Владо Пенев е поп Кръстьо в Народния театър
Владимир Пенев е в ролята на поп Кръстьо, а Павлин Петрунов е Гечо Немия в новия театър на Явор Гърдев " Великденско вино “. Премиерните дати са 30 ноември и 1 декември в Народния спектакъл.1110 премиера от 1904 година
Емблематичната пиеса на драматурга Константин Илиев „ Великденско вино “ е сложена от Леон Даниел през 1980 година в Драматичен спектакъл „ София “, а по-късно и на първата ни сцена през 1993 година от Иван Добчев с незабравимите артисти Велко Кънев и Цветан Алексиев.
От три години насам екипът на драматурга Константин Илиев, на режисьора Явор Гърдев и художника Павел Койчев приготвят спектакъла в Народния спектакъл. 150-тата годишнина от обесването на създателя на Вътрешната революционна организация – Васил Иванов Кунчев, ни дава мотив да възкресим Левски във въображението си, споделя Явор Гърдев.
" В неделя на Великден, скоро след Освобождението на Княжество България, час преди обед поп Кръстьо идва в църквата си, с цел да отслужи литургията за Второ Възкресение. Светите блага от Пасхалната работа предходната нощ са останали непотребени — никой от ловешкото паство не е пристигнал в църквата на обвинения в измяната на Васил Левски духовник ", споделя в режисьорските си бележки Гърдев.
" Поп Кръстьо в прорез с каноничните правила, само че от пастирска грижа и с вяра за помиряване с ловчалии, е запазил комката в потира непотребена, с цел да може да причасти някой мирянин сутринта. Църквата обаче си остава празна. Явно никой не желае да се причастява от ръката на поп Кръстьо. Между свещеника и ловешкото паство е зейнала бездна и наподобява той самичък ще би трябвало да използва светото причестяване, което въпреки и със забавяне, е задължен да направи.
" Пристъпвайки към потира обаче, поп Кръстьо се сеща, че съгласно устава на Вътрешната революционна организация, на която самичък е бил член преди Освобождението, измяната се санкционира със гибел. Възможно ли е някогашните ловешки комитаджии да стигнат до такава степен, че да сипят отрова в причастието, до момента в който не е било пред очите му? Затова ли никой не идва да се причастява с тази комка?
И чия ръка би дръзнала да посее гибел посредством опозоряване на свещените блага — плътта и кръвта Христови? Наоколо се навърта единствен Гечо Немия — убог човек, някогашен пишман-комитаджия, приютен по благосклонност в църквата, който ще бъде подложен на съществено тестване от поп Кръстьо посредством буйна обвинителна тирада против действията на Апостола на свободата.
От три години насам екипът на сегашния театър, облегнат на солидните рамене на двамата си доайени – драматурга Константин Илиев и художника Павел Койчев, постепенно и търпеливо очакваше опцията за среща с възкресения в думите на поп Кръстьо облик на Апостола.
Именно в град София, където преди век и половина бе вдигнато бесилото, и точно на улица „ Дякон Игнатий “, всекидневно напомняща ни с името си кого сме изгубили на това бесило, ще чуем още веднъж обвиняванията на поп Кръстьо Тотев Никифоров към съвсем единствения безспорен български воин.
Чрез пронизващите думи на Константин Илиев и измежду облиците на Павел Койчев ще потънем в споделената болежка и наслада от това безшумно, умно, надълбоко, самокритично и некресливо родолюбие, на което, уповавам се, към момента сме способни, въпреки и във време, в което лицата на светците висят по прасците ", споделя още Явор Гърдев.
Снимки: Стефан Н. Щерев
Емблематичната пиеса на драматурга Константин Илиев „ Великденско вино “ е сложена от Леон Даниел през 1980 година в Драматичен спектакъл „ София “, а по-късно и на първата ни сцена през 1993 година от Иван Добчев с незабравимите артисти Велко Кънев и Цветан Алексиев.
От три години насам екипът на драматурга Константин Илиев, на режисьора Явор Гърдев и художника Павел Койчев приготвят спектакъла в Народния спектакъл. 150-тата годишнина от обесването на създателя на Вътрешната революционна организация – Васил Иванов Кунчев, ни дава мотив да възкресим Левски във въображението си, споделя Явор Гърдев.
" В неделя на Великден, скоро след Освобождението на Княжество България, час преди обед поп Кръстьо идва в църквата си, с цел да отслужи литургията за Второ Възкресение. Светите блага от Пасхалната работа предходната нощ са останали непотребени — никой от ловешкото паство не е пристигнал в църквата на обвинения в измяната на Васил Левски духовник ", споделя в режисьорските си бележки Гърдев.
" Поп Кръстьо в прорез с каноничните правила, само че от пастирска грижа и с вяра за помиряване с ловчалии, е запазил комката в потира непотребена, с цел да може да причасти някой мирянин сутринта. Църквата обаче си остава празна. Явно никой не желае да се причастява от ръката на поп Кръстьо. Между свещеника и ловешкото паство е зейнала бездна и наподобява той самичък ще би трябвало да използва светото причестяване, което въпреки и със забавяне, е задължен да направи.
" Пристъпвайки към потира обаче, поп Кръстьо се сеща, че съгласно устава на Вътрешната революционна организация, на която самичък е бил член преди Освобождението, измяната се санкционира със гибел. Възможно ли е някогашните ловешки комитаджии да стигнат до такава степен, че да сипят отрова в причастието, до момента в който не е било пред очите му? Затова ли никой не идва да се причастява с тази комка?
И чия ръка би дръзнала да посее гибел посредством опозоряване на свещените блага — плътта и кръвта Христови? Наоколо се навърта единствен Гечо Немия — убог човек, някогашен пишман-комитаджия, приютен по благосклонност в църквата, който ще бъде подложен на съществено тестване от поп Кръстьо посредством буйна обвинителна тирада против действията на Апостола на свободата.
От три години насам екипът на сегашния театър, облегнат на солидните рамене на двамата си доайени – драматурга Константин Илиев и художника Павел Койчев, постепенно и търпеливо очакваше опцията за среща с възкресения в думите на поп Кръстьо облик на Апостола.
Именно в град София, където преди век и половина бе вдигнато бесилото, и точно на улица „ Дякон Игнатий “, всекидневно напомняща ни с името си кого сме изгубили на това бесило, ще чуем още веднъж обвиняванията на поп Кръстьо Тотев Никифоров към съвсем единствения безспорен български воин.
Чрез пронизващите думи на Константин Илиев и измежду облиците на Павел Койчев ще потънем в споделената болежка и наслада от това безшумно, умно, надълбоко, самокритично и некресливо родолюбие, на което, уповавам се, към момента сме способни, въпреки и във време, в което лицата на светците висят по прасците ", споделя още Явор Гърдев.
Снимки: Стефан Н. Щерев
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ