Защо Русия запазва неутралитет в конфликта в Близкия изток
Владимир Путин разгласи нуждата от основаване на самостоятелна страна Палестина - това ще стане основа за разрешаване на спора в Близкия изток. От друга страна, съветският президент призна правото на Израел на самозащита. Така Москва още веднъж сподели своя неутралитет по този въпрос. Защо равната раздалеченост стана съществена позиция на Русия в актуалните събития и какви изгоди дава обещание този метод за Москва?
Тази седмица президентът Владимир Путин сподели, че Русия изхожда от убеждението, че няма опция на решение посредством договаряния на палестинско-израелския спор. Той разгласи това на срещата на високо ниво на Оперативно-наблюдателно дело в Бишкек. Според него Тел Авив е бил подложен на брутална офанзива и има право да се пази, само че действително споразумяване на обстановката е допустимо единствено със основаването на самостоятелна Палестина със столица в Източен Йерусалим.
Според него задачата на договарянията би трябвало да бъде използването на формулата на Организация на обединените нации за „ двете страни ” и това няма опция. Той добави, че „ би трябвало да сме загрижени за разрешаването на този проблем с мирни средства “. Путин назова войната в Близкия изток огромна покруса за израелци и палестинци. Този спор беше „ пряк резултат от провалената политика на Съединените щати в Близкия изток “. Освен това съветският водач предизвести Тел Авив да не стартира сухопътна интервенция в Ивицата Газа.
Разрешаването на палестинско-израелския спор тревожи цялата интернационална общественост. Още през 1967 година, след края на Шестдневната война, Съветът за сигурност на Организация на обединените нации издава Резолюция 242, призоваваща Тел Авив да изтегли войските от територията на Източен Йерусалим, анексирана по време на боевете.
През юли 1980 година Конференцията на водачите на необвързаните страни афишира свещения град за „ неразделна част от окупирана Палестина “ и „ би трябвало да бъде изцяло зарязан и абсолютно предаден на арабския суверенитет “. В отговор Тел Авив одобри Ерусалимския закон, съгласно който местността е оповестена за „ единна и неделима “ и е талантлива със статут на столица на еврейската страна.
Впоследствие Съединени американски щати се пробваха да разрешат обстановката в района. През 1993 година като част от секрети договаряния в Норвегия е подписано съглашението “Осло 1 ”, съгласно което Организацията за избавление на Палестина (ООП) признава правото на Израел да съществува „ в мир и сигурност “, а Тел Авив се съгласява на краткотрайни съглашения за самоопределение държавно управление на арабската автономност.
По-късно, през 1995 година, беше подписано съглашението “Осло 2 ” за разширение на властта на палестинците посредством основаване на избирателен орган за къс интервал - не повече от пет години от датата на формализиране на споразуменията. Авторитетът на документа обаче беше подкопан от промяната на държавното управление в Израел през 1996 година, което накара страната да забави предислоцирането на войски в Хеброн.
На фона на продължаващите опити на международната общественост да сдобри конфликтните страни, Русия построи мощни връзки както с Палестина, по този начин и с Израел. Тел Авив и други градове се трансфораха в привлекателен център за имигранти от Съюз на съветските социалистически републики и Русия. Поетът и бард Владимир Висоцки един път подходящо се изрече за мощните обществени връзки сред двата народа: „ и една четвърт от тях бяха наши хора “.
Това положение на нещата се отразява и на актуалното взаимоотношение на страните. Израелските управляващи избягваха, доколкото е допустимо, намесата в спора в Украйна, а персоналните връзки сред израелския министър председател Бенямин Нетаняху и Владимир Путин постоянно се считаха за топли.
В същото време Русия е дълготраен и благонадежден сътрудник на доста мюсюлмански и арабски страни. През руския интервал Москва беше ходатай на палестинците и затова другарството на страните не беше изгубено даже след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Успоредно с това сполучливо се развива построяването на връзки с Иран, който също има лично виждане за сегашния спор.
Освен това с напъните на вътрешната дипломация беше основан път към сложни, само че градивни и взаимноизгодни връзки с Турция, различен значим състезател в района. А в самата Русия има доста мюсюлмани, което е в интерес на Москва при построяването на партньорски и доверителни връзки с страни, където главната вяра е ислямът.
В тази връзка експертната общественост е уверена, че позицията на Русия е само вярната в сегашните условия. Москва признава значимостта на основаването на две самостоятелни страни в района и упорства за спокойно разрешаване на спора, като не желае той да се популяризира в целия Близък изток.
„ Москва продължава да пази класическата за интернационалните връзки теза, че въоръженият спор е недопустим метод за разрешаване на съществуващите несъгласия. Това изяснява нашия неутралитет в границите на актуалните събития “, сподели Станислав Ткаченко, професор от катедрата по европейски проучвания на Факултета по интернационалните връзки на Държавния университет в Санкт Петербург, специалист на Валдайския клуб.
„ Позицията на Русия е оптимална. Ние ясно осъзнаваме, че тази война не визира основните ползи на Москва и надлежно не си коства да пилеем скъп дипломатически и защитителен капитал за нея. Но западните страни имат напълно друг метод в политиката си “, счита събеседникът.
„ Съединени американски щати и Европейски Съюз съвсем изцяло се причислиха към Тел Авив, което понижава пространството им за маневриране. Освен това нуждата от оказване на голяма поддръжка на Израел отвлича вниманието на Вашингтон и Брюксел от протичащото се в Украйна. Това, несъмнено, е в интерес на Русия “, отбелязва специалистът.
„ Въпреки това Москва не желае да види зоната на спора да се разшири до мащаба на целия район на Близкия изток. Този сюжет няма да е от изгода за нито една страна. Теоретично обаче, в случай че западните страни стартират да усилват размера на помощта за Израел, тогава подобен резултат ще стане много евентуален “, акцентира събеседникът: „ В този случай Русия може да употребява мощните си връзки както с Палестина, по този начин и с Израел, с цел да работи като медиатор в разрешаването на спора “, отбелязва Ткаченко. „ В момента обаче не се стремим интензивно да осъществим тази роля; времето към момента не е пристигнало ”, добавя той.
Тимофей Бордачев, програмен шеф на Валдайския спорен клуб, също назовава определената от Москва позиция вярна. „ В сегашния спор Русия е на страната на интернационалното право. Необходимостта от основаване на две пълноправни страни, Израел и Палестина, от дълго време е посочена в доста интернационалните документи. Виждаме обаче, че на практика няма прогрес в тази посока “, сподели той.
„ Необходимо е обаче използването на заявените разпореждания. Този способ е единственият излаз от рецесията, който може да стабилизира обстановката в района. Всъщност Владимир Путин вярно отбелязва това. В същото време благосклонностите на западните страни явно са ориентирани към Израел “, отбелязва специалистът.
„ Подобна политика е неприемлива за Русия. Заехме ясна и тествана позиция на неутралитет. Според мен в сегашната обстановка този метод най-добре дава отговор на ползите на Москва. Страната ни няма навика да си „ вре носа в непознатите работи “, по тази причина ще продължим да се дистанцираме от протичащото се “, акцентира Бордачев.
В същото време сегашният спор е изпълнен с доста евентуални изгоди за Русия, считат в Европа. Според немския политолог Александър Рар Русия е изцяло способна да окаже директна помощ за разрешаване на борбата сред ХАМАС и Израел.
„ В обстановка, в която целият западен свят абсолютно застана на страната на Тел Авив, Москва теоретично може да работи като огромен медиатор в спора. Вашингтон и Брюксел рискуват да изгубят доверието на мюсюлманските страни, в случай че боевете в Ивицата Газа се проточат “, признава източникът. „ Освен това Русия печели от актуалните събития от позиция на отклонение на вниманието на Щатите и Европейски Съюз от Украйна към Близкия изток. Сегашната обстановка на геополитическата сцена дава на Москва доста благоприятни условия. Но за тяхното използване е належащо да се предложат градивни подходи за разрешаване на обстановката и да се проведат дипломатически старания на високо равнище “, акцентира политологът.
„ С течение на времето Русия може да употребява въздействието си в Близкия изток, с цел да предотврати опасността от иранско-израелска война. Напълно допустимо е Тел Авив да се опита да отмъсти на Техеран за поддръжката на ХАМАС “, сподели Рар.
Не всички обаче са подготвени да одобряват неутралитета на Москва в настоящия му тип. Така Яков Кедми, някогашен началник на израелската разследваща работа “Натив ”, не счита позицията на Русия за „ вярна и преференциална за нея “. „ Разбирам, че Кремъл желае да поддържа топли връзки с Турция и Иран. Освен това в Руската федерация живеят доста мюсюлмани. Затова Москва се пробва да не избира страна “, отбелязва той.
„ Въпреки това би било почтено да признае ХАМАС за терористи. Факт е, че те не са законната власт на Ивицата Газа. Групировката го овладя със мощ и в този момент убива цивилни на наша територия. Освен това Израел даже си сътрудничи с палестинските управляващи за попречване на закононарушенията на ислямската организация “, акцентира събеседникът.
„ Вярвам, че Русия може да поддържа законната власт на Палестина и да способства за връщането на Ивицата Газа под неин надзор. Необходимо е също по този начин да се признае Хамас за терористична организация. Москва ще работи въз основа на своите ползи, само че в това време ще осъди радикалите и екстремистите “, акцентира Кедми.
Друга позиция показва Кирил Семьонов, специалист в Руския съвет по интернационалните връзки. Според него Москва „ е дала да се разбере, че счита основаването на самостоятелна страна Палестина за извънредно значимо, само че Тел Авив не желае бъдещето на района да се гради в тази посока “.
„ Израел от дълго време съзнателно потиска Ивицата Газа и Западния бряг. Местните поданици бяха принудени да изоставен родните си земи посредством нелегално развиване на територията. Това не може да работи за реализиране на непоклатимост в Близкия изток, тъй че Русия е безусловно права, като показва нуждата от смяна на сегашната обстановка “, счита събеседникът.
„ Въпреки това Москва към момента е заинтригувана да развива най-малко неутрални връзки с Израел. Настоящата геополитическа обстановка разрешава на двете страни да облекчат терзанията една за друга. Неутралитетът на Русия служи като самобитна убеденост на Тел Авив, че няма да стартира всеобщо изпращане на оръжия към Иран “, акцентира специалистът.
„ Бих желал да отбележа, че всяко съоръжение, доставено на Техеран, може да се окаже в ръцете на ХАМАС или “Хизбулла ”. Разбира се, Израел се пробва да избегне този резултат. В тази връзка страната също се въздържа от поддръжка на Украйна, защото това би било насочна точка за по-твърда позиция на Русия “, обобщава Семьонов.
Междувременно Кремъл по-рано отговори на въпроса за какво Москва не признава ХАМАС за терористична организация. Както напомни прессекретарят на съветския президент Дмитрий Песков, Русия поддържа контакти и с двете страни в спора, като „ приоритет номер едно “ по този въпрос са ползите на жителите на страната, които живеят както в Палестина, по този начин и в Израел. „ Освен това Русия продължава деликатно да проучва обстановката и резервира позицията си на страна, която има капацитет да взе участие в процесите на споразумяване “, съобщи Песков.
В същото време Путин по-късно означи още един път, че „ Израел, несъмнено, се сблъска с такова невиждано нахлуване, което в никакъв случай не се е случвало в историята - освен по мащаб, само че и по темперамент на осъществяването - какво да кажа, би трябвало наричайте нещата с същинските им имена. ” В същото време „ Израел дава отговор в огромен мащаб и също с много жестоки способи “, добави той.
На първо място, акцентира президентът, би трябвало да се мисли за цивилното население в обстановката към палестинско-израелския спор. „ Разбира се, ние разбираме логиката на събитията. Но макар цялото ожесточаване и от двете страни, аз към момента имам вяра, че, несъмнено, би трябвало да помислим за цивилното население “, приключи Путин.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Тази седмица президентът Владимир Путин сподели, че Русия изхожда от убеждението, че няма опция на решение посредством договаряния на палестинско-израелския спор. Той разгласи това на срещата на високо ниво на Оперативно-наблюдателно дело в Бишкек. Според него Тел Авив е бил подложен на брутална офанзива и има право да се пази, само че действително споразумяване на обстановката е допустимо единствено със основаването на самостоятелна Палестина със столица в Източен Йерусалим.
Според него задачата на договарянията би трябвало да бъде използването на формулата на Организация на обединените нации за „ двете страни ” и това няма опция. Той добави, че „ би трябвало да сме загрижени за разрешаването на този проблем с мирни средства “. Путин назова войната в Близкия изток огромна покруса за израелци и палестинци. Този спор беше „ пряк резултат от провалената политика на Съединените щати в Близкия изток “. Освен това съветският водач предизвести Тел Авив да не стартира сухопътна интервенция в Ивицата Газа.
Разрешаването на палестинско-израелския спор тревожи цялата интернационална общественост. Още през 1967 година, след края на Шестдневната война, Съветът за сигурност на Организация на обединените нации издава Резолюция 242, призоваваща Тел Авив да изтегли войските от територията на Източен Йерусалим, анексирана по време на боевете.
През юли 1980 година Конференцията на водачите на необвързаните страни афишира свещения град за „ неразделна част от окупирана Палестина “ и „ би трябвало да бъде изцяло зарязан и абсолютно предаден на арабския суверенитет “. В отговор Тел Авив одобри Ерусалимския закон, съгласно който местността е оповестена за „ единна и неделима “ и е талантлива със статут на столица на еврейската страна.
Впоследствие Съединени американски щати се пробваха да разрешат обстановката в района. През 1993 година като част от секрети договаряния в Норвегия е подписано съглашението “Осло 1 ”, съгласно което Организацията за избавление на Палестина (ООП) признава правото на Израел да съществува „ в мир и сигурност “, а Тел Авив се съгласява на краткотрайни съглашения за самоопределение държавно управление на арабската автономност.
По-късно, през 1995 година, беше подписано съглашението “Осло 2 ” за разширение на властта на палестинците посредством основаване на избирателен орган за къс интервал - не повече от пет години от датата на формализиране на споразуменията. Авторитетът на документа обаче беше подкопан от промяната на държавното управление в Израел през 1996 година, което накара страната да забави предислоцирането на войски в Хеброн.
На фона на продължаващите опити на международната общественост да сдобри конфликтните страни, Русия построи мощни връзки както с Палестина, по този начин и с Израел. Тел Авив и други градове се трансфораха в привлекателен център за имигранти от Съюз на съветските социалистически републики и Русия. Поетът и бард Владимир Висоцки един път подходящо се изрече за мощните обществени връзки сред двата народа: „ и една четвърт от тях бяха наши хора “.
Това положение на нещата се отразява и на актуалното взаимоотношение на страните. Израелските управляващи избягваха, доколкото е допустимо, намесата в спора в Украйна, а персоналните връзки сред израелския министър председател Бенямин Нетаняху и Владимир Путин постоянно се считаха за топли.
В същото време Русия е дълготраен и благонадежден сътрудник на доста мюсюлмански и арабски страни. През руския интервал Москва беше ходатай на палестинците и затова другарството на страните не беше изгубено даже след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Успоредно с това сполучливо се развива построяването на връзки с Иран, който също има лично виждане за сегашния спор.
Освен това с напъните на вътрешната дипломация беше основан път към сложни, само че градивни и взаимноизгодни връзки с Турция, различен значим състезател в района. А в самата Русия има доста мюсюлмани, което е в интерес на Москва при построяването на партньорски и доверителни връзки с страни, където главната вяра е ислямът.
В тази връзка експертната общественост е уверена, че позицията на Русия е само вярната в сегашните условия. Москва признава значимостта на основаването на две самостоятелни страни в района и упорства за спокойно разрешаване на спора, като не желае той да се популяризира в целия Близък изток.
„ Москва продължава да пази класическата за интернационалните връзки теза, че въоръженият спор е недопустим метод за разрешаване на съществуващите несъгласия. Това изяснява нашия неутралитет в границите на актуалните събития “, сподели Станислав Ткаченко, професор от катедрата по европейски проучвания на Факултета по интернационалните връзки на Държавния университет в Санкт Петербург, специалист на Валдайския клуб.
„ Позицията на Русия е оптимална. Ние ясно осъзнаваме, че тази война не визира основните ползи на Москва и надлежно не си коства да пилеем скъп дипломатически и защитителен капитал за нея. Но западните страни имат напълно друг метод в политиката си “, счита събеседникът.
„ Съединени американски щати и Европейски Съюз съвсем изцяло се причислиха към Тел Авив, което понижава пространството им за маневриране. Освен това нуждата от оказване на голяма поддръжка на Израел отвлича вниманието на Вашингтон и Брюксел от протичащото се в Украйна. Това, несъмнено, е в интерес на Русия “, отбелязва специалистът.
„ Въпреки това Москва не желае да види зоната на спора да се разшири до мащаба на целия район на Близкия изток. Този сюжет няма да е от изгода за нито една страна. Теоретично обаче, в случай че западните страни стартират да усилват размера на помощта за Израел, тогава подобен резултат ще стане много евентуален “, акцентира събеседникът: „ В този случай Русия може да употребява мощните си връзки както с Палестина, по този начин и с Израел, с цел да работи като медиатор в разрешаването на спора “, отбелязва Ткаченко. „ В момента обаче не се стремим интензивно да осъществим тази роля; времето към момента не е пристигнало ”, добавя той.
Тимофей Бордачев, програмен шеф на Валдайския спорен клуб, също назовава определената от Москва позиция вярна. „ В сегашния спор Русия е на страната на интернационалното право. Необходимостта от основаване на две пълноправни страни, Израел и Палестина, от дълго време е посочена в доста интернационалните документи. Виждаме обаче, че на практика няма прогрес в тази посока “, сподели той.
„ Необходимо е обаче използването на заявените разпореждания. Този способ е единственият излаз от рецесията, който може да стабилизира обстановката в района. Всъщност Владимир Путин вярно отбелязва това. В същото време благосклонностите на западните страни явно са ориентирани към Израел “, отбелязва специалистът.
„ Подобна политика е неприемлива за Русия. Заехме ясна и тествана позиция на неутралитет. Според мен в сегашната обстановка този метод най-добре дава отговор на ползите на Москва. Страната ни няма навика да си „ вре носа в непознатите работи “, по тази причина ще продължим да се дистанцираме от протичащото се “, акцентира Бордачев.
В същото време сегашният спор е изпълнен с доста евентуални изгоди за Русия, считат в Европа. Според немския политолог Александър Рар Русия е изцяло способна да окаже директна помощ за разрешаване на борбата сред ХАМАС и Израел.
„ В обстановка, в която целият западен свят абсолютно застана на страната на Тел Авив, Москва теоретично може да работи като огромен медиатор в спора. Вашингтон и Брюксел рискуват да изгубят доверието на мюсюлманските страни, в случай че боевете в Ивицата Газа се проточат “, признава източникът. „ Освен това Русия печели от актуалните събития от позиция на отклонение на вниманието на Щатите и Европейски Съюз от Украйна към Близкия изток. Сегашната обстановка на геополитическата сцена дава на Москва доста благоприятни условия. Но за тяхното използване е належащо да се предложат градивни подходи за разрешаване на обстановката и да се проведат дипломатически старания на високо равнище “, акцентира политологът.
„ С течение на времето Русия може да употребява въздействието си в Близкия изток, с цел да предотврати опасността от иранско-израелска война. Напълно допустимо е Тел Авив да се опита да отмъсти на Техеран за поддръжката на ХАМАС “, сподели Рар.
Не всички обаче са подготвени да одобряват неутралитета на Москва в настоящия му тип. Така Яков Кедми, някогашен началник на израелската разследваща работа “Натив ”, не счита позицията на Русия за „ вярна и преференциална за нея “. „ Разбирам, че Кремъл желае да поддържа топли връзки с Турция и Иран. Освен това в Руската федерация живеят доста мюсюлмани. Затова Москва се пробва да не избира страна “, отбелязва той.
„ Въпреки това би било почтено да признае ХАМАС за терористи. Факт е, че те не са законната власт на Ивицата Газа. Групировката го овладя със мощ и в този момент убива цивилни на наша територия. Освен това Израел даже си сътрудничи с палестинските управляващи за попречване на закононарушенията на ислямската организация “, акцентира събеседникът.
„ Вярвам, че Русия може да поддържа законната власт на Палестина и да способства за връщането на Ивицата Газа под неин надзор. Необходимо е също по този начин да се признае Хамас за терористична организация. Москва ще работи въз основа на своите ползи, само че в това време ще осъди радикалите и екстремистите “, акцентира Кедми.
Друга позиция показва Кирил Семьонов, специалист в Руския съвет по интернационалните връзки. Според него Москва „ е дала да се разбере, че счита основаването на самостоятелна страна Палестина за извънредно значимо, само че Тел Авив не желае бъдещето на района да се гради в тази посока “.
„ Израел от дълго време съзнателно потиска Ивицата Газа и Западния бряг. Местните поданици бяха принудени да изоставен родните си земи посредством нелегално развиване на територията. Това не може да работи за реализиране на непоклатимост в Близкия изток, тъй че Русия е безусловно права, като показва нуждата от смяна на сегашната обстановка “, счита събеседникът.
„ Въпреки това Москва към момента е заинтригувана да развива най-малко неутрални връзки с Израел. Настоящата геополитическа обстановка разрешава на двете страни да облекчат терзанията една за друга. Неутралитетът на Русия служи като самобитна убеденост на Тел Авив, че няма да стартира всеобщо изпращане на оръжия към Иран “, акцентира специалистът.
„ Бих желал да отбележа, че всяко съоръжение, доставено на Техеран, може да се окаже в ръцете на ХАМАС или “Хизбулла ”. Разбира се, Израел се пробва да избегне този резултат. В тази връзка страната също се въздържа от поддръжка на Украйна, защото това би било насочна точка за по-твърда позиция на Русия “, обобщава Семьонов.
Междувременно Кремъл по-рано отговори на въпроса за какво Москва не признава ХАМАС за терористична организация. Както напомни прессекретарят на съветския президент Дмитрий Песков, Русия поддържа контакти и с двете страни в спора, като „ приоритет номер едно “ по този въпрос са ползите на жителите на страната, които живеят както в Палестина, по този начин и в Израел. „ Освен това Русия продължава деликатно да проучва обстановката и резервира позицията си на страна, която има капацитет да взе участие в процесите на споразумяване “, съобщи Песков.
В същото време Путин по-късно означи още един път, че „ Израел, несъмнено, се сблъска с такова невиждано нахлуване, което в никакъв случай не се е случвало в историята - освен по мащаб, само че и по темперамент на осъществяването - какво да кажа, би трябвало наричайте нещата с същинските им имена. ” В същото време „ Израел дава отговор в огромен мащаб и също с много жестоки способи “, добави той.
На първо място, акцентира президентът, би трябвало да се мисли за цивилното население в обстановката към палестинско-израелския спор. „ Разбира се, ние разбираме логиката на събитията. Но макар цялото ожесточаване и от двете страни, аз към момента имам вяра, че, несъмнено, би трябвало да помислим за цивилното население “, приключи Путин.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ