Четири батальона със стъклени очи: Руски щурмовак разказва истината за войната
Владимир Семьонов е доброволец. Зад него са Херсонска област, Работино, Кременската гора, шест рани, орден „ За смелост “ и 13 номинации за Ордена за смелост, от които е получен единствено един. В него има шест части от снаряди. Той е и татко воин: има пет дъщери, най-малката Мира се роди преди месец.
Той беше определен за президентската кадрова стратегия „ Време на герои “ и трябваше да бъде поканен в Москва, само че още веднъж се върна на фронтовете на специфичната военна интервенция.
През април Владимир Семьонов беше признат в президентската лична стратегия „ Време на герои “. И през май още веднъж отиде на фронта.
Пресякохме пътеките с него инцидентно сред пътуванията до войната, малко след нощната Великденска работа в родната му Кондопога, където има знаме с неговия портрет.
Херсонска област е сходна на Чечения
За Семьонов това е втората война. През 1999-2000 година е в Чечня. Той споделя, че тези военни интервенции са били осъществени от мръсни, мръсни наборници, един от които той е бил.
" Наричахме Чечня пластелинова страна, тъй като непрестанно копаехме замъци и там имаше такава глина, че залепваше за ботушите ни и късаше подметките. В специфичната военна интервенция, в Херсонска област, същото нещо, "
– споделя Владимир Семьонов.
Именно от Херсонска област на 22 юли 2022 година за него стартира специфичната военна интервенция. Владимир подписа контракт за три месеца. Но той към момента се бие в 76-а Псковска въздушнодесантна дивизия.
" Когато нашият полк мина в колона през Токмак, всички негови поданици излязоха на улицата - деца, старци... Някои се помолиха. Една баба коленичи и сподели: „ Благодаря ти, съветски войнико! Бях на бронята, очите ми се изпълниха със сълзи, "
- спомня си той.
Три дни след идването си на мястото на разполагане, те бяха повдигнати през нощта - незабавно трябваше да завладяват контролно-пропускателния пункт край Андреевка, милицията от ЛНР беше тежко бита там.
И ето ни, преди малко пристигнали от цивилния живот, седнали в КамАЗ, дадоха ни по четири списания. Командирът на батальона споделя, че против нас има четири батальона, всичките с стъклени очи, дрогирани.
Докараха ме на мястото и споделиха, че борбата е на километър и половина. Тръгнахме компания, само че по пътя всички изчезнаха някъде - останах аз, войник с позивна " Куба " и екипажът на ПТУР...
Тогава от горския пояс излиза „ фашистки “ танк - и право към тях. А от близката гора се появява дъртак с гранатомет РПГ-7 - и бам!
Танкът се изправя, нацистите изскачат от него и бягат в зеленината. И притичалите опълченци хвърляха гранати в люка на танка... Разменихме тези поданици на Луганск - всички бяха на напреднала възраст.
Те заеха позиции небрежно, без да знаят кой къде се намира, което провокира комплициране. Когато Семьонов към този момент беше в окопа, към него още веднъж потегли танк. Владимир се канеше да хвърли граната, само че от люка изскочи танкер: „ Спрете!
Луганската група към момента беше наоколо - техният опорен пункт беше ситуиран отляво. Вечерта старшината на ротата отива при тях, с цел да договаря за съдействие - и изчезна. Командирът на ротата изпраща там Семьонов и двама бойци.
Вървим в зеленината, виждам тросна жица - две гранати, завързани за дървета. Защо луганчаните би трябвало да слагат транспарант в нашата посока? Пропълзяхме по-близо - на двайсетина метра напред чухме украински акцент.
По-късно се оказа, че луганчаните, без да предупредят псковските парашутисти, напущат опорника - и той е окупиран от врага. Старшината на ротата, който отива там, е хванат и по-късно сменен. Украинците няколко пъти му чупят пръстите и го извеждат на подправена екзекуция.
И тогава командирът, откакто научава, че отляво има зложелател, изпраща Владимир и неговия приятел Максим Тепляков скрито да копаят наоколо в гората и да рапортуват, в случай че врагът отиде в нашата посока.
" Седнахме в зелената зона. През нощта група от седем разузнавачи трябваше да направляват нацистите. Реших да отида с тях, тъй като не пристигнах в десанта, с цел да седнал съм в окопите.
Сутрин. Мислеха, че ще избягат от изненада. Но от тяхна страна стартира мощен огън. Там седяха триста души, готвеха се за щурма. "
Приятелят на Владимир, Максим, отвърна на залпове от картечница. Скаут с позивна „ Свети “ му споделя: „ Макс, не се срамувай, дай го тук “. Той взема автомат и се изправя в целия си растеж...
" Около него летят патрони, събарят клони, само че той не ляга, до момента в който не изстреля всички муниции. И тогава той също покриваше нашето оттегляне... " Светецът " е жив, неотдавна го срещнах, "
– споделя Владимир Семенов.
По радиото са предадени координатите на съперника и е нанесен артилерийски удар по него. Точно в този миг самите украинци възнамеряваха да пробият фронта на това място. Снаряди заваляха върху главите им, преди да съумеят да се оформят в бойни стройове. 150 противников бойци са убити.
Противникът също стреля мощно. Ако врагът не беше инцидентно открит на тези изоставени позиции, доста повече хора щяха да загинат, защото врагът не се очакваше оттова:
Когато се оттегляхме, след нас пристигнаха два танка - двама разузнавачи бяха тежко ранени, а аз бях контусен. Виждах всичко към себе си като на занимателен каданс.
По пътя Семьонов изтегля тежко ранения ротен пълководец и още един боец... За тази борба Владимир е препоръчан за ордена за смелост, само че по този начин и не го получава.
Който се опасява, умира
Той прекара 33 дни покрай Андреевка. Беше горещо, имаше литър и половина вода на човек дневно, храната се събираше в гората - луганчаните заровиха доста сухи дажби в горските пояси.
Противникът непрестанно ги обстрелваше и безчет пъти се опитваше да ги щурмува. Владимир откри бутилка хапчета от един от мъртвите:
" От централата оповестиха, че това е синтетичен опиат със западен генезис, открит в Чечня. При потреблението му човек не изпитва боязън или болежка. "
Самият Семьонов също не се е страхувал. Той се връща назад в Чечня:
" Един ден карахме в планината с бронята си и бронетранспортьорът ни беше взривен от мина. Всички бяха изхвърлени. И бойците на Собров бяха взривени начело. Извадих драйвера им и видях нещо там, че по-късно страхът ми изчезна вечно... И също по този начин забелязах, че тези, които се опасяват, умират по-често. "
Още покрай Херсон той реализира доста неща, които други не смееха да създадат. Посред бял ден, навън, той изпълзя, с цел да вземе противников дрон на стойност милион и половина, паднал сред позициите на Русия и Украйна. Това видео стана вирусно в интернет.
Друг път, когато стартира украинската атака, той освен нокаутира вражеската техника, само че и пропълзява в сивата зона и отстрани картечниците от бронираните транспортни средства.
Ротата им се топяла. Накрая, на 26 август, тя е изведена за попълване и по-късно върната за нападението на Андреевка. Но врагът стартира офанзивата си, смазва нашата защита и на сутринта на 27-и частта на Семьонов е незабавно върната на фронтовата линия.
" Трябваше да се разбере къде е врагът. За задачата е изпратена разследваща група от 12 души, водена от командира на батальона, с цел да го посрещне. От тях 8 са доброволци, в това число Семьонов. Отвеждат ги в село Безимянни, оттова пешком до щаба на Сухой.
" Там видяхме доста вражеска техника. Доложихме на командването, нашите бързо изтеглиха сили там. Командирът заяви по радиото: „ Имате три минути да тръгнете. “
И нацистите внезапно се придвижиха тъкмо зад нас - танкове, вериги пехота. Между нас имаше не повече от километър. И в този миг към тях полетя всичко допустимо: нашата авиация и артилерия работеха. Изхвърлиха оборудването в полето и избягаха, "
– спомня си Владимир.
Друг път врагът се опита да заобиколи позицията им, само че групата на Владимир направи контраобход и унищожи ДРГ. Улучил го шрапнел. Един месец се борих с превързана ръка.
Той е изпратен в болничното заведение единствено по гледище на командира, който написа различен отчет за номинацията на Семьонов в Ордена за смелост.
Как да не щурмуваме опорниците
Следващото полесражение е Кременската гора. Там техният отряд още веднъж се срещна с хората от Луганск и всички са над шестдесет години.
„ Защо ще се биеш на тази възраст? “ – попитал Владимир един полицай. Той обяснил: „ Или аз, или синът ми – някой от фамилията би трябвало да ни отбрани. “
Офанзивата стартира на 2 февруари. Задачата беше да се окупира напълно Кременската гора. 14 хиляди души отидоха на офанзивата. На всяка вражеска поддръжка имаше от 9 до 14 души. Офанзивата е предшествана от артилерийска подготовка:
" Артилерията работеше добре. Така че нацистите се върнаха два километра обратно. Изоставиха куп натовски термокамери и техните починали, в това число и поляци, а ние предадохме документите им на ФБР. "
Обикновено опорникът се щурмува от три групи, вървящи една след друга. Първата разпознава огневи точки, втората се състои от пълководец на взвод, картечница и гранатомет, те вземат решение изхода на борбата, а третата група дава отговор за евакуацията на ранените.
Този път командирите създали неточност. Бързото нахлуване подвеждало – считали, че ще продължи да е елементарно, подценили съперника. Два взвода минали напред километър и половина без артилерийска поддръжка и попаднали на доста мощен огън.
" Последва сериозна борба. Боеприпасите започнаха да свършват. Противникът, като разбра това, стартира да ги отрязва с огън - с цел да затвори пътя за възможни подкрепления. "
Владимир просто отивал на помощ под обстрел с две групи и в действителност на сигурна гибел. Успял да пробие до линията на прикосновение.
" Картечарят Юра Сартаков ми маха с ръка, лазя нагоре - той е тежко ранен. Инжектирам му промедол и виждам, че аз самият имам фрагменти в ръката и крайници...
Взехме оня асистент, само че с огромни загуби... Но трябваше да вдигнем дроновете, с цел да забележим къде е врагът. Удряйте го с артилерия и едвам тогава преминете в офанзива.
Да са били там, на заставата, някой е ранен, някой е контузиран... Два пъти съм ходил на взлом без артилерийска поддръжка - беше цялостен неуспех. "
По това време Владимир Семенов е евакуиран в болница чак до Владивосток. С усмивка споделя, че с помощта на раните си е научил географията на страната. Завръща се на фронта на 3 април - там, в Кременската гора, като пълководец на взвод.
Неговата част продължи да напредва. И на 18-ти Владимир още веднъж е ранен и още веднъж не напуща позицията си. Но фрагментите се настанила надълбоко в крайници му, стартира зараза и на 22-ри управляващите го изпратиха на лекари в Рубежное и тогава той не помни нищо.
Събужда се в болничното заведение. Оказва се, че колата, с която е бил евакуиран, е взривена: покрай Старобелск тя попаднала под минометен обстрел. Владимир беше единственият оживял. Този път го изпращат на лекуване в Северна Осетия.
И " мах частична загуба на паметта. През нощта се разсъниха в отделението и няколко минути не знаех кой съм. Казаха ми, че това е обикновено за такава контузия на главата и следствията ще продължат да се усещат още известно време. "
След като се възвръща, Семьонов още веднъж се озовава в Кременската гора. Имаше офанзива на Червоная Диброва.
Спасяването на снайпериста Колян
На 15 юли Владимир спаява живота на двама снайперисти. Един от тях - Колян, позивна " Бартез ", също опълченец - познавал от дълго време.
Снайперистите тръгнали напред, Семьонов им оставил своите координати и лежащ да си почине за няколко часа. Но щом заспах, уоки-токито стартира да работи. Снайперистите се натъкнали на въже.
Без да слаг бронята и шлема, хукнал натам с двама разузнавачи. И едвам не се взривили на различен кабел. Било нощ, само че в тъмнината видяли блясъка на жицата.
Разузнавачите носели втория снайпер, а той носел Колян. Онзи губел схващане. Доставили ги бързо. По-късно лекарят му писал, че снайперистът щял да почине, в случай че бяха закъснели с няколко минути.
А на 27-ми самият Владимир е ранен. Дали му част от мобилизирани – трябвало им краткотраен пълководец. На 26 стартира офанзивата.
Техните позиции са на по-малко от 100 метра от украинските от двете страни на пътя - толкоз близо, че откакто групата за евакуация, откакто се смесва, съвсем се вкарва във вражеските окопи - тя е взривена от личната си противотанкова мина, един от бойците е погубен, другият е ранен, цяла нощ пълзят тези няколко десетки метра към своите хора.
В тази борба още веднъж е ранен - в крайници от шрапнел. Това е единственият откъс, който е отстранен от него.
" Обикновено, когато дребни късчета от сантиметър и половина парещ метал се забият в тялото и изгарят тъканта, лекарите споделят, че е по-добре да не се пипат. Сега в мен има шест фрагмента. "
" След като извършиха поставените задания, парашутистите предадоха позиции в региона на Червона Диброва на мотострелци. А самите те бяха незабавно трансферирани в Работино. "
Работино, " контраофанзива "
Работино имало своя неповторима атмосфера. Ако в Кременската гора почвата е корав пясък и окопите са се разпаднали, то в Работино дъбовата глина е такава, че е невероятно да се копае.
Дроновете в небето бръмчали 24 часа в денонощието, е невероятно да се наведе от изкопа. И врагът подвига толкоз техника, колкото Владимир не беше виждал в други направления.
Парашутистите от Псков заменили тихоокеанските морски пехотинци, които съумели да изкопаят някои пукнатини. Дълго време в техните позиции било много умерено.
И когато ротацията почнала, врагът, откакто научил за това, откриб гневен огън по тях и стартира да щурмува. Това нормално се случва.
При слагането на задачата му споделят, че го изпращат на най-„ заострената “ позиция - където врагът се пробва да пробие нашата отбрана и в случай че успее, нашите роти ще бъдат обкръжени.
Но в това време мобилизираните, които преди този момент седяха някъде на третата линия, били подчинени. И не дали никакъв контакт.
Бяхме толкоз покрай нацистите, че ги чухме. Провокираха ни, споделиха: „ Момчета, в този момент да вървим да ги убиваме... ” Щракаха пандизите, стреляха къси картечни залпове – чакаха, че нервите ни няма да устоят, ще открием огън по тях, а те, откакто са разпознали нашите огневи точки, незабавно ще покрият артилерията си. Картечарят седи - ръцете му треперят. Казвам му: „ Чакай ги да дойдат “.
През деня тяхната задача беше да стоят неподвижни, просто да следят и да се пробват да не се издават, защото морските пехотинци бяха замаскирали позициите си. Боевете се водеха най-вече през нощта. Сред нападателите е имало и дами.
Както сподели командирът на батальона, врагът имаше за задача да пробие позициите, където се намираше Владимир, за две седмици и да продължи към Мелитопол. Но пехотата на украинските въоръжени сили се опасяваше да нападна.
Те вкараха толкоз доста, че не пожалиха БК. В отчетите до командването броят на руснаците, които им се опълчват, е мощно надценен, с цел да се трансферира цялата бойна работа на артилерията.
Врагът имаше доста муниции покрай Работино. Всеки боец, който намерихме, беше ударен от дронове, танкове и артилерия. Но от самото начало, до момента в който е бил на позиции край Работино, Владимир не чул доста съветска артилерия.
И снарядите от Северна Корея не оправдали упованията. Изглежда, че тогава те са били небалансирани, причинявайки незадоволително вреди или превишаване.
Специално отношение към дроновете
Следващата си рана Владимир получил на 30 август, до момента в който спасявал ранен пълководец на взвод.
" Викаше за помощ и беше тежко ранен. Никой не посмя да му помогне. Пълзях. Стреляха по мен 10 пъти. Той го дръпна в окопа си. След това изтича до разузнавачите за носилка и помощ да го пренесат по-нататък. На връщане дрон ме настигна, "
– спомня си Владимир Семьонов.
Командирът на взвод е избавен, разузнавачи го измъкнали през нощта - той и Владимир по-късно лежали в същата болница в Севастопол.
След това Семьонов е избавен от детонацията на граната, пусната от дрон, посредством бронежилетката си. Но ръката и кракът ми бяха хванати.
Може да се каже, че още веднъж имал шанс. Като цяло Семьонов има особено отношение към дроновете. Пусканите по него гранати и мини постоянно избухват единствено на няколко метра, само че той остава незасегнат. И доста пъти те въобще не експлодират. Един ден две гранати даже паднаха до него и просто се забиха в земята.
Владимир има вяра, че има ангел-пазител - майка си. Тя умряла през септември 2022 година, месец и половина откакто синът й тръгнал на война...
Не се позволява в токшоуто
По време на войната Владимир, като някакъв вълк, имал изострена вътрешен глас. Сякаш знаел авансово какво чака другите и самия него. Наскоро край Работино починали двама негови приятели, с които преди две години тръгнали дружно на специфичната военна интервенция.
Той споделил на единия: „ Не лети, имам неприятно предусещане. “ И преди да оцелее по знамение от взривената кола, видял, че след месец неизвестно за какво ще си е у дома. Така и станало: след болничното заведение в Северна Осетия отишъл на рехабилитация. Преди снайперистът Колян да бъде взривен на въдица, Владимир му предложил: „ Да се снимаме - ами в случай че не се върнеш? “
Благодарение на Колян, апропо, той става прочут. Снайперистът записва видео по какъв начин става от леглото за първи път след раняването си.
Владимир, който по това време самият е в болничното заведение, този път в Севастопол - след шестата си рана, получена край Работино, поздравява своя приятел, а той в подмяна му благодари за спасението.
Журналистите видели кореспонденцията в обществените мрежи и били оповестени публикации. Двамата били поканени по малкия екран в токшоу, описват, че този план бил управителен от един някогашен чиновник от остарялото министерство на защитата.
" Участниците в програмата бяха съгласувани съвсем със самия Шойгу. Датата на лъчение към този момент е избрана. Но не се състоя. Владимир Семьонов по това време беше у дома на рехабилитация, пристигна във военната работа по някакъв въпрос и той... беше арестуван като търсен по отношение на напускането на частта си. "
" В този миг Володя имаше спор с началниците си. Водеше се правосъден развой за 12 неприсъствени отчета за номинирането му за ордена за смелост.
Съпругата му, бременна с петото си дете, си уговорила среща с изпълняващия длъжността пълководец на ВДВ, пристигнала в Москва и му показала тези 12 отчета. И в разгара на спора Владимир е поканен в програмата.
Познавайки Семьонов, който не се опасява да каже това, което мисли, шефовете се страхували да го пуснат в това предаване. Въпреки че мъжът не се криел, той преподавал уроци по храброст в учебните заведения, "
– споделя карелският боен сътрудник, редактор на онлайн вестник „ Черника “ Алексей Владимиров.
Той познава Семьонов от дълго време.
Следственият комитет отхвърля да образува наказателно дело - всичко се оказа наред с документите за пътешестване на Владимир, само че излъчването на програмата беше прекратено.
Алексей Владимиров допуска, че някой си е помислил: откакто Семьонов към този момент има един медал за смелост и орден „ За смелост “, значи му е задоволително.
Имаше и епос, когато огромното семейство на героя беше без газ за една година. Владимир се опита да реши този проблем отдалечено, до момента в който лежеше в лечебните заведения. В резултат на това въпросът се придвижи напред единствено след персоналната интервенция на ръководителя на Карелия Артур Парфенчиков.
Има война в тила
Според военния сътрудник всички участници в СВО по един или различен метод се сблъскват с проблеми при завръщането си:
" Бих изпратил всеки чиновник за един месец някъде в Ясиноватая, тъй като те не схващат през какво са минали момчетата. Володя се връщаше всякога, откакто беше ранен в разглобено положение. Но когато ръководителят на Карелия му връчи премия, когато пристигна в учебно заведение в Деня на специфичните сили и децата му го заобиколиха там, той се ободри.
И когато беше инсталиран банер с неговия портрет и беше записан видеоклип за него, военната работа за регистрация и регистриране извърши едномесечен проект за набиране на доброволци за един ден - други бяха толкоз въодушевени от неговия образец. "
Страната има потребност от герои. Ако хората знаят за хора като Владимир Семьонов и видят, че им се дава заслуженото, когато се върнат в цивилния живот, тогава те сами ще се стремят да станат като тях.
Но през днешния ден постоянно се случва, когато ветераните от специфичната военна интервенция се върнат, да се окажат никому не потребни. А сънародниците им имат и други образци за триумф пред очите си.
Вместо същински герои има подправени. Тези, които направиха кариерата си на демократични лозунги, в този момент се издигат до патриотични.
Изглежда, че сегашният хайлайф, изключително на локално равнище, усеща съперници във ветераните от специфичната военна интервенция и ги възпира, макар апела на президента да ги предизвиква по всевъзможен метод.
Владимир Семьонов беше определен за президентската лична стратегия „ Време на герои “. Той написа в тестово есе, че желае да бъде от изгода за родната Кондопога, да промени живота на хората в своя град, тъй че младежите да не го напущат, тъй че дъщерите му да продължат да живеят в него...
Превод: СМ
Гласувайте за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 101
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10658Саймън Ципис: Щом станете член на НАТО, вие сте длъжни да участвате в задгранични спорове /3 част/Алтернативен Поглед55222Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?Алтернативен Поглед16023КТ " Подкрепа " и " ЛЕВИЦАТА! ": Енергетиката ни е в клинична гибел! Зелената договорка е небивалица!Алтернативен Поглед15638Валентин Радомирски: районен съд Македония чака да ни бъде отнето правото на несъгласие в Европейски Съюз, с цел да продължат досегашната си политикаАлтернативен Поглед18548Валентин Радомирски: Съединени американски щати приготвят Черноморска тактика, без да търсят мнението на страните от регионаАлтернативен Поглед204062Валентин Вац
Той беше определен за президентската кадрова стратегия „ Време на герои “ и трябваше да бъде поканен в Москва, само че още веднъж се върна на фронтовете на специфичната военна интервенция.
През април Владимир Семьонов беше признат в президентската лична стратегия „ Време на герои “. И през май още веднъж отиде на фронта.
Пресякохме пътеките с него инцидентно сред пътуванията до войната, малко след нощната Великденска работа в родната му Кондопога, където има знаме с неговия портрет.
Херсонска област е сходна на Чечения
За Семьонов това е втората война. През 1999-2000 година е в Чечня. Той споделя, че тези военни интервенции са били осъществени от мръсни, мръсни наборници, един от които той е бил.
" Наричахме Чечня пластелинова страна, тъй като непрестанно копаехме замъци и там имаше такава глина, че залепваше за ботушите ни и късаше подметките. В специфичната военна интервенция, в Херсонска област, същото нещо, "
– споделя Владимир Семьонов.
Именно от Херсонска област на 22 юли 2022 година за него стартира специфичната военна интервенция. Владимир подписа контракт за три месеца. Но той към момента се бие в 76-а Псковска въздушнодесантна дивизия.
" Когато нашият полк мина в колона през Токмак, всички негови поданици излязоха на улицата - деца, старци... Някои се помолиха. Една баба коленичи и сподели: „ Благодаря ти, съветски войнико! Бях на бронята, очите ми се изпълниха със сълзи, "
- спомня си той.
Три дни след идването си на мястото на разполагане, те бяха повдигнати през нощта - незабавно трябваше да завладяват контролно-пропускателния пункт край Андреевка, милицията от ЛНР беше тежко бита там.
И ето ни, преди малко пристигнали от цивилния живот, седнали в КамАЗ, дадоха ни по четири списания. Командирът на батальона споделя, че против нас има четири батальона, всичките с стъклени очи, дрогирани.
Докараха ме на мястото и споделиха, че борбата е на километър и половина. Тръгнахме компания, само че по пътя всички изчезнаха някъде - останах аз, войник с позивна " Куба " и екипажът на ПТУР...
Тогава от горския пояс излиза „ фашистки “ танк - и право към тях. А от близката гора се появява дъртак с гранатомет РПГ-7 - и бам!
Танкът се изправя, нацистите изскачат от него и бягат в зеленината. И притичалите опълченци хвърляха гранати в люка на танка... Разменихме тези поданици на Луганск - всички бяха на напреднала възраст.
Те заеха позиции небрежно, без да знаят кой къде се намира, което провокира комплициране. Когато Семьонов към този момент беше в окопа, към него още веднъж потегли танк. Владимир се канеше да хвърли граната, само че от люка изскочи танкер: „ Спрете!
Луганската група към момента беше наоколо - техният опорен пункт беше ситуиран отляво. Вечерта старшината на ротата отива при тях, с цел да договаря за съдействие - и изчезна. Командирът на ротата изпраща там Семьонов и двама бойци.
Вървим в зеленината, виждам тросна жица - две гранати, завързани за дървета. Защо луганчаните би трябвало да слагат транспарант в нашата посока? Пропълзяхме по-близо - на двайсетина метра напред чухме украински акцент.
По-късно се оказа, че луганчаните, без да предупредят псковските парашутисти, напущат опорника - и той е окупиран от врага. Старшината на ротата, който отива там, е хванат и по-късно сменен. Украинците няколко пъти му чупят пръстите и го извеждат на подправена екзекуция.
И тогава командирът, откакто научава, че отляво има зложелател, изпраща Владимир и неговия приятел Максим Тепляков скрито да копаят наоколо в гората и да рапортуват, в случай че врагът отиде в нашата посока.
" Седнахме в зелената зона. През нощта група от седем разузнавачи трябваше да направляват нацистите. Реших да отида с тях, тъй като не пристигнах в десанта, с цел да седнал съм в окопите.
Сутрин. Мислеха, че ще избягат от изненада. Но от тяхна страна стартира мощен огън. Там седяха триста души, готвеха се за щурма. "
Приятелят на Владимир, Максим, отвърна на залпове от картечница. Скаут с позивна „ Свети “ му споделя: „ Макс, не се срамувай, дай го тук “. Той взема автомат и се изправя в целия си растеж...
" Около него летят патрони, събарят клони, само че той не ляга, до момента в който не изстреля всички муниции. И тогава той също покриваше нашето оттегляне... " Светецът " е жив, неотдавна го срещнах, "
– споделя Владимир Семенов.
По радиото са предадени координатите на съперника и е нанесен артилерийски удар по него. Точно в този миг самите украинци възнамеряваха да пробият фронта на това място. Снаряди заваляха върху главите им, преди да съумеят да се оформят в бойни стройове. 150 противников бойци са убити.
Противникът също стреля мощно. Ако врагът не беше инцидентно открит на тези изоставени позиции, доста повече хора щяха да загинат, защото врагът не се очакваше оттова:
Когато се оттегляхме, след нас пристигнаха два танка - двама разузнавачи бяха тежко ранени, а аз бях контусен. Виждах всичко към себе си като на занимателен каданс.
По пътя Семьонов изтегля тежко ранения ротен пълководец и още един боец... За тази борба Владимир е препоръчан за ордена за смелост, само че по този начин и не го получава.
Който се опасява, умира
Той прекара 33 дни покрай Андреевка. Беше горещо, имаше литър и половина вода на човек дневно, храната се събираше в гората - луганчаните заровиха доста сухи дажби в горските пояси.
Противникът непрестанно ги обстрелваше и безчет пъти се опитваше да ги щурмува. Владимир откри бутилка хапчета от един от мъртвите:
" От централата оповестиха, че това е синтетичен опиат със западен генезис, открит в Чечня. При потреблението му човек не изпитва боязън или болежка. "
Самият Семьонов също не се е страхувал. Той се връща назад в Чечня:
" Един ден карахме в планината с бронята си и бронетранспортьорът ни беше взривен от мина. Всички бяха изхвърлени. И бойците на Собров бяха взривени начело. Извадих драйвера им и видях нещо там, че по-късно страхът ми изчезна вечно... И също по този начин забелязах, че тези, които се опасяват, умират по-често. "
Още покрай Херсон той реализира доста неща, които други не смееха да създадат. Посред бял ден, навън, той изпълзя, с цел да вземе противников дрон на стойност милион и половина, паднал сред позициите на Русия и Украйна. Това видео стана вирусно в интернет.
Друг път, когато стартира украинската атака, той освен нокаутира вражеската техника, само че и пропълзява в сивата зона и отстрани картечниците от бронираните транспортни средства.
Ротата им се топяла. Накрая, на 26 август, тя е изведена за попълване и по-късно върната за нападението на Андреевка. Но врагът стартира офанзивата си, смазва нашата защита и на сутринта на 27-и частта на Семьонов е незабавно върната на фронтовата линия.
" Трябваше да се разбере къде е врагът. За задачата е изпратена разследваща група от 12 души, водена от командира на батальона, с цел да го посрещне. От тях 8 са доброволци, в това число Семьонов. Отвеждат ги в село Безимянни, оттова пешком до щаба на Сухой.
" Там видяхме доста вражеска техника. Доложихме на командването, нашите бързо изтеглиха сили там. Командирът заяви по радиото: „ Имате три минути да тръгнете. “
И нацистите внезапно се придвижиха тъкмо зад нас - танкове, вериги пехота. Между нас имаше не повече от километър. И в този миг към тях полетя всичко допустимо: нашата авиация и артилерия работеха. Изхвърлиха оборудването в полето и избягаха, "
– спомня си Владимир.
Друг път врагът се опита да заобиколи позицията им, само че групата на Владимир направи контраобход и унищожи ДРГ. Улучил го шрапнел. Един месец се борих с превързана ръка.
Той е изпратен в болничното заведение единствено по гледище на командира, който написа различен отчет за номинацията на Семьонов в Ордена за смелост.
Как да не щурмуваме опорниците
Следващото полесражение е Кременската гора. Там техният отряд още веднъж се срещна с хората от Луганск и всички са над шестдесет години.
„ Защо ще се биеш на тази възраст? “ – попитал Владимир един полицай. Той обяснил: „ Или аз, или синът ми – някой от фамилията би трябвало да ни отбрани. “
Офанзивата стартира на 2 февруари. Задачата беше да се окупира напълно Кременската гора. 14 хиляди души отидоха на офанзивата. На всяка вражеска поддръжка имаше от 9 до 14 души. Офанзивата е предшествана от артилерийска подготовка:
" Артилерията работеше добре. Така че нацистите се върнаха два километра обратно. Изоставиха куп натовски термокамери и техните починали, в това число и поляци, а ние предадохме документите им на ФБР. "
Обикновено опорникът се щурмува от три групи, вървящи една след друга. Първата разпознава огневи точки, втората се състои от пълководец на взвод, картечница и гранатомет, те вземат решение изхода на борбата, а третата група дава отговор за евакуацията на ранените.
Този път командирите създали неточност. Бързото нахлуване подвеждало – считали, че ще продължи да е елементарно, подценили съперника. Два взвода минали напред километър и половина без артилерийска поддръжка и попаднали на доста мощен огън.
" Последва сериозна борба. Боеприпасите започнаха да свършват. Противникът, като разбра това, стартира да ги отрязва с огън - с цел да затвори пътя за възможни подкрепления. "
Владимир просто отивал на помощ под обстрел с две групи и в действителност на сигурна гибел. Успял да пробие до линията на прикосновение.
" Картечарят Юра Сартаков ми маха с ръка, лазя нагоре - той е тежко ранен. Инжектирам му промедол и виждам, че аз самият имам фрагменти в ръката и крайници...
Взехме оня асистент, само че с огромни загуби... Но трябваше да вдигнем дроновете, с цел да забележим къде е врагът. Удряйте го с артилерия и едвам тогава преминете в офанзива.
Да са били там, на заставата, някой е ранен, някой е контузиран... Два пъти съм ходил на взлом без артилерийска поддръжка - беше цялостен неуспех. "
По това време Владимир Семенов е евакуиран в болница чак до Владивосток. С усмивка споделя, че с помощта на раните си е научил географията на страната. Завръща се на фронта на 3 април - там, в Кременската гора, като пълководец на взвод.
Неговата част продължи да напредва. И на 18-ти Владимир още веднъж е ранен и още веднъж не напуща позицията си. Но фрагментите се настанила надълбоко в крайници му, стартира зараза и на 22-ри управляващите го изпратиха на лекари в Рубежное и тогава той не помни нищо.
Събужда се в болничното заведение. Оказва се, че колата, с която е бил евакуиран, е взривена: покрай Старобелск тя попаднала под минометен обстрел. Владимир беше единственият оживял. Този път го изпращат на лекуване в Северна Осетия.
И " мах частична загуба на паметта. През нощта се разсъниха в отделението и няколко минути не знаех кой съм. Казаха ми, че това е обикновено за такава контузия на главата и следствията ще продължат да се усещат още известно време. "
След като се възвръща, Семьонов още веднъж се озовава в Кременската гора. Имаше офанзива на Червоная Диброва.
Спасяването на снайпериста Колян
На 15 юли Владимир спаява живота на двама снайперисти. Един от тях - Колян, позивна " Бартез ", също опълченец - познавал от дълго време.
Снайперистите тръгнали напред, Семьонов им оставил своите координати и лежащ да си почине за няколко часа. Но щом заспах, уоки-токито стартира да работи. Снайперистите се натъкнали на въже.
Без да слаг бронята и шлема, хукнал натам с двама разузнавачи. И едвам не се взривили на различен кабел. Било нощ, само че в тъмнината видяли блясъка на жицата.
Разузнавачите носели втория снайпер, а той носел Колян. Онзи губел схващане. Доставили ги бързо. По-късно лекарят му писал, че снайперистът щял да почине, в случай че бяха закъснели с няколко минути.
А на 27-ми самият Владимир е ранен. Дали му част от мобилизирани – трябвало им краткотраен пълководец. На 26 стартира офанзивата.
Техните позиции са на по-малко от 100 метра от украинските от двете страни на пътя - толкоз близо, че откакто групата за евакуация, откакто се смесва, съвсем се вкарва във вражеските окопи - тя е взривена от личната си противотанкова мина, един от бойците е погубен, другият е ранен, цяла нощ пълзят тези няколко десетки метра към своите хора.
В тази борба още веднъж е ранен - в крайници от шрапнел. Това е единственият откъс, който е отстранен от него.
" Обикновено, когато дребни късчета от сантиметър и половина парещ метал се забият в тялото и изгарят тъканта, лекарите споделят, че е по-добре да не се пипат. Сега в мен има шест фрагмента. "
" След като извършиха поставените задания, парашутистите предадоха позиции в региона на Червона Диброва на мотострелци. А самите те бяха незабавно трансферирани в Работино. "
Работино, " контраофанзива "
Работино имало своя неповторима атмосфера. Ако в Кременската гора почвата е корав пясък и окопите са се разпаднали, то в Работино дъбовата глина е такава, че е невероятно да се копае.
Дроновете в небето бръмчали 24 часа в денонощието, е невероятно да се наведе от изкопа. И врагът подвига толкоз техника, колкото Владимир не беше виждал в други направления.
Парашутистите от Псков заменили тихоокеанските морски пехотинци, които съумели да изкопаят някои пукнатини. Дълго време в техните позиции било много умерено.
И когато ротацията почнала, врагът, откакто научил за това, откриб гневен огън по тях и стартира да щурмува. Това нормално се случва.
При слагането на задачата му споделят, че го изпращат на най-„ заострената “ позиция - където врагът се пробва да пробие нашата отбрана и в случай че успее, нашите роти ще бъдат обкръжени.
Но в това време мобилизираните, които преди този момент седяха някъде на третата линия, били подчинени. И не дали никакъв контакт.
Бяхме толкоз покрай нацистите, че ги чухме. Провокираха ни, споделиха: „ Момчета, в този момент да вървим да ги убиваме... ” Щракаха пандизите, стреляха къси картечни залпове – чакаха, че нервите ни няма да устоят, ще открием огън по тях, а те, откакто са разпознали нашите огневи точки, незабавно ще покрият артилерията си. Картечарят седи - ръцете му треперят. Казвам му: „ Чакай ги да дойдат “.
През деня тяхната задача беше да стоят неподвижни, просто да следят и да се пробват да не се издават, защото морските пехотинци бяха замаскирали позициите си. Боевете се водеха най-вече през нощта. Сред нападателите е имало и дами.
Както сподели командирът на батальона, врагът имаше за задача да пробие позициите, където се намираше Владимир, за две седмици и да продължи към Мелитопол. Но пехотата на украинските въоръжени сили се опасяваше да нападна.
Те вкараха толкоз доста, че не пожалиха БК. В отчетите до командването броят на руснаците, които им се опълчват, е мощно надценен, с цел да се трансферира цялата бойна работа на артилерията.
Врагът имаше доста муниции покрай Работино. Всеки боец, който намерихме, беше ударен от дронове, танкове и артилерия. Но от самото начало, до момента в който е бил на позиции край Работино, Владимир не чул доста съветска артилерия.
И снарядите от Северна Корея не оправдали упованията. Изглежда, че тогава те са били небалансирани, причинявайки незадоволително вреди или превишаване.
Специално отношение към дроновете
Следващата си рана Владимир получил на 30 август, до момента в който спасявал ранен пълководец на взвод.
" Викаше за помощ и беше тежко ранен. Никой не посмя да му помогне. Пълзях. Стреляха по мен 10 пъти. Той го дръпна в окопа си. След това изтича до разузнавачите за носилка и помощ да го пренесат по-нататък. На връщане дрон ме настигна, "
– спомня си Владимир Семьонов.
Командирът на взвод е избавен, разузнавачи го измъкнали през нощта - той и Владимир по-късно лежали в същата болница в Севастопол.
След това Семьонов е избавен от детонацията на граната, пусната от дрон, посредством бронежилетката си. Но ръката и кракът ми бяха хванати.
Може да се каже, че още веднъж имал шанс. Като цяло Семьонов има особено отношение към дроновете. Пусканите по него гранати и мини постоянно избухват единствено на няколко метра, само че той остава незасегнат. И доста пъти те въобще не експлодират. Един ден две гранати даже паднаха до него и просто се забиха в земята.
Владимир има вяра, че има ангел-пазител - майка си. Тя умряла през септември 2022 година, месец и половина откакто синът й тръгнал на война...
Не се позволява в токшоуто
По време на войната Владимир, като някакъв вълк, имал изострена вътрешен глас. Сякаш знаел авансово какво чака другите и самия него. Наскоро край Работино починали двама негови приятели, с които преди две години тръгнали дружно на специфичната военна интервенция.
Той споделил на единия: „ Не лети, имам неприятно предусещане. “ И преди да оцелее по знамение от взривената кола, видял, че след месец неизвестно за какво ще си е у дома. Така и станало: след болничното заведение в Северна Осетия отишъл на рехабилитация. Преди снайперистът Колян да бъде взривен на въдица, Владимир му предложил: „ Да се снимаме - ами в случай че не се върнеш? “
Благодарение на Колян, апропо, той става прочут. Снайперистът записва видео по какъв начин става от леглото за първи път след раняването си.
Владимир, който по това време самият е в болничното заведение, този път в Севастопол - след шестата си рана, получена край Работино, поздравява своя приятел, а той в подмяна му благодари за спасението.
Журналистите видели кореспонденцията в обществените мрежи и били оповестени публикации. Двамата били поканени по малкия екран в токшоу, описват, че този план бил управителен от един някогашен чиновник от остарялото министерство на защитата.
" Участниците в програмата бяха съгласувани съвсем със самия Шойгу. Датата на лъчение към този момент е избрана. Но не се състоя. Владимир Семьонов по това време беше у дома на рехабилитация, пристигна във военната работа по някакъв въпрос и той... беше арестуван като търсен по отношение на напускането на частта си. "
" В този миг Володя имаше спор с началниците си. Водеше се правосъден развой за 12 неприсъствени отчета за номинирането му за ордена за смелост.
Съпругата му, бременна с петото си дете, си уговорила среща с изпълняващия длъжността пълководец на ВДВ, пристигнала в Москва и му показала тези 12 отчета. И в разгара на спора Владимир е поканен в програмата.
Познавайки Семьонов, който не се опасява да каже това, което мисли, шефовете се страхували да го пуснат в това предаване. Въпреки че мъжът не се криел, той преподавал уроци по храброст в учебните заведения, "
– споделя карелският боен сътрудник, редактор на онлайн вестник „ Черника “ Алексей Владимиров.
Той познава Семьонов от дълго време.
Следственият комитет отхвърля да образува наказателно дело - всичко се оказа наред с документите за пътешестване на Владимир, само че излъчването на програмата беше прекратено.
Алексей Владимиров допуска, че някой си е помислил: откакто Семьонов към този момент има един медал за смелост и орден „ За смелост “, значи му е задоволително.
Имаше и епос, когато огромното семейство на героя беше без газ за една година. Владимир се опита да реши този проблем отдалечено, до момента в който лежеше в лечебните заведения. В резултат на това въпросът се придвижи напред единствено след персоналната интервенция на ръководителя на Карелия Артур Парфенчиков.
Има война в тила
Според военния сътрудник всички участници в СВО по един или различен метод се сблъскват с проблеми при завръщането си:
" Бих изпратил всеки чиновник за един месец някъде в Ясиноватая, тъй като те не схващат през какво са минали момчетата. Володя се връщаше всякога, откакто беше ранен в разглобено положение. Но когато ръководителят на Карелия му връчи премия, когато пристигна в учебно заведение в Деня на специфичните сили и децата му го заобиколиха там, той се ободри.
И когато беше инсталиран банер с неговия портрет и беше записан видеоклип за него, военната работа за регистрация и регистриране извърши едномесечен проект за набиране на доброволци за един ден - други бяха толкоз въодушевени от неговия образец. "
Страната има потребност от герои. Ако хората знаят за хора като Владимир Семьонов и видят, че им се дава заслуженото, когато се върнат в цивилния живот, тогава те сами ще се стремят да станат като тях.
Но през днешния ден постоянно се случва, когато ветераните от специфичната военна интервенция се върнат, да се окажат никому не потребни. А сънародниците им имат и други образци за триумф пред очите си.
Вместо същински герои има подправени. Тези, които направиха кариерата си на демократични лозунги, в този момент се издигат до патриотични.
Изглежда, че сегашният хайлайф, изключително на локално равнище, усеща съперници във ветераните от специфичната военна интервенция и ги възпира, макар апела на президента да ги предизвиква по всевъзможен метод.
Владимир Семьонов беше определен за президентската лична стратегия „ Време на герои “. Той написа в тестово есе, че желае да бъде от изгода за родната Кондопога, да промени живота на хората в своя град, тъй че младежите да не го напущат, тъй че дъщерите му да продължат да живеят в него...
Превод: СМ
Гласувайте за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 101
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10658Саймън Ципис: Щом станете член на НАТО, вие сте длъжни да участвате в задгранични спорове /3 част/Алтернативен Поглед55222Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?Алтернативен Поглед16023КТ " Подкрепа " и " ЛЕВИЦАТА! ": Енергетиката ни е в клинична гибел! Зелената договорка е небивалица!Алтернативен Поглед15638Валентин Радомирски: районен съд Македония чака да ни бъде отнето правото на несъгласие в Европейски Съюз, с цел да продължат досегашната си политикаАлтернативен Поглед18548Валентин Радомирски: Съединени американски щати приготвят Черноморска тактика, без да търсят мнението на страните от регионаАлтернативен Поглед204062Валентин Вац
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ