Владимир Владимирович Путин е роден на 7 октомври 1952 г.

Владимир Владимирович Путин е роден на 7 октомври 1952 година в Ленинград (Санкт Петербург) в работническо семейство. Баща му Владимир Спиридонович Путин е служил в руския флот, а майка му Мария Ивановна Путин е работила във фабрика.

Путин израства в колективен апартамент в Ленинград и през младостта си демонстрира интерес към спорта, изключително към джудото, което става значима част от характера му. Путин се записва в Ленинградския държавен университет, където приключва през 1975 година със степен по право.

Веднага след дипломирането си Путин се причислява към Комитет за Държавна сигурност (на СССР), руската разследваща работа, която по това време е основен инструмент за вътрешна сигурност и шпионаж. Като сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Путин е бил ситуиран в Източна Германия от 1985 до 1990 година, в град Дрезден, където е изпълнявал разнообразни задания, свързани с наблюдаване и поддържане на контакти с източногерманските служби за сигурност. През този интервал натрупва забележителен опит в разследващите интервенции, само че се завръща в Ленинград след рухването на Берлинската стена и рухването на комунистическия режим в Източна Германия.

Путин става основна фигура в градската администрация
След завръщането си в Ленинград Путин се включва в политиката на града, като работи като консултант и асистент на тогавашния кмет Анатолий Собчак, който беше един от реформистите в постсъветска Русия. През този интервал Путин става основна фигура в администрацията на града, установявайки значими връзки с авторитетни хора от съветската политика и стопанска система.

През 1996 година Путин се реалокира в Москва, където стартира работа в администрацията на тогавашния президент Борис Елцин. Неговият напредък в московската политика беше бърз. Путин е назначен за началник на президентската администрация, а през 1998 година става шеф на Федералната работа за сигурност (ФСБ) - правоприемник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), както и секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация. Способността му да позволява политически рецесии, както и способността му да остане предан, циментираха позицията му в кръга от близки сътрудници на Борис Елцин.

През 1999 година Путин става министър-председател на Руската федерация, а година по-късно печели президентските избори
През август 1999 година Елцин назначава Путин за министър-председател на Руската федерация, а на 31 декември същата година Елцин ненадейно подава оставка, което прави Путин настоящ президент на страната. През март 2000 година Путин печели президентските избори с огромно болшинство от гласовете. Първият му мандат като президент е белязан от консолидирането на властта в страната и усилването на ролята на страната в стопанската система. Путин също по този начин понижи въздействието на олигарсите, група могъщи предприемачи, които натрупаха благосъстояние през безредните години на постсъветския преход. Путин разчита на възходящите доходи от нефт и газ, за ​​да поддържа стопанската система на Русия и да стабилизира финансовите институции.

През първите си години на власт Путин се опита да възвърне въздействието на Русия на интернационалната сцена, като в същото време потуши сепаратистките придвижвания вкъщи, изключително в Чечня. След бруталната война в Чечения през 90-те години държавното управление на Путин откри корав надзор над района, само че с цената на съществени нарушавания на човешките права. В същото време връзките му с медиите се обтегнаха и доста самостоятелни медии бяха затворени или сложени под непоколебим държавен надзор.

През 2008 година Путин съобщи мандата на Медведев
През 2004 година Путин е избран отново за президент и през втория си мандат продължава да укрепва властта си. Руската политика стана по-централизирана и въздействието на районните водачи беше доста понижено. Конституционните ограничавания му попречиха да се кандидатира за трети следващ мандат през 2008 година, тъй че Путин съобщи президентския пост на Дмитрий Медведев, като в същото време резервира основна роля в съветската политика като министър-председател. Въпреки че не беше президент от 2008 до 2012 година, Путин към момента имаше основна власт в Русия.

През 2012 година Путин се върна на поста президент, откакто бяха въведени конституционни промени, които разрешиха президентският мандат да бъде продължен до шест години. Връщането му на власт провокира всеобщи митинги в Москва и други градове, а опозицията го упрекна в изборни злоупотреби и угнетяване на демократичните свободи. Путин обаче продължи да ръководи с твърда ръка, фокусирайки се върху укрепването на военната мощност на Русия и разширението на въздействието й на интернационалната сцена.

Външната политика на Владимир Путин е белязана от няколко основни събития, в това число анексирането на Крим през 2014 година, което провокира остри реакции от страна на Запада, по-късно военната намеса в Сирия през 2015 година, която поддържа режима на сирийския президент Башар Асад. Путин също построи близки връзки с Китай, Иран и други страни, които имаха интерес да противодействат на западното въздействие.

Най-противоречивият му ход беше стартирането на нашествието в Украйна през февруари 2022 година, която провокира интернационално наказание и наказания, ориентирани към съветската стопанска система и по-специално към Путин и околните му сътрудници. Войната в Украйна провокира филантропична рецесия, унищожи интернационалните връзки на Русия със Запада и способства за изолацията на страната на международната политическа сцена.

Авторитарен жанр на ръководство на съветския президент
Путин е прочут с властническия си жанр на ръководство и критиците го упрекват, че задушава свободата на медиите, политическите съперници и неправителствените организации. Неговото държавно управление също е обвързвано с поредност от политически стимулирани убийства и отнемане от независимост на опозиционни водачи, най-много лишаването от независимост на Алексей Навални, един от най-видните критици на Путин.

Във вътрешната политика Путин се концентрира върху укрепването на държавните институции, консолидирането на властта и обезпечаването на поддръжка посредством надзор върху основни браншове на стопанската система като енергетиката. Той резервира мощната поддръжка на доста руснаци, с помощта на стабилизирането на стопанската система, интернационалното въздействие на Русия и патриотичните си усеща.

Настоящият мандат на Путин продължава до 2030 година, откакто през 2020 година бяха въведени конституционни промени, които му разрешиха да остане на власт. Политическото му бъдеще остава нестабилно, само че е ясно, че ролята му в оформянето на модерна Русия е била изключително значима както в страната, по този начин и в интернационален проект.