Путин е искал да се присъедини към НАТО
Владимир Путин искаше Русия да се причисли към НАТО, само че не искаше страната му да минава през нормалния развой на кандидатстване и да стои наред „ с доста страни, които нямат значение “, съгласно някогашен общоприет секретар на трансатлантическия алианс.
Джордж Робъртсън, някогашен министър на защитата на Англия, който ръководеше НАТО сред 1999 и 2004 година, сподели, че на първата им среща Путин е направил ясни знаци, че желае Русия да бъде част от Западна Европа.
„ Те желаеха да бъдат част от този сигурен, постоянен проспериращ Запад, от който Русия стоеше встрани по това време “, сподели той.
Робъртсън напомни ранна среща с Путин, който стана съветски президент през 2000 г.
„ Путин сподели: „ Кога ще ни поканите да се присъединим към НАТО? “ И аз споделих: „ Е, ние не каним хората да се причислят към НАТО, те аплайват за присъединение към НАТО. “ И той отвърна: „ Е, ние не стоим на опашка с доста страни, които нямат значение. “
Разказът на Робъртсън дава отговор на това, което Путин сподели на починалия Дейвид Фрост в изявление за Би Би Си малко преди да встъпи в служба като съветски президент преди повече от 21 години. Путин сподели на Фрост, че няма да изключи присъединението към НАТО, „ в случай че и когато възгледите на Русия се вземат поради като тези на пълноправен сътрудник “.
Той сподели на Фрост, че му е мъчно да си показа НАТО като зложелател. „ Русия е част от европейската просвета. И не мога да си показва личната си страна в изолираност от Европа и това, което постоянно назоваваме цивилизован свят. ”
Коментарите на лорд Робъртсън за подкаста One Decision, който е воден от Мишел Косински, някогашен публицист на CNN, и сър Ричард Диърлов, някогашен началник на английското разузнаване MI6, акцентират по какъв начин светогледът на Путин се е развил по време на неговите 21 години (почти) непрестанно ръководство на Русия.
След уличните митинги на Оранжевата гражданска война в Украйна през 2004 година Путин стана все по-подозрителен към Запада, който упреква за финансирането на продемократични неправителствени организации.
Той беше в допълнение ядосан от продължаващата агресия на НАТО в Централна и Източна Европа: Румъния, България, Словакия, Словения, Латвия, Естония и Литва избраха да се причислят към алианса през 2004 г.; Хърватия и Албания последваха през 2009 г.
На Грузия и Украйна беше дадено участие през 2008 година, само че останаха отвън нея, пише bloombergtv.bg.
Джордж Робъртсън, някогашен министър на защитата на Англия, който ръководеше НАТО сред 1999 и 2004 година, сподели, че на първата им среща Путин е направил ясни знаци, че желае Русия да бъде част от Западна Европа.
„ Те желаеха да бъдат част от този сигурен, постоянен проспериращ Запад, от който Русия стоеше встрани по това време “, сподели той.
Робъртсън напомни ранна среща с Путин, който стана съветски президент през 2000 г.
„ Путин сподели: „ Кога ще ни поканите да се присъединим към НАТО? “ И аз споделих: „ Е, ние не каним хората да се причислят към НАТО, те аплайват за присъединение към НАТО. “ И той отвърна: „ Е, ние не стоим на опашка с доста страни, които нямат значение. “
Разказът на Робъртсън дава отговор на това, което Путин сподели на починалия Дейвид Фрост в изявление за Би Би Си малко преди да встъпи в служба като съветски президент преди повече от 21 години. Путин сподели на Фрост, че няма да изключи присъединението към НАТО, „ в случай че и когато възгледите на Русия се вземат поради като тези на пълноправен сътрудник “.
Той сподели на Фрост, че му е мъчно да си показа НАТО като зложелател. „ Русия е част от европейската просвета. И не мога да си показва личната си страна в изолираност от Европа и това, което постоянно назоваваме цивилизован свят. ”
Коментарите на лорд Робъртсън за подкаста One Decision, който е воден от Мишел Косински, някогашен публицист на CNN, и сър Ричард Диърлов, някогашен началник на английското разузнаване MI6, акцентират по какъв начин светогледът на Путин се е развил по време на неговите 21 години (почти) непрестанно ръководство на Русия.
След уличните митинги на Оранжевата гражданска война в Украйна през 2004 година Путин стана все по-подозрителен към Запада, който упреква за финансирането на продемократични неправителствени организации.
Той беше в допълнение ядосан от продължаващата агресия на НАТО в Централна и Източна Европа: Румъния, България, Словакия, Словения, Латвия, Естония и Литва избраха да се причислят към алианса през 2004 г.; Хърватия и Албания последваха през 2009 г.
На Грузия и Украйна беше дадено участие през 2008 година, само че останаха отвън нея, пише bloombergtv.bg.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ