Рекапитулацията
Владимир Шейтанов
Това е едно от най-важните решения на нашия Конституционен съд (КС) в цялата негова история.
Съдът разгласи, че Конвенцията на Съвета на Европа за битка с насилието над дами и домашното принуждение не подхожда на Основния закон. Цитирам:
"Конституционният съд смята, че Конвенцията, заради наредбите на чл.3, писмен знак "в " и на чл.4, &3, които са носещи за смисъла на интернационалния контракт в неговата целокупност, не подхожда на Конституцията ".
Това не е просто следващото Решение на Конституционен съд за възстановяване незадоволителната регулация на нашата обществена басня. То маркира вододела сред две противоположни разбирания за актуалната българска държавност: Държавност, изпразнена от главния държавен субстрат - националния суверенитет и Държавност, чиято фундаментална субстанция е волята на българската нация.
Решението на Конституционен съд сложи
завършек на нескончаем и непосилен развой
на запознаване, осмисляне и позициониране на българското общество във връзка с Истанбулската спогодба (ИК). Този развой няма казус в правната история на страната. Никога до момента нито един интернационален контракт, като се изключи договорите за мир след Първата и Втората международни войни и договорите за репатриране на българско население от Турция и Гърция, не е събуждал такива разгърнати и задълбочени полемики в България.
Решение №13 от 27.07.2018 година прави чест на българската правна общественост. Постигнатото не е заслуга на обособена персона, на няколко експерти, даже не на единствено една или друга държавна институция. Българските адвокати опазиха ползите на своя народ. Бих откроил няколко огромни достолепия на решението:
- Бе одобрен правилото на споделена подготвеност на Народното събрание и Конституционния съд при решение въпроса за присъединение на България към интернационалните договори;
- Бе предпазено господство на Конституцията над интернационалните договори;
- Защитата на конституционността бе извършена с неоспорим професионализъм;
- Тази отбрана бе осъществена след невиждано изследване на публичното мнение;
- Бе регистрирано цялото многообразие и благосъстояние на мнения на професионалната общност;
- Бе предпазено правото на българския народ самичък да дефинира правната реалност, в която живее, на фона на рядко необуздан интернационален напън.
Конституционен съд постави завършек на неприемливата поредност от нарушавания на Закона за интернационалните контракти от страна на изпълнителната власт. Това бе направено изрично в границите на Конституцията и закона.
Основно достолепие на Решението е обективният разбор на ИК като интернационален контракт със специфичен предмет. Особено самопризнание заслужава, преди всичко, неговата аналитична сдържаност въз основата на необятното и задълбочено публично и професионално разискване. Наред с достолепията, бяха посочени и главните непреодолими дефекти на ИК: терминологични и регулативни проблеми, разминаване сред някои разпореждания и оповестените цели и предмет. Основателни са претенциите на Конституционен съд към вътрешната противоречивост и двоякост на Конвенцията. Безспорни са терминологичните проблеми в българския текст на Конвенцията. Безспорно е, че ИК вкарва в българското право правна терминология, непозната и неосмислена от основателите на Конституцията през 1991 година
Огромна заслуга на Решението е изводът, че ИК е "първият интернационален контракт, подписан от Република България, който категорично включва признака "идентичност, учредена на пола " в чл.4, &3 като съображение за недопускане на дискриминация ". За експертите по интернационално обществено право той има първоопределящо правопораждащо значение.
От тази базисна оценка произтичат сериозните правни заключения с извънредно значими последствия. Въпреки, че не са съответно изведени от Съда, те са явни. От тях следва главният въпрос - подхожда ли това правно изобретение на волята на българския законодател, въплътена в българската Конституция през 1991 година Самото извеждане на сходен въпрос е извънредно значима професионална заслуга на Решението.
ИК, с право или без, бе възприемана от безспорното болшинство на българската нация като предизвикателство за:
- Семейните връзки и развъждането и възпитанието на децата;
- Конституционния ред;
- Личностната самоидентификация;
- Нравствените устои и духовните обичаи на обществото.
Това породи мощна отрицателна социална реакция. Зад лозунга за битка против насилието над дами и домашното принуждение обществото съзря опити за
легитимация на ЛГБТИ общността
посредством отбрана на свободата от дискриминация. Убеждението се затвърди от няколко непохватни опита за заобикаляне на Конституцията на Република България от ЛГБТИ деятели и Неправителствени организации, подхванати в навечерието на произнасянето на Конституционен съд. Това преля чашата на търпението. Стана явно, че ЛГБТИ-общността разпорежда съществени очаквания на ИК и още преди нейното публично одобрение направи опит да я приложи на процедура посредством разнообразни правни техники.
В хода на дебатите професионално отношение взеха потвърдени експерти - някогашни министри, някогашни и настоящи конституционни съдии, прокурори и юристи, членове на правната академична общественост. На обществото бе показана впечатляваща експертна оценка за същността и последствията от присъединението към ИК. Към това се добави безапелационното мнение на президента и на главните религиозни вероизповедания, отпред с БПЦ.
И най-после, закономерно и естествено, пристигна кулминационната точка на този развой в лицето на Решението на Конституционен съд. То е отражение на публичната и професионална полемика, която несъмнено и изрично бе против ратификацията на ИК. Общественото мнение, квалифицирано от професионалната общественост, съумя да построи вярна визия за предмета на Конвенцията и да прозре рисковете, които тя носи след себе си. Обратно решение на Конституционен съд би влезнало в несъгласие с волята на болшинството. Приемането на ИК би нарушило преобладаващата социална настройка. Недопустимо за една конституционна регулация е да се основава на мнението на малцинството в ущърб на мнението на болшинството. Създаде се заплаха публичното отричане да се придвижи от ИК върху Конституцията. Това би било неуспех на самата Конституция.
Конституционен съд отбрани
независимостта на правосъдната от изпълнителната власт
Въпреки мнението на Министъра на правораздаването и Министъра на външните работи, Конституционен съд образува друго мнение при впечатляващо съответствие на гласовете 2/1. Тази решителност изцяло подхожда на съотношението на двете противоположни мнения в обществото. За мен е доста симптоматично, че и петте жени-членове на Конституционен съд единомислещо гласоподаваха срещу ИК. Това бе техният отговор на тезата, че нейна съществена цел била отбраната на дами от принуждение и домашно принуждение.
Безспорно, за болшинството българи Решението породи вяра за смяна в метода на ръководство, за ново съответствие сред правилото на националния суверенитет и партньорските съюзнически връзки.
Решението даде сигнал, че страната е склонна да се вслушва в гласа на обществото, което да се трансформира в нов жанр на ръководство.
За едно обществено малцинство обаче Решението от 27.07.2018 година провокира откровена фрустрация. Това не би трябвало да ни дава съображение за обществено зложелателство. Подобна мощ на разочарованието може да се изясни
само с надълбоко наранени финансови ползи
То провокира непристойни и грозни реакции, свидетелстващи за необразованост, ниска персонална и социална просвета, липса на правни знания и не на последно място - загуба на публичен престиж. За два дни се нароиха неоправдателни мнения, заявления, петиции, чийто брой приказва за предварителна организация и подготовка. Решението бе наречено срам за България, ретроградно дебелашко нахалство, юридически некадърно, невежо изговаряне, неприлично за какъвто и да било съд, провинциално и просташки самозвано (Български фонд за жените). Беше заявявано, че Решението на Конституционен съд е унизило българските институции, България като член на европейското семейство от страни, че било унизително за българските деца, които ще продължат да живеят в страна, където насилието се толерира и в която няма отговор на една от най-грозните прояви на принуждение през днешния ден - насилието против дами (Фондация "Джендър начинания ", БХК, Фондация "Джендър обучение, проучвания и технологии ", Български център за нестопанско право и др.- общо 14 НПО). В бързината... към листата от Неправителствени организации се е включил в персонално качество даже българският член на Комитета по правата на детето в Организация на обединените нации!
Не си коства да се разяснява, че лица и неправителствени организации си разрешават да осъждат решение на Конституционен съд. Не си коства да се разясняват епитетите и квалификациите за конституционни съдии. Обществената оценка няма да закъснее.
И въпреки всичко, ИК дружно с дебата към нея, е ново събитие. Близо една година тематиката за Конвенцията се трансформира в един от безспорните цели на обществото. Това безспорно даде опция за съществено развиване на правосъзнанието. Българската полемика качествено надрастна сходни полемики в други европейски страни.
Днес, когато Решението на Конституционен съд е към този момент факт, би трябвало ясно и изрично да се съобщи, че то не съставлява затруднение пред политиката в региона на битката с насилието над дами и домашното принуждение. То не смъква казуса от дневния ред на обществото. Както преди, по този начин и след Решението на Конституционен съд, отбраната на обществото от принуждение остава една от главните функционалности на страната:
Насилниците би трябвало да бъдат изолирани от обществото.
Насилието би трябвало да бъде свалено от екраните на малките екрани, на киното и страниците на вестниците. То би трябвало да престане да бъде храна за медийната стопанска система.
Насилието по ИНТЕРНЕТ би трябвало да бъде блокирано.
Насилието на работното място, на улицата и в дома, в селата и градовете, в учебните заведения и лечебните заведения, в обществените домове, проституцията и педофилията, в политическия живот, насилието в мисленето и духовния свят, би трябвало да бъде изключено и глобено.
Решението на
Конституционен съд не отваря вратите за насилието
То не не разрешава да се ползва наказателната насила на закона и не отслабва правозащитната функционалност на страната.
Насилието във всичките му форми, в това число и против дами, би трябвало да бъде уверено отречено и овладяно с цялата мощ на страната и закона.
Твърденията, че Решението от 27.07.2018 година щяло да способства за интернационалната изолираност на България, не са неоснователни. Към 29.07.2018 година, дружно с нас ИК не са утвърдили още Унгария, Чехия, Словакия, Англия, Литва, Латвия, Армения, Люксембург, Ирландия, Лихтенщайн, Украйна и Молдова, а по този начин също Съединени американски щати, Канада, Япония, Ватикана, Мексико, като не-страни по ИК, с право на автограф.
Това е едно от най-важните решения на нашия Конституционен съд (КС) в цялата негова история.
Съдът разгласи, че Конвенцията на Съвета на Европа за битка с насилието над дами и домашното принуждение не подхожда на Основния закон. Цитирам:
"Конституционният съд смята, че Конвенцията, заради наредбите на чл.3, писмен знак "в " и на чл.4, &3, които са носещи за смисъла на интернационалния контракт в неговата целокупност, не подхожда на Конституцията ".
Това не е просто следващото Решение на Конституционен съд за възстановяване незадоволителната регулация на нашата обществена басня. То маркира вододела сред две противоположни разбирания за актуалната българска държавност: Държавност, изпразнена от главния държавен субстрат - националния суверенитет и Държавност, чиято фундаментална субстанция е волята на българската нация.
Решението на Конституционен съд сложи
завършек на нескончаем и непосилен развой
на запознаване, осмисляне и позициониране на българското общество във връзка с Истанбулската спогодба (ИК). Този развой няма казус в правната история на страната. Никога до момента нито един интернационален контракт, като се изключи договорите за мир след Първата и Втората международни войни и договорите за репатриране на българско население от Турция и Гърция, не е събуждал такива разгърнати и задълбочени полемики в България.
Решение №13 от 27.07.2018 година прави чест на българската правна общественост. Постигнатото не е заслуга на обособена персона, на няколко експерти, даже не на единствено една или друга държавна институция. Българските адвокати опазиха ползите на своя народ. Бих откроил няколко огромни достолепия на решението:
- Бе одобрен правилото на споделена подготвеност на Народното събрание и Конституционния съд при решение въпроса за присъединение на България към интернационалните договори;
- Бе предпазено господство на Конституцията над интернационалните договори;
- Защитата на конституционността бе извършена с неоспорим професионализъм;
- Тази отбрана бе осъществена след невиждано изследване на публичното мнение;
- Бе регистрирано цялото многообразие и благосъстояние на мнения на професионалната общност;
- Бе предпазено правото на българския народ самичък да дефинира правната реалност, в която живее, на фона на рядко необуздан интернационален напън.
Конституционен съд постави завършек на неприемливата поредност от нарушавания на Закона за интернационалните контракти от страна на изпълнителната власт. Това бе направено изрично в границите на Конституцията и закона.
Основно достолепие на Решението е обективният разбор на ИК като интернационален контракт със специфичен предмет. Особено самопризнание заслужава, преди всичко, неговата аналитична сдържаност въз основата на необятното и задълбочено публично и професионално разискване. Наред с достолепията, бяха посочени и главните непреодолими дефекти на ИК: терминологични и регулативни проблеми, разминаване сред някои разпореждания и оповестените цели и предмет. Основателни са претенциите на Конституционен съд към вътрешната противоречивост и двоякост на Конвенцията. Безспорни са терминологичните проблеми в българския текст на Конвенцията. Безспорно е, че ИК вкарва в българското право правна терминология, непозната и неосмислена от основателите на Конституцията през 1991 година
Огромна заслуга на Решението е изводът, че ИК е "първият интернационален контракт, подписан от Република България, който категорично включва признака "идентичност, учредена на пола " в чл.4, &3 като съображение за недопускане на дискриминация ". За експертите по интернационално обществено право той има първоопределящо правопораждащо значение.
От тази базисна оценка произтичат сериозните правни заключения с извънредно значими последствия. Въпреки, че не са съответно изведени от Съда, те са явни. От тях следва главният въпрос - подхожда ли това правно изобретение на волята на българския законодател, въплътена в българската Конституция през 1991 година Самото извеждане на сходен въпрос е извънредно значима професионална заслуга на Решението.
ИК, с право или без, бе възприемана от безспорното болшинство на българската нация като предизвикателство за:
- Семейните връзки и развъждането и възпитанието на децата;
- Конституционния ред;
- Личностната самоидентификация;
- Нравствените устои и духовните обичаи на обществото.
Това породи мощна отрицателна социална реакция. Зад лозунга за битка против насилието над дами и домашното принуждение обществото съзря опити за
легитимация на ЛГБТИ общността
посредством отбрана на свободата от дискриминация. Убеждението се затвърди от няколко непохватни опита за заобикаляне на Конституцията на Република България от ЛГБТИ деятели и Неправителствени организации, подхванати в навечерието на произнасянето на Конституционен съд. Това преля чашата на търпението. Стана явно, че ЛГБТИ-общността разпорежда съществени очаквания на ИК и още преди нейното публично одобрение направи опит да я приложи на процедура посредством разнообразни правни техники.
В хода на дебатите професионално отношение взеха потвърдени експерти - някогашни министри, някогашни и настоящи конституционни съдии, прокурори и юристи, членове на правната академична общественост. На обществото бе показана впечатляваща експертна оценка за същността и последствията от присъединението към ИК. Към това се добави безапелационното мнение на президента и на главните религиозни вероизповедания, отпред с БПЦ.
И най-после, закономерно и естествено, пристигна кулминационната точка на този развой в лицето на Решението на Конституционен съд. То е отражение на публичната и професионална полемика, която несъмнено и изрично бе против ратификацията на ИК. Общественото мнение, квалифицирано от професионалната общественост, съумя да построи вярна визия за предмета на Конвенцията и да прозре рисковете, които тя носи след себе си. Обратно решение на Конституционен съд би влезнало в несъгласие с волята на болшинството. Приемането на ИК би нарушило преобладаващата социална настройка. Недопустимо за една конституционна регулация е да се основава на мнението на малцинството в ущърб на мнението на болшинството. Създаде се заплаха публичното отричане да се придвижи от ИК върху Конституцията. Това би било неуспех на самата Конституция.
Конституционен съд отбрани
независимостта на правосъдната от изпълнителната власт
Въпреки мнението на Министъра на правораздаването и Министъра на външните работи, Конституционен съд образува друго мнение при впечатляващо съответствие на гласовете 2/1. Тази решителност изцяло подхожда на съотношението на двете противоположни мнения в обществото. За мен е доста симптоматично, че и петте жени-членове на Конституционен съд единомислещо гласоподаваха срещу ИК. Това бе техният отговор на тезата, че нейна съществена цел била отбраната на дами от принуждение и домашно принуждение.
Безспорно, за болшинството българи Решението породи вяра за смяна в метода на ръководство, за ново съответствие сред правилото на националния суверенитет и партньорските съюзнически връзки.
Решението даде сигнал, че страната е склонна да се вслушва в гласа на обществото, което да се трансформира в нов жанр на ръководство.
За едно обществено малцинство обаче Решението от 27.07.2018 година провокира откровена фрустрация. Това не би трябвало да ни дава съображение за обществено зложелателство. Подобна мощ на разочарованието може да се изясни
само с надълбоко наранени финансови ползи
То провокира непристойни и грозни реакции, свидетелстващи за необразованост, ниска персонална и социална просвета, липса на правни знания и не на последно място - загуба на публичен престиж. За два дни се нароиха неоправдателни мнения, заявления, петиции, чийто брой приказва за предварителна организация и подготовка. Решението бе наречено срам за България, ретроградно дебелашко нахалство, юридически некадърно, невежо изговаряне, неприлично за какъвто и да било съд, провинциално и просташки самозвано (Български фонд за жените). Беше заявявано, че Решението на Конституционен съд е унизило българските институции, България като член на европейското семейство от страни, че било унизително за българските деца, които ще продължат да живеят в страна, където насилието се толерира и в която няма отговор на една от най-грозните прояви на принуждение през днешния ден - насилието против дами (Фондация "Джендър начинания ", БХК, Фондация "Джендър обучение, проучвания и технологии ", Български център за нестопанско право и др.- общо 14 НПО). В бързината... към листата от Неправителствени организации се е включил в персонално качество даже българският член на Комитета по правата на детето в Организация на обединените нации!
Не си коства да се разяснява, че лица и неправителствени организации си разрешават да осъждат решение на Конституционен съд. Не си коства да се разясняват епитетите и квалификациите за конституционни съдии. Обществената оценка няма да закъснее.
И въпреки всичко, ИК дружно с дебата към нея, е ново събитие. Близо една година тематиката за Конвенцията се трансформира в един от безспорните цели на обществото. Това безспорно даде опция за съществено развиване на правосъзнанието. Българската полемика качествено надрастна сходни полемики в други европейски страни.
Днес, когато Решението на Конституционен съд е към този момент факт, би трябвало ясно и изрично да се съобщи, че то не съставлява затруднение пред политиката в региона на битката с насилието над дами и домашното принуждение. То не смъква казуса от дневния ред на обществото. Както преди, по този начин и след Решението на Конституционен съд, отбраната на обществото от принуждение остава една от главните функционалности на страната:
Насилниците би трябвало да бъдат изолирани от обществото.
Насилието би трябвало да бъде свалено от екраните на малките екрани, на киното и страниците на вестниците. То би трябвало да престане да бъде храна за медийната стопанска система.
Насилието по ИНТЕРНЕТ би трябвало да бъде блокирано.
Насилието на работното място, на улицата и в дома, в селата и градовете, в учебните заведения и лечебните заведения, в обществените домове, проституцията и педофилията, в политическия живот, насилието в мисленето и духовния свят, би трябвало да бъде изключено и глобено.
Решението на
Конституционен съд не отваря вратите за насилието
То не не разрешава да се ползва наказателната насила на закона и не отслабва правозащитната функционалност на страната.
Насилието във всичките му форми, в това число и против дами, би трябвало да бъде уверено отречено и овладяно с цялата мощ на страната и закона.
Твърденията, че Решението от 27.07.2018 година щяло да способства за интернационалната изолираност на България, не са неоснователни. Към 29.07.2018 година, дружно с нас ИК не са утвърдили още Унгария, Чехия, Словакия, Англия, Литва, Латвия, Армения, Люксембург, Ирландия, Лихтенщайн, Украйна и Молдова, а по този начин също Съединени американски щати, Канада, Япония, Ватикана, Мексико, като не-страни по ИК, с право на автограф.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ