържествено оповестяване: „ Шведската академия присъжда оценката на Гурна за „ безкомпромисното и състрадателно нахлуване в резултатите на колониализма и ориста на бежанците в бездната сред културите и континентите. “ Мдаа, всичко е ясно. „ Ефектите на колониализма “ от много време е ключова дума за примитивните възгласи на отвратителните деятели в жанр „ бял човек неприятен “ и „ Запад злобен “. Дори самият създател да предлага по-нюансирана и комплицирана картина на персоналния си етнически, верски и културен път из бурната история на родината си Занзибар, медиите и глашатаите на „ дайвърсити “ рекета ще изолират единствено посланията, които прилягат на пропагандата. Да, той е намерил леговище и е просперирал в положителната, остаряла колониална Англия. Тази „ зла система на бял супремасизъм, расизъм и принуда “ му е помогнала да стане международен създател с книги за „ резултатите на колониализма и ориста на бежанците в бездната сред културите и континентите. “ Но това няма значение. Основното обръщение е ясно – дайте тук „ дайвърситито “ и да превърнем Нобел в следващата пръчка, с която да бием западната история и просвета. Никой няма да прочете в този момент книгите на индивида. Той дори също е употребен – по много лукративен за него метод – за пропагандата. Вадят се основните пароли на напредъка - „ мигрант “, „ мюсюлмански “, „ негър “, „ колониализъм “, „ африкански “, „ емигрант “ - и се забърква дежурния бульон. За страдание гнусната манджа продължава да се използва сполучливо. От литературата минаваме към една странна среща сред киното и изобразителното изкуство. Наскоро основателят на „ Междузвездни войни “ Джордж Лукас разгласи, че ще открие арт музей с шедьоври от персоналната си сбирка. Човекът продаде „ Лукасфилм “ на „ Дисни “ за 4 милиарда $, а общото му положение се прави оценка на над 7,1 милиарда. Може да си купува картини и да отваря галерии без проблем. Но какво купува демократичния милиардер Лукас? Преди време той заплати 15,3 милиона $ за съвременна версия на класическата американска картина „ Вашингтон пресича Делауеър ” от 1851-а година. Модерната версия е от 70-те, с създател афро-американския художник Робърт Коулскот. Само един взор върху двете творби е задоволителен, с цел да се оцени какъв брой неприятно е ситуацията на западната просвета. Да оставим настрани расовата и политическа природа на версията на Коулскот. Да, наподобява като подигравка и подигравка с оригинала, а оттова и с цялата американска история. Но самото осъществяване е даже по-дразнещо и отчайващо. Това нещо няма по какъв начин да коства 15,3 милиона $. Някой доста грубо е излъгал Лукас и се е възползвал от него. Той работи по музея си с някогашна консултантка на „ Метрополитън “, което е улика за необикновено глупавото му решение. Независимо дали е „ Нобел “, или идиотска картина за 15 милиона $ – резултатът е явен. Културните институции на Запада са пробити. И с изключение на идеологическа проказа, получаваме и естетическа епилепсия. *** Владислав Апостолов е създател и публицист с дълготраен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд ”. Коментатор в bTV и БНР