БиБиСи за въжделенията на Путин за Украйна и Европа
Владимир Путин отприщи най-голямата война в Европа след Втората международна война с оправданието, че съвременна, насочена към Запада Украйна е непрекъсната опасност и Русия не може да се усеща " сигурна, да се развива и съществува ", написа БиБиСи.
Но след хиляди убити в разрушени градове и разселването на повече от 11 милиона души в Украйна и отвън нея, остават въпросите: каква е неговата цел и по какъв начин ще приключи тази война?
Каква бе задачата на Путин?
Първоначалната цел на съветския водач бе да завладее Украйна и да смъкна държавното управление й, като постави завършек на желанието да се причисли към западния защитителен алианс НАТО. Той не съумя да превземе столицата Киев и след месец неуспехи насочи упоритостите си към изтока и юга на Украйна.
Започвайки нашествието си на 24 февруари, той сподели на съветския народ, че задачата му е " демилитаризиране и денацификация на Украйна ", с цел да отбрани хората, подложени на това, което той назова " осем години на тормоз и геноцид от държавното управление на Украйна ".
Външният министър Сергей Лавров приказва за освобождението на Украйна от потисничеството. Демократично определеният президент на Украйна Володимир Зеленски сподели, че " врагът ме дефинира като цел номер едно; фамилията ми е цел номер две ".
Руският водач отхвърли да назова това настъпление или война и извърши закононарушение. Вместо това той употребява единствено " специфична военна интервенция ".
Твърденията за нацисти и геноцид в Украйна са изцяло неоснователни, само че са част от роман, повтарян от Русия от години. Москва даже направи спекулации, че Украйна основава мръсна бомба въз основата на плутоний.
Но Русия е тази, която в този момент е упрекната от интернационалната общественост в нарушавания на правата на индивида. Съединени американски щати и Канада отиват по-далеч и я упрекват в геноцид.
Колкото и неоправдана, тази война е основен миг. " Бъдещето на Русия и нейното бъдещо място в света са заложени на карта ", сподели шефът на външното разузнаване Сергей Наришкин.
След толкоз доста опустошения думите на съветския водач в този момент звучат кухо: " Нашият проект не е да окупираме украинска територия; ние не имаме намерение да постановяваме нищо на никого със мощ ".
Как се трансформираха задачите на Путин?
Месец след нашествието Русия разгласи, че главната й цел е " освобождението на Донбас " - в общи линии имайки поради източните райони на Украйна Луганск и Донецк. Повече от една трета от тази територия към този момент бе превзета от съветски прокси сили по време на война, която стартира през 2014 година, в този момент Русия желае да завладее цялата тази територия.
Кремъл твърди, че е " извършил като цяло " задачите на първата фаза на нашествието, която дефинира като доста понижаване на бойния капацитет на Украйна. Но от отдръпването на Русия от регионите към Киев излиза наяве, че понижава упоритостите си.
" Путин се нуждае от победа ", споделя Андрей Кортунов, началник на съветския съвет по интернационалните въпроси. " Поне той се нуждае от нещо, което да показа на своите гласоподаватели вкъщи като победа. Русия обичайно организира церемониал за Деня на успеха във Втората международна война на 9 май и това се възприема като краен период за съответни резултати ".
Руските публични лица не престават да приказват с измисления език на " денацификацията ", само че в този момент са фокусирани върху завладяването на двата огромни източни района и основаването на сухопътен кулоар по южното крайбрежие, на изток от Крим до съветската граница. Все още не е ясно дали се надяват да управляват целия южен регион Херсон и да завземат повече територия по черноморското крайбрежие на Украйна.
Ако въпреки всичко завладяват и двата източни района, има огромен късмет Путин да се опита да ги анексира, както направи с Крим през 2014 година Преди нашествието той призна целия Луганск и Донецк като принадлежащи към марионетните републики на Русия. Ръководителят на Луганск даже допусна, че в близко бъдеще ще се организира референдум - сходно на интернационално дискредитирания избор в Крим.
Освен военните цели на Кремъл, той предложи неутрална Украйна като вероятен компромис.
Достатъчен ли е неутралитетът за Путин?
Тази " неутрална, демилитаризирана " Украйна би имала, споделя Русия, своя лична войска и флот, по сходство на Австрия или Швеция - и двете са членки на Европейски Съюз.
Не е ясно дали това би било задоволително или какво би означавало. Австрия може да е неутрална, само че Швеция е необвързана и в този момент обмисля участие в НАТО.
Украинците предложиха неутралитет в подмяна на гаранции за сигурност от съдружниците. И въпреки всичко съветският водач от този момент сподели, че мирните договаряния са стигнали до задънена улица. Така че той към момента може да таи упоритости да върне Украйна в областта на въздействие на Русия и надалеч от нейните стремежи към Запада.
Откакто Украйна реализира самостоятелност през 1991 година, когато Съветският съюз се разпадна, тя последователно се обърна към Запада - Европейски Съюз и НАТО.
Руският водач се опита да обърне това, определяйки края на Съветския съюз като " раздробяване на историческа Русия ". Той твърди, че руснаците и украинците са един народ, отричайки дългата история на Украйна и виждайки днешната самостоятелна страна единствено като " антируски план ". " Украйна в никакъв случай не е имала постоянни обичаи на същинска държавност ", твърди той.
Именно неговият напън върху проруския водач на Украйна Виктор Янукович да не подписва съглашение с Европейския съюз през 2013 година докара до митинги, които в последна сметка смъкнаха украинския президент през февруари 2014 година
Тогава Русия завладя южния район на Украйна Крим и провокира сепаратистки протест на изток и война, която лиши живота на 14 000 души.
Докато се готвеше да нахлуе през февруари, той раздра неизпълненото спокойно съглашение от Минск от 2015 година и упрекна НАТО, че заплашва " нашето историческо бъдеще като нация ", потвърждавайки без съображение, че страните от НАТО желаят война в Крим.
Възможно ли е спокойно съглашение?
Президентът Путин не се е отказал от договарянията, които се организират с спирания от седмици. Единственият западен водач, който се е срещнал с него от началото на войната, австриецът Карл Нехамер, сподели, че е влезнал в " логиката на войната ".
Лидерът на Украйна съобщи, че макар зверствата, осъществени от съветските войски на украинска земя, той ще продължи да договаря, " тъй като в Украйна би трябвало да има мир. Ние сме в Европа през 21-ви век ".
Той към този момент одобри, че страната му няма да бъде призната в НАТО: " Това е истина и би трябвало да бъде приета ".
Докато Зеленски сподели, че " не желаеме да губим благоприятни условия, в случай че имаме такива, за дипломатическо решение ", той също по този начин предизвести, че в случай че Русия убие последните украински войски, които се бият в Мариупол, тогава мирните договаряния ще бъдат прекъснати.
По време на диалозите на 29 март Киев предложи следните условия: Украйна ще стане " неблокова (или необвързана) и неядрена " страна, без непознати военни бази или контингенти на нейна територия. Строги, правно обвързващи гаранции ще се изискват от страни като Обединеното кралство, Китай, Съединени американски щати, Турция, Франция, Канада, Италия, Полша и Израел да защитят неутрална Украйна при положение на офанзива. В рамките на три дни държавите-гаранти ще би трябвало да проведат съвещания и да застанат в отбрана на Украйна. На Украйна ще бъде позволено да се причисли към Европейския съюз. Украйна няма да влиза във военно-политически съюзи и всевъзможни интернационалните учения ще изискват единодушието на държавите-гаранти.
Опитът на Украйна за присъединение към НАТО (и ЕС) е залегнал в нейната конституция от 2019 година, тъй че всяка смяна ще изисква референдум няколко месеца по-късно.
Ами Крим и Изтока?
Трудно е да се види излаз от това. Ето за какво Украйна предлага да остави бъдещия статут на Крим на договаряния през идващите 15 години. Кремъл споделя, че Крим към този момент е съветска територия и съветската конституция не разрешава разискването на статута му с който и да било.
Що се отнася до източните региони, Киев споделя, че всички съветски войски ще изоставен украинска територия и бъдещето на следените от Русия региони ще бъде разисквано от двамата президенти като част от среща на върха за преустановяване на огъня.
Украйна в никакъв случай няма да се съгласи да отстъпи суверенна територия. Президентът Путин обаче няма да изостави каквито и да било териториални придобивки, реализирани по време на войната, изключително откакто заявената му цел е " освобождение " на източната част на Украйна.
Що се отнася до другите претенции на Русия, Украйна в никакъв случай не е приемала съществено апела на Москва за демилитаризация и настояването за " денацификация " е просто съветска агитация. По думите на външния министър на Украйна Дмитро Кулеба: " Това е полуда, от време на време даже те не могат да обяснят какво имат поради. "
Президентът Зеленски съобщи, че е подготвен да даде статут на съветския език, дружно с езиците на други прилежащи страни и не вижда това като главен проблем.
Какъв е казусът на Путин с НАТО?
За водача на Русия 30-членният защитителен боен съюз на Запада има една цел - да разцепи обществото в Русия и в последна сметка да го унищожи.
Преди войната той настоя НАТО да върне часовника обратно към 1997 година и да обърне разширението си на изток, като извади своите сили и военна инфраструктура от държавите-членки, които се причислиха към алианса от 1997 година и да не се разполагат " ударни оръжия покрай границите на Русия ". Това значи Централна Европа, Източна Европа и Балтийските страни.
В очите на президента Путин Западът е заречен още през 1990 година, че НАТО няма да се разшири " и сантиметър на изток ", само че все пак го направил.
Това обаче е преди разпадането на Съветския съюз, тъй че обещанието, обещано на тогавашния руски президент Михаил Горбачов, се отнася единствено за Източна Германия в подтекста на обединена Германия. Горбачов сподели по-късно, че " тематиката за разширението на НАТО в никакъв случай не е била обсъждана " по това време.
Има ли Путин въжделения оттатък Украйна?
Ако има, военните му неуспехи в Украйна може да са попарили всевъзможни по-широки упоритости отвън нейните граници. Неговата упоритост да върне НАТО в края на 90-те години на предишния век реализира противоположния резултат, като Финландия и Швеция желаят да се причислят към алианса.
След като станаха очевидци на желанието на Путин да опустошава европейски градове, с цел да реализира задачите си, западните водачи в този момент не си вършат илюзии. Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън го дефинира като военнопрестъпник и водачите на Германия и Франция виждат тази война като повратна точка в историята на Европа.
Германският канцлер Олаф Шолц има вяра, че " Путин желае да построи съветска империя... той желае фундаментално да предефинира статуквото в Европа в сходство със личната си визия. И не се тормози да употребява военна мощ за това. "
Татяна Становая от аналитичната RPolitik и Московския център Карнеги се притеснява от серпантина в нова борба от Студената война: " Много съществено имам вяра, че би трябвало да се подготвим за нов ултиматум към Запада, който ще бъде по-милитаризиран и нападателен, в сравнение с бихме могли да си въобразим. "
Какво следва за самата Русия?
Президентът Путин е замаян от мащаба на отговора на Запада на неговата инвазия - и е гневен. Украйна освен е снабдена с оръжие, само че и необятен набор от наказания заплашват да свият съветската стопанска система с 10% тази година.
Европейски Съюз, Съединени американски щати, Обединеното кралство и други западни страни са се насочили към съветската стопанска система по разнообразни способи:
Руската централна банка е замразила активите си и огромните банки са изключени от интернационалната мрежа за превод на заплащания SWIFT.
Съединени американски щати не разрешиха вноса на съветски нефт и газ; Европейски Съюз се стреми да понижи вноса на газ с две трети в границите на една година; и Обединеното кралство цели последователно да спре съветския нефт до края на 2022 година
Германия спря утвърждението на съветския газопровод " Северен поток 2 ", огромна инвестиция както от Русия, по този начин и от европейски компании.
На съветските самолетни компании е неразрешено да влизат във въздушното пространство над Европейски Съюз, Обединеното кралство, Съединени американски щати и Канада.
Лични наказания са наложени на президента Путин и неговите дъщери, външния министър Сергей Лавров и доста други лица.
Мирно съглашение с Украйна няма да постави завършек на тези наказания и Владимир Путин знае това. Вместо това той се обърна против руснаците, които се опълчиха на войната. " Руският народ постоянно ще може да разграничава същинските патриоти от сган и предатели ", сподели той.
Повече от 15 400 антивоенни протестиращи бяха арестувани и съвсем всички самостоятелни медии бяха заглушени.
Не е останала значима политическа съпротива, защото те или са избягали от страната, или в тази ситуация с опозиционния водач Алексей Навални - хвърлен в пандиза с години в наказателна колония със непоколебим режим.
Завръщането на империализма?
Заплашено е бъдещето на света и главен принцип на интернационалното право: Териториалната целокупност на държавите
Но след хиляди убити в разрушени градове и разселването на повече от 11 милиона души в Украйна и отвън нея, остават въпросите: каква е неговата цел и по какъв начин ще приключи тази война?
Каква бе задачата на Путин?
Първоначалната цел на съветския водач бе да завладее Украйна и да смъкна държавното управление й, като постави завършек на желанието да се причисли към западния защитителен алианс НАТО. Той не съумя да превземе столицата Киев и след месец неуспехи насочи упоритостите си към изтока и юга на Украйна.
Започвайки нашествието си на 24 февруари, той сподели на съветския народ, че задачата му е " демилитаризиране и денацификация на Украйна ", с цел да отбрани хората, подложени на това, което той назова " осем години на тормоз и геноцид от държавното управление на Украйна ".
Външният министър Сергей Лавров приказва за освобождението на Украйна от потисничеството. Демократично определеният президент на Украйна Володимир Зеленски сподели, че " врагът ме дефинира като цел номер едно; фамилията ми е цел номер две ".
Руският водач отхвърли да назова това настъпление или война и извърши закононарушение. Вместо това той употребява единствено " специфична военна интервенция ".
Твърденията за нацисти и геноцид в Украйна са изцяло неоснователни, само че са част от роман, повтарян от Русия от години. Москва даже направи спекулации, че Украйна основава мръсна бомба въз основата на плутоний.
Но Русия е тази, която в този момент е упрекната от интернационалната общественост в нарушавания на правата на индивида. Съединени американски щати и Канада отиват по-далеч и я упрекват в геноцид.
Колкото и неоправдана, тази война е основен миг. " Бъдещето на Русия и нейното бъдещо място в света са заложени на карта ", сподели шефът на външното разузнаване Сергей Наришкин.
След толкоз доста опустошения думите на съветския водач в този момент звучат кухо: " Нашият проект не е да окупираме украинска територия; ние не имаме намерение да постановяваме нищо на никого със мощ ".
Как се трансформираха задачите на Путин?
Месец след нашествието Русия разгласи, че главната й цел е " освобождението на Донбас " - в общи линии имайки поради източните райони на Украйна Луганск и Донецк. Повече от една трета от тази територия към този момент бе превзета от съветски прокси сили по време на война, която стартира през 2014 година, в този момент Русия желае да завладее цялата тази територия.
Кремъл твърди, че е " извършил като цяло " задачите на първата фаза на нашествието, която дефинира като доста понижаване на бойния капацитет на Украйна. Но от отдръпването на Русия от регионите към Киев излиза наяве, че понижава упоритостите си.
" Путин се нуждае от победа ", споделя Андрей Кортунов, началник на съветския съвет по интернационалните въпроси. " Поне той се нуждае от нещо, което да показа на своите гласоподаватели вкъщи като победа. Русия обичайно организира церемониал за Деня на успеха във Втората международна война на 9 май и това се възприема като краен период за съответни резултати ".
Руските публични лица не престават да приказват с измисления език на " денацификацията ", само че в този момент са фокусирани върху завладяването на двата огромни източни района и основаването на сухопътен кулоар по южното крайбрежие, на изток от Крим до съветската граница. Все още не е ясно дали се надяват да управляват целия южен регион Херсон и да завземат повече територия по черноморското крайбрежие на Украйна.
Ако въпреки всичко завладяват и двата източни района, има огромен късмет Путин да се опита да ги анексира, както направи с Крим през 2014 година Преди нашествието той призна целия Луганск и Донецк като принадлежащи към марионетните републики на Русия. Ръководителят на Луганск даже допусна, че в близко бъдеще ще се организира референдум - сходно на интернационално дискредитирания избор в Крим.
Освен военните цели на Кремъл, той предложи неутрална Украйна като вероятен компромис.
Достатъчен ли е неутралитетът за Путин?
Тази " неутрална, демилитаризирана " Украйна би имала, споделя Русия, своя лична войска и флот, по сходство на Австрия или Швеция - и двете са членки на Европейски Съюз.
Не е ясно дали това би било задоволително или какво би означавало. Австрия може да е неутрална, само че Швеция е необвързана и в този момент обмисля участие в НАТО.
Украинците предложиха неутралитет в подмяна на гаранции за сигурност от съдружниците. И въпреки всичко съветският водач от този момент сподели, че мирните договаряния са стигнали до задънена улица. Така че той към момента може да таи упоритости да върне Украйна в областта на въздействие на Русия и надалеч от нейните стремежи към Запада.
Откакто Украйна реализира самостоятелност през 1991 година, когато Съветският съюз се разпадна, тя последователно се обърна към Запада - Европейски Съюз и НАТО.
Руският водач се опита да обърне това, определяйки края на Съветския съюз като " раздробяване на историческа Русия ". Той твърди, че руснаците и украинците са един народ, отричайки дългата история на Украйна и виждайки днешната самостоятелна страна единствено като " антируски план ". " Украйна в никакъв случай не е имала постоянни обичаи на същинска държавност ", твърди той.
Именно неговият напън върху проруския водач на Украйна Виктор Янукович да не подписва съглашение с Европейския съюз през 2013 година докара до митинги, които в последна сметка смъкнаха украинския президент през февруари 2014 година
Тогава Русия завладя южния район на Украйна Крим и провокира сепаратистки протест на изток и война, която лиши живота на 14 000 души.
Докато се готвеше да нахлуе през февруари, той раздра неизпълненото спокойно съглашение от Минск от 2015 година и упрекна НАТО, че заплашва " нашето историческо бъдеще като нация ", потвърждавайки без съображение, че страните от НАТО желаят война в Крим.
Възможно ли е спокойно съглашение?
Президентът Путин не се е отказал от договарянията, които се организират с спирания от седмици. Единственият западен водач, който се е срещнал с него от началото на войната, австриецът Карл Нехамер, сподели, че е влезнал в " логиката на войната ".
Лидерът на Украйна съобщи, че макар зверствата, осъществени от съветските войски на украинска земя, той ще продължи да договаря, " тъй като в Украйна би трябвало да има мир. Ние сме в Европа през 21-ви век ".
Той към този момент одобри, че страната му няма да бъде призната в НАТО: " Това е истина и би трябвало да бъде приета ".
Докато Зеленски сподели, че " не желаеме да губим благоприятни условия, в случай че имаме такива, за дипломатическо решение ", той също по този начин предизвести, че в случай че Русия убие последните украински войски, които се бият в Мариупол, тогава мирните договаряния ще бъдат прекъснати.
По време на диалозите на 29 март Киев предложи следните условия: Украйна ще стане " неблокова (или необвързана) и неядрена " страна, без непознати военни бази или контингенти на нейна територия. Строги, правно обвързващи гаранции ще се изискват от страни като Обединеното кралство, Китай, Съединени американски щати, Турция, Франция, Канада, Италия, Полша и Израел да защитят неутрална Украйна при положение на офанзива. В рамките на три дни държавите-гаранти ще би трябвало да проведат съвещания и да застанат в отбрана на Украйна. На Украйна ще бъде позволено да се причисли към Европейския съюз. Украйна няма да влиза във военно-политически съюзи и всевъзможни интернационалните учения ще изискват единодушието на държавите-гаранти.
Опитът на Украйна за присъединение към НАТО (и ЕС) е залегнал в нейната конституция от 2019 година, тъй че всяка смяна ще изисква референдум няколко месеца по-късно.
Ами Крим и Изтока?
Трудно е да се види излаз от това. Ето за какво Украйна предлага да остави бъдещия статут на Крим на договаряния през идващите 15 години. Кремъл споделя, че Крим към този момент е съветска територия и съветската конституция не разрешава разискването на статута му с който и да било.
Що се отнася до източните региони, Киев споделя, че всички съветски войски ще изоставен украинска територия и бъдещето на следените от Русия региони ще бъде разисквано от двамата президенти като част от среща на върха за преустановяване на огъня.
Украйна в никакъв случай няма да се съгласи да отстъпи суверенна територия. Президентът Путин обаче няма да изостави каквито и да било териториални придобивки, реализирани по време на войната, изключително откакто заявената му цел е " освобождение " на източната част на Украйна.
Що се отнася до другите претенции на Русия, Украйна в никакъв случай не е приемала съществено апела на Москва за демилитаризация и настояването за " денацификация " е просто съветска агитация. По думите на външния министър на Украйна Дмитро Кулеба: " Това е полуда, от време на време даже те не могат да обяснят какво имат поради. "
Президентът Зеленски съобщи, че е подготвен да даде статут на съветския език, дружно с езиците на други прилежащи страни и не вижда това като главен проблем.
Какъв е казусът на Путин с НАТО?
За водача на Русия 30-членният защитителен боен съюз на Запада има една цел - да разцепи обществото в Русия и в последна сметка да го унищожи.
Преди войната той настоя НАТО да върне часовника обратно към 1997 година и да обърне разширението си на изток, като извади своите сили и военна инфраструктура от държавите-членки, които се причислиха към алианса от 1997 година и да не се разполагат " ударни оръжия покрай границите на Русия ". Това значи Централна Европа, Източна Европа и Балтийските страни.
В очите на президента Путин Западът е заречен още през 1990 година, че НАТО няма да се разшири " и сантиметър на изток ", само че все пак го направил.
Това обаче е преди разпадането на Съветския съюз, тъй че обещанието, обещано на тогавашния руски президент Михаил Горбачов, се отнася единствено за Източна Германия в подтекста на обединена Германия. Горбачов сподели по-късно, че " тематиката за разширението на НАТО в никакъв случай не е била обсъждана " по това време.
Има ли Путин въжделения оттатък Украйна?
Ако има, военните му неуспехи в Украйна може да са попарили всевъзможни по-широки упоритости отвън нейните граници. Неговата упоритост да върне НАТО в края на 90-те години на предишния век реализира противоположния резултат, като Финландия и Швеция желаят да се причислят към алианса.
След като станаха очевидци на желанието на Путин да опустошава европейски градове, с цел да реализира задачите си, западните водачи в този момент не си вършат илюзии. Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън го дефинира като военнопрестъпник и водачите на Германия и Франция виждат тази война като повратна точка в историята на Европа.
Германският канцлер Олаф Шолц има вяра, че " Путин желае да построи съветска империя... той желае фундаментално да предефинира статуквото в Европа в сходство със личната си визия. И не се тормози да употребява военна мощ за това. "
Татяна Становая от аналитичната RPolitik и Московския център Карнеги се притеснява от серпантина в нова борба от Студената война: " Много съществено имам вяра, че би трябвало да се подготвим за нов ултиматум към Запада, който ще бъде по-милитаризиран и нападателен, в сравнение с бихме могли да си въобразим. "
Какво следва за самата Русия?
Президентът Путин е замаян от мащаба на отговора на Запада на неговата инвазия - и е гневен. Украйна освен е снабдена с оръжие, само че и необятен набор от наказания заплашват да свият съветската стопанска система с 10% тази година.
Европейски Съюз, Съединени американски щати, Обединеното кралство и други западни страни са се насочили към съветската стопанска система по разнообразни способи:
Руската централна банка е замразила активите си и огромните банки са изключени от интернационалната мрежа за превод на заплащания SWIFT.
Съединени американски щати не разрешиха вноса на съветски нефт и газ; Европейски Съюз се стреми да понижи вноса на газ с две трети в границите на една година; и Обединеното кралство цели последователно да спре съветския нефт до края на 2022 година
Германия спря утвърждението на съветския газопровод " Северен поток 2 ", огромна инвестиция както от Русия, по този начин и от европейски компании.
На съветските самолетни компании е неразрешено да влизат във въздушното пространство над Европейски Съюз, Обединеното кралство, Съединени американски щати и Канада.
Лични наказания са наложени на президента Путин и неговите дъщери, външния министър Сергей Лавров и доста други лица.
Мирно съглашение с Украйна няма да постави завършек на тези наказания и Владимир Путин знае това. Вместо това той се обърна против руснаците, които се опълчиха на войната. " Руският народ постоянно ще може да разграничава същинските патриоти от сган и предатели ", сподели той.
Повече от 15 400 антивоенни протестиращи бяха арестувани и съвсем всички самостоятелни медии бяха заглушени.
Не е останала значима политическа съпротива, защото те или са избягали от страната, или в тази ситуация с опозиционния водач Алексей Навални - хвърлен в пандиза с години в наказателна колония със непоколебим режим.
Завръщането на империализма?
Заплашено е бъдещето на света и главен принцип на интернационалното право: Териториалната целокупност на държавите
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ