The Telegraph: Путин държи пръста си на ядрения спусък, но
Владимир Путин играе рискова игра, поставяйки света пред опасността от нуклеарна ескалация. Това предизвестява в коментар за The Telegraph Ребека Кофлър – някогашен анализатор на Агенцията за военно разузнаване на Съединени американски щати и специалист по съветската тактика.
Само преди дни три съветски изтребителя МиГ-31 „ Фоксхаунд “ – съществена платформа за хиперзвуковите ракети „ Кинжал “, способни да носят нуклеарни бойни глави – нарушиха въздушното пространство на Естония. Нарушението е следващото след серия произшествия с съветски дронове над Полша и Румъния, които към този момент тревожат НАТО.
Паралелно с това, в границите на стратегическите учения „ Запад-2025 “, Русия симулира тактически нуклеарен удар – проява, следена персонално от Путин в униформа. Според Кофлър, сходни дейности не са единствено проява на мощ, а и сигнал, че Кремъл приготвя своя водач психически за възможна приложимост на нуклеарен боеприпас.
„ Невъобразимото “ става мислимо
„ Мнозина имат вяра, че нуклеарна война е невъзможна. Истината е, че рискът в никакъв случай не е бил по-висок “, разяснява Кофлър, която е взела участие в симулации на конфликт сред Русия и НАТО.
По думите ѝ Москва следва концепцията „ ескалация за деескалация “ – тактика, която позволява лимитирана приложимост на тактически нуклеарни оръжия за реализиране на политическо преимущество. Затова Кремъл постоянно включва нуклеарни сюжети в ученията си.
Историята дава образци за сходни опасности. През 1972 година руският водач Леонид Брежнев „ треперел “, когато трябвало да натисне бутон при симулация. Днес Путин не демонстрира такива съмнения – за него нуклеарните оръжия са инструмент, а не табу.
Ситуацията през днешния ден
Войната в Украйна, която Кофлър дефинира като прокси конфликт сред Москва и Вашингтон, е декор за все по-голяма възможност от „ неволна ескалация “. Липсата на доверие сред НАТО и Русия и спирането на информационни канали припомнят на интервала на Студената война.
В рамките на пет дни Русия и Беларус организираха огромни маневри в 41 полигона, с акцент върху хибридни удари, дронове и мобилна артилерия. Западът реагира с паралелни учения – „ Източен пазач “ и „ Железната врата “ в Полша. Резултатът е район, пренаситен с бойна техника, разследващи системи и оръжия, където една неточност може да докара до злополука.
Опасни паралели с 1983 година
Кофлър напомня случая с учението „ Able Archer 83 “, когато НАТО симулира нуклеарен удар. Съветските водачи тогава считат, че става дума за действителна подготовка за война и активизират нуклеарните си сили. Липсата на връзка сред Москва и Вашингтон съвсем довежда света до световен спор.
„ Днес обстановката е също толкоз взривоопасна “, предизвестява анализаторът. Украинските удари по съветски стратегически бомбардировачи ускоряват съмненията на Кремъл, че Западът цели промяна на режима в Москва. От своя страна НАТО се опасява от офанзива против своя членка, което би задействало член 5.
Опасността от неточност
„ В условия на високо напрежение объркването е неизбежно. Нито всяка заповед може да бъде засечена, нито всяка опасност е забележима. Вероятността от неправилна преценка с пагубни последици е действителна “, написа Кофлър.
Тя акцентира, че обществените мрежи, изпълнени с ултиматуми от президента Тръмп и контра-заплахи от Кремъл, в допълнение нагнетяват напрежението. Ако не надделеят по-хладнокръвни водачи, светът рискува да се окаже замесен в нуклеарна война – не по планувано решение, а като резултат от неточности и недоразумения.
Само преди дни три съветски изтребителя МиГ-31 „ Фоксхаунд “ – съществена платформа за хиперзвуковите ракети „ Кинжал “, способни да носят нуклеарни бойни глави – нарушиха въздушното пространство на Естония. Нарушението е следващото след серия произшествия с съветски дронове над Полша и Румъния, които към този момент тревожат НАТО.
Паралелно с това, в границите на стратегическите учения „ Запад-2025 “, Русия симулира тактически нуклеарен удар – проява, следена персонално от Путин в униформа. Според Кофлър, сходни дейности не са единствено проява на мощ, а и сигнал, че Кремъл приготвя своя водач психически за възможна приложимост на нуклеарен боеприпас.
„ Невъобразимото “ става мислимо
„ Мнозина имат вяра, че нуклеарна война е невъзможна. Истината е, че рискът в никакъв случай не е бил по-висок “, разяснява Кофлър, която е взела участие в симулации на конфликт сред Русия и НАТО.
По думите ѝ Москва следва концепцията „ ескалация за деескалация “ – тактика, която позволява лимитирана приложимост на тактически нуклеарни оръжия за реализиране на политическо преимущество. Затова Кремъл постоянно включва нуклеарни сюжети в ученията си.
Историята дава образци за сходни опасности. През 1972 година руският водач Леонид Брежнев „ треперел “, когато трябвало да натисне бутон при симулация. Днес Путин не демонстрира такива съмнения – за него нуклеарните оръжия са инструмент, а не табу.
Ситуацията през днешния ден
Войната в Украйна, която Кофлър дефинира като прокси конфликт сред Москва и Вашингтон, е декор за все по-голяма възможност от „ неволна ескалация “. Липсата на доверие сред НАТО и Русия и спирането на информационни канали припомнят на интервала на Студената война.
В рамките на пет дни Русия и Беларус организираха огромни маневри в 41 полигона, с акцент върху хибридни удари, дронове и мобилна артилерия. Западът реагира с паралелни учения – „ Източен пазач “ и „ Железната врата “ в Полша. Резултатът е район, пренаситен с бойна техника, разследващи системи и оръжия, където една неточност може да докара до злополука.
Опасни паралели с 1983 година
Кофлър напомня случая с учението „ Able Archer 83 “, когато НАТО симулира нуклеарен удар. Съветските водачи тогава считат, че става дума за действителна подготовка за война и активизират нуклеарните си сили. Липсата на връзка сред Москва и Вашингтон съвсем довежда света до световен спор.
„ Днес обстановката е също толкоз взривоопасна “, предизвестява анализаторът. Украинските удари по съветски стратегически бомбардировачи ускоряват съмненията на Кремъл, че Западът цели промяна на режима в Москва. От своя страна НАТО се опасява от офанзива против своя членка, което би задействало член 5.
Опасността от неточност
„ В условия на високо напрежение объркването е неизбежно. Нито всяка заповед може да бъде засечена, нито всяка опасност е забележима. Вероятността от неправилна преценка с пагубни последици е действителна “, написа Кофлър.
Тя акцентира, че обществените мрежи, изпълнени с ултиматуми от президента Тръмп и контра-заплахи от Кремъл, в допълнение нагнетяват напрежението. Ако не надделеят по-хладнокръвни водачи, светът рискува да се окаже замесен в нуклеарна война – не по планувано решение, а като резултат от неточности и недоразумения.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ