Шефът на асоциацията на прокурорите: Олигархични кръгове имат интерес от ликвидирането на спецправосъдието
Владимир Николов е на 44 година, родом от Велико Търново. Семеен, с 2 деца.
Завършил е право във Великотърновския университет.
От 2007 година работи в прокуратурите в Плевен. 2012-2017 година е областен прокурор на Плевен, от юни 2021 година е началник на Окръжната прокуратура.
Завършил е образования и семинари в Националния институт на правораздаването в София, Националната школа на магистратурата на Франция в Бордо, Съединени американски щати, Германия, Белгия, Швеция, Испания, Полша и други
Включен в лекторския състав на Националния институт на правораздаването.
Председател на Асоциацията на прокурорите в България.
Докторант по наказателно право във ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий “ във Велико Търново.
Ето какво разкрива прокурор Николов в изявление за.
– Г-н Николов, твърди се, че основният прокурор е безотговорен и недостижим за правораздаването.
– Главният прокурор никога не е недостижим за правораздаването, както някои кръгове се пробват да внушат в публичното пространство.
Той може да бъде разследван при осъществено закононарушение и това е несъмнено състояние – в тази тенденция има и решение на Конституционния съд. В прокуратурата има задоволително смели и виновни прокурори, които при осъществено закононарушение ще изпълнят своето обвързване.
В конституцията и Закона за правосъдната власт фигурата на основния прокурор и неговите пълномощия претърпяха развиване през последните години. Такова развиване претърпя и цялата прокуратура – тя към този момент не е тази йерархична конструкция. Главният прокурор към този момент няма тези пълномощия и механизъм да въздейства на съответни следствия.
– Да, само че той може да анулира постановлението на всеки прокурор, който би образувал дело против него.
– Има такава опция, само че тя е доста лимитирана и става при ясни законови предпоставки. Ако, да речем, става дума за разпореждане на областен прокурор, заинтригуваната страна може да апелира пред областен прокурор, след това пред Върховната касационна прокуратура, зам. основен прокурор и едвам тогава може да се намеси основният прокурор.
– Кой прокурор ще стартира следствие на основния, като знае, че кариерата му зависи от него?
– Органът, който управлява кадровите въпроси, е прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет – повишение в рангове, атестиране, състезания. Главният прокурор е единствено един от членовете на Висш съдебен съвет.
– Политици желаят закриване на профилираното правораздаване, назовават го „ бухалка на прокуратурата”, упрекват спецпрокуратурата, че води поръчкови каузи против неуместни за властта хора? Какви причини имате против тези изказвания?
– Това е един доста сериозен въпрос, който би трябвало да бъде подложен намерено и почтено пред българските жители, тъй като битуват избрани настройки, избрани среди се пробват да внушат, че профилираната прокуратура работи изборно.
Специализирано правораздаване има в доста правни системи на европейски страни.
Спецправосъдието в България през последните години се разви извънредно доста. Там се натрупа сериозен потенциал, работят експерти, които са постигнали доста съществени резултати.
То работи в няколко посоки – битката с проведената престъпност, тероризма и корупцията по високите етажи на властта.
Да се прави промяна с заличаване на работещи органи, изрично не би трябвало да бъде допускано. Необходим е доста сериозен разбор и в случай че има някакви недостатъци, те могат да бъдат отстранени. Но да се резервира и надгради съществуващото.
Последиците от закриването на спецправосъдието ще бъдат във щета на българските жители и в услуга на избрани лица, които са обект сега на наказателно гонене.
Според мен интерес от ликвидирането на спецправосъдието имат олигархични и подмолни кръгове, обвинени с доста сериозен финансов запас и въздействие в медиите.
– Основните рецензии към прокуратурата са, че няма наказани за корупция представители на високите етажи на властта, какъв е вашият коментар?
– Когато приказваме за битката с корупцията, виновността нe би трябвало да се струпва само на главата на прокуратурата. Тук първо би трябвало да отчетем ролята на цялата социална среда. Българските жители би трябвало да осъзнаят, че битката с корупцията стартира от всеки един от нас, всеки един е задължен да не взе участие в такива прояви даже на най-ниско равнище. Второ, в случай че стане очевидец или има допир с такива неща, да алармира съответните органи.
Когато приказваме за корупция по високите етажи на властта, преди всичко е ролята на Министерство на вътрешните работи и ДАНС, оперативната работа, разработките, да бъдат събрани съответните данни, върху които прокуратурата да стъпи.
Трябва да има и политическа воля, сами знаете, че Министерство на вътрешните работи и ДАНС са подчинени на изпълнителната власт. И тук отговорността на изпълнителната власт е доста огромна.
Категорично не е заслужено всички тези негативи да се натрупат на прокуратурата.
През последните години започнаха доста съществени следствия, в това число против настоящи министри, кметове, представители на държавни организации на централно равнище. Тази работа не би трябвало да бъде спирана, а задълбочена, и аз съм уверен, че всички ние ще забележим съответни резултати.
– Главният прокурор да се избира директно от народа, от Народното събрание, от държавното управление или да остане сегашната процедура?
– Категорично мястото на прокуратурата при сегашните условия в българското общество е единствено и само в правосъдната система. В тази тенденция преди 30 година българският парламентарен законодател прояви изключителна мъдрост и осъзна, че това е безалтернативно.
Представете си какво щеше да се случи, в случай че прокуратурата беше в изпълнителната власт – това значи директно въздействие от страна на ръководещите партии и опция за кавга с политически съперници.
Да, в англосаксонските правни системи прокуратурата е в изпълнителната власт от доста дълги години, някъде даже епохи. Там обществата са създали механизми да не се позволява нерегламентирано влияние върху прокуратурата.
В България на този стадий това не е допустимо.
Ако се стигне до такова решение, каквито хрумвания се прокрадват понякога, това ще бъде пагубно за обществото и страната.
Що се отнася до концепцията основният прокурор и ръководителите на прокуратури да се избират директно от народа, тя е много екзотична и не кореспондира с нашите и европейските правни обичаи.
Имал съм опция да споделям с магистрати от Съединени американски щати и Англия и самите те насочат рецензии към тази тяхна система. В някои щати даже я трансформират.
Да се избере основен прокурор, прокурор или арбитър на някакъв вид политическа акция изрично ще бъде нездравословно. Нашата система с орган като Висш съдебен съвет, в който има професионална квота, която подсигурява професионалния взор на гилдията, дружно с парламентарна квота, която пък подсигурява публичния надзор на системата, е съвременна и би трябвало да бъде непокътната. Разбира се, някакви промени, фини настройки могат да бъдат правени, само че да бъдат сложени на ясни правила, да е ясно какво желаеме да реализираме.
– Ако теоретично асоциацията има право на законодателна самодейност, какви закони или промени в законите първо бихте предложили?
– Прокуратурата като част от правосъдната система е правоприлагащ орган, ние постоянно ще изпълняваме закона подобен, какъвто е. Отговорността за законодателството лежи върху Народното събрание.
Но това, което виждаме през последните години, е изместване на фокуса от действителните проблеми на правосъдната система. Ние от дълго време имаме нужда – и то доста належаща, от нов Наказателен кодекс и промени в Наказателно-процесуален кодекс.
Наказателният кодекс е признат през 1968 година, сами съзнавате, че тогава са работили напълно други публични и стопански условия. Част от текстовете в този Наказателен кодекс са безнадеждно остарели, не кореспондират със актуалната реалност, с живота. Виждате, че престъпността е доста изобретателна, тя непрекъснато се трансформира, имаме компютърни закононарушения. Трябва нов Наказателен кодекс.
Второто нещо. Българският процесуален закон – Наказателно-процесуален кодекс, по мнението на всички интернационалните специалисти е един от най-формалните и сложни за работа в света.
Българският прокурор, с цел да реализира неоправдателна присъда по отношение на причинител на закононарушение, изминава един доста дълъг, доста тежък, фиктивен път, който не съществува на никое място в актуалните европейски правни системи.
Наказателно-процесуален кодекс изрично би трябвало да бъде изменен. Ако желаеме съответни резултати в борбата с престъпността – и тук приказваме най-много за проведената престъпност и корупцията по високите етажи на властта, би трябвало да имаме подобаващите „ оръжия “, с цел да спечелим тази борба.
Става дума за метода, по който се събират доказателствата – той е доста усложнен, доста фиктивен.
Фигурата на поемните лица – непозната съвсем на никое място по света. Категорично би трябвало да бъде разширена опцията елементарните полицейски чиновници да събират доказателства, които да са годни в съда.
У нас да вземем за пример никой не може да бъде наказан единствено по доказателства от специфични разследващи средства /СРС/ и очевидци с загадка идентичност, би трябвало да има и очевидни доказателства. Нали разбирате, че при следствия против проведената престъпност това няма по какъв начин да се случи.
Да не приказваме, че сътрудници пишат по някои каузи стотици, даже хиляди страници обвинителен акт. В европейските страни обвинителният акт е типов и за сходни случаи би бил няколко страници.
– Един от претекстовете в настояването за отстраняването на Гешев беше разгласяването на доказателства, добити със СРС. Това законно ли е, има ли граници при оповестяване на следствена загадка, по кое време и по какъв начин би трябвало да се прави?
– Има решение на Върховен касационен съд в тази тенденция, че от момента, когато данните, събрани със СРС, бъдат обективирани като материални доказателства, те се приобщават към съответното дело. И от този миг наблюдаващият прокурор според Наказателно-процесуален кодекс може да реши кои от тези доказателства и по кое време могат да бъдат огласени.
Ако се върнем обратно във времето, имаше доста рецензии, че прокуратурата покрива всякакви неща, не дава информация. Автори на тези рецензии са същите хора, които в този момент застъпват противоположната теза.
Прокуратурата съблюдава рационалния баланс сред тайния темперамент на следствието, да не бъде то затруднено, да не бъде нарушена презумпцията за невиновност, и нуждата българското общество да бъде осведомено.
Завършил е право във Великотърновския университет.
От 2007 година работи в прокуратурите в Плевен. 2012-2017 година е областен прокурор на Плевен, от юни 2021 година е началник на Окръжната прокуратура.
Завършил е образования и семинари в Националния институт на правораздаването в София, Националната школа на магистратурата на Франция в Бордо, Съединени американски щати, Германия, Белгия, Швеция, Испания, Полша и други
Включен в лекторския състав на Националния институт на правораздаването.
Председател на Асоциацията на прокурорите в България.
Докторант по наказателно право във ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий “ във Велико Търново.
Ето какво разкрива прокурор Николов в изявление за.
– Г-н Николов, твърди се, че основният прокурор е безотговорен и недостижим за правораздаването.
– Главният прокурор никога не е недостижим за правораздаването, както някои кръгове се пробват да внушат в публичното пространство.
Той може да бъде разследван при осъществено закононарушение и това е несъмнено състояние – в тази тенденция има и решение на Конституционния съд. В прокуратурата има задоволително смели и виновни прокурори, които при осъществено закононарушение ще изпълнят своето обвързване.
В конституцията и Закона за правосъдната власт фигурата на основния прокурор и неговите пълномощия претърпяха развиване през последните години. Такова развиване претърпя и цялата прокуратура – тя към този момент не е тази йерархична конструкция. Главният прокурор към този момент няма тези пълномощия и механизъм да въздейства на съответни следствия.
– Да, само че той може да анулира постановлението на всеки прокурор, който би образувал дело против него.
– Има такава опция, само че тя е доста лимитирана и става при ясни законови предпоставки. Ако, да речем, става дума за разпореждане на областен прокурор, заинтригуваната страна може да апелира пред областен прокурор, след това пред Върховната касационна прокуратура, зам. основен прокурор и едвам тогава може да се намеси основният прокурор.
– Кой прокурор ще стартира следствие на основния, като знае, че кариерата му зависи от него?
– Органът, който управлява кадровите въпроси, е прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет – повишение в рангове, атестиране, състезания. Главният прокурор е единствено един от членовете на Висш съдебен съвет.
– Политици желаят закриване на профилираното правораздаване, назовават го „ бухалка на прокуратурата”, упрекват спецпрокуратурата, че води поръчкови каузи против неуместни за властта хора? Какви причини имате против тези изказвания?
– Това е един доста сериозен въпрос, който би трябвало да бъде подложен намерено и почтено пред българските жители, тъй като битуват избрани настройки, избрани среди се пробват да внушат, че профилираната прокуратура работи изборно.
Специализирано правораздаване има в доста правни системи на европейски страни.
Спецправосъдието в България през последните години се разви извънредно доста. Там се натрупа сериозен потенциал, работят експерти, които са постигнали доста съществени резултати.
То работи в няколко посоки – битката с проведената престъпност, тероризма и корупцията по високите етажи на властта.
Да се прави промяна с заличаване на работещи органи, изрично не би трябвало да бъде допускано. Необходим е доста сериозен разбор и в случай че има някакви недостатъци, те могат да бъдат отстранени. Но да се резервира и надгради съществуващото.
Последиците от закриването на спецправосъдието ще бъдат във щета на българските жители и в услуга на избрани лица, които са обект сега на наказателно гонене.
Според мен интерес от ликвидирането на спецправосъдието имат олигархични и подмолни кръгове, обвинени с доста сериозен финансов запас и въздействие в медиите.
– Основните рецензии към прокуратурата са, че няма наказани за корупция представители на високите етажи на властта, какъв е вашият коментар?
– Когато приказваме за битката с корупцията, виновността нe би трябвало да се струпва само на главата на прокуратурата. Тук първо би трябвало да отчетем ролята на цялата социална среда. Българските жители би трябвало да осъзнаят, че битката с корупцията стартира от всеки един от нас, всеки един е задължен да не взе участие в такива прояви даже на най-ниско равнище. Второ, в случай че стане очевидец или има допир с такива неща, да алармира съответните органи.
Когато приказваме за корупция по високите етажи на властта, преди всичко е ролята на Министерство на вътрешните работи и ДАНС, оперативната работа, разработките, да бъдат събрани съответните данни, върху които прокуратурата да стъпи.
Трябва да има и политическа воля, сами знаете, че Министерство на вътрешните работи и ДАНС са подчинени на изпълнителната власт. И тук отговорността на изпълнителната власт е доста огромна.
Категорично не е заслужено всички тези негативи да се натрупат на прокуратурата.
През последните години започнаха доста съществени следствия, в това число против настоящи министри, кметове, представители на държавни организации на централно равнище. Тази работа не би трябвало да бъде спирана, а задълбочена, и аз съм уверен, че всички ние ще забележим съответни резултати.
– Главният прокурор да се избира директно от народа, от Народното събрание, от държавното управление или да остане сегашната процедура?
– Категорично мястото на прокуратурата при сегашните условия в българското общество е единствено и само в правосъдната система. В тази тенденция преди 30 година българският парламентарен законодател прояви изключителна мъдрост и осъзна, че това е безалтернативно.
Представете си какво щеше да се случи, в случай че прокуратурата беше в изпълнителната власт – това значи директно въздействие от страна на ръководещите партии и опция за кавга с политически съперници.
Да, в англосаксонските правни системи прокуратурата е в изпълнителната власт от доста дълги години, някъде даже епохи. Там обществата са създали механизми да не се позволява нерегламентирано влияние върху прокуратурата.
В България на този стадий това не е допустимо.
Ако се стигне до такова решение, каквито хрумвания се прокрадват понякога, това ще бъде пагубно за обществото и страната.
Що се отнася до концепцията основният прокурор и ръководителите на прокуратури да се избират директно от народа, тя е много екзотична и не кореспондира с нашите и европейските правни обичаи.
Имал съм опция да споделям с магистрати от Съединени американски щати и Англия и самите те насочат рецензии към тази тяхна система. В някои щати даже я трансформират.
Да се избере основен прокурор, прокурор или арбитър на някакъв вид политическа акция изрично ще бъде нездравословно. Нашата система с орган като Висш съдебен съвет, в който има професионална квота, която подсигурява професионалния взор на гилдията, дружно с парламентарна квота, която пък подсигурява публичния надзор на системата, е съвременна и би трябвало да бъде непокътната. Разбира се, някакви промени, фини настройки могат да бъдат правени, само че да бъдат сложени на ясни правила, да е ясно какво желаеме да реализираме.
– Ако теоретично асоциацията има право на законодателна самодейност, какви закони или промени в законите първо бихте предложили?
– Прокуратурата като част от правосъдната система е правоприлагащ орган, ние постоянно ще изпълняваме закона подобен, какъвто е. Отговорността за законодателството лежи върху Народното събрание.
Но това, което виждаме през последните години, е изместване на фокуса от действителните проблеми на правосъдната система. Ние от дълго време имаме нужда – и то доста належаща, от нов Наказателен кодекс и промени в Наказателно-процесуален кодекс.
Наказателният кодекс е признат през 1968 година, сами съзнавате, че тогава са работили напълно други публични и стопански условия. Част от текстовете в този Наказателен кодекс са безнадеждно остарели, не кореспондират със актуалната реалност, с живота. Виждате, че престъпността е доста изобретателна, тя непрекъснато се трансформира, имаме компютърни закононарушения. Трябва нов Наказателен кодекс.
Второто нещо. Българският процесуален закон – Наказателно-процесуален кодекс, по мнението на всички интернационалните специалисти е един от най-формалните и сложни за работа в света.
Българският прокурор, с цел да реализира неоправдателна присъда по отношение на причинител на закононарушение, изминава един доста дълъг, доста тежък, фиктивен път, който не съществува на никое място в актуалните европейски правни системи.
Наказателно-процесуален кодекс изрично би трябвало да бъде изменен. Ако желаеме съответни резултати в борбата с престъпността – и тук приказваме най-много за проведената престъпност и корупцията по високите етажи на властта, би трябвало да имаме подобаващите „ оръжия “, с цел да спечелим тази борба.
Става дума за метода, по който се събират доказателствата – той е доста усложнен, доста фиктивен.
Фигурата на поемните лица – непозната съвсем на никое място по света. Категорично би трябвало да бъде разширена опцията елементарните полицейски чиновници да събират доказателства, които да са годни в съда.
У нас да вземем за пример никой не може да бъде наказан единствено по доказателства от специфични разследващи средства /СРС/ и очевидци с загадка идентичност, би трябвало да има и очевидни доказателства. Нали разбирате, че при следствия против проведената престъпност това няма по какъв начин да се случи.
Да не приказваме, че сътрудници пишат по някои каузи стотици, даже хиляди страници обвинителен акт. В европейските страни обвинителният акт е типов и за сходни случаи би бил няколко страници.
– Един от претекстовете в настояването за отстраняването на Гешев беше разгласяването на доказателства, добити със СРС. Това законно ли е, има ли граници при оповестяване на следствена загадка, по кое време и по какъв начин би трябвало да се прави?
– Има решение на Върховен касационен съд в тази тенденция, че от момента, когато данните, събрани със СРС, бъдат обективирани като материални доказателства, те се приобщават към съответното дело. И от този миг наблюдаващият прокурор според Наказателно-процесуален кодекс може да реши кои от тези доказателства и по кое време могат да бъдат огласени.
Ако се върнем обратно във времето, имаше доста рецензии, че прокуратурата покрива всякакви неща, не дава информация. Автори на тези рецензии са същите хора, които в този момент застъпват противоположната теза.
Прокуратурата съблюдава рационалния баланс сред тайния темперамент на следствието, да не бъде то затруднено, да не бъде нарушена презумпцията за невиновност, и нуждата българското общество да бъде осведомено.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ