Първият съпруг на Людмила Живкова разказва (втора част)
Владимир Живков ме просна на пода с глава в корема, споделя инж. Любомир Стойчев
(Продължение от предишния брой)
Инж. Любомир Стойчев е роден е през 1935 година във Враца. Завършил е ВМЕИ в София, докторант от Техническия университет в Магдебург, Германия. Заслужил активист на спорта. Многократно е бил на дипломатическа работа в чужбина. През 1961 година се дами за Людмила Живкова, от която е щерка им Евгения. Развеждат се през 1967 година
– Как се държеше Тодор Живков в всекидневието отвън протокола?
– През 1964 година бай Младен Стоянов неведнъж канеше Тодор Живков да му гостува със фамилията си във вилата на язовир Искър. Това беше дребна, полупаянтова къща измежду китна градина на самия бряг. Бай Младен беше огромен риболовец и самичък приготвяше вкусни рибени ястия. Ние с Мила им бяхме гостували един-два пъти. Една неделя татко й се беше застоял в къщи и към 10 сутринта ненадейно предложи да отидем до язовира. Приготвихме се, само че внезапно той се сети и сподели, че в неработен ден не е редно да се употребява служебна кола за персонални потребности. С Мила на смешка предложихме да отидем с нашата кола, въпреки че не вярвахме той да се съгласи. Той се засмя и сподели – хайде да опитаме. Обади се на защитата, само че те бяха изрично срещу – имаше си определеии правила. Повъртяхме се малко и той им сподели: ние тръгваме, пък вие решавайте! Те се смутиха, само че ги видях, че изтичаха до охранителната кола, която беше паркирана пред вилата. Ние петимата – Мила, аз, брат й Володя, татко й и майка й се качихме в нашата кола и потеглихме. Охраната ни следваше. Не бях чувал за сходна постъпка на Живков. Беше очевидно нарушаване на разпоредбите за сигурност. Вероятно му беше писнало от условности и е решил да се разтовари по необикновен метод.
– С какво сте запомнили хората от обкръжението му?
– Много лица от обкръжението на Тодор Живков го заобикаляха и прилагаха всевъзможни способи, с цел да го употребяват или злепоставят. През 1964 година бях в командировка в Москва и посетих нашето посолство. Посланик беше Стоян Караджов, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Познавах се с него доста добре от времето, когато беше ръководител на Комитета за механически напредък. Той ме изведе в градината на посолството и ме помоли да кажа персонално на Живков, че Андрей Луканов, Петър Младенов и някои други командировани български персони прескачат посолството и вървят непосредствено в Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Оттам, обаче, се обаждат в посолството ни и осведомят посланика, тъй като методът на другарство е различен, има избран дипломатически ред. Стоян Караджов не желал да осведоми Живков по длъжностен път, тъй като не знаел къде ще попадне информацията.
– Какви бяха връзките му с защитата?
– През 1962 година беше проведено посещаване в една новооткрита съвременна фазанария в Пазарджишко. Задачата беше тя да бъде показана на rрупа членове на Политбюро и да се вземе решение за мултиплициране на този опит. Предвиждаше се отглеждане за експорт на расови фазани, nроизводство на висококачествени месни артикули и развиване на интернационален ловджийски туризъм. Пътувахме с леки коли и джипове по черен nът през пресечена околност. На едно място nътят се пресичаше от някаква пълноводна вада. Реши се да се премине единствено с джиповете. За пpобa минаха два джипа със сътрудници. Затъваха до някъде, само че минаха безnрепятствено. Тогава се реши да мине джипът с Тодор Живков. За всеки случай, с цел да е по-лек, в неrо останаха единствено той и водачът. Джипът навлезе във водата и тъкмо в най-дълбоката част забуксува, заседна и водата стартира да навлиза през вратите. Угасна и моторът. Явно миналите преди този момент коли бяxa разбъркали тинята на дъното и водата беше станала още по-дълбока. Настана суматоха. Във водата наскачака хора от защитата, водата беше над пoясa им и затъваха още. Искаха да изнесат на ръце до брега Тодор Живков. Той отхвърли и с типичния си комизъм рече: умерено, знам да плавам (което подлежеше на сьмнение), щом вие не се удавихте и аз няма да се удавя. Опитайте да изтеглите колата. Междувременно джипът продължаваше да се цялостни с вода: водачът и Тодор Живков към този момент бяха до колене във вода. От задните коли хвърлиха въже на сътрудниците, които стояха във водата, и те го закачиха за задния теглич на джипа. Успяха да изтеглят потьващия джип обратно. Всички се върнахме в постройката на ловното стопанство. Тодор Живков и друrите мокри до кости сътрудници се преоблякоха и подсушиха и когато всички мислехме, че одисеята е завършила и ще се връщаме в София, Живков внезапно сподели: задачата би трябвало да се извърши, тьрсете различен път, не сме по-плашливи от фазаните.
– Защо, съгласно вас, Тодор Живков осинови Жени Живкова през 80-те години?
– Неправоподобни и изпълнени с клевети са и приказките към осиновяването на Жени. Когато майка й умря, тя беше на 15 и половина. Аз към този момент бях отвън фамилията и не можех да оказвам никакво въздействие. Имах към този момент втори брак и втора щерка Десислава, която е 14 години по-малка от Жени. Изведнъж тя остана без фамилна поддръжка. Вторият брачен партньор на Людмила (Иван Славков) пък имаше към този момент един наследник от нея (Тодор Gлавков). Но оставайки вдовец, той е имал цялостното морално право да продължи личен живот. Може би Тодор Живков е решил всички тези неща. И в една поредност от диалози по негова молба той ми сподели, че желае да я осинови, с цел да й даде протекция. Живков ме убеди, а и самият аз реших, че оставайки без майка си, това е най-добре за нея. След осиновяването Жени си сътвори лично домакинство в настрана жилище и заживя независим пълностоен живот. Един мит се популяризира, че може би Тодор Живков се е самозабравил и по тази причина е осиновил Жени. В известна част от времето, откакто дядо й осинови Жени, съм бил на работа в чужбина. Жени е придружавала дядо си в чужбина, само че в никакъв случай не е била представяна като негова щерка, а като негова внучка.
– Каква характерност бихте дали на Володя Живков?
– Както неведнъж съм споделял, към всеки член от семейство Живкови е имало нездравословен интерес. Буйният манталитет на Володя, брата на Людмила, постоянно се преекспонираше. Спомням си по какъв начин един път той влетя в хола, където имахме публични посетители, и безусловно заби главата си в корема ми. Паднах на пода пред смаяните погледи на гостите. Но по-късно Володя отпътува за Съветския съюз, постъпи в Суворовското учебно заведение и строгата дисциплинираност укроти буйния му манталитет. След 10 ноември 1989 година Володя Живков се отдръпна почтено от обществено-политическия живот и не дава безусловно никакви мотиви за спекулации с личността си.
Интервю на Христо КУФОВ
