След берлинската среща за Либия Путин ще трябва да си подели славата
Владимир Путин към този момент се виждаше победител, съумял да контракти помирение в Либия. Но вместо това беше обществено потиснат. И в този момент в Берлин ще би трябвало да подели славата с други, написа Константин Егерт за " Дойче веле ".
Може да се каже, че Москва е смутена от поканата на немската канцлерка Ангела Меркел към Майк Помпео да участва на конференцията за Либия в Берлин. Така държавният секретар на Съединени американски щати сигурно краде част от шоуто, което съветският президент е желал единствено за себе си.
Но в сянката на държавната промяна в Москва и плануваните конституционни промени вниманието на Путин явно е фокусирано върху личната му страна. Путин даже редуцира плануваното си посещаване в Израел до един ден, макар че той неведнъж е подчертавал какъв брой значими за него са връзките с премиера Бенямин Нетаняху.
Унижение за Москва
Когато Путин и Меркел оповестиха идната конференция за Либия, Кремъл явно смяташе, че договарянията в Москва на 14 януари, чиито посредници бяха Русия и Турция, ще бъдат лесна победа. И по-важното - няма да отклонят Путин от вътрешния му дневен ред. Но командирът на така наречен Либийска национална войска военачалник Халифа Хафтар, ползващ се с поддръжката на Русия, явно е бил на напълно друго мнение - той се отдръпна от договарянията, без да подпише препоръчаното съглашение за преустановяване на огъня, и се подигра на домакините, унижавайки ги обществено. Това накара Путин и вътрешния му министър да наподобяват слаби и безпомощни, изключително спрямо Турция и нейния съдружник Файез Сарадж. Признатото от Организация на обединените нации държавно управление на националното единение в Триполи подписа съглашението. Унижението за Москва беше още по-голямо, защото се счита, че Русия е изпратила няколкостотин наемници от така наречен " Група Вагнер ", които да образоват мъжете на Хафтар и да се бият наедно с тях.
По-късно представителите на Хафтар обявиха, че той не е подписал съглашението, защото държавното управление на Сарадж не е показало явен проект за обезоръжаването на някои от неговите паравоенни елементи. Това звучи като опрощение. Факт е, че генералът е подсилен освен от Русия, само че и от Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Според благонадежден източник от Москва евентуално Египет е убедил Хафтар да се отдръпна от съглашението и да продължи с опитите си да разгроми държавното управление в Триполи.
Каква е същинската цел на Путин?
Големият въпрос е за какво Кремъл влага толкоз доста време, сила и политическа тежест в либийската революция?
Първо, за Путин " умиротворяването " на Либия е един тип отплата за обстоятелството, че през 2011 година тогавашният президент Дмитрий Медведев не се намеси по време на военната интервенция на Запада в Либия. Това в последна сметка докара до свалянето и гибелта на либийския държавен глава Муамар Кадафи и до експлоадирането на революция. Кремъл е уверен, че намесата в Либия ще вдигне престижа на Русия, изключително откакто към този момент " избави " режима на Башар Асад в Сирия.
Второ, Путин се надява, че съветският ангажимент в последна сметка ще да даде плод под формата на военновъздушна и военноморска база (или даже няколко бази) на либийското крайбрежие. Освен обстоятелството, че сходен огромен план би бил бодил в очите на американците (което постоянно радва руснаците), той би обезпечил на близки до режима в Москва дебели държавни поръчки за няколко години напред.
На трето и последно място, държавните съветски нефтени и газови компании, както и някои частни компании упражняваха активност в Либия при ръководството на Кадафи под прецизното наблюдаване на Кремъл. Те се надяват, че още веднъж ще могат да се върнат в страната, щом войната завърши.
Повече играчи на масата за договаряния
Ето за какво Москва стартира да се сближава и с държавното управление на Сарадж. Добри връзки с двете страни се търсят, ако изходът от войната не е предупреден. Разбираемо е, че този контакт в допълнение нервира военачалник Хафтар. Финансовата му поддръжка идва основно от саудитците и емирствата, които от своя страна взеха решение да се откъснат от съветското въздействие.
Имайки това поради, може би не е чак толкоз неприятна концепцията Путин да се отдръпне от светлините на прожекторите в Берлин и да трансферира отговорността за разрешаването на деветгодишната рецесия в Либия върху повече играчи. Дори и това да значи, че Съединени американски щати също ще седят на масата.
Може да се каже, че Москва е смутена от поканата на немската канцлерка Ангела Меркел към Майк Помпео да участва на конференцията за Либия в Берлин. Така държавният секретар на Съединени американски щати сигурно краде част от шоуто, което съветският президент е желал единствено за себе си.
Но в сянката на държавната промяна в Москва и плануваните конституционни промени вниманието на Путин явно е фокусирано върху личната му страна. Путин даже редуцира плануваното си посещаване в Израел до един ден, макар че той неведнъж е подчертавал какъв брой значими за него са връзките с премиера Бенямин Нетаняху.
Унижение за Москва
Когато Путин и Меркел оповестиха идната конференция за Либия, Кремъл явно смяташе, че договарянията в Москва на 14 януари, чиито посредници бяха Русия и Турция, ще бъдат лесна победа. И по-важното - няма да отклонят Путин от вътрешния му дневен ред. Но командирът на така наречен Либийска национална войска военачалник Халифа Хафтар, ползващ се с поддръжката на Русия, явно е бил на напълно друго мнение - той се отдръпна от договарянията, без да подпише препоръчаното съглашение за преустановяване на огъня, и се подигра на домакините, унижавайки ги обществено. Това накара Путин и вътрешния му министър да наподобяват слаби и безпомощни, изключително спрямо Турция и нейния съдружник Файез Сарадж. Признатото от Организация на обединените нации държавно управление на националното единение в Триполи подписа съглашението. Унижението за Москва беше още по-голямо, защото се счита, че Русия е изпратила няколкостотин наемници от така наречен " Група Вагнер ", които да образоват мъжете на Хафтар и да се бият наедно с тях.
По-късно представителите на Хафтар обявиха, че той не е подписал съглашението, защото държавното управление на Сарадж не е показало явен проект за обезоръжаването на някои от неговите паравоенни елементи. Това звучи като опрощение. Факт е, че генералът е подсилен освен от Русия, само че и от Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Според благонадежден източник от Москва евентуално Египет е убедил Хафтар да се отдръпна от съглашението и да продължи с опитите си да разгроми държавното управление в Триполи.
Каква е същинската цел на Путин?
Големият въпрос е за какво Кремъл влага толкоз доста време, сила и политическа тежест в либийската революция?
Първо, за Путин " умиротворяването " на Либия е един тип отплата за обстоятелството, че през 2011 година тогавашният президент Дмитрий Медведев не се намеси по време на военната интервенция на Запада в Либия. Това в последна сметка докара до свалянето и гибелта на либийския държавен глава Муамар Кадафи и до експлоадирането на революция. Кремъл е уверен, че намесата в Либия ще вдигне престижа на Русия, изключително откакто към този момент " избави " режима на Башар Асад в Сирия.
Второ, Путин се надява, че съветският ангажимент в последна сметка ще да даде плод под формата на военновъздушна и военноморска база (или даже няколко бази) на либийското крайбрежие. Освен обстоятелството, че сходен огромен план би бил бодил в очите на американците (което постоянно радва руснаците), той би обезпечил на близки до режима в Москва дебели държавни поръчки за няколко години напред.
На трето и последно място, държавните съветски нефтени и газови компании, както и някои частни компании упражняваха активност в Либия при ръководството на Кадафи под прецизното наблюдаване на Кремъл. Те се надяват, че още веднъж ще могат да се върнат в страната, щом войната завърши.
Повече играчи на масата за договаряния
Ето за какво Москва стартира да се сближава и с държавното управление на Сарадж. Добри връзки с двете страни се търсят, ако изходът от войната не е предупреден. Разбираемо е, че този контакт в допълнение нервира военачалник Хафтар. Финансовата му поддръжка идва основно от саудитците и емирствата, които от своя страна взеха решение да се откъснат от съветското въздействие.
Имайки това поради, може би не е чак толкоз неприятна концепцията Путин да се отдръпне от светлините на прожекторите в Берлин и да трансферира отговорността за разрешаването на деветгодишната рецесия в Либия върху повече играчи. Дори и това да значи, че Съединени американски щати също ще седят на масата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ