Владимир Путин пристигна в китайската столица с послание, което надхвърля

Владимир Путин дойде в китайската столица с обръщение, което надвишава нормалния дипломатически протокол. За Москва това не е просто поредна аудиенция при най-важния ѝ сътрудник отвън западния свят. Това е опит да бъде затвърдена връзка, която след началото на войната в Украйна закупи за Русия стратегическо значение, а в актуалната енергийна рецесия може да се окаже още по-ценна.Китайското външно министерство уточни, че това е двадесет и петото посещаване на съветския президент в Китай. Самият брой е индикативен. Контактите сред Москва и Пекин от дълго време не са лимитирани до церемониална дипломация. Те построяват успореден център на тежестта в интернационалната политика, учреден върху общото предпочитание на двете страни да лимитират въздействието на Съединените щати и да наложат по-многополюсен международен ред.Разговорите сред Владимир Путин и Си Дзинпин са планувани за сряда, като двамата водачи ще проведат и обособена среща на чай. На пръв взор това може да наподобява като подробност от дипломатическия етикет, само че в подтекста на руско-китайските връзки сходни формати постоянно носят повече значение от формалните изказвания. Кремъл ясно даде да се разбере, че точно тази намира се счита за един от най-важните моменти от визитата.Формалният мотив за визитата е двадесет и петата годишнина от контракта за добросъседство, другарство и съдействие сред Русия и Китай. Реалният дневен ред обаче е надалеч по-конкретен. Москва желае прогрес по плана „ Силата на Сибир 2 “ - плануван газопровод, който би трябвало да отвори нов огромен маршрут за съветски газ към Китай. Проектът се разисква от години, само че остава блокиран главно поради сложните договаряния по цените и комерсиалните условия.За Русия този газопровод е доста повече от инфраструктурен план. След като Европа внезапно понижи зависимостта си от съветския газ, Москва се нуждае от нови дълготрайни пазари. Китай е естественият претендент, само че Пекин договаря от позиция на мощ. Китайската стопанска система има потребност от енергийна сигурност, само че не и непременно. Затова китайската страна до момента не бързаше да одобри условия, които биха облагодетелствали прекалено Русия.Сега ситуацията наподобява по-различна. Войната в Близкия изток, напрежението към Иран и фактическото затваряне на Ормузкия пролив раздрусаха енергийните пазари. В такава среда сигурните сухопътни доставки на газ наподобяват по-привлекателни за страна като Китай, която зависи от импорт на енергийни запаси и деликатно следи рисковете по морските направления. Москва явно се надява, че тази нова неустановеност ще направи Пекин по-гъвкав в договарянията.Това не значи, че Китай ще направи лесни отстъпки. Си Дзинпин има задоволително учредения да поддържа близки връзки с Русия, само че и задоволително аргументи да не трансформира Пекин в подвластен сътрудник на Москва. Китайската дипломация обичайно заобикаля внезапни придвижвания, изключително когато става дума за дълготрайни енергийни контракти. В този смисъл срещата може да даде политически сигнал за прогрес, без безусловно да докара до финален пробив.Очаква се двете страни да подпишат към четиридесет документа. Това подсказва, че визитата е подготвяна като необятен пакет, а не като диалог по една-единствена тематика. Освен енергетиката в дневния ред влизат селското стопанство, науката, технологиите, галактическото съдействие и изкуственият разсъдък. В съветската делегация вземат участие високопоставени представители на държавното управление и ръководители на огромни компании, измежду които Газпром, Росатом и Роскосмос.Китайските държавни медии към този момент подчертаха, че връзките сред двете страни се намират в най-хубавия си интервал. Това е позната формула, само че тя има съответно политическо наличие. Пекин вижда в Москва значим сътрудник в миг на напрежение със Запада, а Русия вижда в Китай икономическа и дипломатическа опора, без която интернационалната ѝ позиция би била надалеч по-слаба.Посещението на Путин идва директно след срещата сред Си Дзинпин и Доналд Тръмп в Пекин. Този факт придава спомагателна тежест на визитата. Китайският водач показва, че може да беседва по едно и също време със Съединените щати и с Русия, без да се слага напълно в лагера на която и да е страна. За Пекин това е комфортна позиция: Китай се показва като независим център на мощ, който не приема непознат дневен ред, а самичък дефинира ритъма на връзките си с огромните играчи.За Москва картината е по-различна. Русия има потребност да покаже, че не е изолирана, че разполага с мощен сътрудник и че западният напън не е съумял да я откъсне от международната политика. Затова общественият облик на непосредственост сред Владимир Путин и Си Дзинпин е съвсем толкоз значим, колкото и подписаните документи. Когато съветският президент назовава китайския водач собствен дълготраен добър другар, това не е единствено персонална формула. Това е политически сигнал към Вашингтон, Брюксел и всички столици, които наблюдават салдото сред Москва и Пекин.Отношенията сред Русия и Китай не са изцяло равнопоставени. Войната, глобите и загубата на европейските енергийни пазари направиха Москва по-зависима от Пекин. Китай може да купува съветски първични материали, да уголемява търговията и да поддържа дипломатическа непосредственост, само че го прави съгласно личните си ползи. Това е партньорство, в което стратегическата непосредственост не анулира твърдия пазарен план.Именно по тази причина „ Силата на Сибир 2 “ е толкоз значим тест. Ако планът получи съдбоносен подтик, Русия ще може да твърди, че е намерила дълготрайна опция на европейския газов пазар. Китай от своя страна би си обезпечил спомагателен източник на сила, по-малко уязвим от морски рецесии като тази към Ормузкия пролив. Ако обаче договарянията още веднъж останат без финален резултат, това ще покаже границите на руско-китайската непосредственост.Срещата в Пекин затова не е просто поредна проява на другарство сред двама водачи. Тя е част от по-широко пренареждане на международната политика, в което енергетиката, сигурността и съперничеството със Съединените щати се преплитат все по-тясно. Русия и Китай се нуждаят една от друга, само че не по един и същи метод. Путин търси пробив и удостоверение, че Москва остава огромен състезател. Си Дзинпин търси преференциални условия, стратегическа еластичност и опция да укрепи ролята на Китай като мощ, която беседва с всички, само че се подчинява на никого.Визитата може да се окаже значима не поради церемониите, а поради това дали ще промени темпото на енергийните договорености сред Москва и Пекин. В миг, когато Близкият изток разклаща пазарите, а Западът е изправен пред лични рецесии, Русия вижда късмет да трансформира геополитическата неустановеност в икономическо преимущество. Китай обаче ще реши дали този късмет ще се трансформира в договорка - и при каква цена.*Текстът има изчерпателен темперамент и не съставлява капиталов съвет.