Св. мчци Кирик и Юлита. Св. равноапостолен княз Владимир
Владимир I Велики е княз на Киев от 980 до 1015 и православен светец, наследник на княз Светослав I и правоприемник на брат си княз Ярополк I. Той е прочут с покръстването на Киевска Рус през 988.
Повечето сведения за живота на княз Владимир Велики идват от по-късни летописи, писани от създатели свързани с църквата. Тъй като той изиграва решаваща роля в установяването на православната черква в Киевска Рус, достоверността на доста от обстоятелствата в тези летописи е противоречива, тъй като създателите са склонни да преувеличават положителните му страни.
Владимир е най-малкия наследник на княз Светослав от неговата икономка Малуша. Според скандинавските саги тя е пророчица, доживяла 100 години, доведена в двореца от пещерата си, с цел да предсказва бъдещето. Сведения от агиографски източници със съмнителна меродавност свързват детството на Владимир с неговата баба, княгиня Олга, която е християнка и ръководи Киев в отсъствието на Светослав.
Когато княз Светослав подхваща похода си против България, той оставя синовете си като наместници в разнообразни елементи на страната, като след неговата гибел те не престават да ги ръководят на практика независимо. Първородният наследник Ярополк ръководи в Киев и има статут на пръв измежду равни, а Владимир - Новгород.
След като Ярополк убива своя брат Олег Светославич и през 977 придвижва войските си към Новгород, Владимир бяга в Скандинавия. Там той събира огромна войска от варяги, с чиято помощ през 978 си връща Новгород. След това продължава на юг, като пътя си към Киев завладява Полоцк и принуждава Рогнеда, щерка на локалния варяжки държател Рогволод и избраница на Ярополк, да се ожени за него. През 980 завладява Киев и с машинация убива своя полубрат Ярополк,
През първите години от ръководството си Владимир е деятелен последовател на езическия фетиш към Перун, многоженството и човешките жертвоприношения. Той има 12 сина от четирите си дами и три харема с близо 800 наложници. При неговото ръководство синът на един християнин трябвало да бъде принесен в жертва в Киев. Когато татко му се възпротивява, двамата са пребити от тълпата и стават първите съветски мъченици на християнството, Теодор и Иван.
През същия интервал Владимир Велики води няколко войни, като уголемява територията на страната си. През 981 превзема Галиция, през 982 потушава протест на племето кривичи, а през 983 подчинява ятвигите. През 985 провежда поход против Волжка България, като основава нови замъци на изток.
През 988, откакто завладява град Херсон в Крим, Владимир подписва съюз с Византийската империя. Той получава за жена сестрата на император Василий II Анна, като приема християнството и името на кръстника си Василий. Завръщайки се в Киев, той унищожава езическите монументи, покръства жителите във водите на река Днепър и основава нови православни църкви и манастири.
През идващите години Владимир не води обилни войни. Той разделя страната си на 12 области, в които назначава за шефове своите синове. Това става причина за междуособици, почнали още преди неговата гибел. Княз Владимир Велики умира през 1015 в Берестово край Киев, потегляйки на поход против своя разбунтувал се наследник Ярослав.
Княз Владимир Велики е възхваляван от православната черква като християнизатор и цивилизатор на Русия. Той е разгласен за светец, като празникът му е на 15 юли. На негово име са наречени една от най-големите църкви в Киев и Киевския университет. В Русия има медал, на негово име (Свети Владимир).
Владимир е воин на скандинавските саги, в които е именуван Valdemar, и на многочислени съветски фолклорни балади, които го назовават Владимир Красное Сольнишко.
Св. мъченици Кирик и Юлита
Св. Юлита произлизала от рода на предходните римски царе. Овдовяла на младини, като имала единствено един тригодишен наследник Кирик. Тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата религия. Своя наследник тя кръстила незабавно след рождението му, а като станал на три години, научила го на религия и молитва, доколкото едно дете на такава възраст може да схване.
Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си наследник и с двете си правилни слугини избягала в Селевкия. Когато почнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, жанр и родно място. Тя се нарекла единствено християнка. Управителят тогава й лишил сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и желало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, само че Кирик с висок глас извикал: " Аз съм християнин, пусни ме при мама! " И взел с ръчичките си да драска шефа, като отвръщал лице от него.
Озлобеният шеф го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и почтена душа. Виждайки по какъв начин Кирик потърпевш преди нея, св. Юлита се изпълнила с наслада и поблагодарила на Бога, загдето нейният наследник се удостоил с страдалчески венец. След доста страдания и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.
Телата на потърпевшите за Христа майка и дете били хвърлени без заравяне да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя посочила на вярващите мястото, където били заровени мъчениците и разказала за тяхното страдалчество. Мощите на светците били открити нетленни. И до през днешния ден те са чудотворни. Част от тия мощи се намира в Охрид, в църквата " Св. Богородица ".
Повечето сведения за живота на княз Владимир Велики идват от по-късни летописи, писани от създатели свързани с църквата. Тъй като той изиграва решаваща роля в установяването на православната черква в Киевска Рус, достоверността на доста от обстоятелствата в тези летописи е противоречива, тъй като създателите са склонни да преувеличават положителните му страни.
Владимир е най-малкия наследник на княз Светослав от неговата икономка Малуша. Според скандинавските саги тя е пророчица, доживяла 100 години, доведена в двореца от пещерата си, с цел да предсказва бъдещето. Сведения от агиографски източници със съмнителна меродавност свързват детството на Владимир с неговата баба, княгиня Олга, която е християнка и ръководи Киев в отсъствието на Светослав.
Когато княз Светослав подхваща похода си против България, той оставя синовете си като наместници в разнообразни елементи на страната, като след неговата гибел те не престават да ги ръководят на практика независимо. Първородният наследник Ярополк ръководи в Киев и има статут на пръв измежду равни, а Владимир - Новгород.
След като Ярополк убива своя брат Олег Светославич и през 977 придвижва войските си към Новгород, Владимир бяга в Скандинавия. Там той събира огромна войска от варяги, с чиято помощ през 978 си връща Новгород. След това продължава на юг, като пътя си към Киев завладява Полоцк и принуждава Рогнеда, щерка на локалния варяжки държател Рогволод и избраница на Ярополк, да се ожени за него. През 980 завладява Киев и с машинация убива своя полубрат Ярополк,
През първите години от ръководството си Владимир е деятелен последовател на езическия фетиш към Перун, многоженството и човешките жертвоприношения. Той има 12 сина от четирите си дами и три харема с близо 800 наложници. При неговото ръководство синът на един християнин трябвало да бъде принесен в жертва в Киев. Когато татко му се възпротивява, двамата са пребити от тълпата и стават първите съветски мъченици на християнството, Теодор и Иван.
През същия интервал Владимир Велики води няколко войни, като уголемява територията на страната си. През 981 превзема Галиция, през 982 потушава протест на племето кривичи, а през 983 подчинява ятвигите. През 985 провежда поход против Волжка България, като основава нови замъци на изток.
През 988, откакто завладява град Херсон в Крим, Владимир подписва съюз с Византийската империя. Той получава за жена сестрата на император Василий II Анна, като приема християнството и името на кръстника си Василий. Завръщайки се в Киев, той унищожава езическите монументи, покръства жителите във водите на река Днепър и основава нови православни църкви и манастири.
През идващите години Владимир не води обилни войни. Той разделя страната си на 12 области, в които назначава за шефове своите синове. Това става причина за междуособици, почнали още преди неговата гибел. Княз Владимир Велики умира през 1015 в Берестово край Киев, потегляйки на поход против своя разбунтувал се наследник Ярослав.
Княз Владимир Велики е възхваляван от православната черква като християнизатор и цивилизатор на Русия. Той е разгласен за светец, като празникът му е на 15 юли. На негово име са наречени една от най-големите църкви в Киев и Киевския университет. В Русия има медал, на негово име (Свети Владимир).
Владимир е воин на скандинавските саги, в които е именуван Valdemar, и на многочислени съветски фолклорни балади, които го назовават Владимир Красное Сольнишко.
Св. мъченици Кирик и Юлита
Св. Юлита произлизала от рода на предходните римски царе. Овдовяла на младини, като имала единствено един тригодишен наследник Кирик. Тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата религия. Своя наследник тя кръстила незабавно след рождението му, а като станал на три години, научила го на религия и молитва, доколкото едно дете на такава възраст може да схване.
Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си наследник и с двете си правилни слугини избягала в Селевкия. Когато почнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, жанр и родно място. Тя се нарекла единствено християнка. Управителят тогава й лишил сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и желало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, само че Кирик с висок глас извикал: " Аз съм християнин, пусни ме при мама! " И взел с ръчичките си да драска шефа, като отвръщал лице от него.
Озлобеният шеф го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и почтена душа. Виждайки по какъв начин Кирик потърпевш преди нея, св. Юлита се изпълнила с наслада и поблагодарила на Бога, загдето нейният наследник се удостоил с страдалчески венец. След доста страдания и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.
Телата на потърпевшите за Христа майка и дете били хвърлени без заравяне да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя посочила на вярващите мястото, където били заровени мъчениците и разказала за тяхното страдалчество. Мощите на светците били открити нетленни. И до през днешния ден те са чудотворни. Част от тия мощи се намира в Охрид, в църквата " Св. Богородица ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ