Останах инвалид и без пари. Как Русия праща наборни войници в Украйна, въпреки че е незаконно
Владимир Путин нееднократно е обещавал, че наборниците – млади мъже, които отбиват наложителната си военна работа, няма да бъдат изпращани на фронта в Украйна. Но има сигнали, че се случва тъкмо противоположното. Пример за това е историята на 19-годишния Александър от Сибир.
През декември 2023 година, дружно с десетки хиляди други 18-годишни мъже, Александър от сибирския град Улан-Уде е извикан за наложителна военна работа в съветските въоръжени сили.
Четири месеца по-късно той се озовава на границата на Русия с Украйна - копае окопи. А не след дълго се оказва, че крие в тези окопи, изправен против украински войски и офанзиви на дронове камикадзе.
Оказа се, че съм изпратен в бойна зона в нарушаване на закона, без аз да го желая.
„ Оказа се, че съм изпратен в бойна зона в нарушаване на закона, без аз да го желая “, сподели той в за „ Сибирски действителности “, план на Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL), предишния месец.
Историята на Александър – който изиска фамилното му име да не се разгласява, с цел да избегне гонене от управляващите – илюстрира процедура, която опонира на закона.
Изпращане на наборни бойци в борба.
Руският президент Владимир Путин отхвърля да има такава процедура, откогато Русия атакува Украйна през февруари 2022 година
С навлизането на пълномащабната война в четвъртата ѝ година, съветските войски не престават да търпят огромни загуби – до 750 000 убити и ранени съгласно разнообразни самостоятелни оценки. Броят им се усилва с настъпването на пролетта, когато бойните дейности се ускоряват.
Въпреки жертвите Русия съумява да поддържа темпото на офанзивите си. Тя разчита на попълнения в армията си по няколко линии: мобилизирани хора от резерва; хора, които подписват контракти за доброволна служба; задгранични наемници или чужденци, изпратени от своите страни (например Северна Корея); наказани нарушители, пуснати от пандизите.
Високите за съветските стандарти заплати и компенсации за бойна работа водят до непрекъснат поток от мъже, изпращани на фронта.
Но съветският закон не разрешава наборниците – мъже най-вече на възраст към 18 години , които отбиват едногодишна наложителна военна работа – да служат в бойни зони. На първо място това значи Украйна.
Путин неведнъж е обещавал, че наборните бойци няма да бъдат изпращани да се бият.
Но те могат да бъдат привлечени за осъществяване на задания в тила, като да вземем за пример логистична или строителна работа, надалеч от дейните бойни зони. Някои от тези наборници най-после се озовават на фронта като Александър.
Те могат също по този начин да бъдат уверени - или принудени - да подпишат контракти за присъединяване в бойни дейности единствено след четири месеца главно образование. Често новобранците не схващат изцяло какво подписват, настояват деятели и юристи.
Миналото лято украинските сили нахлуха в съветската Курска област , като претрупаха едва предпазените гранични и погранични войски, елементи на Националната армия и други войски. По време на нашествието бяха пленени или изчезнаха и десетки наборни бойци. По данни на осведомителната организация „ Вьорстка “ минимум 25 души са били убити.
Александър не е бил измежду тях с помощта на шанса си.
Местни военни прокурори и чиновниците от локалния център за набиране на военнослужещи не бяха открити за коментар по случая на Александър.
„ Легнахме и чакахме няколко часа “
Александър споделя пред RFE/RL, че е бил извикан да отбие постоянната си работа през есента на 2023 година Постъпил е като редови войник през декември същата година, като в началото е прекарвал по-голямата част от времето си в Амурска област , на границата с Китай.
Причислен е към поделение на железопътните войски - логистична мощ, която координира влакове, на които съветската войска разчита за военни доставки.
Няколко пъти тренирахме по цели и това беше всичко.
„ Що се отнася до образованието, няколко пъти тренирахме по цели и това беше всичко. Не е имало особено образование “, споделя той.
През април 2024 година незнаен брой новобранци от неговата подготвителна база са изпратени на събирателен пункт и по-късно в Брянск - съветска област, граничеща с Украйна.
Александър споделя, че в началото на него и на ротата му от осем души е било подредено да копаят бункери за Граничната защита - обособена военна част, която се занимава с запазване на съветската граница.
„ В региона нямаше никой различен с изключение на наборни бойци. Дори командирът на отряда ни беше наборник като нас, останалите седем. Той просто учеше във военно учебно заведение преди армията “, споделя Александър.
През август предходната година, когато украинските войски нахлуват в съветската Курска област, целият батальон на Александър е в Брянск. На 6 август подразделението му е приведено в бойна подготвеност. Две други роти причисляват.
„ Бързо изкопахме дребни окопи и по-късно просто седнахме там. Това е. “, споделя той.
Старшите офицери, споделя Александър, заповядали на наборниците да заемат предни позиции, най-близо до границата. Зад тях, във вторите отбранителни линии, се намирали професионални бойци и по-добро съоръжение.
Не можехме да избягаме назад – нашите лични хора щяха да ни гръмнат.
На новобранците е било неразрешено да вършат каквото и да е непланирано оттегляне.
„ Веднъж бяхме под обстрел в продължение на няколко часа. Бяхме изпратени на разследваща задача и тогава излязоха украинските въоръжени сили. Не можехме да избягаме назад – нашите лични хора щяха да ни гръмнат, че сме издали местоположението си. Легнахме и чакахме няколко часа “, споделя той.
И прибавя, че по време на офанзивата е получил пострадване – разтърсване на мозъка, петото му по ред.
Вратичка в закона
Руските публични лица отхвърлят да признаят, че наборни бойци в действителност попадат в бойни дейности на фронта в Украйна в нарушаване на закона. Но това е обществена загадка, изключително измежду фамилиите на военнослужещите.
Законовата възбрана за изпращане на наборни бойци в сражения има малка врата – единствено след четири месеца мъжете могат да подпишат контракти, с които на процедура стават доброволци за пълноценна работа, в това число за присъединяване в бойни дейности.
Има сигнали, че офицерите и чиновниците по набиране на военнослужещи постоянно принуждават наборниците да подписват контракти, без да им дават цялостна информация. Няма и опция за отвод.
През октомври предходната година няколко наборни бойци от съветска танкова дивизия получиха 305 000 рубли (3600 долара) обезщетение, откакто се оплакаха, че са подписали подправени контракти с Министерството на защитата.
Александър споделя, че не е подписвал подобен доброволчески контракт.
През октомври 2024 година Александър още веднъж е ранен, когато откъс от взривил се дрон го улучва в левия крайник. Прехвърлен е от фронта във военна клиника.
По думите му военните лекари не са желали да му слагат точна диагноза, тъй като е наборник, а пострадването е било от присъединяване в бойни дейности. Вярна диагноза би документирала противозаконната процедура, само че неналичието и значи, че наборникът няма право на в допълнение заплащане за това, че е ранен на фронта.
Александър е освободен от наборна военна работа в края на 2024 година
„ В началото въобще не можех да вървя “, споделя той. „ Можех единствено да подрипвам, доколкото ми беше допустимо. Заздравя малко, след това си купих бастун “.
„ Държаха ме в болничното заведение, до момента в който ме демобилизираха. Останах неработоспособен. А също и без пари “, прибавя Александър. „ Имам и пристъпи на суматоха. Когато чуя мощен тон, незабавно стартирам да се оглеждам за дронове “.
Сега той възнамерява да подаде тъжба до военната прокуратура в Русия.
През декември 2023 година, дружно с десетки хиляди други 18-годишни мъже, Александър от сибирския град Улан-Уде е извикан за наложителна военна работа в съветските въоръжени сили.
Четири месеца по-късно той се озовава на границата на Русия с Украйна - копае окопи. А не след дълго се оказва, че крие в тези окопи, изправен против украински войски и офанзиви на дронове камикадзе.
Оказа се, че съм изпратен в бойна зона в нарушаване на закона, без аз да го желая.
„ Оказа се, че съм изпратен в бойна зона в нарушаване на закона, без аз да го желая “, сподели той в за „ Сибирски действителности “, план на Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL), предишния месец.
Историята на Александър – който изиска фамилното му име да не се разгласява, с цел да избегне гонене от управляващите – илюстрира процедура, която опонира на закона.
Изпращане на наборни бойци в борба.
Руският президент Владимир Путин отхвърля да има такава процедура, откогато Русия атакува Украйна през февруари 2022 година
С навлизането на пълномащабната война в четвъртата ѝ година, съветските войски не престават да търпят огромни загуби – до 750 000 убити и ранени съгласно разнообразни самостоятелни оценки. Броят им се усилва с настъпването на пролетта, когато бойните дейности се ускоряват.
Въпреки жертвите Русия съумява да поддържа темпото на офанзивите си. Тя разчита на попълнения в армията си по няколко линии: мобилизирани хора от резерва; хора, които подписват контракти за доброволна служба; задгранични наемници или чужденци, изпратени от своите страни (например Северна Корея); наказани нарушители, пуснати от пандизите.
Високите за съветските стандарти заплати и компенсации за бойна работа водят до непрекъснат поток от мъже, изпращани на фронта.
Но съветският закон не разрешава наборниците – мъже най-вече на възраст към 18 години , които отбиват едногодишна наложителна военна работа – да служат в бойни зони. На първо място това значи Украйна.
Путин неведнъж е обещавал, че наборните бойци няма да бъдат изпращани да се бият.
Но те могат да бъдат привлечени за осъществяване на задания в тила, като да вземем за пример логистична или строителна работа, надалеч от дейните бойни зони. Някои от тези наборници най-после се озовават на фронта като Александър.
Те могат също по този начин да бъдат уверени - или принудени - да подпишат контракти за присъединяване в бойни дейности единствено след четири месеца главно образование. Често новобранците не схващат изцяло какво подписват, настояват деятели и юристи.
Миналото лято украинските сили нахлуха в съветската Курска област , като претрупаха едва предпазените гранични и погранични войски, елементи на Националната армия и други войски. По време на нашествието бяха пленени или изчезнаха и десетки наборни бойци. По данни на осведомителната организация „ Вьорстка “ минимум 25 души са били убити.
Александър не е бил измежду тях с помощта на шанса си.
Местни военни прокурори и чиновниците от локалния център за набиране на военнослужещи не бяха открити за коментар по случая на Александър.
„ Легнахме и чакахме няколко часа “
Александър споделя пред RFE/RL, че е бил извикан да отбие постоянната си работа през есента на 2023 година Постъпил е като редови войник през декември същата година, като в началото е прекарвал по-голямата част от времето си в Амурска област , на границата с Китай.
Причислен е към поделение на железопътните войски - логистична мощ, която координира влакове, на които съветската войска разчита за военни доставки.
Няколко пъти тренирахме по цели и това беше всичко.
„ Що се отнася до образованието, няколко пъти тренирахме по цели и това беше всичко. Не е имало особено образование “, споделя той.
През април 2024 година незнаен брой новобранци от неговата подготвителна база са изпратени на събирателен пункт и по-късно в Брянск - съветска област, граничеща с Украйна.
Александър споделя, че в началото на него и на ротата му от осем души е било подредено да копаят бункери за Граничната защита - обособена военна част, която се занимава с запазване на съветската граница.
„ В региона нямаше никой различен с изключение на наборни бойци. Дори командирът на отряда ни беше наборник като нас, останалите седем. Той просто учеше във военно учебно заведение преди армията “, споделя Александър.
През август предходната година, когато украинските войски нахлуват в съветската Курска област, целият батальон на Александър е в Брянск. На 6 август подразделението му е приведено в бойна подготвеност. Две други роти причисляват.
„ Бързо изкопахме дребни окопи и по-късно просто седнахме там. Това е. “, споделя той.
Старшите офицери, споделя Александър, заповядали на наборниците да заемат предни позиции, най-близо до границата. Зад тях, във вторите отбранителни линии, се намирали професионални бойци и по-добро съоръжение.
Не можехме да избягаме назад – нашите лични хора щяха да ни гръмнат.
На новобранците е било неразрешено да вършат каквото и да е непланирано оттегляне.
„ Веднъж бяхме под обстрел в продължение на няколко часа. Бяхме изпратени на разследваща задача и тогава излязоха украинските въоръжени сили. Не можехме да избягаме назад – нашите лични хора щяха да ни гръмнат, че сме издали местоположението си. Легнахме и чакахме няколко часа “, споделя той.
И прибавя, че по време на офанзивата е получил пострадване – разтърсване на мозъка, петото му по ред.
Вратичка в закона
Руските публични лица отхвърлят да признаят, че наборни бойци в действителност попадат в бойни дейности на фронта в Украйна в нарушаване на закона. Но това е обществена загадка, изключително измежду фамилиите на военнослужещите.
Законовата възбрана за изпращане на наборни бойци в сражения има малка врата – единствено след четири месеца мъжете могат да подпишат контракти, с които на процедура стават доброволци за пълноценна работа, в това число за присъединяване в бойни дейности.
Има сигнали, че офицерите и чиновниците по набиране на военнослужещи постоянно принуждават наборниците да подписват контракти, без да им дават цялостна информация. Няма и опция за отвод.
През октомври предходната година няколко наборни бойци от съветска танкова дивизия получиха 305 000 рубли (3600 долара) обезщетение, откакто се оплакаха, че са подписали подправени контракти с Министерството на защитата.
Александър споделя, че не е подписвал подобен доброволчески контракт.
През октомври 2024 година Александър още веднъж е ранен, когато откъс от взривил се дрон го улучва в левия крайник. Прехвърлен е от фронта във военна клиника.
По думите му военните лекари не са желали да му слагат точна диагноза, тъй като е наборник, а пострадването е било от присъединяване в бойни дейности. Вярна диагноза би документирала противозаконната процедура, само че неналичието и значи, че наборникът няма право на в допълнение заплащане за това, че е ранен на фронта.
Александър е освободен от наборна военна работа в края на 2024 година
„ В началото въобще не можех да вървя “, споделя той. „ Можех единствено да подрипвам, доколкото ми беше допустимо. Заздравя малко, след това си купих бастун “.
„ Държаха ме в болничното заведение, до момента в който ме демобилизираха. Останах неработоспособен. А също и без пари “, прибавя Александър. „ Имам и пристъпи на суматоха. Когато чуя мощен тон, незабавно стартирам да се оглеждам за дронове “.
Сега той възнамерява да подаде тъжба до военната прокуратура в Русия.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ