Владимир Манчев за работата в Миньор и с подрастващите
Владимир Манчев сега е помощник-треньор на Миньор Перник и дружно с Христо Янев
работят в един от лидерит във Втора лига. Като футболист направи блестяща кариера в ЦСКА, откъдето бе продаден за 4,5 милиона лв. на френския Лил. След това игра в испанските Леванте, Валядолид и Селта. С националния тим взе участие на последното огромно състезание за България - Евро 2004 в Португалия.
" В Миньор нямаме заложена цел от управлението, само че не крием, че имаме упоритост да бъдем в челото на класирането. От чисто професионална позиция и на база на футболистите, с които разполагаме, го вършим. И имаме сили да бъдем измежду водачите в таблицата.
Искаме да създадем тим, с който самият град да се гордее. Имаме нашите си условия като да вземем за пример да наложим избран жанр на игра. Но и освен това. Всички състезатели, които са в тима, са привлечени, по този начин да се каже, с нашата благословия и утвърждение. Не са просто футболисти, които идват и ние нямаме никаква визия за качествата им. За нас е значимо футболистите, които идват в Миньор, да имат желанието да играят при нас. Затова Христо Янев организира диалози с всеки един, преценя значително и човешките им качества. Защото в нашия тим се държи ужасно доста на това нещо – на колектива. Искаме да създадем боеспособен и обединен тим, а не просто момчета, които просто си живуркат и чакат да им минава времето ", споделя Владо Манчев пред
" Миньор постоянно е имал локални футболисти, които са локалните герои. И в този момент имаме доста локални играчи и юноши на клуба. Няколко от тях към този момент дебютираха, тъй че сигурно обръщаме внимание и на школата. Но и там имаме компликации, тъй като изискванията не са кой знае какви – цялата школа се готви на едно изкуствено игрище. Преди 2-3 седмици направихме двустранна игра с юношите старша възраст, тъй че държим под око всяко качествено дете. Тук обаче следва и значимото конкретизиране, младите би трябвало да имат предпочитание да играят футбол. Защото и това ми се случи, което в никакъв случай не съм вярвал, че ще стане. Едно момче сподели страхотни качества, само че не искаше да се занимава с футбол…
Аз пък в никакъв случай не съм играл на неестествен терен като дете, а постоянно на затревени. Да, може да не са били с някакво необикновено качество, само че моята подготовка за годините си беше изцяло професионална. Бях в спортното учебно заведение в Пазарджик и режимът там беше извънредно претрупан. Всеки ден тренирахме двуразово, а сред тренировките ходех на учебно заведение. В 10 часа вечерта бях в леглото, тъй като просто от отмалялост не можех нищо друго да направя. От моето спортно учебно заведение излязоха десетки европейски, международни и олимпийски първенци във всевъзможни спортове. Но най-важното беше, че имаше база, за която страната се грижеше. Ние получавахме безвъзмездна храна, екипировка. Да – не е като в този момент децата да се чудят какви футболни обувки да им купят родителите, само че имаше ред. Имахме треньори, които успяваха да ни научат на тънкостите в играта – по какъв начин да овладееш топката, по какъв начин да се позиционираш, да нанесеш верен удар. Сега децата имат доста по-добри условия като терени – даже и закрити такива, доста по-голям избор на принадлежности и екипировка, само че това ги прави малко по-трудно приспособими към по-тежки условия. Защото ние сме играли на всевъзможни условия. Докато бях младеж в ЦСКА, главният терен на " Червено знаме " се пазеше единствено за мачовете. Ние на процедура тренирахме на сгурия, имаше едни тенис кортове – на тях също тренирахме. Едно на ръка бяха тренировките, само че след тях или сред тях на асфалта отново ритахме. Това нещо сега липсва на младите.
Според мен казусът не е в това, че няма задоволително треньори. Много се разводниха нещата – появиха се ужасно доста школи, които не мога да кажа в какъв %, само че в много сериозен, нямат за цел да създават професионални футболисти, както едно време се споделяше – за високо спортно майсторство. Голяма част от школите го вършат чисто комерсиално – за да печелят. Когато правиш това, ти заблуждаваш децата и техните родители. От там нататък се влиза в едни връзки, които са нездравословни, децата изпитват на ранна възраст усеща като ревнивост, завист, стартират да бъдат съдници на треньори, на ръководители и така нататък Много постоянно се стига до промяна на тимовете, в които упражняват, и всичко това води до един развой, в който няма нищо градивно. Тук към този момент не е въпросът дали треньорите са положителни или не са, а че няма система, по която да се развиват тези гении ", счита Манчев.
Според него развиването на личните школи е дълъг развой и би трябвало да бъдат подбрани положителни експерти, които да бъдат част от този развой. " Това обаче е обвързвано и с много финанси, а ние тук не сме привикнали да влагаме както в материална база, по този начин и в експерти, които да бъдат обучавани, тъй като футболът се трансформира доста бързо. Това, което беше преди 5-10 години, през днешния ден към този момент не прави работа и ние треньорите би трябвало да се усъвършенстваме всеки ден. Най-много ми липсва думичката визия - няма визионери, които да погледнат по-глобално на нещата и да знаят какво желаят да създадат след по-дълъг интервал от време, а не за идващите 5 мача ", безапелационен е Манчев.
работят в един от лидерит във Втора лига. Като футболист направи блестяща кариера в ЦСКА, откъдето бе продаден за 4,5 милиона лв. на френския Лил. След това игра в испанските Леванте, Валядолид и Селта. С националния тим взе участие на последното огромно състезание за България - Евро 2004 в Португалия.
" В Миньор нямаме заложена цел от управлението, само че не крием, че имаме упоритост да бъдем в челото на класирането. От чисто професионална позиция и на база на футболистите, с които разполагаме, го вършим. И имаме сили да бъдем измежду водачите в таблицата.
Искаме да създадем тим, с който самият град да се гордее. Имаме нашите си условия като да вземем за пример да наложим избран жанр на игра. Но и освен това. Всички състезатели, които са в тима, са привлечени, по този начин да се каже, с нашата благословия и утвърждение. Не са просто футболисти, които идват и ние нямаме никаква визия за качествата им. За нас е значимо футболистите, които идват в Миньор, да имат желанието да играят при нас. Затова Христо Янев организира диалози с всеки един, преценя значително и човешките им качества. Защото в нашия тим се държи ужасно доста на това нещо – на колектива. Искаме да създадем боеспособен и обединен тим, а не просто момчета, които просто си живуркат и чакат да им минава времето ", споделя Владо Манчев пред
" Миньор постоянно е имал локални футболисти, които са локалните герои. И в този момент имаме доста локални играчи и юноши на клуба. Няколко от тях към този момент дебютираха, тъй че сигурно обръщаме внимание и на школата. Но и там имаме компликации, тъй като изискванията не са кой знае какви – цялата школа се готви на едно изкуствено игрище. Преди 2-3 седмици направихме двустранна игра с юношите старша възраст, тъй че държим под око всяко качествено дете. Тук обаче следва и значимото конкретизиране, младите би трябвало да имат предпочитание да играят футбол. Защото и това ми се случи, което в никакъв случай не съм вярвал, че ще стане. Едно момче сподели страхотни качества, само че не искаше да се занимава с футбол…
Аз пък в никакъв случай не съм играл на неестествен терен като дете, а постоянно на затревени. Да, може да не са били с някакво необикновено качество, само че моята подготовка за годините си беше изцяло професионална. Бях в спортното учебно заведение в Пазарджик и режимът там беше извънредно претрупан. Всеки ден тренирахме двуразово, а сред тренировките ходех на учебно заведение. В 10 часа вечерта бях в леглото, тъй като просто от отмалялост не можех нищо друго да направя. От моето спортно учебно заведение излязоха десетки европейски, международни и олимпийски първенци във всевъзможни спортове. Но най-важното беше, че имаше база, за която страната се грижеше. Ние получавахме безвъзмездна храна, екипировка. Да – не е като в този момент децата да се чудят какви футболни обувки да им купят родителите, само че имаше ред. Имахме треньори, които успяваха да ни научат на тънкостите в играта – по какъв начин да овладееш топката, по какъв начин да се позиционираш, да нанесеш верен удар. Сега децата имат доста по-добри условия като терени – даже и закрити такива, доста по-голям избор на принадлежности и екипировка, само че това ги прави малко по-трудно приспособими към по-тежки условия. Защото ние сме играли на всевъзможни условия. Докато бях младеж в ЦСКА, главният терен на " Червено знаме " се пазеше единствено за мачовете. Ние на процедура тренирахме на сгурия, имаше едни тенис кортове – на тях също тренирахме. Едно на ръка бяха тренировките, само че след тях или сред тях на асфалта отново ритахме. Това нещо сега липсва на младите.
Според мен казусът не е в това, че няма задоволително треньори. Много се разводниха нещата – появиха се ужасно доста школи, които не мога да кажа в какъв %, само че в много сериозен, нямат за цел да създават професионални футболисти, както едно време се споделяше – за високо спортно майсторство. Голяма част от школите го вършат чисто комерсиално – за да печелят. Когато правиш това, ти заблуждаваш децата и техните родители. От там нататък се влиза в едни връзки, които са нездравословни, децата изпитват на ранна възраст усеща като ревнивост, завист, стартират да бъдат съдници на треньори, на ръководители и така нататък Много постоянно се стига до промяна на тимовете, в които упражняват, и всичко това води до един развой, в който няма нищо градивно. Тук към този момент не е въпросът дали треньорите са положителни или не са, а че няма система, по която да се развиват тези гении ", счита Манчев.
Според него развиването на личните школи е дълъг развой и би трябвало да бъдат подбрани положителни експерти, които да бъдат част от този развой. " Това обаче е обвързвано и с много финанси, а ние тук не сме привикнали да влагаме както в материална база, по този начин и в експерти, които да бъдат обучавани, тъй като футболът се трансформира доста бързо. Това, което беше преди 5-10 години, през днешния ден към този момент не прави работа и ние треньорите би трябвало да се усъвършенстваме всеки ден. Най-много ми липсва думичката визия - няма визионери, които да погледнат по-глобално на нещата и да знаят какво желаят да създадат след по-дълъг интервал от време, а не за идващите 5 мача ", безапелационен е Манчев.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ