Суровата реалност: Украйна вече е войната на Тръмп
Владимир Путин я стартира. Джо Байдън не го спря. Но без значение от напъните му за противоположното, това е седмицата, в която съветската инвазия в Украйна се трансформира във война на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, написа CNN.
Най-влиятелният пост в света не постоянно подканва към избор. Тръмп е акредитиран да се оправи с най-големия спор в Европа след Втората международна война, тъй като Съединените щати бяха забъркани при неговия предходник, като основен съдружник и спонсор на Украйна. Тръмп можеше да се откаже изцяло от войната. Но вместо това той избра да наложи силата на личността си, в началото посредством концепцията, че може да я постави край за 24 часа или за ревизиран краен период от 100 дни. След това се опита да се ориентира в характерите на съперника, като в началото се сближи с съветския президент, повтаряше неговите разкази, а по-късно обществено подлагаше на критика украинския президент Володимир Зеленски в Овалния кабинет.
Той удари мощно съдружниците си от НАТО, настоявайки да заплащат повече за защитата на Европа, което те и направиха. И тогава упоритата дипломация се задейства, само че в последна сметка не даде съвсем никакви резултати.
Но през последните две седмици решенията – и осъзнаванията на Тръмп – трансфораха това в проблем, който в този момент е негов. Той видя, че Путин не желае мир. Видя, че Украйна незабавно се нуждае от оръжия и се опита да помогне, въпреки и по неенергично. Той направи забележителния избор да отговори на нормално подценяваното дрънчене с нуклеарни оръжия на някогашния съветски президент Дмитрий Медведев с по-сериозни нуклеарни закани за разполагане на американски нуклеарни подводници по-близо до Русия. Съединени американски щати минаха от прекъсване на военната помощ за Украйна до опасност с нуклеарна мощ против Русия за по-малко от месец.
С наближаването на края на тази седмица, когато съкратеният период на Тръмп за спокойно съглашение наближава, той би трябвало да вземе може би най-значимото решение в спора до момента. Дали да наложи наказания – вторични цени против енергийните клиенти на Русия – които в действителност ще навредят? Дали приема, че Съединени американски щати и техните съдружници може да се наложи да понесат малко стопански компликации, с цел да причинят болежка? Налагането на съществени вторични наказания на Индия и Китай може да раздруса международния енергиен пазар. В понеделник Тръмп разгласи, че ще усили митата за Индия, тъй като тя продава съветски необработен нефт с облага, и че „ не го е грижа какъв брой хора са убити от съветската военна машина “, макар че не даде детайлности за новите ограничения. Индия не е декларирала обществено дали има намерение да спре да купува съветски енергийни артикули. Китай е изцяло подвластен от съветския нефт и газ и просто не може да си разреши да спре да ги купува.
За да избегне следващ миг на „ ТАКО “ – редуциране от Trump Always Chickens Out (Тръмп постоянно се страхува), Тръмп ще би трябвало да аргументи прочут дискомфорт и евентуално ще почувства поврат. Или може да потърси отстъпка, в случай че такава бъде препоръчана на неговия специфичен делегат Стив Уиткоф по време на предстоящото посещаване в Москва тази седмица. Тръмп може би би могъл да одобри двустранна среща с Путин като знак за прогрес към мир. Но даже това подчинение би означавало, че той е оставил незабравим отпечатък върху войната – че, по думите на някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Колин Пауъл по отношение на Ирак, в случай че Съединените щати го нарушат, те го имат.
Тръмп не може да има и двете. В природата му е да се стреми да бъде опорна точка на всички решения и гръмоотвод на вниманието по всеки даден въпрос. Всеки преломен миг до момента се е основавал на неговия персонален избор и въображение. И с това идва основен урок от американското президентство.
Тръмп не може да избира кои проблеми са негови и кои може да пренебрегва. Платформата „ Америка преди всичко “ на MAGA може да е за понижаване на световното наличие на Вашингтон, само че тя не разрешава на Тръмп да се гордее само със своите триумфи – а не с неуспехите си. Освен в случай че Тръмп не понижи световното наличие на американската мощ до нула – несъвместимо с президентска персона, принудена да „ работи “ и да пропагандира – постоянно ще има някои проблеми, които са на Америка.
Той споделя, че желае войните да спрат. Но това единствено по себе си не е задоволително. Не всички войни са се съобразили с това.
Бившият президент на Съединени американски щати Барак Обама наследи войните както в Ирак, по този начин и в Афганистан. Той бързо се измъкна от първата и удвои напъните си с внезапно нарастване на втората, което не се получи. Афганистан се трансформира в войната на Обама, макар че беше неразбория, която беше наследил. Тръмп от своя страна получи тази неразбория и той съобщи бързото си решение на Байдън, с цел да го извърши, по време на безредния колапс през август 2021 година, необятно представян от републиканците като неуспех на демократите.
Тръмп е изправен пред същия проблем с наследяването на рецесия. Той не може да пожелае или да убеждава спора да завърши. Самите смъртни случаи на бойното поле, за които той оплаква, са донесли вреди и тъга, трансформирайки това в екзистенциална война за оцеляване за Кремъл и за душата на украинското общество.
Украинците желаят да живеят в мир, без нощни сирени за въздушна паника. Путин не желае мир и вместо това последните му максималистични претенции са равносилни на капитулация на Украйна.
В последна сметка, това е отражение на суровата действителност, че това би трябвало да се преглежда като войната на Тръмп. Това е определящият спор на неговото президентство и на ерата след 11 септември.
Най-влиятелният пост в света не постоянно подканва към избор. Тръмп е акредитиран да се оправи с най-големия спор в Европа след Втората международна война, тъй като Съединените щати бяха забъркани при неговия предходник, като основен съдружник и спонсор на Украйна. Тръмп можеше да се откаже изцяло от войната. Но вместо това той избра да наложи силата на личността си, в началото посредством концепцията, че може да я постави край за 24 часа или за ревизиран краен период от 100 дни. След това се опита да се ориентира в характерите на съперника, като в началото се сближи с съветския президент, повтаряше неговите разкази, а по-късно обществено подлагаше на критика украинския президент Володимир Зеленски в Овалния кабинет.
Той удари мощно съдружниците си от НАТО, настоявайки да заплащат повече за защитата на Европа, което те и направиха. И тогава упоритата дипломация се задейства, само че в последна сметка не даде съвсем никакви резултати.
Но през последните две седмици решенията – и осъзнаванията на Тръмп – трансфораха това в проблем, който в този момент е негов. Той видя, че Путин не желае мир. Видя, че Украйна незабавно се нуждае от оръжия и се опита да помогне, въпреки и по неенергично. Той направи забележителния избор да отговори на нормално подценяваното дрънчене с нуклеарни оръжия на някогашния съветски президент Дмитрий Медведев с по-сериозни нуклеарни закани за разполагане на американски нуклеарни подводници по-близо до Русия. Съединени американски щати минаха от прекъсване на военната помощ за Украйна до опасност с нуклеарна мощ против Русия за по-малко от месец.
С наближаването на края на тази седмица, когато съкратеният период на Тръмп за спокойно съглашение наближава, той би трябвало да вземе може би най-значимото решение в спора до момента. Дали да наложи наказания – вторични цени против енергийните клиенти на Русия – които в действителност ще навредят? Дали приема, че Съединени американски щати и техните съдружници може да се наложи да понесат малко стопански компликации, с цел да причинят болежка? Налагането на съществени вторични наказания на Индия и Китай може да раздруса международния енергиен пазар. В понеделник Тръмп разгласи, че ще усили митата за Индия, тъй като тя продава съветски необработен нефт с облага, и че „ не го е грижа какъв брой хора са убити от съветската военна машина “, макар че не даде детайлности за новите ограничения. Индия не е декларирала обществено дали има намерение да спре да купува съветски енергийни артикули. Китай е изцяло подвластен от съветския нефт и газ и просто не може да си разреши да спре да ги купува.
За да избегне следващ миг на „ ТАКО “ – редуциране от Trump Always Chickens Out (Тръмп постоянно се страхува), Тръмп ще би трябвало да аргументи прочут дискомфорт и евентуално ще почувства поврат. Или може да потърси отстъпка, в случай че такава бъде препоръчана на неговия специфичен делегат Стив Уиткоф по време на предстоящото посещаване в Москва тази седмица. Тръмп може би би могъл да одобри двустранна среща с Путин като знак за прогрес към мир. Но даже това подчинение би означавало, че той е оставил незабравим отпечатък върху войната – че, по думите на някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Колин Пауъл по отношение на Ирак, в случай че Съединените щати го нарушат, те го имат.
Тръмп не може да има и двете. В природата му е да се стреми да бъде опорна точка на всички решения и гръмоотвод на вниманието по всеки даден въпрос. Всеки преломен миг до момента се е основавал на неговия персонален избор и въображение. И с това идва основен урок от американското президентство.
Тръмп не може да избира кои проблеми са негови и кои може да пренебрегва. Платформата „ Америка преди всичко “ на MAGA може да е за понижаване на световното наличие на Вашингтон, само че тя не разрешава на Тръмп да се гордее само със своите триумфи – а не с неуспехите си. Освен в случай че Тръмп не понижи световното наличие на американската мощ до нула – несъвместимо с президентска персона, принудена да „ работи “ и да пропагандира – постоянно ще има някои проблеми, които са на Америка.
Той споделя, че желае войните да спрат. Но това единствено по себе си не е задоволително. Не всички войни са се съобразили с това.
Бившият президент на Съединени американски щати Барак Обама наследи войните както в Ирак, по този начин и в Афганистан. Той бързо се измъкна от първата и удвои напъните си с внезапно нарастване на втората, което не се получи. Афганистан се трансформира в войната на Обама, макар че беше неразбория, която беше наследил. Тръмп от своя страна получи тази неразбория и той съобщи бързото си решение на Байдън, с цел да го извърши, по време на безредния колапс през август 2021 година, необятно представян от републиканците като неуспех на демократите.
Тръмп е изправен пред същия проблем с наследяването на рецесия. Той не може да пожелае или да убеждава спора да завърши. Самите смъртни случаи на бойното поле, за които той оплаква, са донесли вреди и тъга, трансформирайки това в екзистенциална война за оцеляване за Кремъл и за душата на украинското общество.
Украинците желаят да живеят в мир, без нощни сирени за въздушна паника. Путин не желае мир и вместо това последните му максималистични претенции са равносилни на капитулация на Украйна.
В последна сметка, това е отражение на суровата действителност, че това би трябвало да се преглежда като войната на Тръмп. Това е определящият спор на неговото президентство и на ерата след 11 септември.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ