Владимир Павлов: Спуснах се от връх Манаслу без кислород
Владимир Павлов - първият българин, спуснал се със сноуборд от връх Манаслу (8156 м.), съобщи на специфична конференция в Пресклуб „ България “, че е изкачил осемхилядника с О2 от височина 7450 м, само че се е спуснал от върха без О2.
„ Сноубордът за мен не е занимание – той е метод на мислене, метод на живот. Още от двегодишен съм се качил на ски, а когато станах на 14 година минах към сноуборд и това се трансформира в огромна пристрастеност в живота ми. Не съм се интересувал от спортните дисциплини в сноуборда, а се насочих към терени отвън пистите и курортите. Спускал съм се от нашите най-високи върхове, по-късно и от върхове във Франция, Кавказ, Памир, Индия, Иран. За мен изтокът постоянно е бил по-интересен поради по-големите планини “.
Павлов съобщи пред репортерите, че през 2016 година е съумял да изкачи най-високия връх на Близкия изток - Дамаванд (5671 м) в Иран, и да се спусне с дъската си от него. Година по-късно прави първото българско сноуборд втурване от над 7000 метра - от връх Ленин (7134 м) в Киргизстан.
„ Преди експедицията до Манаслу се изкачих на Монблан и се спуснах сполучливо от върха. Това ми даде убеденост, че мога да се оправя и с хималайския осемхилядник “, показа Павлов и добави, че организацията на експедицията му е коствало доста старания, ограничения и повече от година тренировки.
„ Организацията на такава експедиция е доста огромна, изискват се доста средства, намиране на спонсори, а аз нямам нито екип, нито треньор “.
Павлов изкачва връх Манаслу без да употребява О2 до 7450 м и със сноуборда на гърба си. Но тогава взема решение решава да употребява кислородна маска, с цел да не загуби сили за спускането, което е най-важното за него.
„ Времето бе доста неприятно и нетипично за сезона. Нямахме подобаващ прозорец за офанзива, което объркваше целия екип, даже и най-опитните шерпи. Най-яркият ми миг от спускането е от старта малко под върха, защото имаше хора, под него доста алпинисти чакаха да се качат, по тази причина се спуснах малко под Манаслу. Цялото ми втурване бе без кислородна маска, задъхването бе доста мощно, само че колкото по-надолу стигах, намалявах почивките и увеличавах карането. Самото втурване беше доста по-бързо от изкачването и продължи към час. Трябваше на място да преценява изискванията и най-много видимостта. Почти напълно се движех по хладилник, а рискът постоянно го има, тъй като скоростта е огромна, а и ледникът е с огромни цепнатини. Трябва и шанс, тъй като не всичко в планината зависи от теб. В последна сметка имах към час слънчево време и всичко се получи по най-хубавия метод. След мен един американски планинар се спусна със ски и след това ми сподели, че е имало мъгла и се е спускал единствено по моите следи “, съобщи Павлов.
Като най-труден миг от цялата експедиция той дефинира замъгляването на зрението му по време на спускането.
„ Стоях малко повече време на върха и това се отрази на зрението ми. Когато се спуснах до 6200 метра виждах като че ли като през вода и нямаше по какъв начин да продължа. Стигнах до палатката в лагер две, където прекарах два-три часа с ръкавици на очите и, за благополучие, зрението ми се възвърна. Не е имало суматоха, само че ми мина през главата какво може да стане, защото бях самичък. Ако бе станало нещо, единствената опция беше да ме спасят с хеликоптер “.
Владимир Павлов призна, че е имал много травми и контузии, даже се е наложило да му извадят далака в „ Пирогов “. Но това не го отхвърля от обичания му спорт. А с изключение на сноуборд, кара и кайтсърфинг, а се занимава и с йога, което в допълнение му оказва помощ да се оправя физически и душевен с провокациите. Той не съблюдава избрана диета, само че в планината пие доста течности. С облекчение показа, че при експедицията до Манаслу е носил доста лекарства, само че е съумял да се опази от болести, които елементарно могат да провалят даже чудесно планувана експедиция.
Накрая Павлов заключи, че не възнамерява втурване от осемхилядници, само че с интерес ще пробва от други, по-малко високи, само че по-подходящи върхове.
„ За момента не възнамерявам втурване от други осемхилядници, защото е доста е скъпо – 15 000 $ са експедициите в Непал, а в Китай-двойно повече. Рисковете са доста огромни и предизвиквам много терзания на моите близки. Сега се любувам на момента, само че не изключвам опцията да подхваща ново амбициозно предизвикателство “, сподели още Владимир Павлов в Пресклуб „ България “.
„ Сноубордът за мен не е занимание – той е метод на мислене, метод на живот. Още от двегодишен съм се качил на ски, а когато станах на 14 година минах към сноуборд и това се трансформира в огромна пристрастеност в живота ми. Не съм се интересувал от спортните дисциплини в сноуборда, а се насочих към терени отвън пистите и курортите. Спускал съм се от нашите най-високи върхове, по-късно и от върхове във Франция, Кавказ, Памир, Индия, Иран. За мен изтокът постоянно е бил по-интересен поради по-големите планини “.
Павлов съобщи пред репортерите, че през 2016 година е съумял да изкачи най-високия връх на Близкия изток - Дамаванд (5671 м) в Иран, и да се спусне с дъската си от него. Година по-късно прави първото българско сноуборд втурване от над 7000 метра - от връх Ленин (7134 м) в Киргизстан.
„ Преди експедицията до Манаслу се изкачих на Монблан и се спуснах сполучливо от върха. Това ми даде убеденост, че мога да се оправя и с хималайския осемхилядник “, показа Павлов и добави, че организацията на експедицията му е коствало доста старания, ограничения и повече от година тренировки.
„ Организацията на такава експедиция е доста огромна, изискват се доста средства, намиране на спонсори, а аз нямам нито екип, нито треньор “.
Павлов изкачва връх Манаслу без да употребява О2 до 7450 м и със сноуборда на гърба си. Но тогава взема решение решава да употребява кислородна маска, с цел да не загуби сили за спускането, което е най-важното за него.
„ Времето бе доста неприятно и нетипично за сезона. Нямахме подобаващ прозорец за офанзива, което объркваше целия екип, даже и най-опитните шерпи. Най-яркият ми миг от спускането е от старта малко под върха, защото имаше хора, под него доста алпинисти чакаха да се качат, по тази причина се спуснах малко под Манаслу. Цялото ми втурване бе без кислородна маска, задъхването бе доста мощно, само че колкото по-надолу стигах, намалявах почивките и увеличавах карането. Самото втурване беше доста по-бързо от изкачването и продължи към час. Трябваше на място да преценява изискванията и най-много видимостта. Почти напълно се движех по хладилник, а рискът постоянно го има, тъй като скоростта е огромна, а и ледникът е с огромни цепнатини. Трябва и шанс, тъй като не всичко в планината зависи от теб. В последна сметка имах към час слънчево време и всичко се получи по най-хубавия метод. След мен един американски планинар се спусна със ски и след това ми сподели, че е имало мъгла и се е спускал единствено по моите следи “, съобщи Павлов.
Като най-труден миг от цялата експедиция той дефинира замъгляването на зрението му по време на спускането.
„ Стоях малко повече време на върха и това се отрази на зрението ми. Когато се спуснах до 6200 метра виждах като че ли като през вода и нямаше по какъв начин да продължа. Стигнах до палатката в лагер две, където прекарах два-три часа с ръкавици на очите и, за благополучие, зрението ми се възвърна. Не е имало суматоха, само че ми мина през главата какво може да стане, защото бях самичък. Ако бе станало нещо, единствената опция беше да ме спасят с хеликоптер “.
Владимир Павлов призна, че е имал много травми и контузии, даже се е наложило да му извадят далака в „ Пирогов “. Но това не го отхвърля от обичания му спорт. А с изключение на сноуборд, кара и кайтсърфинг, а се занимава и с йога, което в допълнение му оказва помощ да се оправя физически и душевен с провокациите. Той не съблюдава избрана диета, само че в планината пие доста течности. С облекчение показа, че при експедицията до Манаслу е носил доста лекарства, само че е съумял да се опази от болести, които елементарно могат да провалят даже чудесно планувана експедиция.
Накрая Павлов заключи, че не възнамерява втурване от осемхилядници, само че с интерес ще пробва от други, по-малко високи, само че по-подходящи върхове.
„ За момента не възнамерявам втурване от други осемхилядници, защото е доста е скъпо – 15 000 $ са експедициите в Непал, а в Китай-двойно повече. Рисковете са доста огромни и предизвиквам много терзания на моите близки. Сега се любувам на момента, само че не изключвам опцията да подхваща ново амбициозно предизвикателство “, сподели още Владимир Павлов в Пресклуб „ България “.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ