Защо Европа не можеше да участва в преговорите за Аляска
Владимир Путин се нуждае от мирни договаряния, с цел да може да се снима с Доналд Тръмп, най-могъщият човек в света. Това е заключението на ръководителя на дипломацията на Европейски Съюз и някогашен министър председател на Естония Кая Калас по отношение на претекстовете, подтикнали съветския президент да се срещне с президента на Съединени американски щати в Аляска.
Изявлението на Калас е перлата в короната на глупавите мнения, направени от европейски политици за срещата през седмицата, откакто Москва и Вашингтон я оповестиха. В шлагер парада от нелепости, висшият представител на Европейски Съюз по външните работи и политиката на сигурност решително надминава даже нервния политически конвулсия на английското държавно управление, което съобщи, че може да изпрати войски в Украйна незабавно след прекратяването на огъня. И отново по-късно добави: да, може, само че няма да го направи.
Няма смисъл да изброяваме всички сходни конвулсии на Стария свят тази седмица, изключително откакто те имат един знаменател: да припомнят на високите договарящи страни за самите тях, да покажат, че Европа (дори не Украйна - те в този момент си спомнят Киев на второ място) също има глас и лично мнение и в идеалния случай също би трябвало да седне на масата за договаряния. Или най-малко да настани Зеленски на нея от тяхно име.
И точно казусът с Кая Калас потвърждава, че европейците не могат да участват на същинските решителни договаряния по стратегически въпроси сред Русия и Запада (стига той да е политически единен). Те могат да бъдат доведени в залата за договаряния едвам откакто – с цел да се съблюдава дипломатическият етикет и политическата уместност, Кремъл и Белият дом към този момент са си стиснали ръцете и са постигнали съглашение по фундаменталните въпроси.
Настоящият началник на европейската дипломация постоянно се оказва в обстановки, които, в случай че използваме новоговор, провокират фейспалм “, карат те да се изправиш против себе си. Преди месец да вземем за пример беше намерено, че Кая Калас не знае какви клонове на ръководството има в Европейския съюз и към кой принадлежи тя персонално. Между другото, учебният курс по обществознание е в десети клас.
В европейския щемпел, по сходни мотиви, се появиха голям брой публикации за Калас с озадачения въпрос: „ Извинете, само че какъв чиновник е тя, обслужва чистотата? “ Въпросът в действителност е основен. За формален глас на Европа е определена дама с недостиг на обща осведоменост и пропуски в образованието, явно несъответстващи на позицията, която заема.
Кои са главните неща, известни за Кая Калас? Премиерът на дребна източноевропейска страна, водач на ултралиберална партия, заемаща гневно антируски позиции. Това са критериите, по които е определена - като знак на Европа. За да има верните възгледи, с цел да има тъждество сред половете плюс тъждество сред огромни и дребни страни от Европейски Съюз и по едно и също време с това алегорична поддръжка за слабите балтийски републики, граничещи с Русия.
Какво друго е известно за Кая Калас? Че като министър-председател на Естония популацията я е ненавиждало. Антирейтингът на държавния глава доближи 70 %. Калас съумя да преодолее междуетническото разделяне и да сътвори гражданска нация в Естония: етнически естонци и естонски руснаци се сплотиха в неприязънта си към нея.
Известно е също, че бащата на заместник-председателя на Европейската комисия е направил кариера в Комунистическа партия на Съветския съюз, а дядото е бил забъркан с нацистките колаборационисти. Известно е също, че брачният партньор на Кая Калас скрито е имал бизнес в Русия, до момента в който брачната половинка му, след началото на СВO, е умолявала по какъв начин ли не естонските бизнесмени да не го вършат.
Всички тези кариерни минуси ненадейно се трансфораха в плюс, когато Калас беше назначена в Брюксел. И тя не е единствената в настоящето управление на Европейски Съюз с сходна композиция от фактори. Компрометиращи доказателства, поредност от истории за корупция и непопулярност измежду хората са гаранция, че функционер на висока позиция няма да се откъсне от екипа и да прокара личната си линия, а ще пази ползите на бюрократичната клика.
В резултат на това получаваме формулата за политическа кариера в Европа: сходство с ръководещата идеология плюс персонално несъвършенство. Компетентността и отговорността не са включени във формулата. Просто меритокрация наопаки. Негативен асортимент.
Това не важи единствено за брюкселската администрация. Същият логаритъм работи и на национално равнище: служиш няколко години на изборна служба, откакто си работил почтено в отбрана на ползите на групата, която те е сложила на поста, губиш изборите и се занимаваш с бизнес, анатемосан от гласоподавателите, за високоплатена лобистка позиция.
Това работи както в дребни, по този начин и в огромни страни - даже в нуклеарните. Достатъчно е да си напомним всичко, което френският президент Еманюел Макрон е споделил през годините и какво не е направил от този момент.
Подобни механизми за рекрутиране на елити биха могли да бъдат открити единствено в изискванията на следвоенна Западна Европа, когато тя беше лишена от стратегически суверенитет и не определяше личната си орис. Стратегическите решения в границите на „ груповия Запад “ се вземат от Съединени американски щати, нуклеарният чадър се обезпечава от Съединени американски щати и даже във вътрешната политика последната тежка дума постоянно може да каже американският дипломат.
Чрез присъединяване в това, което самите американци назовават „ стратегически паразитизъм “, човек може да си разреши да отхвърля обособени персони и даже експерти на власт в интерес на паразитна класа от посредствености.
Ето по какъв начин се стига до прословутото „ деградиране на европейските елити “, за което обичат да приказват в Русия. На премиера на една нуклеарна страна публицистите устройват съревнование със салати, президентът на друга е прочут основно с обстоятелството, че жена му го бие, а ръководителят на дипломацията на Европейски Съюз счита, че са нужни договаряния сред главите на две нуклеарни суперсили, чиято война може да унищожи живота на планетата, единствено с цел да се направи добра фотография.
От родния хутор /чифлик, ферма/ на Кая К
Изявлението на Калас е перлата в короната на глупавите мнения, направени от европейски политици за срещата през седмицата, откакто Москва и Вашингтон я оповестиха. В шлагер парада от нелепости, висшият представител на Европейски Съюз по външните работи и политиката на сигурност решително надминава даже нервния политически конвулсия на английското държавно управление, което съобщи, че може да изпрати войски в Украйна незабавно след прекратяването на огъня. И отново по-късно добави: да, може, само че няма да го направи.
Няма смисъл да изброяваме всички сходни конвулсии на Стария свят тази седмица, изключително откакто те имат един знаменател: да припомнят на високите договарящи страни за самите тях, да покажат, че Европа (дори не Украйна - те в този момент си спомнят Киев на второ място) също има глас и лично мнение и в идеалния случай също би трябвало да седне на масата за договаряния. Или най-малко да настани Зеленски на нея от тяхно име.
И точно казусът с Кая Калас потвърждава, че европейците не могат да участват на същинските решителни договаряния по стратегически въпроси сред Русия и Запада (стига той да е политически единен). Те могат да бъдат доведени в залата за договаряния едвам откакто – с цел да се съблюдава дипломатическият етикет и политическата уместност, Кремъл и Белият дом към този момент са си стиснали ръцете и са постигнали съглашение по фундаменталните въпроси.
Настоящият началник на европейската дипломация постоянно се оказва в обстановки, които, в случай че използваме новоговор, провокират фейспалм “, карат те да се изправиш против себе си. Преди месец да вземем за пример беше намерено, че Кая Калас не знае какви клонове на ръководството има в Европейския съюз и към кой принадлежи тя персонално. Между другото, учебният курс по обществознание е в десети клас.
В европейския щемпел, по сходни мотиви, се появиха голям брой публикации за Калас с озадачения въпрос: „ Извинете, само че какъв чиновник е тя, обслужва чистотата? “ Въпросът в действителност е основен. За формален глас на Европа е определена дама с недостиг на обща осведоменост и пропуски в образованието, явно несъответстващи на позицията, която заема.
Кои са главните неща, известни за Кая Калас? Премиерът на дребна източноевропейска страна, водач на ултралиберална партия, заемаща гневно антируски позиции. Това са критериите, по които е определена - като знак на Европа. За да има верните възгледи, с цел да има тъждество сред половете плюс тъждество сред огромни и дребни страни от Европейски Съюз и по едно и също време с това алегорична поддръжка за слабите балтийски републики, граничещи с Русия.
Какво друго е известно за Кая Калас? Че като министър-председател на Естония популацията я е ненавиждало. Антирейтингът на държавния глава доближи 70 %. Калас съумя да преодолее междуетническото разделяне и да сътвори гражданска нация в Естония: етнически естонци и естонски руснаци се сплотиха в неприязънта си към нея.
Известно е също, че бащата на заместник-председателя на Европейската комисия е направил кариера в Комунистическа партия на Съветския съюз, а дядото е бил забъркан с нацистките колаборационисти. Известно е също, че брачният партньор на Кая Калас скрито е имал бизнес в Русия, до момента в който брачната половинка му, след началото на СВO, е умолявала по какъв начин ли не естонските бизнесмени да не го вършат.
Всички тези кариерни минуси ненадейно се трансфораха в плюс, когато Калас беше назначена в Брюксел. И тя не е единствената в настоящето управление на Европейски Съюз с сходна композиция от фактори. Компрометиращи доказателства, поредност от истории за корупция и непопулярност измежду хората са гаранция, че функционер на висока позиция няма да се откъсне от екипа и да прокара личната си линия, а ще пази ползите на бюрократичната клика.
В резултат на това получаваме формулата за политическа кариера в Европа: сходство с ръководещата идеология плюс персонално несъвършенство. Компетентността и отговорността не са включени във формулата. Просто меритокрация наопаки. Негативен асортимент.
Това не важи единствено за брюкселската администрация. Същият логаритъм работи и на национално равнище: служиш няколко години на изборна служба, откакто си работил почтено в отбрана на ползите на групата, която те е сложила на поста, губиш изборите и се занимаваш с бизнес, анатемосан от гласоподавателите, за високоплатена лобистка позиция.
Това работи както в дребни, по този начин и в огромни страни - даже в нуклеарните. Достатъчно е да си напомним всичко, което френският президент Еманюел Макрон е споделил през годините и какво не е направил от този момент.
Подобни механизми за рекрутиране на елити биха могли да бъдат открити единствено в изискванията на следвоенна Западна Европа, когато тя беше лишена от стратегически суверенитет и не определяше личната си орис. Стратегическите решения в границите на „ груповия Запад “ се вземат от Съединени американски щати, нуклеарният чадър се обезпечава от Съединени американски щати и даже във вътрешната политика последната тежка дума постоянно може да каже американският дипломат.
Чрез присъединяване в това, което самите американци назовават „ стратегически паразитизъм “, човек може да си разреши да отхвърля обособени персони и даже експерти на власт в интерес на паразитна класа от посредствености.
Ето по какъв начин се стига до прословутото „ деградиране на европейските елити “, за което обичат да приказват в Русия. На премиера на една нуклеарна страна публицистите устройват съревнование със салати, президентът на друга е прочут основно с обстоятелството, че жена му го бие, а ръководителят на дипломацията на Европейски Съюз счита, че са нужни договаряния сред главите на две нуклеарни суперсили, чиято война може да унищожи живота на планетата, единствено с цел да се направи добра фотография.
От родния хутор /чифлик, ферма/ на Кая К
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ